- 221. Как да подготвим детето за лагер
- (Възпитание)
- Автор: Мария Пеева Повечето от нас имат страхотни преживявания от лагерите в детството ни. Сега разнообразието от летни занимания е огромно и първото предизвикателство за родителя е да избере точно този лагер, където детето ще се чувства най-щастливо. Ако още не сте направили избор, може да погледнете нашите идеи ето тук. А ако вече сте се насочили, идва следващата стъпка - да подготвим детето за лагера така, че да се забавлява пълноценно и да се върне с чудесни спомени. 1. Списъкът Следвайте го точно. Повечето лагери пращат на родителите списък със задължителни вещи, както и списък с нежелателни. Внимателно проучете списъка и не подготвяйте багажа на детето по същия начин, по който го правите, когато пътува с вас, а според изискванията. Постарайте се да не пропуснете нищо, защото заради някоя дреболия, например забравени очила, шапка или пояс, може детето да не бъде допуснато до басейна. Но и не окуражавайте децата да носят забранени храни или вещи, например електронни игри. Проверете ...
- Добавен на 30 Май 2018
- 222. Синът на моя син
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Синът на моя син има неговите дълбоки сини очи, в които можеш да се изгубиш. Синът на моя син е пухкав и сладък, и гушкав, и разтапящо очарователен също като него преди четвърт век. Синът на моя син гледа баща си влюбено и му се усмихва, сякаш двамата крият някаква прекрасна огромна тайна, също както някога моят син гледаше своя баща. Синът на моя син обвива малките си меки пръстчета около палеца на баща си и стиска с всички сили юмручета, сякаш му казва “Никога няма да пусна ръката ти”. Не му вярвай, сине :) Ще те пусне, както ти пусна нас. Синът на моя син ще расте здрав, и силен, и смел, и забавен, и умен, също като моя син. Синът на моя син ще пада, но баща му ще е винаги до него да го вдигне и да го прегърне, както правеше неговият баща. Синът на моя син ще губи пътя, но винаги ще има кой да го потърси, както ние търсихме баща му преди време. Синът на моя син ще греши, но винаги ще има кой да му прости и отново да повярва в него, както ние вярваме ...
- Добавен на 28 Май 2018
- 223. 10 разлики между възпитаното дете и "удобното" дете
- (Възпитание)
- Автор: Мария Пеева Темата за “Удобното дете” продължава да предизвиква крайни коментари. Опасявам се, че не беше разбрана правилно, защото някои читатели ме питат какво лошо има в това детето да е възпитано и да спазва правилата. Разбира се, че в това няма нищо лошо, дори е прекрасно. Но нека уточним, че малките ни деца умеят много неща, но да владеят емоциите си не е сред тях. Детето ви може би вече кара колело на две гуми, може би казва трудни стихчета и дори ходи самичко до тоалетна, но контролът над емоциите не е умение, което можем да очакваме от него на четири-пет годинки. На всичкото отгоре децата нямат и нашето усещане за време. За него “след час” или “след седмица” е еднакво далеч. Така че търпението и владеенето на емоциите са две умения, които трябва да им помогнем да развият с времето. Нека ги възпитаме така, че да не превърнем търпението в пораженчество, а владеенето на емоциите в прекалена отстъпчивост. Защото ако упражняваме натиск върху тях, точно това ще се получи. ...
- Добавен на 27 Май 2018
- 224. Индулгенции за преводача
- (Кариера)
- Автор: Мария Пеева За разлика от превода на художествена литература, професията на филмовия преводач, особено на този, който работи със субтитри, има един голям минус или слабо място, което го прави доста уязвим на критики. Вече се досещате за какво става дума. Докато в книгата или в дублирания филм аудиторията не вижда, съответно не чува оригиналния текст, то в субтитрите е точно обратното. Докато диалогът върви на екрана, субтитрите изскачат отдолу един след друг и всеки владеещ езици човек много лесно може да направи сравнение между оригиналния текст и превода. Това не би било чак такъв проблем с филм на китайски или корейски, език, който малцина владеят. Но английски на някакво ниво говори почти всеки и затова ние, клетите преводачи, отнасяме толкова забележки и порицания, голяма част от които, смея да твърдя, са напълно незаслужени. Затова и понякога ми се иска да помоля скъпите зрители, за които с такова удоволствие работим, да ни опростят греховете, за които обичат да ни съдят. ...
