Търсене - Мама Нинджа

logomamaninjashop

81. Какво е да си майка, която работи у дома?: (Кариера); Автор: Яна Пеева Наскоро от LIDL ни поканиха да снимаме видео за бебешките им продукти Lupilu. И двете с Мими не сме спецове по телевизионните изяви и в началото бяхме малко неуверени. Но после си казахме - какво пък, след като така и така пазаруваме постоянно оттам, защо да не опитаме? Беше много забавно, макар и изморително. Мими ще ви разкаже повече за снимките. А аз ще споделя как се справям с майчинството и с работата вкъщи и най-вече как се чувствам като работеща у дома майка. Всъщност все още съм в онзи период от майчинството, в който мога да прекарам часове без да се усетя, гледайки как Борис седи и ближе пода. Всичко е ТОЛКОВА интересно, че едва се откъсвам от него в моментите, в които си играе сам, за да свърша нещо. Успявам да работя, докато спи, тогава върша и каквато работа има вкъщи. Вечер често се случва да си доработвам, когато вече е в леглото. С Теодор сядаме един срещу друг на масата с лаптопите, довършваме, каквото ни е останало, и си говорим. Предстои ...; Добавен на 12 Декември 2018
82. Ей такова дете е Коко: (Блог); ... дете е Коко. Най-малкият му брат Алекс много се кара с него. Взима му нещата, крие му ги, тормози го, както повечето малки братя обичат да правят с по-големите. Понякога се съюзяват двамата с Косьо срещу него. Веднъж Алекс беше останал сам с мен вкъщи и ме попита: - Кога ще се върне любимият ми брат? - Кой ти е любимият брат? - Ами Коко. - Но ти постоянно се караш с него и му правиш номера. - Да, обаче той е любимият ми брат. - Но защо? - Защото той най-много ме обича. Да, Коко може да рисува, да прави баница, бургери и други вкусотии, да решава задачи, да разказва интересни истории, да е забавен, да танцува и още много неща. Но най-най-специалното му умение е, че може да обича - безкористно, с цялото си сърце, без усилие, без да очаква нищо в замяна. А тъй като животът понякога е лош с истински добрите хора, той си има и тайно оръжие - любовта му е заразна и всички около него веднага прихващат от нея и се опитат да са по-мили, състрадателни и благородни. Има и още едно ...; Добавен на 10 Декември 2018
83. Музика за душата: (Забавно); Автор: Яна Пеева Много неща не очаквах от родителството, но в едно бях абсолютно убедена - няма да слушаме никакви тъпи детски песнички до абсолютно умопомрачение, само за да успокоим бебето. Никакви бели зайченца, никакви тракащи часовници, никакви рачешки моряци. Бях сигурна, че ще пея собствените си любими песни, а Борис ще ме гледа с обожание и няма да има нищо против, че съм абсолютен музикален инвалид. Всичко тръгна чудесно - ден след ден слушахме внимателно подбрани плейлисти и танцувахме с него из хола, а той се заливаше от смях. Даже, за мое изумление и радост, се кискаше и пляскаше с ръчички на System of a Down, Pantera и Queen. В колата пеехме с цяло гърло ABBA, Bon Jovi и Hamilton, а той или спеше, или си гукаше отзад. Както се досещате, бяхме жестоко излъгани - просто малкият музикален терорист все още не се беше събудил. Последните ни две пътувания бяха под звуците на Lullaby Baby - плейлистът-спасител от Spotify с акустични версии на песни, които така или иначе харесваме. ...; Добавен на 03 Декември 2018
84. Тиквена работа...: (Кулинарно); Автор: Яна Пеева Работите ли върху коледното ми предизвикателство? Аз си признавам, че нищо не съм свършила. В понеделник вечерта, докато хапвахме и обсъждахме плановете за следващите дни, се оказа, че сме си подредили една изключително заета седмица. Единственото, което успях да направя, е да изсуша няколко не особено вкусни портокала, както и почти цяла касетка ябълки - ябълковият чипс е феноменален, съветвам ви да си направите, ако имате ябълки, които се чудите какво да правите. Само трябва да нарежете ябълките на тънко, да включите фурната на 100 градуса (или по-малко) и да се наслаждавате на аромата, който ще се носи из кухнята следващите около 3 часа (толкова време отнема горе долу). Свършва бързо, така че или не го предлагайте на никого, за да остане за вас, или направете повечко! Освен ябълките суших и портокали, които не пожънаха съвсем същия успех, но пък които съм сигурна, че ще изглеждат доста добре като украса. Теди определено не им е фен и ги поглежда лошо всеки път щом ...; Добавен на 27 Ноември 2018
