... време за приготвянето му, но си струва. Важното е да помним, че полезните хранителни навици се изграждат в семейството.
10. Най-важното - бъдете положителен пример
Това се отнася до всеки аспект на възпитанието всъщност. Може дълго да разказваме на детето за вредата от чипса, снаксовете, бъргърите и всичко, което може да се намери в заведенията за бързо хранене, но ако то ни види как консумираме посочените храни, нищо от казаното няма да бъде възприето сериозно. Децата обичат да ни подражават, така го е измислила природата. Много от нас са искали в детството си да пораснат по-бързо, защото възрастните правят каквото си искат. И ядат, каквото си искат.
За вас подготви ЯнкаПеткова.
Препоръчваме ви още:
Храненето като насилие
Интуитивното хранене – нов метод за регулиране на теглото
Ядат, не си играят ...
... любителки на спорове край пясъчника.
Съветите написа за родителския портал Parents д-р Ирина Морозова - педиатър. За вас ги преведе ЯнкаПеткова.
Препоръчваме ви още:
Препоръките на д-р Масларски
7 "безобидни" симптома при децата през първата година
С какво ли да наплашим родителите днес?
...
Автор: ЯнкаПеткова
Гледахте ли филма „Чудо“? „Пичът“ е едно 10-годишно момченце, с рядка лицева деформация, на което след 27 пластични операции, продължават да му задават въпроса: „Какво ти е на лицето?“. Питат го и децата от класа, в който постъпва, след години домашно обучение.
Оги Пулман е тест за човечността на тия деца и на родителите им. Не може да остане незабелязан не само заради необикновената си външност, а и заради ума, самоиронията и смелостта си. Въпреки че упорито я крие зад космонавтски шлем. Оги е специален и защото се ражда точно в това семейство. Хората в него се обичат и му се посвещават, без самосъжаление, в стремежа си да му осигурят ежедневието на „нормално“ дете.
Познавам такива семейства. Сигурно и вие познавате. Познавате майки, които захвърлят живота, кариерата, мечтите си, за да се отдадат на специалното си дете. Които стискат зъби и преглъщат сълзите си, когато на това дете му предстои изпитание. Знаете как ние, майките, обикаляме като вълчици около училището ...
... често задействат емоциите. Ако детето чупи играчките си, не му се карат, не го укоряват, че постъпва лошо, че е повредило скъпа вещ. Японската майка ще каже: „Виж, играчката я боли. Сега тя ще плаче.“
Може би японските методи на възпитание не са идеални, но има какво да научим от тях – подкрепата на семейството, търпението, с което се отглеждат децата, личният пример, това са неща, които не би било зле да възприемем в собственото си ежедневие на родители.
Статията преведе за вас ЯнкаПеткова.
Препоръчваме ви още:
Как детето да заобича здравословната храна – 20 съвета от японските майки
Се ла ви, както казват французите
Кой как отглежда децата си по света ...
Автор: ЯнкаПеткова
Някой е решил, че талантът има възраст. Ако не си осмокласник например, не можеш да получаваш стипендия за постиженията си и на практика си лишен от подкрепата на държавата и възможността да се възползваш от финансовия еквивалент на успеха си. Независимо от това колко талантлив и надарен си всъщност. Независимо, че на 12 години се явяваш и печелиш състезания за 14-годишни. Вероятно презумпцията е, че година след година, ще ставаш все „по-надарен“ и като стигнеш сакралните 14 години вече няма да има никакво съмнение и тогава „основателно“ ще те възнаградят. Може да ви звучи абсурдно, но тази „непряка“ дискриминация по възраст е в основата на Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби.
Няколко родители обаче решиха да оспорят тази съвсем пряка дискриминация и сезираха Комисията за защита от дискриминация, която с решение № 261/23.06 постанови, че лишаването от право на стипендия на ученици с изявени дарби до 7 клас, въведено с ...
... Трябва да научим детето да контролира емоциите си (доколкото е възможно). Едва ли някой ще иска да се сприятели с хлапе, което устройва сцена, ако е гладно или иска да му бъде купено нещо. Австрийски психолози са установили пряка връзка между умението на децата да владеят емоциите си и броя на приятелите им. Ако забележим подобен проблем с детето ни, можем да му обясним, че ако не може да контролира емоциите си понякога, то поне от него зависи как да ги изразява. Затова, ако някой е счупил играчката ти, не бива да се нахвърляш с юмруци върху него, а да кажеш: „Много съм ти обиден, че счупи играчката ми.“
Колкото и силно да е желанието ни да намерим приятел на детето си, това не може да се случи бързо. Не бива да го пришпорваме. Нека първо натрупа социални навици с подходящото за него темпо. И да прекарваме повече време на места, където това би могло да стане.
