- 21. Достоен наследник
- (Забавно)
- Автор: Йоана Боянова В живота си аз съм една много много самоизлагаща се жена. Нонстоп и навсякъде, не само на слънце. Вечно неразбрала и вечно правеща глупост след глупост. Най-хубавото в това е, че си имам достоен наследник в излагането. Сега не само аз, но и той изпълва деня с какви ли не щуротии. Тъкмо беше проговорил, (само да вметна, че това ми беше най-голямата мечта, да си говорим с детето), та вървим си към площадката. По пътя към магазинче за джунджурии и аз си купих шнолка за коса с пеперудка. Обяснявам и отговарям на въпросите относно шнолката, че съм момиче, че имам дълга коса и хоп стигнахме. Поздравих всички, а моят малък наследник на висок глас каза: „Мама на пеперудката има коса.“ Още ме подиграват докога ще ходя с "коса на пеперудата". Моля те, маме... Същият този наследник трудно се прибира вкъщи. Разбирам го - навън кипи живот. Но уви, идва време за обяд. И аз геният на мисълта решавам, че ще му покажа въображаема катерица и ще я гоним към вкъщи. Супер идея. ...
- Добавен на 06 Юни 2019
- 22. Човек и добре да живее, прави ремонт
- (Забавно)
- Автор: Йоана Боянова Човек добре и да живее, решава, че трябва да прави ремонт. Откъде ми дойде тази идея ли? Прочетох една книга, в която се разказва за смисъла на живота и смъртта, но също и за живота преди стотина години. Чета на дивана, потънала в мързел, а междувременно жената от книгата пере на ръка, къща пребоядисва, двор гледа. А аз само мазнини отглеждам. Досрамя ме. Прищя ми се нещо да свърша. И мухата като влезне в женската глава, там си и остава. Опитах с добро да убедя мъжа си за ремонта, опитах с лошо, с преговори - не поддаде. Който си искал ремонт, да си боядисвал, работа имал, можело след два-три месеца. Кой ти ще чака?! Как точно превключи тоя ми ти мозък от мисли какъв цвят да си сложа на ноктите в това дали холът да не е в пепел от рози, нямам обяснение, но е факт. Но цветът беше само началото. Вече смело мога да се похваля, всички продавачи в строителни магазини са ми се смели с глас на въпросите. Почнат ли твърде много да се смеят, сменям ги. Разширявам си аудиторията ...
- Добавен на 28 Май 2019
- 23. Бременна сте - спрете чушките!
- (Забавно)
- Автор: Йоана Боянова Хората вярват в много неща. Вярват, защото имат нужда да вярват. Ето аз вярвам, че ако ям и никой не ме вижда, не се брои, че съм яла. Затова, когато ходя да купувам закуска, изяждам една още по пътя. Реално никой не ме е видял, значи не съм яла, мога и у дома пак да хапна. Но има някои поверия, бих ги нарекла „странни". Ще започна от това, че булчинската рокля не се пере. Като едни видни ловци на митове, опровергахме това твърдение. Прана-непрана, ако ти е писано, ще се разведеш. Ако не ви мързи, смело ги перете тия рокли, дами, няма връзка. Другото, което лично на мен ми беше казано, е, че когато жена не може дълго време да има дете, трябва да изяде плод от дърво, но преседял зимата на него. Сега, поправете ме ако греша, но си мисля, че със секс става, а не с ядене. И по-добре де, че що плодове съм яла, знам ли ги преседели ли са, кой кога ги е откъснал ? Сега разбрах, че жената, докато е бременна, не трябва да се подстригва - ако е момче, да не му отреже достойнството. ...
