Автор: Мария Пеева
Коко, моят 12-годишен философ мъдро заключи, че ако си в грипна ваканция, но нямаш грип, значи си в съвсем обикновена ваканция. И затова трябва да се забавляваш. Да, но в града през зимата няма кой знае какви забавления на открито, затова на бърза ръка разгледах офертите за ски почивки. Обикновено планираме пътуванията си месеци предварително и толкова рядко се случва ей така спонтанно да се вдигнем и да заминем нанякъде, че това придава на пътешествието още по-приключенски дъх. За жалост, мъжете от семейството са затрупани с работа (както каза Иван - за да почиват едни, други трябва да работят) и затова заминахме по женски: снаха ми Яна с внучето ми Борис, и аз с моите момчета Коко и Алекс. Само дано Коко и Алекс не прочетат, че съм написала "по женски", защото още в колата се скараха кой сега е мъжът в семейството. Но както и да е, да се върнем на ските.
Значи, няма какво да се лъжем, не съм скиорка и няма да стана. Не обичам да ми е студено, страх ме е, не се чувствам ...
Автор: ЯнаПеева
Аз пак идвам, за да ви говоря за храна. В началото на годината си поставих предизвикателство да готвя повече, но и да се развивам, да уча нови техники, да ползвам непознати съставки, да пробвам различни рецепти. Любими хора приеха присърце това ми начинание и ми подариха кой нож, кой кулинарен учебник, кой книга с рецепти... Между ученето, сесията, болния Борис и моето боледуване, успявам да вмъкна и стабилно четене и проучване и съм твърдо решена до края на годината да бъда много по-добър готвач, отколкото съм била в началото й. И не само готвач, а и фотограф, за да мога все пак и да показвам, а не само да се хваля. В момента за жалост качеството на снимките ми е покъртително и е може би главната причина леееееко да се притеснявам да започна това сега. Но все пак започвам.
Докато скролвах Reddit попаднах на много готино предизвикателство - 52WeeksOfCooking (52 седмици готвене). Накратко, всяка седмица е посветена на определена техника, съставка или кухня, които служат ...
Автор: Мария Пеева
Вчера ми писа читателка с молба да споделя ужасната история от дома за възрастни в Пловдив. А аз дори не мога да събера сили и да изслушам записа. Но тъй като и моите родители са в дом, реших да напиша нещо, което може би ще е полезно на близките на хора с деменция. Ще се върна малко назад и ще опиша нашия път - моя и на родителите ми, а вие ще прецените дали този опит е приложим при вас.
След първоначалния шок на диагнозата им изпитвах огромно чувство за вина. Защо не съм забелязала по-рано, защо съм пренебрегнала белезите, дали нямаше начин да се предотврати, забави заболяването? Не по-малко ми тежеше и новата отговорност - да взимам решения за родителите си - хората, които години наред са взимали решения за мен в детството ми. Тази размяна на местата е много объркваща в началото и внася допълнителен стрес в цялата ситуация. Като добавим и влошаващите се симптоми, незнанието къде да потърсиш помощ, какви мерки да вземеш, какво предстои, можете да си представите ...
Автор: Мария Пеева
Преди няколко години в живота ми се появи Яна.
Първата ни среща беше доста забавна. Бременна в седми месец и кацнала на един стол, се опитвах да вадя някакви кутии с детски дрехи от високите рафтове в гаража. И изведнъж вратата се отвори и се появи Теди с едно слабо, русо, красиво и сериозно, дори бих казала НЕУСМИХНАТО момиче.
- Мамо! - изкрещя, като ме видя - Слизай веднага оттам, ще се пребиеш.
Изтърколих се някак от стола и стигнах до тях през кашоните по пода, червена, потна и задъхана.
- Запознай се. Това е моята приятелка.
Това ми беше първата среща с нея. Веднага разбрах, че работата е сериозна, не знам как и защо, в крайна сметка не е първото момиче, с което ме запознава. Но беше първото момиче, което толкова много искаше да харесам.
Е, не беше трудно да я харесам, особено когато започна да се усмихва, което отне известно време. Яна не е от хората, които бързо се сприятеляват, но когато те допусне до себе си, няма по-верен приятел от нея.
