Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

 

Говорихте ли с дъщерите си за любовта? Беше ли това онзи специален разговор, между жени, в който сте пределно откровени и не жалите илюзиите на по-младата? Някои истини могат да бъдат по-малко болезнени, ако ги чуеш от човек, който те обича. На какво можем да ги научим, ако искаме да преживеят любовта, без да допускат грешките, които са ни направили по-мъдри?

1. Ти заслужаваш да бъдеш обичана. Не е нужно да се променяш, за да предизвикаш любов. Всеки, който се опитва да те убеди в обратното - манипулира. Той няма място нито сред приятелите ти, нито в сърцето ти.

 

2. Не изневерявай на себе си. Не прави компромис с нещата, които смяташ за важни. Помни цената си и не се задоволявай с по-малко от това, което мислиш, че заслужаваш. Уважавай това и у другия. Така ще създадеш пълноценна връзка с него.

 

3. Не се изгубвай в любовта. Дори в най-лудия момент на щастие не се отделяй от земята, от семейството и приятелите си. Това ще ти помогне да преживееш всички възходи и разочарования на любовта. А такива ще има.

 

4. Твоето тяло заслужава удоволствие. Сексът не е нещо, което доставяш на другия, а взаимно удоволствие. Не е нужно да правиш това откритие на 45.

 

 

5. Вгледай се в човека до теб. Ако забележиш пренебрежение, егоизъм, дори жестокост към тези, които не обича, не мисли, че ще си щастливото изключение. Хората не се променят и един ден всичко това ще се обърне срещу теб.

 

6. Не започвай връзка, защото „така трябва“. Единствените причини, които си струват са любовта, великодушието и липсата на корист. Никакви „а, ако остана сама“, „всички приятелки са вече семейни“ или „писна ми да съм девствена“ не могат да бъдат основание за начало на връзка. Натискът на околните, личните страхове или натрапчивото ухажване са празен повод да го направиш.

 

7. Отстоявай себе си. Преодолявай проблемите си с достойнство. Не е нужно да се пренастройваш или съобразяваш с някой друг или да се опитваш да бъде такава, каквото искат да те видят другите. Ти си изваяна, нямаш нужда от моделиране.

 

8. Може да те заболи. Може да разбият сърцето ти, така порастват жените. Събирай парченцата. Те ще те научат от какво имаш нужда, какви компромиси си склонна да правиш и кога е време да си тръгнеш. Каквото и да се случи, аз съм до теб, и съм готова да те изслушам. Това няма да се промени.

 

9. Няма срок за влюбване. И няма специален човек, създаден за теб. Това са само банални въдици от романтични филми. Не преследвай никого на всяка цена, не саботирай връзката си с нетърпение. Всеки бяга, когато го гонят. Любовта идва, когато си готова за нея, а не въпреки това.

 

10. Не изпитвай другия. Не всеки може да издържи с отличие подобен тест. Твоето момче може да не успее. А и това издава собственият ти страх и несигурност. Ще трябва да се довериш, твоите инстинкти са добри. Ти си достатъчно уверена, за да говориш открито за съмненията и достатъчно умна, за да усетиш кога те лъжат.

 

11. Не вярвай в приказките. Повечето от тях са писани от мъже. Техните героини са безпомощни красавици, които чакат да се появи принцът. Това са стари, провалени клишета. Ти не си безпомощна. Не бездействай, прави най-доброто за себе си, а когато се появи „принцът“ не се изгубвай в приказката.

 

По материали от Интернет - Янка Петкова

 

 

Докато светът се възмущава от сексизма на Тръмп и безправието на жените в ислямския свят, Русия реши да не остава по-назад и да позволи малко домашно насилие, съвсем в границите на разумното.

„Бие ме, значи ме обича“ е стара руска поговорка. В научната секция на „Комсомолска правда“ излезе статия, която обяснява, че жените, които понасят побоите търпеливо, обикновено раждат момчета и са достойни за възхищение. С такива интересни теми се занимават руските биолози, когато не изследват страничните ефекти от одеколона.