85. Писмо до свекърва ми: (Блог); Автор: Яна Пеева Сигурна съм, че в предишния си живот не си била бактерия! Ако пък си била, то вероятно и аз съм била, така че всичко е точно. Понякога влизам у вас без да звънна. Теодор така ме е научил, извинявай. Положителното е, че не сте семейство нудисти. Отрицателното е, че понякога спите на дивана и трябва да се изнесем много бързо и тихо, за да не ви събудим. Благодаря ти, че никога не ме накара да се почувствам нежелана или не добре дошла. Дори когато идвам сама. Понякога забравям, че когато имам нужда от помощ, мога да я поискам. Теди все ми напомня. Веднъж казах на мама, че искам да гледате Борис (вие, бабите и дядовците му) само когато вие искате, че не искам да го смятате за задължение, че не искам да ви е в тежест. Тя ме погледна сякаш тотално съм изперкала и ми обясни, че това е най-голямата глупост, която ми е излизала от устата. Благодаря ти, че ми напомняш да се грижа за себе си. Че винаги си насреща. Че ми сгъваш прането без да те помоля и ми подаряваш жилетки ...; Добавен на 24 Ноември 2018
86. Празникът на моето нехристиянско семейство: (Блог); ... е правилната дума, това е протестантска църква, отново християнска, но с твърде различни, макар и не по-малко строги вярвания). Целият й род толкова се възмутил от нея, че де факто "грешницата" била обезнаследена, поради което се наложило от съвсем млада да си вади хляба сама, нещо доста непривично за девойка в началото на миналия век. Баба обаче не се плашеше от нищо, такава си я спомням до преклонните 98 години, когато най-после се умори, реши да седне и да си почине, и... си отиде. Но да не прескачаме толкова във времето. Едва на 16, тя на бърза ръка завършила някакво обучение и се хванала да работи в лудницата. Можете ли да си го представите? Младо момиче от заможно семейство, сравнително образовано за онези времена, да се пише за санитарка в лудница от миналия век. Представете си го все едно, че гледате красив романтичен филм и изведнъж някой ви сменя канала на зловещ психотрилър. Но дори тази рязка смяна на сюжета не убедила баба да се откаже от вярата си. Беше уникална жена, най-моралният, ...; Добавен на 21 Ноември 2018
87. Коледно предизвикателство: (Конкурси); Автор: Яна Пеева Истински се вълнувам за Коледа, особено последните години. Теди хич не я харесва и обикновено с досада отбелязва растящите ми с всяка година усилия около украсата и цялостната подготовка. Преди две години се сдобихме с дръвче от ИКЕА и ЕДНА играчка, която гордо стоеше върху него. Миналата година се обзаведохме и с топки и още две елхи - една метална, която всъщност е лампа свещник, и една дървена. Теодор все така ме гледаше едновременно с потрес и насмешка, докато се опитвах да сглобя елхата и да спася играчките от Клара, която реши, че ги вадим специално за нея. На всичкото отгоре бях и с огромен корем, който буташе елхата и ми пречеше на ентусиазма. Тази година дори няма да сме си вкъщи за празниците, но съм твърдо решена да украся и да запаля Коледния дух дори у персоналния ми Гринч - Теди. И не просто ще украся, а ще го направя по възможност най-минималистичен и zero waste начин! За тази цел прекарах не малко време в скролване на Pinterest и в четене на блоговете ...; Добавен на 19 Ноември 2018
88. Искам си розовата сапунерка!: (Блог); Автор: Яна Пеева С Теди като цяло доста си приличаме. Слушаме гоооре долу еднаква музика, харесваме гооооре долу еднакви филми и четем гоооре долу едни и същи книги. Еднакви неща са ни смешни, еднакви неща са ни вкусни (тези, които готвя аз :D) и еднакви неща ни натъжават. Общо взето - намерили сме се. Или сме се оформили един по друг, не знам и аз на този етап вече какво е точно. Напоследък обаче залитам по едни такива теми, които му идват малко прекалени. Не че се противи - като любящ съпруг и страхотен най-добър приятел ме подкрепя във всичките ми начинания. Но не ми спестява и бъзиците. Въобще не ми ги спестява. Откакто се роди Борис, се замислям доста за отпечатъка, който оставяме след себе си. У хората, с които общуваме, върху обществото, но най-вече физически какво оставяме на света. Та, заради себе си, съвестта си, Бобката и другите ни несъществуващи още деца, внуци, правнуци и така нататък до края на света реших да редуцирам боклука, доколкото ни е възможно. Разбирайте - ще ...; Добавен на 11 Ноември 2018