- Добавен на 21 Май 2019
- 24. Стратегия за защита на майката и бащата
- (Забавно)
- Автор: Йоана Боянова Покрай страстите от стратегията, искам да се изкажа. Сега, тия деца не са толкова беззащитни, колкото ги изкарвате. Още като се родят, се опитват да ни изядат и малкото останали ц@ц@. Моят почти успя, сега едната е отхапана и наполовина по-малка от другата, при близък контакт и на баща си почти успя. Освен това в тази стратегия за защита на майката и бащата искам да има клауза, която гласи, че децата са длъжни да спят до 9 сутринта и минимум 12 часа на денонощие. Какво е това ставане в 6 и 30!? Децата трябва да бъдат така добри да могат след втората си година да се обслужват сами, `щото и ние, родителите, имаме нужди, ама кой ли ни пита. Предлагам в стратегията да се наблегне на това, че е желателно да ни консултира психолог относно чувствата ни и дали децата ни тормозят. Ето, моят син ме тормози психически като постоянно ми повтаря, че имам големи крака. Как да му обясня, че краката ми заради него станаха от 38-ми номер - 40-ти, `щото докато бях бременна пораснаха ...
- Добавен на 08 Май 2019
- 25. Поне ни е цветно
- (Истории)
- Автор: Йоана Боянова Живея в китен столичен квартал откакто се помня, реално и отпреди това. Кварталът е един от най-старите в града, пълен с живот, зеленина, стари дървета. И с красотата приключвам дотук, просто защото и днес всичко е същото, както когато аз бях дете - морално остаряло - и ако човек може да се спаси от кривите тротоари като ходи на пътното платно, то от старите площадки няма как. В този огромен квартал, пълен с живот, имаме цифром и словом ДВЕ реновирани и годни за употреба площадки и десетки такива занемарени и във вид от минимум 1985 година. Сега си представете една майка, която трябва да направи избор, дали да отиде на новата и безопасна площадка и да се бута с още 50 деца и минимум 50 родители, или да заведе детето си на тиха и спокойна такава, но да е на тръни от хилядите опасности. Има десетки площадки в квартала в същия вид отпреди 30 години, когато аз самата съм била дете. Знам, че е тенденция да искаме да е като едно време, но моля не го приемайте буквално. ...
- Добавен на 07 Май 2019
- 26. Моля те, маме...
- (Забавно)
- Автор: Йоана Боянова „Моля те, маме“ - фразата, изразяваща моето тотално безсилие за справяне с едно тригодишно, привидно сладко зверче. Примери безброй, но нека дам няколко ежедневни. И така със ставането от сън се започва моята молба. „Моля те, маме, измий си зъбите!“ - наум си мисля – „Мамка му, ще го повторя още поне сто пъти и накрая малката гад няма да ги измие пак.“ „Моля те, маме, свали си гащите от главата!“ - зад тези ми думи седи пълна липса на аргументи защо трябва да ги свали. Мисля си – „Цял ден ще седи с тия гащи, поне му е топло на главата. Ох, до магазина трябва да ходя, не, не, може да вземем хляб и утре.“ Уви, ще излизаме и се почва: "Моля те, маме, обуй си обувките!" - десетина минути продължава молбата – „Добре, аз ще те обуя.“ - още десет минути клекнали, той ме държи за косата, полюляваме се във всички посоки, имам умения на балансьор на въже вече от разиграване кой крак в коя обувка да пъхне. Обмислям сериозно идеята да си обръсна главата, но се сещам, че ...
- Добавен на 16 Април 2019
- 27. Не съм толкова дебела, колкото се чувствам
- (Добра форма)
- Автор: Йоана Боянова Наскоро ми попадна една снимка как деца се подиграват на дебело момче и в миг ме връхлетя емоцията от моето детство. Бях едро момиче, гледайки снимките, не съм била дебела, но думите „свиня майка“, „кит“, “Годзила“ ме преследваха години наред. В училище, и извън него, първото, с което бях определяна, е „тя е дебела“. Уви, да си пълен е клеймо за цял живот, нещо, което няма как да скриеш, а тъжното е, че те определят по него. Не дали си добър човек или пък сръчен, или умен - какъвто и да си, ти си дебел. Не съм вярвала, че това ще ме преследва и след гимназията, не съм вярвала, че колега ще ме нарани на тема килограми. Когато се запознах със съпруга си, една позната ми заяви: „Как се запозна с този хубав мъж - не знам?!“ Като че ли дебелите жени не могат да бъдат обичани от красиви мъже. Това, че постоянно ми е натяквано, че съм дебела, е оставило толкова дълбок отпечатък в съзнанието ми, че каквото и да направя, не се харесвам. Постоянно за това говоря, ...