- Добавен на 24 Май 2018
- 225. Константин и Елена
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Татко се казва Константин, а мама - Елена. Когато бях малка, мислех, че всички женени хора празнуват имените си дни заедно. Нещо като много специален семеен празник. Животът обича да си прави шеги с нас. Аз съм Мария и взех, че се омъжих за Иван. Не празнуваме заедно имените си дни, но двете ни имена също обичат да вървят в комплект и някак си подхождат. И за приказки, и за вицове. Но сега ще ви разкажа за моите Константин и Елена. Някога мама беше много кипро женче. И като момиче такава е била. Лелите ми все я подкачаха, че от трите тя е най-кокетната и най-много хваща окото. С нейните големи пъстри очи, нацупени устнички, кръшна фигура на амфора и този уязвим, крехък вид на жена, която има нужда от закрила, веднага е привлякла погледа на татко. А татко какъв хубавец беше…. На младини много приличаше на Микеле Плачидо или може би на Стефан Данаилов. Строен, с широки рамене и здрави жилести ръце, къдрав и най-вече лъчезарен. Момичетата са били луди по него. Но той ...
- Добавен на 21 Май 2018
- 226. Просто Алекс
- (Забавно)
- Автор: Мария Пеева С Алекс си имаме нова любима книжка за лека нощ - за маймунката Бруно. С тази книжка обаче си вкарах същински автогол. Алекс и без това е един малък устатник, с когото много трудно се излиза наглава, а сега има и нов аргумент в споровете ни. Първо да кажа накратко за какво става дума в книжката. Маймунката Бруно е едно сладко животинче, родено в зоологическа градина, което си има цяло маймунско семейство и много си ги обича. Но една мечта го измъчва - Бруно много иска да е като хората, да носи дрехи, да яде от тяхната храна и да говори. В крайна сметка той успява да сбъдне мечтата си, научава се да говори и дори да свири на саксофон и става голяма звезда. Но за жалост открива, че хората никак не искат да го приемат като един от тях и все някой изпуска нещо обидно пред него - как мирише на маймуна, как говори ПОЧТИ като човек. Клетият Бруно се чувства самотен, защото е толкова различен и от хората, и от маймуните. За щастие успява да открие една друга маймунка като ...
- Добавен на 16 Май 2018
- 227. Децата ни и техните лоши приятели
- (Възпитание)
- Автор: Мария Пеева Косьо, моят тийнейджър, си е вкъщи вече три дни, разболя се на Априлци и сега го мъчи гърло, хрема, главобол. По тази причина пази стаята, пие чай и ровичка из интернет. И колкото и да съм му безинтересна, поради липса на друга компания (все пак приятелите му са на училище), от време на време пристига при мен с обичайния си навъсен вид и споделя нещо интересно, което е открил в глобалната мрежа. Та за тези три дни обогатих общата си култура с купища факти из живота на великите футболисти, малко астрономия, някой и друг медицински куриоз, и освен това научих за съществуването на едно изумително племе, което нямам идея как съм пропуснала досега. В Индийския океан, само на петдесетина км от оживено индийско пристанище, се намира остров Северен Сентинел, чието коренно население, наречено сентинели, е толкова враждебно към всякакви опити за контакт, че в крайна сметка Индия забранява приближаването на външни лица на 5 км от острова. В продължение на 60 000 години малка ...
- Добавен на 10 Май 2018
- 228. Баща им е виновен!
- (Забавно)
- Автор: Мария Пеева Да ви кажа, обичам зелено. Ама обичам не само да го нося на рокли, макар че и това не отказвам. (Вижте как хубаво ми стои на червените бузки). Обичам най-вече да го ям! Това марули, салати, зелен лук, лапад, спанак, коприва, лозови листа, броколи… Хайде, броколите, не чак толкова, мога и без тях да оцелея. Но иначе ми дайте само зелении да ям като същинско тревопасно. Но не защото се отслабва от тези треволяци (стройна крава да е виждал някой?), ами просто ми харесва на вкус. Свежичко ми е, пролетно ми е, апетитно ми е. А как хубаво го приготвям, няма да повярвате. Кеф ти спаначена крем супичка или лозови постни сармички, кеф ти зелена салатка с яйчице или лападец с булгур… Цял месец мога само в зелено да готвя и да не повторя. Агнешка плешка в листа от лапад Да, ама моите пусти канибали не щат даже да помиришат зелено. Аз обаче упорито готвя, не се предавам. Пробвам нови рецепти. Спанакът го завивам в баничка. Лападът го прикътвам в тавичката на скришно под ...