Но ...
Автор: ЯнаПеева
От около месец постоянно ми се готви, готвя и ми носи неописуемо щастие. Ама наистина. Само за храна мисля, само за храна чета, от два дни разглеждам тигани и ножове, абе... работата е сериозна.
Онзи ден си наумих, че ще правя еклери. Приятелка прави преди няколко седмици и от тогава постоянно ги мисля тия еклери. Обаче бяхме на гости и нямаше как в чужда кухня да почна да бъркам, та стисках зъби и разглеждах рецепти за кремове. Вчера едва устисках Борис да заспи следобедния си сън и ги почнах! Уж щях да чакам брат ми да дойде и заедно да ги правим, но той се забави и пропусна приготвянето на самите еклери.
Та, направих си пареното тесто, то мина всички тестове и почнах да ровя по шкафовете за шприц. Тук шприц, там шприц - няма шприц. Хубаво! Ще звънна на една добра свекърва. Да, ама една добра свекърва не беше вкъщи, а аз не можех да чакам, исках еклери сега, веднага!
Първо пробвах с филтър за кафе. Стана горе-долу, ама много сложно, пък той филтърът малък, пък ...
Автор: Мария Пеева
Много от вас прочетоха “Кажи ми какво гледаш и ще ти кажа какъв си” преди няколко седмици. Наскоро в групата ни обсъждахме коледните филми и кой какво гледа през почивните дни. Ние, разбира се, също си имаме фаворити. И наред с любимия ни семеен филм “Наистина любов”, който задължително гледаме всяка година, заедно с традиционните “Сам вкъщи”, на които децата винаги се смеят, заедно с мачовете на Ливърпул на момчетата и кулинарните канали за мен и Яна, тази година в списъка ни влезе и канал Да Винчи. От читатели разбирам, че не всички кабелни оператори го предлагат, но тъй като имаше запитване, специално проверих, че каналът е достъпен за клиенти на А1, Булсатком, NET1 и Виваком. Вероятно скоро и други ще го предлагат. Поне така се надявам, защото определено имаме нужда от повече добри и интересни образователни канали. А също и от някой, който да ни ги препоръча, защото лично аз, като човек, който не гледа много телевизия, научих за него със закъснение, доста след като ...
... и сладки приказки. Имаше и танци, и разходки, и коледни базари, и игри, и филми, и експерименти, и скарани деца, и щастливи деца, и купища перални, и изобщо всичко.
Ето и личната ми класация за изминалите празници:
Най-вкусно ястие - едни божествени курабийки, които Яна направи и се изядоха още преди да настане Бъдни вечер. Рецептата ще я помолим да я сподели в коментарите. Заедно с Теди ги правеха, той служеше повече за чирак, но се навърташе около нея и бяха много сладка картинка двамата. Може би затова и станаха толкова хубави тези пусти курабии - какаови с бяло сърце от фъстъчено масло, или тахан или не знам каква точно магия спретна снаха ми.
Рецепта "от дефект - ефект" - баницата с кайма, която на бърза ръка импровизирах, след като бях обещала на сватовете да ги изпратя с баница, а се оказа, че една кутия, която мислех за сирене, всъщност е кисело мляко. Но повиках неволята и запържих кайма с праз, разтопих пакет масло, наредих корите с тази плънка и за няма и час се ...
... фотосесии. Обикаляхме да паркираме поне 20 минути. Иван и Косьо недоволстваха в колата, защото мразят да закъсняваме. Ние с Коко запазихме спокойствие. Все пак преди нас са Теди, Яна и сватовете, не е толкова фатално, ако малко закъснеем, ще ни изчакат за някоя и друга снимка заедно. В крайна сметка отидохме точно навреме. По лицето на Алекс все още не е плъзнала широката му усмивка, която толкова обичам. Дори не си е свалил якенцето, а Фреди е с жилетката за навън. Алекс в момента се колебае дали днес да се радва на вниманието на Бобчо или да е в ревниво-собственическо настроение. Боби също не се усмихва. Фреди току-що му се е озъбил и горкото ми внуче се чуди къде греши, че кучето е толкова зло към него. В този момент аз ги гледам отстрани и се подсмихвам. Фреди си е само мой. Приятно е усещането в къща, пълна с хора и животни, където дори телефонът и чантата ми са обща собственост, да имаш нещо, което принадлежи само на теб. И то нещо живо, дишащо и пълно с любов - цялата за мен.