89. Захарче, сготви ми пак!: (Блог); Автор: Яна Пеева Аз съм кулинарен сноб. Ето, признах си го. И съм безпощадна. Първият път, когато правих на Теодор паста, той ме попита дали имаме кетчуп. Аз реших, че се шегува и се засмях. Той не се шегуваше и много ми се разсърди. Вече не си иска кетчуп, освен за да се майтапи с мен. Всъщност, вкъщи кетчуп въобще не се внася. Истината е, че за разлика от всички останали домакински задължения, които искрено мразя, готвенето ми носи душевен мир и абсолютно щастие. Както и безподобен хаос след себе си, но това е друга тема. Мога с часове да се ровя в кулинарни блогове, да разгръщам готварски книги, а единственото нещо, което гледам по телевизията, са Food Network и 24 kitchen. Записвам рецепти, запомням трикчета, даже следя един профил в инстаграм, който показва как готини италиански баби правят паста. Всички сосове си ги правя сама, от нищо, както се казва. И маринатата също. И блатовете за торта. И кремовете. Не претендирам, че готвя удивително вкусно, но не сме умрели от глад и обикновено ...; Добавен на 12 Октомври 2018
90. Да срещнеш доброто: (Истории); Автор: Траяна Кайракова Дъщеря ми кандидатства в чужбина. След като оправихме всичко с документите по кандидатстване и излязоха дългоочакваните резултати, се оказа, че от общежитието в избрания град още няма отговор. От 5 града, приета и в петте, на общежитие в четири от тях, ама баш там, дето ще се записва – още няма никой. Почва се едно лудо търсене на квартири, щото не се знае дали ще има общежитие. Места бол, обаче тук звъннеш, там звъннеш и всеки хер ти вика: „Ела утре на интервю“. Ти отговаряш, че ще си там след два месеца, той кима по телефона и ти отговаря, че това е чудесно, но утре те чака на оглед. И тъй до края на света. След около 120 адреса на детето вече му е писнало, аз съм говорила де на руски, де на патагонски с хиляда човека и няма, и няма. Вече на всички ни се реве, времето неумолимо накъсява и тогава ми хрумва да звънна на най-прочутата Мама Нинджа – Мария Пеева. Разбра ме не от една дума, ами от първата буква и веднага пусна съобщение в сайта си, че тъй и тъй една ...; Добавен на 10 Октомври 2018
91. Лютеница за душата: (Блог); ... ми, която е на другия край на света и няма за кого, нито с кого да прави лютеница там. Тези жени също бяха с нас, почувствах присъствието им. Усмихваха се, опитваха лютеницата, даваха съвети, споделяха семейни легенди и ми напомняха за себе си във всяко пъргаво движение на бабата на Яна, в наклонената главица на снаха ми, която приспива детето, в блесналия поглед на Петя, докато ми разказва как синът й ще си дойде за Коледа. Всъщност ние изобщо нямаме нужда някой да ни обяснява какво е хюга и защо ни помага да се чувстваме щастливи, си мислех на път към дома, докато с Яна висяхме в задръстването сред стотици софиянци, които се завръщат от родните си места. Ние вече имаме хюга. Достатъчно е да преоткрием радостта от семейството, от простия и непретенциозен живот, от бурканчето домашна лютеница, което слагаш в куфара на сина си, преди да замине за Америка. Спокойствието, сигурността, комфортът на душата идват отвътре ни. И колкото повече ги раздаваме на близките си, толкова повече се умножават. ...; Добавен на 08 Октомври 2018
92. Който пее, зло не мисли: (Истории); Автор: Яна Пеева Вие кога се намерихте с приятелите си? Аз с моите - още в гимназията. Вярно, вече не се виждаме толкова често, нито сме толкова безгрижни, но ги обичам също толкова, колкото тогава. Даже повече. Искам да ви разкажа за един от тях (те не че са много) - Саши. Сашо. Александър Младенов. Най-добрият ми приятел, най-вярното ми другарче, което срещнах в 6-и клас, човекът, на чиито концерти в неугледни барове ходех като ученичка (а мама ме пускаше), който пя на сватбата ни с Теодор и дори не се разсърди, че пропуснах едната му песен, защото се криех да пуша, живее мечтите си. Ужасно се гордея с него. С това, че още като ученик знаеше какво иска, с групата му (818-а фенка завинаги съм аз!) обикаляха въпросните барове безотказно, ходеха по конкурси, свиреха на празници в София, даже имаха ТУРНЕ! С това, че се отказа от “сериозното” висше образование в Холандия, върна се, свири, събира пари и отиде в Рим, за да учи джаз пеене. Че вярва в себе си, постоянно се усъвършенства, бута, ...; Добавен на 06 Октомври 2018