- Добавен на 27 Март 2019
- 28. Децата се раждат с мисия
- (Забавно)
- Автор: Йоана Боянова Децата се раждат с мисия. Бях чела някъде, че децата си избират семейството, за да го научат на нещо. До този момент нещото е ХАОС и, разбира се, едно огромно търпение за справянето с него. Животът ми неусетно се раздели на два периода, преди и след появата на детето. Та преди появата му аз бях една фина и изтънчена домакиня. Чистех и подреждах къщата до блясък, да не кажа, че се бях вманиачила. Хората чак леко, а и не съвсем леко, ме подиграваха за тази ми мания. На едно новогодишно парти ми подариха препарати за почистване и всичките му там атрибути. Имам и снимка. Та роди се детето. Нас ни избра дете нещо средно между Тарзан и Маугли. И борбата с ХАОСА започна. Малко след като почна да пълзи, къщата придоби вид на бойно поле. Ако преди това леко разместено перде ме стресираше, вече и паднал корниз не ме плаши, не за друго, случи се два пъти у дома и веднъж го свлече у баба си. С прохождането му нещата станаха, как да се изразя по-меко, може би КАТАСТРОФА, ...
- Добавен на 05 Март 2019
- 29. Преди да се роди детето, бях перфектната майка
- (Забавно)
- Автор: Йоана Боянова Преди да се роди детето, бях перфектната майка. Малко след като се роди, нещата придобиха лек обрат. Примирих се, че ще бъда просто майка. Имах дълъг списък със задължителни неща, които би било редно да покривам. С времето списъкът намаля, към днешна дата се състои от две неща – да бъде облечен и да има топла храна. Няма да забравя как, прибирайки се от родилното му, ударих главата му в касата на входната врата. Стоях и не мърдах вцепенена. Как можах! Що за родител съм? С времето се повтори, че и потрети. Свикнах, случва се, при това редовно. Такива бяха времената Пак така запечатан спомен ми е как, когато беше на годинка и нещо, изведох детето в парка. Както си седя, осъзнах, че не го виждам. С пълно гърло почнах да крещя и да го викам. Бабата до мен ми каза: „Извинете, ГОСПОЖА, детето в количката не е ли ваше? - Моето си беше. В спомените ми това е първият път, в който го загубих. Вторият беше вкъщи - пъхнал се в гардероба. Разликата е единствено в това, ...
- Добавен на 23 Февруари 2019
- 30. Баба Марта и нашите сръчни майки
- (Хоби)
- ... Можете да закупите мартеници и да помогнете мечтата да се осъществи. Мартенички за „домашна употреба“ Йоана Боянова: "Понеже трябва да дадем на поне 300 човека, ги правя аз. Зареждам ги с любов." Таня Здравчева: "Имах огромното желание тази година да бродирам мартенички, но непредвидени обстоятелства ми попречиха и няма да имам възможност. Все пак успях да направя няколко." Елица: "Миналата година детето имаше групово занимание с майки в градината. Трябваше да правим мартенички. Събрахме се на една маса смотани майки и се състезавахме коя ще направи по-смотана мартеничка. В групата на детето имаше китайче. Смотаните се обръщаме в един момент към съседната маса и гледаме как майката на китайчето плете някакво чудо, което спокойно може да продаде за 5 лв. на Илиянци, с подбита цена. Това ми беше преломният момент :) Жанет Викторова Бориславова Маргарита: "Ние живеем в Германия и аз всяка година правя мартеници за семейството и най-близките ни приятели. Миналата ...
- Добавен на 07 Февруари 2019