- Добавен на 08 Май 2018
- 229. Живот по мярка
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Пееви сме за три дни в Априлци с двете малки деца, тийнейджъра, младото семейство с бебе, сватята, общо четири кучета, котка и още един приятел, който се присъедини в последния момент. Е, идвали сме и по-голяма тайфа на това разкошно местенце, но и така не сме никак малко, а колко сме шумни, няма да повярвате, докато не ни видите. Обикновено обаче идваме с още семейства с деца и хлапетата си имат набори, с които се забавляват. Този път сме в семеен кръг, а момчетата ми не само че са с по пет години разлика, ами и с различни интереси. Още в колата тримата успяха да се скарат всеки с всеки. Най-големият е с отделна кола с Яна, бебчето им и двете кучета. Сигурна съм, че ако пътуваше с нас, и той би се включил достойно в братската война. Братята Питат ме понякога как успявам да въдворя мир между момчетата. Представете си три бомби от тестостерон и детинщини, всяка със своите характерови особености, при това наследили сприхавия нрав на баща си и острия език на майка ...
- Добавен на 06 Май 2018
- 230. Мама - аки, тате - мой
- (Отношения)
- Автор: Мария Пеева Алекс беше на две годинки, когато ми го каза: “Мама - аки, тате - мой”. Разбира се, знам, че ме обича. Знам също, че макар и малко човече, е наясно колко много и аз го обичам. И все пак ми домъчня от тези думи. Написала съм го дори във фейсбук: Ей, това моето дяволче-ангелче Алекс... Готвя му, храня го, сменям памперси, къпя го, слагам капките в нослето (това си е една малка война), гушкам го по цяла нощ, като е кисел, пера го, гладя го, водя го на разходки, водя го на градинка, а татко му какво прави? Дава му да държи волана на колата и рита с него топка. И какво ми чуха ушите тази сутрин: "Мама - аки, тате - мой." Няма справедливост на този свят! След тази случка се замислих за ролите, които ние, родителите, заемаме в семейството и до каква степен определят чувствата и отношението на децата ни към нас. В моето детство мама поемаше всички домакински грижи, както и ангажиментите, свързани с мен. Татко вършеше “мъжките” неща - построи вила, майстореше всякакви интересни ...
- Добавен на 04 Май 2018
- 231. На път към дома
- (Истории)
- Автор: Мария Пеева Днес съм много шик. Не на място се чувствам сред тези стари хора около мен, но пък всички са толкова мили и ми казват колко съм хубава и нагласена. Перленото герданче си сложих, то ми е любимо. Облякла съм си блузката в резеда, уж копринена, ама не е точно коприна май. Майка ми е много кипра жена, от нея се научих как се избира коприната, трябва да се хлъзга между пръстите, но тежко да пада. Истинската коприна е топла. Потъркаш ли я, усещаш я като жива. Такива рокли облича мама, все копринени, татко е търговец и най-хубавото й купува. И за нас се грижи, за мен и сестрите ми като писани яйца. Лятото наема файтон и чак до морето ни води, като принцеси, настанени във файтона, и с една пачка в задния джоб. Веднъж изгуби пачката, цялата пачка изгуби някъде по пътя, мама се завайка, а той рече само: "На някого са трябвали повече отколкото на мен" - и се върна обратно до Пловдив и донесе нова пачка. Такъв човек е татко, с всичко се справя и от нищо не се плаши. А магазинът ...
- Добавен на 01 Май 2018
- 232. Бавачка или баба
- (Възпитание)
- Автор: Мария Пеева За 24 години родителски стаж с моите четири момчета научих доста за помощта на бабите и бавачките. Но нека най-напред разсея заблудата, че бавачката е лукс за богати семейства. Някога, във времената, когато жените не са работели, е било точно така. Но бавачката в наше време е преди всичко необходимост за работещата майка, която не може да си позволи да отсъства от работа и няма подръка баба. Или може би разполага с баба, но има своите основания да предпочете бавачка. В моя случай, особено в началото на родителството ни, със сигурност бих предпочела помощта на баба най-вече по финансови причини, но майка ми живееше на сто и петдесет километра, а Теди боледуваше толкова много, че така и не успя да посещава градина. Мама пътуваше често, беше все още здрава и силна, но не можеше да идва всеки път. Наложи се да наема една мила и симпатична студентка, с която петгодишният Теди четеше, рисуваше и решаваше задачи с трицифрени числа. Това момиче беше родено за учителка, надявам ...
- Добавен на 25 Април 2018
- 233. Пазете се! Тази жена отвлича деца!
