Истината е, че децата се уморяват от нас. Както ние, майките, се уморяваме от постоянните ежедневни грижи за тях, така и на тях им писва да виждат постоянно гърба ни - на печката, на мивката, с прахосмукачката или ютията. Омръзва им все ние да ги водим на лекар или на ангажименти, които не посещават с удоволствие. Омръзва им да сме напрегнати и изтощени от скучните неща, които правим по принуда, защото някой трябва да ги свърши. Децата няма да запомнят колко чинии сме измили и колко дрехи сме изпрали, но ще запомнят как сме щурели с тях и какви приключения сме имали заедно. Затова, момичета, добре е навреме да измислим какво може да променим в семейните роли, за да имаме и ние възможност да покажем на децата си, че сме интересни и забавни, че обичаме да се смеем и радваме на живота. Иначе някой ден ще чуем “мама - аки, тате - мой”, казано със съвсем други думи от вече порасналите ни деца. И тогава наистина ще ни заболи.
Мама - аки, тате - мой
Автор: Мария Пеева
Алекс беше на две годинки, когато ми го каза: “Мама - аки, тате - мой”. Разбира се, знам, че ме обича. Знам също, че макар и малко човече, е наясно колко много и аз го обичам. И все пак ми домъчня от тези думи. Написала съм го дори във фейсбук:
Ей, това моето дяволче-ангелче Алекс... Готвя му, храня го, сменям памперси, къпя го, слагам капките в нослето (това си е една малка война), гушкам го по цяла нощ, като е кисел, пера го, гладя го, водя го на разходки, водя го на градинка, а татко му какво прави? Дава му да държи волана на колата и рита с него топка. И какво ми чуха ушите тази сутрин: "Мама - аки, тате - мой." Няма справедливост на този свят!
След тази случка се замислих за ролите, които ние, родителите, заемаме в семейството и до каква степен определят чувствата и отношението на децата ни към нас. В моето детство мама поемаше всички домакински грижи, както и ангажиментите, свързани с мен. Татко вършеше “мъжките” неща - построи вила, майстореше всякакви интересни работи, все човъркаше нещо по колата. И от време на време си играеше с мен или ме водеше на кино. В моите спомени татко е героят, човекът, с когото всичко мога да споделя и чието внимание ме радва и ме кара да се чувствам значима. А мама, която реално ми отделяше безкрайно повече време поради самия факт, че вършеше всички досадни неща, свързани с домакинските грижи, вечно беше уморена или твърде заета да си поиграем. Наистина е несправедливо, нали така?
Наскоро една приятелка ми се оплака, че дъщеря й, която страда от заболяване, изискващо тежка и дори болезнена рехабилитация, се държи с нея, все едно я е намразила. “Тя сякаш обича само баща си, макар че него постоянно го няма и всичко правя аз.” - това са точните думи на тази майка, а в очите й имаше сълзи и неразбиране. Всъщност бащата пътува често и като се върне, винаги носи подаръчета и мили изненади. Изглежда, че малкото момиченце свързва майка си с неприятните процедури и скучните грижи, а таткото е светлият принц, слънцето, което от време на време огрява с присъствието си дома и е винаги желан и интересен.
Свързани статии (по етикет)
- Най-популярни
- Най-нови