...
... Не броят продадени книжки, а броят на сърцата, които те са зарадвали.
Затова сега искам да ви благодаря. Този успех е мой, но и ваш.
Този успех е на Клементина, която нарисува прекрасните илюстрации.
Този успех е на Габи, нашият редактор, която даде най-добрите възможни съвети, за да стане текстът още по-хубав.
Този успех е на Ади и Ива, които се погрижиха за експертния предпечат и изтърпяха всичките ми капризи и корекции.
Този успех е на печатница Фолиарт, изключителни професионалисти, коректни, прекрасни хора, които не погледнаха с пренебрежение на едно малко, прохождащо издателство, а го подкрепиха от сърце. Благодаря, Венета!
Този успех е на цялото ми семейство, което твърдо ме подкрепи и вдъхнови. Не само моите най-близки, но и семейството на снаха ми Яна. Прекрасни сте! Но този успех е и на приятелите ми - от детските години, от университета, от майчинските групи, съседите и колегите ми - които си поръчваха книжки и се радваха за мен и с мен. Благодаря ви!
Този успех ...
Автор: Мария Пеева
На горната снимка виждате ПОЧТИ цялото ми семейство. Липсват не само кучетата и котката, но и доста роднини. И един от тях е братът на Яна, който учи на другия край на света и нямаше как да присъства на коледната ни фотосесия. Когато публикувах снимката във фейсбук, на Ники изглежда му домъчня и изкоментира отдолу.
Вижте каква снимка направи Яна специално за него.
Защо ви пиша това? Ако имате повече от едно дете или сте отраснали с брат и сестра, най-вероятно знаете колко често се карат братята и сестрите. Моите четирима сина, независимо че са с голяма разлика, постоянно водят битки помежду си. За всичко, което можете да се сетите. Тази вечер например Коко и Алекс (двамата по-малки) се скараха кой ще спи с кученцето. От детската стая поне половин час се носиха тежки обвинения в несправедливост. Сравняваха времето, което днес всеки от тях е прекарал с клетото животинче, което всъщност едва понася деца. Разправяха се кого повече обича Фреди и кой от тях повече ...
... вървя с тебе!Няма да съм лошо куче,обещавам! Няма да съм куче въобще, каквото искаш ще съм ..не ме оставяй! „ ...
Кучета като Фреди разбиват не само мен. Разбиват всички ни. Старите изоставени ненужни живи играчки на някоя красавица... Тя сто на сто вече има ново,модерно, малко, побиращо се в чантичка кученце, което повече да си отива с обувките ѝ за новия сезон. Което също като Фреди няма да разбере защо някой ден. А той е сам.Много сам.
Толкова много кучета вече съм снимала, че не мога дори да се опитам да съжаля всичките.
Фреди обаче...
**
Фреди е намерен изхвърлен на улицата и е получил лечение в клиниката във Връбница.Фреди търси дом, в който няма да има значение дали си отива с новите чанти и обувки. Ако това е Вашият дом, свържете се с мен, Rosalin Schmiech или Бандата на 1500-те/1500 Dog Gang
И така се сдобихме с трето кученце, порода кифленско.
Казах на снаха ми:
- Яна, виждаш ли сега? Явно цял живот съм мечтала да съм кифла и да си нося малко кученце в чантичка. ...
... от мен да се изправя сега пред всички вас и да кажа: Хора, книгата ми е прекрасна и много се гордея с нея. Ами няма как да стане. Това обясних на мъжа ми. Казах му още, че е предостатъчно, че съм сложила книжката да се продава в сайта и бутон за покупки на страницата съм сложила, и дори собственоръчно разтоварих цял палет с книжки на книжната борса. Който иска, му рекох, ще си купи. И познах. Хората купуват и я харесват, и коментари ми пращат, и днес цял ден обработвам поръчки, а къщата е осеяна с книжки, пликчета, бележки, като същинска куриерска служба. Но Иван все пак настоя, че не е честно спрямо вас да не напиша нищо за тази книга. И друго ми каза, което ме прониза право в сърцето:
- Ако отгледаш ябълки в градината, срам ли ще те е да ги похвалиш? И децата, не са ли те твои творения, защо ги хвалиш постоянно? А книгата, в която вложи сърцето си, и толкова труд, и толкова средства, и толкова време, сега не искаш да хвалиш, те хората сами щели да разберат?