- (Истории)
- Автор: Мария Пеева Една малка драма се разви преди два дни в социалната мрежа. Нямаше да обърна особено внимание, ако няколко приятели не ми бяха писали с молба да споделя и на моята страница. Затова и се захванах да проверя точно за какво става дума. Всичко започна с поста на майка 1, която споделя притеснителна ситуация в парка: Здравейте, бих искала да споделя какво се случи днес с моя две годишен син в Южния парк. Бяхме на разходка и в някакъв момент аз седнах на пейката и го оставих да гони гълъбите наблизо и да тича в близост до мен. В един момент виждам жена на възраст около 50 години която идва, хваща го за ръката и тръгва да го извежда от парка през храстите, всичко става за секунди. Аз разбира се за веднага изтичах до сина ми и го повиках. Тя се стресна много и ми каза: “Ваше ли е? Аз си мислех, че е сам. Едно колело щеше да го блъсне и аз го дръпнах.” Нямаше никакво колело, аз бях на метър, два от сина си. Всичко това става на голямата алея над фонтана. Явно трябва да го ...
- Добавен на 22 Април 2018
- 234. Кога става по-лесно
- (Възпитание)
- Автор: Мария Пеева Една майка на двегодишен тайфун с нежно име зададе този въпрос в майчинската ни група, където сме се събрали все мами нинджи с хлапета на най-различна възраст. Кога става по-лесно? И става ли изобщо, или това е мит, който казват на всички майки, за да не скочат през терасата? Повечето отговори бяха с усмивки, шеги и закачки. Но истината е, че не е лесно. При все че се смеем и забавляваме, да си родител не е най-лесното нещо на света. А да си идеален родител е направо невъзможно. Дзен мама Но да си щастлив родител е съвсем възможно. Нали така? Попитайте който и да е родител дали би върнал детето си откъдето е дошло и познайте отговора. Значи все пак родителите са щастливи хора. Може да не им е лесно, но стокхолмският синдром ги тресе яко и ако им предложите да ги отървете от нещастието им, не само ще ви намразят, ами нищо чудно и да отнесете някоя люта клетва или дори шамар. И все пак, кога става по-лесно, мили майки и бащи на тайфуни? 1. Когато осъзнаете, ...
- Добавен на 19 Април 2018
- 235. Защо му е на тийнейджъра карта?
- (Възпитание)
- Автор: Мария Пеева Наскоро нашият 15-годишен син сподели, че би искал да има собствена дебитна карта. Каза, че много от съучениците му вече разполагат с такава и е по-удобно. Тъй като с батко му имат 9 години разлика, а в неговите ученически години нямаше такава опция, изобщо не бяхме наясно, че няколко банки вече предлагат и карти за деца. И друг път съм ви казвала, че с родителите на някои от съучениците му поддържаме връзка, точно за да можем да се консултираме и обсъждаме кое е най-добре за децата. Свързах се с тях и разбрах, че наистина са направили на хлапетата дебитни карти и го намират за добро решение. Поговорихме с Константин и го попитахме защо смята, че е по-добре да има дебитна карта, отколкото да му даваме джобните в брой, както досега. За наша радост, оказа се, че не го прави, защото тайничко се надява сумата на джобните му да се увеличи. Вместо това ни даде цели пет причини, които ми прозвучаха съвсем логично. Защо тийнейджърът иска дебитна карта? 1. Защото така ...
- Добавен на 16 Април 2018
- 236. Защо не разбрах по-рано?
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Днес бяхме в Пловдив, при родителите ми, както обещах на Коко миналата седмица. Хубав, слънчев, пловдивски ден, цялото ми семейство на разходка на Гребната база, би трябвало да се чувствам идеално. И все пак не мога да се отпусна. Това усещане продължава да ме измъчва - защо не реагирах по-бързо, защо навреме не видях какво се случва с тях, за да започнем лечението по-рано, да предотвратим тази ужасна деменция. Не знам дали си внушавам, но през двете години, в които взимат лекарствата си редовно, няма рязко влошаване. В началото дори имаше известно подобрение. Това би трябвало да ме радва, но се прокрадва тази ужасна мисъл, тези угризения, че ако бях забелязала по-рано признаците, можеше всичко да изглежда различно сега и може би през идните години. Можеше да задържим развитието на болестта на много по-ранен етап, а не чак когато станат неспособни да се грижат сами за себе си. Пиша този текст за всички вас, които имате възрастни родители. Следете за симптомите ...