По идеи от интернет подготви ЯнкаПеткова.
Препоръчваме ви още:
Четири типа приятели, от които всеки има нужда
Детето ...
Автор: ЯнкаПеткова
Споделяте ли снимки на децата си в социалните мрежи? Например от семейната ваканция, на морето... по бански? А домашни видеа, на които се вижда интериорът, детската стая (колко разхвърляна е, къде стои компютърът на тийна)? А разказвате ли на „стената“ си интересни случки с децата си? Споделяте ли информация за това къде и как са приети да учат, какво харесват и какви са навиците им? На мен ми се е случвало. За снимки и видеа имам забрана от тийнейджърката (и слава Богу), но често съм споменавала детето си по някакъв повод. Да, подобна информация е предназначена само за приятели, но се случва да я постна публично, по невнимание. А и за колко от приятелите си в мрежата ще гарантирам? Всъщност така много успешно мога да „захраня“ един педофил с информация. А той я търси и внимателно я проучва.
Иначе всички знаем какви опасности дебнат децата ни в интернет. Вълнуваме се от всяко разпространено в мрежата доказателство за поредна жертва на педофил, но в същото време, ...
Автор: ЯнкаПеткова
Този запой има известни прилики с ергенския. Основно в количеството опустошен алкохол. Макар че и някои последвали събития са достойни за екранизация. Героите са четири момичета, три момчета, две китари и една кофа (перкусии).
Купонът се организира прецизно седмици наред. Ангажиментите са уточнени – младежите ще се погрижат за алкохола, девойките за гарнитурата му. Мястото на провеждане се подразбира – таванче със самостоятелен санитарен възел и портативен черно-бял „Юность“. Даже има и някаква украса – основно елхови клонки от градския парк и някой и друг гирлянд завлечен от вкъщи. Ще се разменят и подаръци, бюджетът е по 5 лева на човек.
Момичетата се втурват в подготовката с присъщия за пола ентусиазъм. Обикалят дни наред магазините, за да изберат що-годе приличен подарък за символичната сума. Най-накрая се спират на игли за вратовръзките, които колегите им все някога ще сложат. Решили най-важния проблем, се съсредоточават над менюто – предимно салати, предвид ...
... и интересни запознанства, ще премине вяло и тъжно.
10. И когато вдигнете чаша в полунощ, не съжалявайте, ако отиващата си година не е била достатъчно успешна. Благодарете й и с надежда мислете за тази, която идва. Така ще привлечете радостта в живота си!
По материали от интернет за вас подготви ЯнкаПеткова.
Препоръчваме ви още:
12 идеи за незабравима новогодишна нощ
Коледни пожелания за зевзеци
Как да сбъднем новогодишните си планове ...
Автор: ЯнкаПеткова
От миналия век, до ден днешен, коленето на прасето си остава най-сигурният начин да примамиш по Коледа младите на село. В нашата семейна история това беше ритуал с традиционни стъпки, които се спазваха стриктно от патрона на майчината ми фамилия – дядо Марин. Той беше почетен свиневъд. Бяха го снимали за окръжния вестник, сред прасетата, в местното ТКЗС.
Потегляхме в петък, след работа, четири семейства, натикани в две коли. Ако се случеше да срещнем милиционер по пътя, върху децата бързо намятаха по някой шушлек, да не прави впечатление извънредния брой глави в автомобила. Бързахме да пристигнем, защото знаехме, че баба вече е оскубала 2-3 кокошки и е сложила на печката да ври специалната й пилешка чорба, за която бяха чували и в съседното село (само веднъж се компрометира като майстор, когато обърка олиото с газта за лампата). Баба Йова, по-известна като Мариница (в село Каменци към жените се обръщаха с имената на мъжете им) беше чевръста и много изобретателна ...
Автор: ЯнкаПеткова
Покрай една анкета преди години научих доста неща за Дядо Коледа. Някои от тях дори не предполагах. Въпросните „интервюта“ се случиха много преди празниците, в един топъл следобед, в началото на ноември. Задачата беше да разберем какво знаят децата за дядото. В градинката на стария ни квартал всеки ден се събираше една група от около двайсетина хлапета, почти на една и съща възраст, които се бяха сприятелили покрай майките си. Обикновено тичаха напосоки и с виковете си стряскаха спящите бебета. Сториха ми се надеждна фокус група и затова се окопах край тях с диктофона. Идеята им се видя добра, пък и скучаеха, отговаряха с готовност, а накрая едно тях даже ме попита:
- Трябва ли да ти дам пари?