93. Не на диастазата!: (Добра форма); Автор: Яна Пеева Аз съм най не спортният човек на света. Веднъж, преди 6 години, бяхме на море с приятели и смело заявих, че сутрин ще ставам на тичам до плажа и обратно. Станах една сутрин. Отидох, ходом, до баничарницата, купих банички за всички и се прибрах. Още ме бъзикат. Сега осъзнавам, че съм си вкарала голям автогол с упоритото нежелание да спортувам и като цяло да извършвам, каквито и да е физически упражнения. Известно време се оправдавах с това, че все пак имаме две кучета, които разхождам, демек не е като съвсем да не се движа. След като родих Борис обаче се оказа, че положението никак не е розово и докато в началото не ми правеше впечатление, защото главно лежахме, гушкахме се и се наслаждавах на толкова колко е миниатюрен и прекрасен, в един момент осъзнах, че проблемът е голям. В случая дори не ставаше въпрос за килограмите, а за това, че се чувствах като абсолютна развалина. Месеците (а и години преди това, нека бъдем честни) ограничено движение, хапване, на каквото ...; Добавен на 06 Септември 2018
94. За съботите: (Блог); Автор: Яна Пеева Събота! И то не каква да е събота, а септемврийска събота! Няма (почти) нищо по-хубаво от хладни есенни утрини и въпреки че още не е есен, почти усещам онази специфична наслада, породена от огнено оранжеви листа и мирис на.. ами, на есен. Тази точно сутрин се будя от малко човече, което се опитва да се покатери върху лицето ми, смеещо се. Хваща се за носа ми, удря ме с малкото си лакътче по скулата, хихика се, както само бебета се хихикат - неудържимо и в захлас. Теодор е станал отдавна и в коридора се чува как кучетата сноват и душат вратата на спалнят - проверяват дали сме се събудили. Взимам хихикащия малък човек и с бодра крачка и кучета в краката влизам в хола. Прехвърлям го от моите обичащи ръце в също толкова обичащите го ръце на баща му и включвам кафе-машината. Докато слушам как се пълни чашата, си спомням за нещо, което съм писала сякаш преди сто години - за съботите. Пижамен ден Съботите са за дълги горещи душове и ментов чай. За ранни закуски, ...; Добавен на 01 Септември 2018
95. Обичай се, момиче: (Добра форма); ... бога, то си е твое, най-твоето нещо на света е. Обичай се млада, обичай се бременна, обичай се силна и здрава, обичай се слаба и немощна, обичай се, когато лицето ти се покрие с паяжина от бръчици и коремът ти наистина се отпусне. Обичай се, не защото си идеална, не защото си Деми Мур, не защото животът е песен. Обичай се, защото си тук, защото ти се случват прекрасни неща и тъжни неща, защото има какво да дадеш на този свят и какво да вземеш от него, защото някъде има хора, на които си необходима и хора, които са необходими на теб, защото има книги за четене, танци за танцуване, филми за гледане, вино, кафе, шоколад, рокли на цветя и палта на карета, има приятели и любими, има смях и блус, има деца и родители, успехи и провали, мечти и копнежи... А най-важното е, че те има теб, да се радваш на всичко това. Препоръчвам ви още: Мамешката мафия Няколко думи и от мен - Яна, защото последните дни не мога да си намеря място. През целия си живот съм била обградена от силни жени. ...; Добавен на 26 Август 2018
96. Родилките разказват...: (Истории); ... съм купила кърпа да си избършат те ръцете. Оправдах се, че не знаех, това беше истината и тя ми каза, че ако аз не знам, майка ми или свекърва ми знаели. Замълчах си засрамено, чак се почувствах виновна. После сложиха една папка с документи на корема ми нещо да подпиша, не помня вече бях много замаяна, но от тежестта пак ме заболя силно. Усещах че заспивам, но тя ме сръчка, каза че трябва да съм будна и така минаха два часа, преди да ме настанят в една стая с още две жени, също със скъсана нощница и пълно с хлебарки. Бях дежурна три дни без сън да не полазят хлебарките върху бебето. После си отидох вкъщи и нещата се наредиха. 4. И аз бях с мръсна нощница, но повече ме притесняваше, че в стаята ми нямаше топла вода да си изкъпя бебето. Както всички мами знаем, след млякото се пълни памперса още повече. Беше с температура и сополи малкият, ужас е, но сега да гледаме да ги изучим нашите дечица и най-вече на човечност и хуманност към майките, които с нетърпение очакват своите деца 5. Това ...; Добавен на 21 Август 2018