Руската православна църква също излезе със становище, което подкрепя закона. Според отец Дмитрий Смирнов, който оглавява отдела по семейни въпроси на Руската православна църква, идеята държавата да се намесва във вътрешно семейните дела, е наложена от запада.

Според новия закон „умереното“ домашно насилие се декриминализира. То ще бъде административно, а не криминално нарушение. Занапред побоят над съпрузи и деца ще се наказва само с глоба или затвор до 15 дни, ако няма счупени кости и не се случва повече от веднъж годишно. Досега наказанието за такова деяние беше две години затвор.

Русия е държавата, в която на всеки 40 минути жена умира от домашно насилие.

Преди няколко месеца полякините се надигнаха и спряха законопроекта, който им отнемаше правото на аборт дори при изнасилване или смъртоносно заболяване на плода. Подкрепи ги цяла Европа. Какво чакате, рускини?

 

Може би Наталия трябва да се върне у дома и да ви спретне един по-специален семинар – „Как да стигнем до Малдиви… живи".

 

 

Автор: Мария Пеева

 

 

Автор: Яна Пеева

Аз лично никога не съм си представяла, че ще се оженя. Даже до последно твърдях, че не вярвам в брака и определено няма да съм от ‘онези лудите’, дето обикалят по булчински магазини и се въртят в рокли, наподобяващи бели торти, че даже и реват пред това време. Пуст късмет, точно това ми се случи.

С Теодор някак си още от самото началото знаехме, че ще си прекараме животите заедно. Не беше съвсем любов от пръв поглед, но да кажем, че на втория се случиха нещата. Два пъти ми е предлагал да се оженим, третия път аз директно си му казах, че съм си избрала рокля и вече няма мърдане. Първия път, месец след като официално станахме гаджета, лежахме на пробит диван в общата част на общежитието му, пияни вероятно, и той ме попита дали искам да се оженим. Какво да му кажа на момчето с тия красиви сини очи? Естествено, че искам. Втория път се опитахме да сме малко по-романтични. Поръча ми пръстен, като даже се опита да уцели размера (безуспешно). Само дето трябваше да заминаваме, пък доставката се забави, не можеше да говори, защото го болеше гърлото и се оказа, че трябва аз да се разправям по телефона как така годежният ми пръстен няма да пристигне, когато трябва да пристигне. Такова съжаление от непознат по телефона не бях чувала през живота си. В извънработно време ни го докараха пръстена, само и само на лудата, дето сама си го е поръчала, да не вземе да й стане нещо. Не попречи на умилението ми и на това, че наистина плаках, като си го сложих.

Третият път, вече с пръстен на ръката, сгодени от две години, минахме покрай магазин за булчински рокли, аз видях една на витрината, обърнах се към годеника на шофьорското място и заявих: “Това ми е роклята, ще се женим!”

И се оженихме.

Видно е, че не сме от най-романтичните. А когато се опитваме, резултатът е чисто и просто трагикомичен. Обаче има хора, на които отвътре им идва да мислят в розово, в сърчица и вечери на свещи. С умиление слушам истории за страхотни предложения и въпреки че за мен са просто това - истории, за някого могат да станат началото на прекрасно приключение, започващо с простичко “Да”.

 

В приключенски дух

Идеята е следната: цял ден посветен на приключения, които да отведат половинката до заветния въпрос. Вие се познавате най-добре, най-важното е да се забавлявате и да създадете незабравим спомен. Любими места, гатанки, въпроси и подсказки, които могат да бъдат романтични, забавни или и двете едновременно. Приятелите ви със сигурност ще се съгласят да помогнат с всичко, което не можете да направите сами. Може да е на някой планински връх, на снежната писта, или на море, докато се гмуркате. Адреналинът със сигурност ще допринесе за един незабравим миг. А ако уговорите някой приятел да ви снима, ще е още по-прекрасен спомен, който да показвате и на внуците някой ден.

 

Грандиозен жест

 

Романтика, пищност, нещо мащабно. Дали е в театър, сред представлението, на стадион или с билборд, тук залагате на незабравимия грандиозен жест, който цял живот ще насълзява очите на половинката ви. Организацията е малко по-трудна, защото е свързана и с други хора, които трябва да се съгласят да ви помогнат. Ако човекът до вас обича такива неща, няма нищо по-хубаво от това да види името си заедно с мечтания въпрос изписани на огромно табло преди хиляди други хора или да чуе как след пиесата актьорите ви канят на сцената. Помислете и за такъв вариант. И отново - не забравяйте да осигурите приятел, който да снима.