Мисля си, че вероятно аз трябваше да им дам пари, защото научих неща, които нито бях чувала, нито подозирах, но ги помня и досега. От едно много словоохотливо момиченце например разбрах, че предната година Дядо Коледа дошъл от Шотландия чак в Чепеларе, където празнували ...
Автор: ЯнкаПеткова Вече си на 50. Свиквай. Щом връстничката ти Джулия Робъртс може и ти ще можеш. Най-важното е, че годините не ти личат. Така каза и 80-годишният писател, който не можа да ти даде автограф, защото си беше забравил очилата. Предлагам да не си губиш времето с кризи. Мина кризата на 30-те, после и тази след 40, от опит знаеш, че е чиста загуба на време. Защото ако не друго, опит имаш. Сега да ти падне едно начало, че да го предскажеш до края.
Клишето, че жената след 50 не остарявала, а ставала по-опасна, е отлежало почти колкото теб. Обаче е вярно. Трудно ще те излъжат, няма я оная наивност, която те правеше още по-руса. Ще устоиш и на четките, и на пързалките и на всякакви други художествено-спортни похвати, с които се опитват да ти хвърлят прах в очите. Ти най-добре знаеш, че това са древни техники за аматьори. Четеш ги като книга и не се ядосваш много, защото вечер си в периода „майната му“. Рано ти е за моделиращо бельо, дръж се за дантелата и давай напред. ...
Автор: ЯнкаПеткова
Майка, баща и дете. Така, обичайно, изглежда едно стандартно семейство. Какво се случва, ако родителите живеят отделно и никога не са се събирали, ако вместо мама и татко има двама татковци или две майки, ако майките или татковците са в повече? Изобщо как съществува детето в един по-нестандартен семеен формат? По-рано тази година Националният статистически институт публикува данни, според които през 2016-а сключените бракове са 26 803, с 917 по-малко от предходната. За сметка на това разводите се увеличават – през миналата година те са 10 603, със 107 повече от 2015 г. С най-голям дял са разводите по взаимно съгласие (около 63 % от всички). Средната продължителност на брака у нас е 15,7 години. Извънбрачните раждания са 38 440 или близо 60 % от всички раждания. Макар че голяма част от децата са на двойки, които съжителстват без брак.
Това прави картината на отглеждане на децата много по-различна от стереотипа, с който сме свикнали години наред. Семейните форми ...
... Още на фестивала завод „Велбъжд“ ни казаха, че ще дарят прежда, за да можем да посрещнем всички дарители с готови плетива. Изпратиха ни я веднага. Сега предстои раздаване и отново плетене на играчки и коледни орнаменти, защото подготвяме Коледен благотворителен базар в Пловдив.
*********
През първата година от съществуването си групата "Плетем за българските деца" успява да събере 25 900 лв. от продажби на плетива в полза на болни дечица и възрастни хора. През 2016 г. сумата е 18 266 лв., а от началото на 2017 г. до момента са събрани 6200 лв. Тези суми те отчитат и превеждат по дарителските сметки на десетки кампании. През 2015 година получават награда „Респект“ за вдъхновяващи личности. Тази година са удостоени с приза „Герои на децата“, връчват им „Златната ябълка“, присъждана от Национална мрежа за децата, за принос към правата и благосъстоянието на децата в България. А когато не получават награди, плетат надежда за някое българско дете. Интервюто взе ЯнкаПеткова
...
Автор: ЯнкаПеткова
Един от най-сериозните източници на стрес за родителя е страхът от изгубване на детето. Много често дори знаем къде да го търсим - край щанда с играчки или лакомства. Понякога обаче развръзката не идва толкова бързо и се налага да бъде потърсена помощ. Както в много други случаи и в този има правила, наложени от опита на родители, преживели подобен инцидент.
Предварителна подготовка Да научим детето да стои близо до нас – с ежедневно напомняне и уточняване, че трябва да попита винаги, преди да реши да се отдалечи. Да се погрижим да знае имената и адреса си наизуст (ако е на подходящата възраст). Да „тренираме“ викане за помощ – можем да го превърнем в игра, когато сме на открито. Практиката показва, че много от децата не знаят как да правят това. Да научим детето да казва „не“. Струва ни се, че малчуганите са родени с тази способност, но невинаги е така. Те трябва да отказват всякакъв контакт с непознат, да не откликват на молбата му за помощ или ...
Автор: ЯнкаПеткова
Преди да ви разкажем за интересното начинание на една група хлапета, позволете да ви зададем този въпрос:
Искате ли децата ни да растат и живеят сред „глупави“, „крадци“, „лъжци“, „просяци“, „невъзпитани“, „мръсни“, „простаци“, „хитри“, „мръсни мангали“, „черни“, „негра“ и „цигани“?
Не, нали?
Тогава вариантите ни са три:
- много бързо да бягаме от България в държава, населена само с „бялата раса“ (там ние ще сме „циганите“ най-вероятно);
- много бързо да изгоним всички различни по етнос от нас (пробвано е вече от един „симпатичен“ любимец на народа на име Адолф и не работи добре);
- да спрем да учим децата си да слагат етикети на хора, с които те ще споделят улицата, града и страната си.
Защото днешните ромски деца, са утрешните роми, с които собствените ни наследници ще съжителстват. Те няма да изчезнат, няма и да намалеят. Ако сега ние негодуваме срещу маргинализирания етнос (който сами сме си направили такъв) след време с това ще се занимават ...
... след хранене, занася мръсните дрехи в пералнята, помага при разнасяне на дрехите след пране, брои до 10, адекватно реагира и отговаря на въпроси, изпълнява задачи, винаги като се прибере отнякъде се събува и си прибира обувките в шкафа, участва в разказване на позната приказка и довършва фразите, пее части от песнички - знае дори химна на България, прави кратки изречения, комуникира. Но най-добре може да обича и това ни го показва безброй пъти всеки ден! Вижте как започва утрото на Микаела.
Интервюто взе ЯнкаПеткова Снимки: личен архив
Препоръчваме ви още: Светът на Мария Истинските хора раждат истинската история Случват се удивителни неща! Талантът да обичаш по-лесно от другите ...
Автор: ЯнкаПеткова
- Разбъркай мозъка! Добави кръв! Още малко!
- Къде да сложа костите?
- При призраците!
Подобни разговори в нашата кухня водим веднъж годишно, разбира се. Макар понякога да има ситуации, в които семейство Адамс могат само да гледат и да се учат :) Но сега подготвяме „страшното“ меню за Хелоуин и са си съвсем в реда на нещата. Избрахме си рецепти, които се правят лесно, но са достатъчно зловещи, за да предизвикат тръпки у консумиращия.
Тикви (нещо безобидно за начало)
Продукти: 200 г брашно 100 г масло 100 г пудра захар 3 яйца (жълтъците) пакетче ванилия пакетче карамфил
Приготвяне:
Омекналото масло се омесва с пудрата захар. Добавят се двата жълтъка, ванилията, брашното и се меси, докато стане гладко, меко тесто, което оставяме в хладилника за около половин час, да се стегне. Вадим тестото и отново го размесваме. Оформяме малки топки (по-скоро високи, отколкото широки, защото при печене се отпускат). Правим 6 вертикални линии ...
Автор: ЯнкаПеткова
Невъзможно е да ги избегнем. Дали ще трябва да се грижим за децата им на площадката, защото те не го правят, дали ще се налага да търпим ежедневно логореята им или да позираме за новия им пост във фейсбук, или пък ще сме мълчаливи слушатели на похвалното слово за собственото им дете, все едно – те много успешно могат да ни вбесят.
Неангажираният Той е с детето си, но само физически. За него излизането в парка е чудесна възможност да си побъбри с познати, да изпие няколко кафета (или бири), да изкара някое и друго ниво от играта в телефона си, докато колегите му „хеликоптери“ кръжат и над неговото дете, покрай своите собствени. По презумция децата точно на този тип създават проблеми, защото са свикнали да действат неконтролирани. Не, не защото са издънка на либерални създатели (либералите имат отношение към потомството си), а защото е толкова хубаво да прехвърлиш наблюдението на обекта върху някой друг. Но ако опитаме да ги ангажираме, с твърдението, че детето ...
Автор: ЯнкаПеткова
Истина е, отношенията между снаха и свекърва са специални. На тях са посветени книги и филми. Някои сюжети от действителността обаче могат да надхвърлят въображението на който и да било писател или сценарист. Макар животът да познава и изумителни колаборации между двата „вида“, при които снахата е по-близка със свекървата, отколкото със собствената си майка. Хармонията (или противоречията) имат само един корен – тези две жени обичат един и същ мъж. Възможно е да се научат да си го делят, но е твърде вероятно и това да не се случи. Което ми припомня една история от далечните времена, когато девствеността на булката беше все още важна характеристика за морала й.
Канени сме на сватба, жени се братовчед. Той и "булката" му са неразделни от години. След внушителния годеж вече официално живеят заедно, макар че ние сме свикнали да ги приемаме като семейство отдавна и тържествата са чиста формалност. Но майката на младоженеца е от ония корави жени, които са убеден, че ...