Май е прав. Но аз книгата ...
Автор: Мария Пеева
Изумих се, когато прочетох, че съдът в Сливен е разрешил на неваксинираното дете на отец Янакиев да ходи на детска градина. Отецът е баща на 9 деца, от които седем са ваксинирани, но на осмото и деветото не е поставяна нито една ваксина. Това решение, доколкото разбирам от медиите, бащата е взел, след като последното ваксинирано дете срещу морбили изпаднало в голяма уплаха. След този случай родителите попаднали на информация за вредата от ваксините и се притеснили. Детето посетило детската градина само веднъж и е било спряно след сигнал на майка на друго дете.
Доцент Атанас Мангъров от Детската клиника в Инфекциозна болница заяви, че неваксиниращият родител застрашава живота на собственото си дете, тъй като една ваксина има 95% ефективност. „В един клас от 100 души 5 могат да се разболеят, но ако половината не са ваксинирани, ще има 55 застрашени“, каза специалистът.
Той обясни, че съдебното решение се дължи на факта, че няма закон, който да забрани дете, което ...
... затова, Меро, заключих, че приличам на Робърт Де Ниро от филма. И то на млади години.
Посмях се на историята му, пък го попитах:
- Е, закара ли я?
- Не - казва - нали и таксито трябва да изкара някой лев днеска.
Та да знаете, че моят мъж чужди жени не вози. Освен ако раждат. Но покрай случката на мъжа ми си спомних една стара моя история, която не съм ви разказвала.
Тръгнах един ден да си търся черно поло в мола, но то може ли една жена да тръгне за поло и да не премери поне няколко блузки и рокли покрай него. Огледах магазина от край до край, заредих една съблекалня с дрехи за пробване, почнах да меря, ама нещо не ми допадна как ми седи полото, аз обичам хубаво да го изпъна и отвсякъде да го напълня, не да ми шупти. И тъй като наоколо нямаше консултантка, излязох да взема един номер по-малък. Рових, рових, не намерих по-малко, но се хванах да сгъна дрешките, щото вътрешното ми чувство за ред не позволява да оставя купчинката разхвърляна. И не щеш ли, в този момент ме доближи ...
... туристи със специални потребности – има пътечка към местата за отдих, специална настилка, тоалетни и т.н.
Проверихме и преходите - те са с различна трудност. Начинаещите планинари като нас могат да изберат преход до Окото, най-ниското от Бъндеришките езера, той е само час и половина. Преходът минава край Байкушевата мура, която е на 1300 години. Среднотрудните преходи са по 3-4 часа и водят до хижа Безбог, Рибното езеро и Поповото езеро. А за напредналите планинари има високоадреналинови походи като този до Кончето, където ще ви се наложи да преминете стръмна седловина с 400-500 метрови отвесни склонове и само 50 см широчина на пътеката. Казват, че преди да се сложи обезопасяващото въже, туристите са преминавали ръба с пълзене или като са го възсядали. Чак през 70-те години е сложено въже и направена пътека.
Алекс на път за Бъндеришка поляна, където в момента няма ски, но има други атракции за младите (и не толкова млади) спортисти
Забележителности:
В Банско видяхме и музея на Вапцаров ...
Автор: Мария Пеева
Моята снаха е готова да издаде наръчник "Как да спечелиш сърцето на свекърва си". Първата глава в него ще се казва: Пращай ѝ всеки ден снимка на сина и внучето. Вчера например получих ето тази.
Но това далеч не е всичко. Разказвала съм ви, че у нас обичаме да четем, особено аз и тя (всъщност, когато разбрах, че Яна е страстен читател, вече бях спечелена, но не ѝ го казвайте). И в тази връзка, едно от нещата, които правим заедно е да ходим на пазар за книги. Имаме различен вкус, но често тя открива нещо в моя списък, аз - в нейния, пием кафе и изобщо просто прекарваме време заедно, което ме прави много щастлива. Надявам се, нея също. Тази година обаче не мога да отида на Алеята на книгата, за което много ме е яд, защото ми е любимо книжно събитие, заедно с коледния книжен базар. Не е само заради намаленията, просто там винаги цари една такава "книжна" атмосфера, която ми пълни сърцето. Освен това откривам книги, които иначе бих могла да пропусна в огромния избор ...
... но животът никога не свършва, нали, мамо? Някой умира, но вече се е родил друг и така отново и отново, завинаги. И това е много хубаво, нали?
Да, определено мисля, че е много хубаво и освен това мисля, че синът ми с всичките му палавости и щуротии, е едно много хубаво дете.
Алекс за брака:
На плажа Алекс се запозна с едно мило момиченце на име Рая. И двамата палави, паснаха си идеално. На връщане обаче се замисли. - Някой ден, мамо, като порасна и ще си водя бебетата тук, както Теди и Яна водят Бобчо. Може ли? - Може, разбира се. - А Александра? - Коя е Александра? - Александра от градината. Нали ще се женя за нея? - Е, може, разбира се! Как няма да я доведеш, нали е майка на бебетата ти. Алекс доволен. Мисли още. - Обаче ако Рая е на плажа, не знам Александра дали ще я хареса. Май няма. - Ако си женен за Александра - пояснявам аз - тя със сигурност няма да иска да се заиграваш с Рая на плажа. Алекс мисли още малко. - На колко години трябва да се оженя? - Няма правило, на колкото ...
... нещастието, живота и смъртта. Късметът, че хората, които обичам, са до мен, живи и здрави. Късметът, че изобщо има кого да обичам. Това е всичко, което искам на този свят и то изобщо не зависи от мен.
Страшна късметлийка съм, казвала ли съм ви?
За Бобчо Яна ви разказа ето тук. Сама го реши. Не бих си позволила иначе да го направя.
...
Автор: ЯнаПеева
Признайте си, но честно - колко снимки имате на бебетата си? Аз имам на телефона си 12 179 (словом: ДВАНАЙСЕТ ХИЛЯДИ СТО СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТ!!!) снимки и със сигурност поне половината от тях, да не кажа повече, са на Борис. Не са особено добри снимки, но аз си ги харесвам, разглеждам си ги и се умилявам от тях. Обещавам - рядко тормозя околните! Онзи ден обаче с нас се свърза една майка, чиито снимки определено си заслужава да бъдат разгледани! Дияна снима дъщеря си Ванеса в най-различни чудесни сюжети още от първия й месец. Не само че снимките са прекрасни, но са и направени с подръчни материали, вкъщи.
Показваме ви ги, за да ви дадем идеи как да запечатате страхотни приказни моменти с децата си, а и да се позабавлявате малко - все пак първите месеци са главно ядене, спане и разходки, хубаво е да имаме какво да правим и в дъждовните дни! Дияна пък може да отговори на въпросите ви и да ви даде насоки как и вие да направите подобни кадри на бебетата си.
...
Автор: Мария Пеева & Яна Пеева
Вдъхнових се от толкова много коментари и любими продукти на участниците в нашата томбола за ваучери в ЛИДЛ. Хора, страхотни сте, та вие сте споделили цели готови списъци за пазаруване! И някои са ги направили точно като за моя съпруг, който обича да му изготвям списъка в точната последователност, в която стоките са подредени в магазина :)
Много благодаря за чудесните препоръки, и си признавам, че някои продукти ги добавих в моя списък, защото досега дори не бях ги открила, а уж се мисля за много опитна в пазаруването. Затова, вдъхновена от вас, помолих Яна и Теодор да се огледат из магазина за нашите любими продукти, а защо и да не пробват нещо съвсем ново. След обстойно преглеждане на стотиците коментари, набързо си спретнахме един списък за неделното пазаруване. Гледам да пазарувам всеки ден или на два дни, за да имаме свежа храна вкъщи - а и след години нагаждане установих, че не се справям добре с планирането на седмични менюта и предпочитам ...