97. Какво му трябва на човек: (Добра форма); ... за което мислите, да е бебето. Няма нищо лошо да не искате да сте далеч от него, да не искате да излизате все още. И, надявам се, няма нищо лошо в това да се чувствате сякаш точно това е най-щастливият период от живота ви.. Поне с мен беше така. И продължава да бъде. Автор: Яна Пеева Препоръчваме ви още: Бебешка аптечка Плевел и плява Бащите, които пълнят морето ...; Добавен на 18 Август 2018
98. Родната полиция: (Истории); ... ти изглеждам притеснена? - Не. - Най-много да платим глоба, защото майка ти е разсеяна. - А той защо така ти каза? - Това тепърва ще се опитаме да разберем. След малко на прозореца ми се появи вторият. Той не се представи. - Госпожо Пеева, вие с какво се занимавате? - Защо? - Как защо? - Защо питате? - Ами, просто от любопитство. - С много неща. Не знам по каква причина отговорът ми му се видя достатъчен, след като очевидно не беше, но този също се отказа да се занимава с мен и също като предишния разпореди да изчакам. В огледалото наблюдавах как тримата обсъдиха набързо ситуацията с нахалната гражданка, която не иска да предложи подкуп, макар че очевидно може да си го позволи. Пристигна третият, който изглежда беше тежката артилерия, защото изглеждаше най-симпатичен (Кърт Ръсел на млади години с известни уговорки). Той също се представи. - Госпожо Пеева, колегата обясни ли ви каква е процедурата? - Не, слушам ви. - Ще трябва да извикаме КАТ, защото ние нямаме ...; Добавен на 30 Юли 2018
99. Кървава луна: (Блог); ... остана при Теди и Яна. Ние все още не знаем дали я харесваме. Ще разберем довечера. Но едно е сигурно. Утре сутринта вече няма да я харесваме. *************** След вечеря се прибрахме повече от леко притеснени какво ще заварим пред нашата китна къща на плажа. Представете си облекчението ни - не само че нямаше концерт, но нямаше дори и рейв парти. Да, гърмеше музика, но само пет-шест палави момчета и момичета от персонала подскачаха, докато разчистват. Отидох до бара да купя нещо за пиене, а те дори ме почерпиха. Тази вечер нямало да има купон, казаха. Другата седмица. Малко по-късно “Чика-чика” спря и ние чухме вълните и щурците. На сутринта се сбогувахме с морето отново. До следващата година. И си потеглихме към София. Да си в къща на плажа наистина е прекрасно. Но за да не злоупотребяваме с късмета си, повече няма да отсядаме там. Историята на Марая може да видите тук. Засрамих се, задето помислих, че Марая се превзема, и я публикувах. За половинката рожден ден на Борис ...; Добавен на 29 Юли 2018
100. Половин годинка Борис!: (Блог); Автор: Яна Пеева Преди да започна тази история е важно да напомня няколко неща за себе си. Първото - аз съм много спокоен човек. Личната ми мантра е “всичко ще бъде наред” и я повтарям по всяко време и пред всички хора, дотолкова, че ставам досадна. Второто - никаква ме няма с организацията и то благодарение на първото нещо. Правя всичко в последния момент, защото искрено вярвам, че нищо никога няма да се обърка, а и да се обърка, знаете, всичко ще бъде наред! И третото - голям ентусиаст съм и много обичам да “организирам” събития. Първото нещо, което казах на Теди, когато погледнахме новата си страхотна огромна маса, беше, че искам постоянно да е пълна с хора, да им готвя, да ги забавляваме, да си говорим. Трио млади Пееви сме родени през зимата. Аз в началото на януари, Борис в края, Теди през февруари. Никога не съм обичала да си празнувам рождения ден и цял живот завиждам на приятелите, които организират тераса партита, пейка партита, пикници, празнувания на хижа в планината, ...; Добавен на 27 Юли 2018

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам