Автор: КалоянЯвашев
Кога мина една година и пак стана време да ходим на плаж?! Росица оправя багажа още предната вечер, за да не губим време сутринта и към 8:00 да сме опънали хавлиите на пясъка. Сутринта се събуждаме в 6:00 и по най-бързия начин храним и обличаме децата. Към 9:30 успяваме да излезем от входа на блока и звуковата вълна удря съседните тераси, а на първите етажи им събаря прането и щорите. Всички си крещим, но понеже сме нечетно число понякога си крещя сам на себе си. Товарим децата, раниците, торбичките с играчки, басейните, харпуните, извънбордовите двигатели… и потегляме към бургаския плаж. Докато шофирам, с умиление си спомням времето, когато ходех само с хавлия на плажа. Паркирам до капаните и по инерция тръгвам да си поръчам бира и калмари. Росица ми крещи да извадя Габриел изпод едно такси, щото подгонил котка и се заклещил. Хаотично се замъкваме до пясъка и произволно разхвърляме всичко в широка окръжност. След нас идват съседите и аз подло съм замислил общо мъжко ...
... идеята, че можем да се развиваме, да растем непрекъснато и да усъвършенстваме все повече своите качества и таланти.“, "Седемте навика на високоефективните хора", Стивън Кови
„Бавнодвижещо се пътно превозно средство е пътно превозно средство, което по конструктивни причини не може да се движи със скорост, по-висока от 30км/ч.“, „Интерактивно учебно помагало за кандидат-шофьори”
“Когато представителите на два вида си сътрудничат, това се нарича симбиоза.” , „Помогни на детето си с науките“, Карол Вордерман
"Вярвам тия, дето са те отглеждали, ще ни дадат благословията си кога разберат, че се искаме.", "Алтъна", Ивелина Накова
"Офицерите дават заповеди и пият от обяд, старшините предават заповедите надолу и пият денонощно, а матросите изпълняват заповедите и пият, когато сварят.", „Дневникът на един (татко) звероукротител“, КалоянЯвашев
„…прозрачността на тялото тази крехкост невъзможна гръбнакът, по който се изкачвам нощем без да мисля за обратния път.“, “Фи”, Владислав Христов ...
Автор: КалоянЯвашев/Татко Калоян
Да отвориш очи в декемврийско утро, да си теглиш един душ и по джапанки да слезеш до кафенето е едно от най-приятните неща на света. Кафенето е на брега на океана, температурата е около 20° и на фона на разбиващите се вълни, денят пристъпва под изгряващото слънце и ти довършваш второто си еспресо. Това е ежедневие, ако живееш на Канарските острови, но в София нещата са съвсем различни.
Събуждаш се и през прозореца виждаш сиви панелни блокове, надвесени над мръсни и разкаляни градинки, а всеобщата сивота започва да побелява, тъй като е заваляло сняг. Ако излезеш по джапанки до близкото кафене, най-вероятно ще се върнеш без пръсти на краката, а слънце тук не се е вясвало от седмица.
Натоварихме си багажа в колата, взехме си довиждане с нашата софийска домакиня (братовчедката на Росито) и потеглихме към Бургас. Беше време да се приберем и да поемем грижите по потомството ни, което бяхме оставили на двете баби.
Бездетен пътепис на многодетно семейство. ...
Автор: КалоянЯвашев/Татко Калоян
Когато напусках България преди 19 години, бях като бял лист, върху който светът щеше да изрисува поредната човешка история. Дори и най-красивите картини могат да започнат с няколко несполучливи мацвания на четката или с неволни грозни петна. Първите няколко месеца на Тенерифе не бяха никак леки и ми бе нужно време, за да проумея ползите от всичките изпитания. После нещата се обърнаха и аз прекарах няколко незабравими години там. Срещнах приятели, запознах се с много различни и интересни хора, а тръгвайки си от острова, оставих част от себе си. Знам, че това прозвуча клиширано и превзето, но това парче вулканична скала винаги ще си остане мой дом и място, на което не се чувствам чужд.
Пристигнахме по обяд и силното слънце вече болезнено се навираше в очите ни. С автобус стигнахме до Playa de las Americas, което е курорт в южния край на острова. През цялото време гледах през прозореца, със сподавена еуфория си припомнях гледките и ги сравнявах с това, ...
Автор: КалоянЯвашев/Татко Калоян
Историята на Пабло Ескобар започва да напомня на градска тоалетна, която всеки опикава с мнението си по различен и свой начин. Филми, книги, сериали, интервюта излизат регулярно през годините и не ни дават да забравим тази срамна част от човешката история.
Пътувам по работа и в компютъра съм свалил поредния сериал, описващ живота на колумбийския наркобарон. Не ми е особено интересен и по-скоро епизодите текат като фон, за да имам компания. Понякога се заглеждам в някои сцени и после ги забравям с безразличието на човек, който е сигурен, че никога няма да види такъв ужас и насилие на живо. Изобщо не проумявам някои от случките и изпитвам очевидни проблеми, когато трябва да се поставя на мястото на някой герой. Например Ескобар е преследван от държавата и от другите картели, затова е принуден да бяга от място на място, с децата, жената и майка си, а през цялото време са обградени от наемни убийци, които ги пазят и са като личната армия на шефа. Извършват ...
Автор: КалоянЯвашев/Татко Калоян
На другия ден отидохме до Бенидорм. Целогодишен курорт, който се радваше на чудесен климат, а аз бях работил в неговите хотели преди 16 години. През нощта имахме малко проблеми със съня и трябваше да го обсъдим по-подробно. След като Росито погълна дежурния си сандвич с хамон и започна да функционира в нормален режим, реших да й споделя притесненията си.
Към 3:00 ч. последната нощ пикочният ми мехур пожела да посетим тоалетната и аз се запромъквах с характерната безшумна стъпка на родител, който е свикнал да спи в една стая с бебе. Има деца, които си спят спокойно цяла вечер и никакъв шум не ги смущава, но нашето изобщо не е такова. Нашият Габриел притежава свръхчувствителни сензори за шум, за движение, за движение на въздуха, за промяна в налягането и температурата, инфрачервен датчик и лазерни лъчи, които опасват цялото помещение където спи. Това ме кара да се движа на големи и безшумни крачки нощем, напомняйки щъркел в гипсово корито. По навик преминах ...
Автор: КалоянЯвашев/Татко Калоян
В самолета полека ни превзема плах оптимизъм и се отпускаме доволни върху иначе неудобно малките седалки. Нямаме деца! Всъщност имаме де, но са на хиляди метри вертикално от нас и без шанс да ни докопат. Фантазирам си самодоволно с невъзможността някое от децата да почука през прозореца на самолета и, летейки редом с нас, да се развика с противен фалцет – „Тате, искам...“, „Тате, дай ми...“, “Тате, той/тя ме удари, бутна, погледна, изкорми....“ Чета си книгата, но имам чувството, че пилея ценно време. Трябва да започнем да се наслаждаваме на ваканцията, а не да стоим мирно и да чакаме да кацнем. Отивам до тоалетната и улучвам момента с една доста упорита турбуленция. Не бих ползвал отново същата тоалетна, но нещо ми хрумна! Вървейки обратно към седалката, в мозъка ми блясва гениална идея, която ще постави достойно начало на бездетната ни седмица. Ако Росито отиде в тоалетната (другата, в никакъв случай същата!) и се забави около минута, а аз небрежно ...
Автор: КалоянЯвашев/Татко Калоян
Скъпа Надя, не съм сигурен защо ти пиша, но четейки твоята статия, у мен инстинктивно се появяваха отговори на въпросите, които задаваш. Може и да не съм читава представителна извадка на мъжкия род, но засега ще трябва да се задоволиш с мен, което се надявам да ти донесе някакъв вид просветление в тъмните дебри на мъжкия мозък. Шегувам се, хич няма дебри, а най-вече дерби, алкохол, секс, храна и изхвърляне на храната! Обещавам да съм максимално честен, но ще трябва да си представям през повечето време, че тези въпроси ми ги задава съпругата. Това вероятно ще е причината за появата в отговорите на някои епитети, свързани с големи бели птици, които не се славят с остър ум. Иначе, поемайки отговорност да отговоря от името на целия мъжки род, мисля, че единият от въпросите ти е отметнат и мога да започна с другите. Успех (вероятно ще ти е нужен)!
1. Мога ли да ти вярвам?
Абсолютно не! Не знам за какво точно питаш, но за доста неща може да ми вярваш. За ...
Автор: КалоянЯвашев/Татко Калоян
Вярвате или не, в живота ви идва момент, в който срещайки я, вие разбирате, че това е вашата сродна душа, вашата голяма любов или вашата половинка, с която сте готов да коригирате човешката популация (увеличавайки я, надявам се!). После започват ухажването, преструвките и настоятелната обсада, с чиято помощ се надявате да я убедите, че сте достоен да я заплодите и по-късно да ви роди поколение. Ако трябва да съм съвсем искрен, ще ви призная, че в началото целях да се добера единствено до определени женски части, които се намират горе-долу в средата на женската анатомия и нямах никакво намерение да огорчавам живота на любимата ми, правейки я майка. Обаче природата си каза тежката дума и решихме да въдим бебета.
Нека си представим, че бракът е лодка за двама и вие заедно гребете по течението на живота. Появата на децата опасно накланя лодката и дори рискува да я разцепи. В едната половина ще остане жената, а майчинското право ще й присъди децата и тя ...
Автор: КалоянЯвашев/Татко Калоян
"Животът ви не е това, което ви се случва докато си правите планове, а животът ви е такъв, какъвто вие искате да бъде и тече така, както ви стиска да го живеете. Ще си правя моите избори, ще си нося последствията от тях, но на никого няма да позволя да ме управлява и да изпълнявам чужда воля или мечти." - Това са думите на един уверен 35-годишен мъж, който знае за гледането на деца толкова, колкото картоф знае таблицата за умножение - моя милост.
Как станах Татко Калоян, а даже и книгата ми издадоха, честно казано, не съм много сигурен. По-логично щеше да си остана същия асоциален темерут, вместо да се изявявам като писател, но открих, че едното изобщо не пречи на другото.
Откакто излезе "Дневникът... " започнах да получавам много и най-разнообразни съобщения. Всички бяха мили и ми пишеха хубави неща, но с времето започнах да получавам все повече въпроси и молби. Едни ми искаха педагогически съвети, други искаха да разберат дали написаното е истина, ...
Автор: КалоянЯвашев
След като поживяхме известно време в Анталия, решихме да се приберем и да прекараме лятото в Бургас. Жегите в турския курорт можеха да са жестоки и от юни до септември се чувстваш като пържен сафрид във фурна.
Росито бременееше и хубавееше, а аз започвах да я опознавам все по-добре. Не си ли забременил жена, поживял с нея и оцелял, значи не я познаваш изобщо.
Наръчник за боравене и общуване с опасни за здравето ви субекти–бременни жени:
След като сте си свършили основното житейско задължение по запазване на безценния ви генофонд, идва момент да си платите цената. Усмихнатата, палава, разбрана съпруга е на път да се видоизмени в трептяща противопехотна мина, готова да ви помете, разкъса на парчета, а ако не е яла последните 20 минути, дори да ви направи на луканки. Следващите съвети не ви гарантират пълна безопасност, но така или иначе няма нещо, което да ви спаси от нея. От Бремензила!
Гледайте я в очите и се опитвайте да сте в тон с настроенията ѝ. Усмихвайте ...
Автор: КалоянЯвашев/Татко Калоян
"It's a bitch, but life's a roller coaster ride
The ups and downs will make you scream
sometimes... "
"Lie to me" - Bon Jovi
Ей тая песен си я избрах за "наша", щото лигавите холивудски традиции повеляват да си имаме песен и когато я чуем, да се погледнем влюбено в очите и прегърнати да започнем да изричаме думите. Обаче в нашата връзка се наложи съвсем друг хит, който аз осквернявах с откровено фалшивото си пеене и повярвайте ми, не се правя на луд, като казвам, че съм музикален вирус и то от лошите. Представете си Сашо Роман да изпълнява "Puto" на Molotov с притиснати топки в менгеме, а Иво Димчев да му акомпанира с импровизирани родопски напеви, докато върти ръчката и вдига тоновете на ромския "славей". Ако сте успели да си го представите, то бихте могли и да преживеете едно мое изпълнение. Или може и да не успеете, не гарантирам!
"Нашата" песен се оказа "Please forgive me" на Bryan Adams. Толкова често ми се налагаше да я пея (разбирайте д ...
Автор: КалоянЯвашев/Татко Калоян
Сипете си едно преди да седнете и да четете! Аз вече не ги броя, но не мога да притъпя нито болката, нито ужасът, който ме е стиснал за гърлото.
Родиха ни се деца и животът ни заприлича на бясна гонка из немска магистрала. Толкова си концетриран да не допускаш грешки, че всичко около теб е някаква замазана картина, на която нямаш време да обърнеш внимание. Сомнамбулският режим, в който си превключил, те прави апатичен към повечето неща, които не са свързани със семейството. Имаше време, когато любимият ми тенисист отпадаше от някой турнир и аз ходех нацупен часове наред и не исках да се споменава думата "тенис". Сега нямам време и просто сменям канала, докато наказвам някое от децата. Толкова сме погълнати от ежедневната ни борба с децата, че ще разберем, че сме във война, чак когато хвърлят бомба пред терасата ни, но и тогава сигурно просто ще си приберем прането и ще продължим да предотвратяваме бедствията, които наследниците ни непрекъснато се стремят ...
Автор: КалоянЯвашев/Татко Калоян
Въпреки че съм манекенка, колкото бизонът е влечуго, бях прочел "Алхимикът" и приех присърце философията, която манекенколюбимия писател изповядваше - "Ако силно желаеш нещо, Вселената ще ти съдейства" или нещо подобно. Обаче не знаех, че този неписан закон важи и за неосъзнатите ти въжделения. Тоест, можеш и да си мечтаеш страстно дълбоко в себе си за нещо, но да го разбереш чак като го видиш. Тогава изпитваш невероятно облекчение от мъките си и усещаш как съзнанието ти се извисява над материалния свят, душата ти се носи лека из облаците, а ти самият искаш да пръскаш любов и хармония около себе си, пеейки химни, псалми, езана или каквото там ти се пее. Може и кючек да друснеш, но ще окепазиш момента и магията ще изчезне.
Така се почувствах аз самият, когато стигнах с децата до Флората и виждайки ГО, дъхът ми спря, а очите ми се оцъклиха. Химията помежду ни веднага ме обезсили и аз жадно поглъщах с поглед всеки детайл. От неочаквания екстаз душата ми ...
Автор: КалоянЯвашев/Татко Калоян
Участвам активно в отглеждането на децата откакто се родиха, но не защото се прояви някакъв дълбоко скрит бащински инстинкт, а защото чисто физически беше много трудно за майка им да се справи сама. Сменям памперси, мия задници, крещя, пасирам супи, давам антибиотик и пробиотик, крещя, правя инхалации, водя разследвания и дела, а накрая и присъди издавам, крещя, къпя, подсушавам, обяснявам, крещя, чета приказки, крещя, водя на градина, крещя, крещя... всички родителски задачи не са ми чужди и няма проблем да обслужвам сам децата. Останеш ли сам с тях обаче, в един момент се изморяваш чисто психически, понеже ти си единствената жертва, която им е под ръка, и цялото им токсично внимание е съсредоточено в теб. "Ти баща, ти майка" е израз, който усещаш твърде реалистично и болезнено, а към теб се прокрадват зловещи нотки, които предвещават неизбежни житейски неволи. Казано по-простичко - вероятно много кофти неща ще ти се случат.
Аз съм с близнаците и бебето ...
Автор: КалоянЯвашев
Изобщо не разбирам на кого се е метнало такова замаено и разсеяно това дете. Как успя да се загуби само за 20 метра ходене? Къде да го търся в тая навалица? Имах нужда да помисля спокойно и без паника, за да мога хладнокръвно да взема решение. Сръчках самотната си мозъчна гънка, събрах веждите и очите, изпънах си краката в контрападьом и се замислих като шаолински монах пред водопад.
Когато някой от моите папагали излетеше (помните, че съм дресьор на папагали, нали?!), аз взимах друг и обикалях с него. Щом избягалият чуеше звуците на папагала, който носех, се връщаше достатъчно близо, за да мога да го прибера. Така и сега реших да ползвам Боримир като примамка. Инструктирах го да върви по улицата и да търси сестра си, крещейки нейното име. Не знам дали близнаците имат някаква телепатична връзка или беше чист късмет, но викайки на всеки три секунди името на сестра си, Боримир я намери точно след 20 секунди в една уличка. Дъщеря ми беше зяпнала една заспала котка ...
Автор: КалоянЯвашев
Смирено награбвам раниците и избутвам количката пред входната врата. Връщам се за телефона си и казвам на децата да извикат асансьора. На момента еква мощно "Асансьорееееее! Асансьорееееееееее!". Изскачам бързо обратно и на свой ред им крещя да млъкнат. Ама не може всичко буквално да приемат. Мислете малко с тия глави, де! Изведнъж решавам да променя тактиката. Не, не така сега, Калояне! Що крещиш? Вероятно трябва да пробвам да обясня кротко и възпитано, а те сигурно ще ме разберат. Нали трябва пример да им давам в живота, а засега съм ги научил само да се дерат като овчари (с извинение към овчарите) и да казват "Наздраве! ".
Боримир поглежда моето колело, което предвидливо съм изкарал сутринта на етажната площадка, и ми крясва:
- Татееееее (не знам защо, но туй лапе винаги ми крещи все едно съм с шлемофони и къртя бетон), кололото има гумаааааа!
- Да, тате! - всичко що има гуми на този свят и се изпречи пред очите на сина ми е повод за дълго и досадно натякване ...
Автор: КалоянЯвашев
Обичам лятото по ред причини. Най-вече, защото тъща ми идва да живее при нас и ни помага с децата. Аз имам повече свободно време и се отдавам на важни и стойностни занимания, които обогатяват общественото съзнание и без тях човешката еволюция би зациклила безнадеждно. Например: може ли човек да отвори бутилка узо и да си легне спокоен, ако не я довърши; защо като кихна, главата ми отива напред, след като въздухът излиза от носа ми, не трябва ли на принципа на реактивните двигатели да отива назад?
Звънят ми съседите надвечер и викат: "Ела да гледаме филм". Обаче това са другите съседи, а не Робърт и Мегито. Това са семейство Палазови от съседния вход. Характерното за тях е височината им. Владо Палазов е малко висок (2,04 м) и ходи с лампа на главата, заради изисквания от службата по въздушен контрол на летище "Сарафово". Тежи към 130 оки и "логично" работи като компютърен специалист. Понеже, работейки на стандартна клавиатура, Владо натискал с грамадните си пръсти ...
Автор: КалоянЯвашев
Аз съм бургазлия. Роден съм до морето, винаги съм живял до морето и за мен морето е даденост. Не се вълнувам и не изпадам в екстаз, когато се опъвам на плажа с питие в ръка. Плажът е леснодостъпно забавление, което ми е леко поомръзнало и даже вече ме отегчава. Наличието на трите ни деца, дори ме кара да заобикалям плажовете отдалеч и да парирам всякакъв зараждащ се интерес към пясъка от тяхна страна.
Жена ми обаче не е от Бургас. Тя обожава плажа и морето. В миналия си живот е била делфин. В по-миналия пак. Явно е сгафила нещо и накрая се е преродила като моя съпруга и ми е родила деца. Вкъщи е повече от ясно кой командва и още в началото на лятото съм забранил да се отваря дума за плажуване. Точка! Да не съм луд да ходя на плаж с две невръстни клептоманчета и всеядно бебе. Ще ги водим по площадки, разходки, детски клубове, но не и на плаж.
7:00 е и какафонията е в началото си. Показвам се от спалнята и в коридора виждам наредени сакове и чанти. Край, този път ...
Автор: КалоянЯвашев
Да се превърнеш в родител за повечето хора е повратно събитие в живота. Някои се радват, други плачат (9 месеца след бурно парти и доста бели петна), а някои, като нас, посрещат родителството с подозрение и някаква вътрешна тревога, която след известно време неминуемо се оправдава. Въпреки всичко, човешкият вид продължава да се размножава, макар че при някои хора това се случва неосъзнато и по силата на навика. Наблюдавайки някои родители, аз съвсем сериозно съм си мислил за нуждата от полагане на изпит преди да ви се даде право да имате поколение. Право, което безогледно се използва от всеки, който желае да има деца, и внася доста смут в иначе изтерзаната ми душа. На някои хора е лудост да повериш и кактус да отглеждат, но те гордо правят бебета и създават семейства. Ето някои примери, които ще ви подскажат, че родителите могат да се окажат най-големия враг на децата си:
Ако чуете някой новоизлюпен татко в родилното да уверява жена си, че е взел капарото и още ...