Лично и романтично

Ако пък любимият човек не си пада по показностите, винаги може да заложите на семплата романтика. Вечеря на свещи - в ресторант или приготвена от вас, бутилка хубаво вино и десерт, който да си поделите. Само внимавайте къде слагате пръстена, мястото му е на нечий пръст, а не в нечий стомах! Номерът с тортата и суфлето е малко поизтъркан, но защо например да не сложите пръстена в кутийката за сметката? Може да се получи много забавно!

Защото, момичета, няма нищо срамно в това да зададете въпроса, не е задължително винаги вие да давате отговора! Все пак, най-важното е да се обичате.

Прочетете и Предсватбено. Ще ви хареса. :)

Защо им е на децата да изучават изкуства?

Но, разбира се, даже съвсем не им е необходимо, а скоро няма да има и къде. Досега една добра възможност бяха училищата с разширено изучаване на изкуства. Според новия закон за образованието обаче, тези училища вече нямат право да провеждат приемни изпити по хореография, пеене и рисуване в първи, пети и осми клас.  Това означава, че в тях няма да учат деца, които имат изявени таланти, а такива, които просто живеят в района (според един от основните критерии за прием). Много коментиран аргумент за премахване на изпитите за кандидатстване беше, че така децата се натоварвали излишно и много се стресирали. Дали един изпит по танци, пеене или рисуване е по-стресиращ от матури в четвърти клас?

Какво ще се случи с децата, които все пак искат да пеят, танцуват и рисуват? Ще се запишат в съответното квартално училище и ще учат наред с всички останали.

Ясно е, че музика, спорт и рисуване се учат като общообразователни предмети. Но защо е нужно една работеща система, която откроява децата с таланти и интереси и им дава възможност да ги развиват, да бъде ликвидирана ей така, с един подпис на нечие бюро. Не ми е ясна логиката на подобни действия. Да, остават много прекрасни школи и допълнителни занимания по изкуства извън училище, в които можем да запишем детето си. Но те са платени и далеч не всеки може да си ги позволи. А дори да са му по джоба, това би означавало един родител да не работи, за да може да отдели време и да води детето напред-назад.

Само унифицирани деца с потъпкани таланти, изучени по калъп ли са необходими на обществото ни? Такива училища даваха шанс на абсолютно всяко българско дете, дори и родителите му да нямат финансова възможност, да развива артистичните си заложби. Но явно при нас „артист държава не храни“.

Училищата с разширено изучаване на изкуства в страната са 25 и в тях учат над 10 000 деца. Те се обучават по стандартната общообразователна програма и в никакъв случай не са ощетени за сметка на часовете по изкуства. Специалните занимания са в допълнителни часове, което всъщност е много добър начин детето да се обучава и да развива таланта си на едно и също място, сред връстници, които имат същите интереси.
Притеснени родители и учители вече организират подписки в подкрепа на училищата си. На 8 февруари те ще протестират пред сградата на образователното министерство.
Сред застрашените е и 144 СУ „Народни будители“ в София. Тия дни директорката му Величка Николова сподели огорчението си във фейсбук:
„Пиша и плача, защото днес за пореден път бях обидена от невъзможността да защитя профилите и разширеното изучаване на изкуствата в малкото училища, които го реализират с много любов и професионализъм. Може би само в България българския фолклор е в забрана и невъзможност да се преподава в училище. Просто нямам думи, огорчена съм и ми се струва, че се боря с вятърни мелници, доказвайки, че нашето училище е уникално и за него трябва да се полагат специални грижи от държавата. Някои хора ми предлагат да кандидатствам за иновативно училище, та ние 20 години сме иновативни!“

Директорката моли тези, които подкрепят училището да се включат в подписката, която ще продължи и на 8 февруари пред МОН. Защото децата, които обичат изкуството, трябва да имат възможност да се развиват, дори ако родителите им нямат средства за частни школи и уроци.
Ако има сред вас родители на деца от такива училища или техни възпитаници, ще е полезно да чуем мнението ви за това, което се случва.

Има развитие по случая. Получихме следната информация от учителка.

След среща на директорката на 144 СУ г-жа Николова, днес в МОН, министерството ни помоли за един месец отсрочка на протеста, тъй като нямат техническо време да обсъдят и променят наредбите. Новата дата на протеста е 08.03.

Преди няколко дни полицията залови крадла, която открадна парите, събрани за помощи на малкия Любчо от Бургас.

Възмутителна история – да задигнеш парите на болно детенце.

Интересно ми е обаче кой ще се погрижи да върне парите на един друг Любчо, който също се нуждае от помощ.

Малко са хората, които не са чували историята му.
Месец преди да се роди, шофьор блъска майка му и баща му на пешеходна пътека. Успяват да извадят бебето от жената, която умира, но то се ражда с множество увреждания. След време си отива и баща му, който така и не се събужда от комата. За малкото момченце грижите поемат родителите на майката. С годините детето претърпява множество операции, но се бори, работи с рехабилитаторите си ежедневно, учи с частен учител, за да не изостава от връстниците си. И ако до момента успява, причината е само една – баба му Санка Христова. Жената е прозряла простата истина – не оказваш ли натиск на институциите – не съществуваш. Сега тя е започнала нова битка – за правото на внучето си да получава предвидените в Закона за държавния бюджет 930 лева месечни помощи. Защо трябва да се бори за нещо, което й се полага? Защото законът не е предвидил частен случай като нейния – тя не е родител, осиновител или приемен родител на Любчо, а негов попечител.

В разговор Санка споделя, че никога не й е минавало през ум да осиновява внучето си: „Той си има майка, макар и починала, тя нито го е изоставила по своя воля, нито се е отказала от него“. Така жената пази паметта на дъщеря си неосквернена. Признава, че социалните служители, с които е разговаряла за проблема с месечните помощи са били отзивчиви и са предложили вариант – да получава помощите като приемен родител, което обаче изисква време за подготовка на документите. Дано Любчо получи помощите си със задна дата. Иначе ще е крещяща несправедливост.

За Санка остават обидата и огорчението, че за пореден път трябва да води битки, които в нормална държава щяха да й бъдат спестени. Жената признава, че вече е уморена от всичко, което е трябвало да преживее през годините, въпреки че не губи кураж. Вярно е, че обгрижването на внучето й става все по-трудно с порастването, но има много сериозен мотив да не се предава – момчето, което обича, така както щяха да го обичат родителите, които много са го искали.

Това се случва, когато се правят закони кампанийно. Така може да се окаже, че според Закона за семейните помощи за деца имаш право на помощи, а според Закона за държавния бюджет – нямаш. Нищо ново, нищо изненадващо, като се има предвид, че и двата бяха подготвени на бърза ръка и без много обмисляне. И тъй като тук полицията няма как да се намеси и да арестува виновния, много молим отговорните лица и служби да се самосезират и да направят нужното, за да върнат парите, които се полагат на едно дете, вече достатъчно ограбено от съдбата.

Автор Янка Петкова

Фотограф: Красимира Василева

... и други брачни съвети към жените през 19 век

 

 

В днешно време тези „съвети“ изглеждат абсурдно, но някои гурута на блондинките от 21-и век, много умело ги използват, в „тренинги“ на тема: „Как да спечелим и задържим състоятелния мъж“. Оказва се, че някои от тях все още не са загубили актуалност.

Препоръките, които могат да се открият в дамската „литература“ от онова време, са били предназначени единствено за аристократките. От само себе си се разбира, че жените от простолюдието са били още по-обезправени. В своите „Писма до младите дами“, издадени през 1824 година, англичанката Елизабет Ланфеар препоръчва:

 

Винаги казвай „да“!

Кажи „да“ на първото предложение за женитба. Това е за предпочитане, пред перспективата да останеш стара мома за посмешище на всички.

 

Знай цената си!