- Добавен на 15 Април 2018
- 237. Трета световна
- (Забавно)
- Автор: Мария Пеева Опасността от Трета световна война се отразява деструктивно на нашето семейство. Путин и Тръмп си мерят… ракетите, (щях да напиша “са се хванали за косите”, но не успях да го визуализирам) а ние, обикновените хора от семейство Пееви се чудим какво да правим сега, да копаем ли бункер под гаража, да бягаме ли по пещерите или както ни учиха вицовете от времето на Студената война - “При ядрено нападение взимате един бял чаршаф и старателно се увивате от глава до пети, а после бавно и без паника потегляте към гробищата.” Най-големият ми син Теди е фен на Тръмп. Подозирам, че се прави, за да ни дразни двете с Яна, които силно недолюбваме този ярък образ от съвременната световна политическа сцена. Но нищо, така е далеч по-интересно, когато подхванем някой разговор на политическа тема. Обикновено те протичат в следния вид, най-често след новините, които всеки път си обещаваме, че гледаме за последно. - Дано се успокоят тези двамата, че накрая ще стигнем до Трета световна. ...
- Добавен на 13 Април 2018
- 238. Ама вие луди ли сте?
- (Отношения)
- Автор: Мария Пеева Първото си дете родих на двайсет и все още бях напълно ошашавена от майчинството, когато всички около мен се втурнаха да ми дават загрижени и твърде противоречиви съвети. - Нали няма да го оставиш самичко да расте това бебе? - Добре е да нямат голяма разлика. - Изчакай две-три години. - Най-хубавата разлика е пет години. А майка ми допринасяше към общия хор с категоричното: - Едно дете е достатъчно. Ето, ти си едно дете, можеш ли да се оплачеш? Всичко е за теб. И внимание можеш да му обърнеш, и да се грижиш добре за него. Не ти трябват повече. Даже предложи да ме заведе да си сложа спирала. Единственият свеж глас в пустинята беше свекърва ми, която за някои неща ме ядосваше, но специално по тази тема беше твърдо на мнение, че тия неща ще си ги решаваме ние с Иван и никой друг няма думата. След 9 години забременях в най-неподходящия момент, когато мъжът ми беше без работа. Отново ме затрупаха със съвети, включително и майка ми. - И сега какво? ...
- Добавен на 12 Април 2018
- 239. Ти можеш
- (Възпитание)
- Автор: Мария Пеева Едното от моите момчета е в тази интересна възраст, наречена “пубертет”, която освен с акне, бушуващи хормони, неутолим апетит и рязко избуяване на ръста, се характеризира и с непрестанен бунт срещу авторитетите и моделите - били те родителски, учителски или обществени. На скорошния Великден, християнски празник, който всички у дома много обичаме, синът ми заяви, че няма да го празнува, защото е атеист. При това си заявление ме изгледа с предизвикателен поглед, присвил в две цепки красивите си тъмни очи, здраво стиснал устни, изпъчил брадичката напред, отвисоко някак, което не го затруднява особено, предвид факта, че вече е с цели двайсет санта над мен, със скромния ми ръст от един и шейсет и четири. Подозирам, че очакваше от мен по-емоционален отпор, но тъй като вече съм водила подобен разговор с батко му, не се трогнах особено. - Можеш да си атеист, щом така си решил. - Не е защото съм решил, а защото няма никакви доказателства, че Бог съществува. - Няма доказателства ...
- Добавен на 11 Април 2018
- 240. Картинката
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Преди да заминем в Лондон, Коко ми подхвърли, че в училище им възложили да напишат съчинение по случка, което прочел на глас, а госпожата му казала непременно да го даде на майка си. Тъй като беше пълна лудница в онзи петъчен предваканционен ден, с всичките му багажи и последни приготовления, така и не успях да прочета съчинението на моя четвъртокласник. Върнахме се точно преди Великден, подхванах прането, яйцата, домашните задължения и пак не ми остана време. Днес Коко си подготвяше уроците и чантата за училище и ми донесе тетрадката. - Мамо, няма ли да прочетеш съчинението? Госпожата специално каза да ти го дам. - Извинявай, миличък, съвсем забравих за него. Учителката сигурно много го е харесала. - Ами сигурно, защото се разплака, като го прочете. Макар че когато някой голям плаче, никога не знам дали е защото нещо му харесва или не. Но мисля, че й хареса. Сега да не се разплачеш и ти! Разплаках се и аз. Вижте защо. Картинката Когато бях малък, баба ме помоли ...
- Добавен на 09 Април 2018