Никога не приемай брак, който е под нивото на общественото ти положение, иначе ще бъдеш отлъчена от средата си. Мъжът може да бъде само по-богат или високопоставен от теб, но в никакъв случай по-низш или беден.

 

Предупреди го за своите „странности“

Дори през прогресивната 1918 година, в книгата „Женственост и брак“, на девойките било препоръчвано отрано да предупреждават мъжа си, ако изповядват някаква суфражистка „ерес“: „Ако искате да съхраните някакви права върху тялото и имуществото си в брака, предупредете мъжа за възгледите си отрано, за да знае за кого се жени, и за да може навреме да премисли.“

 

Никога не се оплаквайте от мъжа си!

Винаги демонстрирайте приветливо отношение към мъжа, каквито и несъвършенства да има. Все някога ще го оцени.

Той винаги е прав!

В брака жената трябва да жертва правото си на глас, в името на хармоничните отношения.

 

Козметиката развращава

Разкрасителни средства използват само от проститутките. За семейните жени това е непристойно.

 

Изглеждай добре, но не прекалено!

Мъжът не трябва да се губи на фона на разкошно облечената си жена.

 

Хранене и секс са по разписание

През 1861 година английският лекар д-р Джеймс Аштън изнасял лекции за семейния живот, в които препоръчвал въздържание от хранене един час преди секс или половин час след него. Изобщо храненето и сексуалните занимания трябвало да стават по разписание, иначе не е здравословно.

 

 

Правилната поза

Същият прочут специалист дава умопомрачителни съвети и относно позата, в която е пристойно жената да прави секс. Говори за класическата позиция естествено. Всъщност дамите дори не бивало да правят секс в активния смисъл на понятието, а да предоставят тялото си за извършване на сексуална дейност. Ако, не дай Боже, вземат инициативата, а ще бъдат сметнати за разпуснати.

 

 

Мъжът може да прави каквото си иска

Тереза О` Нийл, в своите „викториански проповеди“ твърди: „Допустимо е мъжете да „пробват“ различни момичета, преди да се спрат на тази, която ще има честта да им роди 7 деца.“

Закономерно възниква въпросът какво се случва с девойките, които са били предмет на мъжките „проби“, но затова ценният викториански източник не дава подробности.

 

По материали от littlethings.com

Актрисата Силвия Петкова неотдавна роди момченце. Тя и приятелят й македонският режисьор Зоран Петровски вече си имат Сива. Името предложил бащата. Силвия казва, че то има много значения в различните култури и религии, но „със сигурност няма общо със сивото и не е балканско“. Отглеждат гражданин на света. Звездата от филма "Лов на дребни хищници" е част от трупата на театър „София“, снима в наши и чужди кинопродукции. Познаваме я и като учителката Димитрова от „Революция Z“ и психологът Танева в „Под прикритие“. Сега се наслаждава на майчинството и …няма търпение да заиграе отново.

Здравей, майко! Какво е чувството, когато чуеш тази дума?

Интересно и вълнуващо е, но предполагам, когато го чуя от детенцето си ще бъде върховно!!! Засега все още чакам първата усмивка, толкова е малък Сива. Но знам, че ме очакват още много сълзи от щастие!

Ти си Рак - възможно най-семейната зодия. Как се научи да живееш с още някого?

Все още се уча. По-скоро се уча да не съм обсебваща, защото сега, когато живея с Мъжа на живота си, съм се вторачила в него и съм пренебрегнала себе си, хобитата си, интересите си... всичко . По цял ден седя и се взирам в партньора си и съм като малко кутре скимтящо за внимание и любов. Получавам ги в изобилие, но си давам сметка, че центъра на Вселената ми са Мъжа и Детето ми.

 

 

16522605 1252489454834333 678935333 n

 

 

Защо точно този мъж стана татко на момченцето ти?

Това не е като да идеш в магазина и да посочиш - това избирам. Не знам как да опиша с думи подсъзнателното. Идва момент, когато срещаш някого, отношението ви към любовта е едно и също, мечтата за здраво семейство е еднаква, възхищението един от друг е голямо, нежните усмивки и взирането един в друг са безкрайни, изчезва страхът „да не направите белята". Замества го желание да си отдадете сърцата на плода на любовта си! Аз поне така се чувствах, продължавам и ще продължавам да се чувствам! Когато сродната душа се появи и сте готови един за друг, ти просто знаеш и нямаш никакви съмнения! Благодарна съм!

Четох, че не сте поискали да узнаете пола на бебето. Имаше ли все пак усещането, че ще е момченце?

Искахме да не обременяваме малката душичка с очаквания и излишни орисии. Да си расте просто обичано в корема и после навън с нас. Минахме и през двете усещания. На финала имахме само женско име и разчетохме в това някакъв знак, че ще е момиче, но ни се роди здраво, надарено и прекрасно момче. Пу, Пу …

С какво ще запомниш раждането на сина си? Таткото беше ли до теб?

Беше до мен през цялото време и стисках силно ръката му. Ще запомня всяка секунда от този дълъг, емоционален ден - Игнажден 2016.

Обикновено младите майки прекарват първите дни в съзерцание на съвършенството, което са родили. Как е при теб?

Така е и при мен. И още куп други неща.

Когато се появи детето, животът на двойката неусетно се променя, случва ли се нещо подобно и с вас?

Ами все сме си ние, няма грандиозни промени, държим се здраво един за друг, радваме се страшно много на плода на обичта си и някак преминаваме през бушуващите в мен хормони. Те са основната промяна всъщност.

Казваш, че с приятелят ти сте си стиснали ръцете за 8 деца. Сега, след като вече мина първото раждане, все още ли стоиш зад тази цифра или ще преговаряш за намаляването й?

Все още искаме и двамата! Единствено между първото и второто ми се ще да има по-голяма разлика, за да се насладя изцяло на бебето, на първите стъпки и думи, а не да тичам с огромния корем, или с бебе на гърдата, след току-що проходилото си първо дете. Искам да усетя и преживея съзнателно всичко, без да мисля и да се тревожа за повече от нужните неща. След няколко години, ако Бог е рекъл, ги почваме останалите 7.

Какво по грижите за бебето най-много те вълнува в момента? Какъв въпрос би задала в някоя майчинска група?

Не чета и не членувам в такива групи. Твърде фанатични на тази тема жени има. Аз се водя единствено по детенцето си и по интуицията си, не робувам на никакви правила.

Играеш всякакви типажи – от Пипи Дългото чорапче до психоложката от ГДБОП Танева. Крадеш ли по нещо от всяка роля? Нещо, което би ти било полезно като родител?

По-скоро персонажите, които идват при мен, крадат от моя живот и мисля, че родителството ще е полезно за бъдещите ми роли. Защото артистът вади своята емоционална памет и душа на показ, не е обратното. Предстои ми да разбера.

За колко време смяташ да се посветиш само на майчинството? Ще си дадеш ли почивка?

Готова съм да продължа с работата, дори нямам търпение вече. Твърде дълго си почивах по време на бременността и правенето на нищо определено не е за мен. Готова съм за следващата роля!

Какво научи за сина си за малкото време откакто е с вас?

Той е много изразителен, всичко е изписано на лицето му. Изглежда много мъдър, чувствителен и нежен.

Определението на една току-що родена майка за майчинството?

Отдаденост.

 

Интервюто взе Янка Петкова.

 

 

 

Много харесахме Лора! Тя всъщност е за харесване, но разглеждайки блога й, установихме, че и стилът й е „нашият“. Публикациите са интересни, предложенията й към дамите – аргументирани. Най-любими са ни визиите й като бременна – вярно е всичко, което пишат за особената аура на жената в това състояние. Tрябваше веднага да се досетим, че е от Пловдив. Така всичко си дойде на мястото. Представяме ви Лора Вълчева – моден блогър, очарователна дама и ентусиазирана млада майка.

 

moda blog stailing outfit bordo boti obuvki palto rozovo vivastella shapka periferia zimna obleklo 1

Аз съм Лора, занимавам се с графичен дизайн, photo editing и content writing. Обичам модата и фотографията и съчетавам тези две неща в блога си Empurple.eu.  В него лека-полека започват да се прокрадват и разни бебешки статии, защото от три месеца съм мама на една малка сладуранка на име Касиди.

Започваш, точка!

Мисля, че беше в началото на 2014-та. Имах желание да си направя блог, но ми беше трудно да се реша. Не вярвах да се получи хубаво, притеснявах се да не се изложа. Тогава се намеси мъжът ми, който се бори усилено срещу моята нерешителност и каза: „Започваш, точка!“. Името си го избрах, търсейки благозвучна кратка думичка, която да е свързана с цветове. Когато я написах, докато нахвърлях идеи, разбрах, че това е името на моя блог.

Блогът – прозорец към хората.

Запознах се с много хубави хора, наистина! По модни и козметични събития срещнах съблогърки, от които струят енергия, позитивност, сърдечност и креативност. Сигурна съм, че ако живеех в София, с много от тях щяхме да станем добри приятелки. Блогът ме научи да съм по-отворена към хората и към новото, направи ме по-уверена и малко по-отговорна. Знаейки, че ме „следят“ хора и може би ме вземат за пример, осъзнах, че искам да търся по-доброто си „Аз“ ежедневно. Макар да звучи пресилено, блогът ме направи и по-добър човек.

Небрежна, но женствена

Неведнъж съм споменавала, че не си въобразявам, че имам нестандартен стил или особено отличаващ се такъв. Харесвам баланса в почти всичко и тази ми черта се отразява и в стила ми. Обичам облеклото ми да съдържа равно количество спортни и елегантни елементи и така да създам една небрежна, но женствена визия. Допадат ми класически дрехи като дънки, черно сако, бяла риза, и търся начини да ги комбинирам както в по-семпли, така и в по-раздвижени и интересни облекла.

19

 

Модни идеи в реална градска среда

Не съм мислила как съм си изградила стила. Предполагам, че с времето много неща са ми повлияли. Със сигурност част от това са тенденциите и модните блогъри, които следя. Все по-рядко преглеждам ревютата на големите дизайнери и модни брандове. Напоследък предпочитам да се вдъхновявам от модни идеи, които са представени в реална градска среда, защото ги чувствам по-близки до себе си и по-непринудени. Това за мен е основния чар на блогването.

„Ограниченията“ на бременността

Беше ми много трудно да се обличам както искам. Въпреки това успях да намеря няколко рокли и полички, с които се чувствах наистина добре. Не пазарувах много дрехи по време на бременността ми, но ако питате мъжа ми, вероятно ще каже, че всяка седмица съм си купувала нови. Не му вярвайте!

 

bremennost obleklo moda drehi treto trimesechie 8 mesec adidas kecove zlatista pola zara plitki

 

Актуалната визия

В тази люта зима съм почти всеки ден с парка с пухена качулка, топли обувки тип Timberland-ки и винаги меки пуловерчета. Но като цяло промяната в стила ми, имайки предвид бебчето, е единствено в обувките. Напоследък нямам желание да нося обувки с висок ток, просто не искам да си го причинявам. Дори без детето излязох няколко пъти на токчета и си мислех : „Уморена съм за това.“.

 

akt

 

Стилът на Касиди

Избирам памучни дрешки с нежни цветове, понякога и малко по-цветни и игриви. Израства ги толкова бързо, че някои съм й обличала само по веднъж. В момента стилът, който тя предпочита е винаги да бъде с чисти дрехи, а това всъщност никак не е лесно.

За младата майка най-важен е комфортът

Разбира се, комфортът е на първо място. Малко ли са ни грижите около бебчето, че и облеклото да ни е неудобно? С детенце времето ни намалява значително и маникюр, прическа, грим се превръщат в екстри, за които не можем да отделим минутки. Това, според мен, е една от причините, много млади майки да се чувстват обезличени, посвещавайки времето си изцяло на детето и губейки дори възможността да се почувстват красиви и женствени. Затова съветът ми за гардероба на една млада майка е да залага на интересни дрехи и цветни аксесоари, които да компенсират семпло вързаната коса например. Ако още не сте свалили качените при бременността килограми, изберете черни и сиви дрехи и компенсирайте жаждата за цвят с красива ярка чанта.

 

akt2

 

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам