Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

В самолета полека ни превзема плах оптимизъм и се отпускаме доволни върху иначе неудобно малките седалки. Нямаме деца! Всъщност имаме де, но са на хиляди метри вертикално от нас и без шанс да ни докопат. Фантазирам си самодоволно с невъзможността някое от децата да почука през прозореца на самолета и, летейки редом с нас, да се развика с противен фалцет – „Тате, искам...“, „Тате, дай ми...“, “Тате, той/тя ме удари, бутна, погледна, изкорми....“ Чета си книгата, но имам чувството, че пилея ценно време. Трябва да започнем да се наслаждаваме на ваканцията, а не да стоим мирно и да чакаме да кацнем. Отивам до тоалетната и улучвам момента с една доста упорита турбуленция. Не бих ползвал отново същата тоалетна, но нещо ми хрумна! Вървейки обратно към седалката, в мозъка ми блясва гениална идея, която ще постави достойно начало на бездетната ни седмица. Ако Росито отиде в тоалетната (другата, в никакъв случай същата!) и се забави около минута, а аз небрежно също се навра там, то бихме могли да разнообразим чувствително сексуалната си биография, макар че дизайнерът на самолета, правейки тоалетната с размер на ковчег, ясно бе намекнал, че кенефът може да се ползва само от един човек едновременно и то хобит. Въпреки всичко идеята ми се стори добра и нямах търпение да я споделя със съпругата си, макар че втора турболенция ме накара да си представя доста неприятни моменти свързани с уцелването на грешни дупки, падане в тоалетната чиния и най-ужасния сценарий: самолетът така да се разклати в сюблимния момент, че да не можем да се отделим на контрацептивно разстояние навреме и да последва трета бременност, последвана от официално гилотиниране на мой скъп орган. Рискувай и се наслади на живота или рискувай и пикай клекнал цял живот, мучачо!

Връщайки се на мястото, не ми се наложи да обяснявам плана си, понеже Росито беше заспала. Отвори ли се прозорец на многодетна майка да спи, тя изключва системите тотално и Росито не правеше изключение. Кичур кестенява коса беше в отворената й уста, откъдето тънка линийка устен секрет течеше към дясното й ухо и по-скоро правеше впечатление на нокаутирана, отколкото на почиваща си. Проверих я за всеки случай за пулс и седнах кротко на мястото си. Имахме цяла седмица на разположение и ако изчаках няколко часа, щяхме да сме в топло легло, което несъмнено беше по-удобно от опикана самолетна кутийка, която доста великодушно се наричаше тоалетна.

Кацаме и отиваме право на гишето за рент а кар, но се оказва, че единствените резервации, за които трябваше да се погрижа, са объркани. Не съм принтирал резервацията на колата и не съм видял, че ми трябва наличност от 1400 евро в картата, които ще бъдат блокирани като депозит. Обясних проблема на служителката, а тя махна весело с ръка и каза, че няма проблеми. Язък, бях настроил за скандал!

След половин час паркирах пред апартамента, а собственичката донесе ключовете. Наближаваше 23:00 и след като хвърлихме багажа на дивана, направихме най-логичното нещо - отидохме в кварталния бар.

Бездетен пътепис на многодетно семейство. Част 1

Може да се каже, че съм пристрастен към испанския хамон, но жена ми преминава всички граници щом се намира близо до заветния деликатес. Губи всякаква мярка и се разтреперва от някакъв вид хранителна абстиненция щом зърне бут. Още помня скептицизма й, когато за първи път отидохме заедно в Испания и аз спрях на бензиностанция за сандвич с хамон. Върнах се с два пакета в колата и й подадох единия с думи, които бях използвал в миналото с променлив успех - "Лапай и ще ти хареса!“. Е, тя лапна, сдъвка и оттогава надушва хамон от 5 км!

Испанският квартален бар е много весело място, а шумът вътре напомня фондова борса. Всеки вика и обяснява нещо, докато в същото време изслушва някого, пие, яде и ръкомаха. Има машина за цигари, две ротативки, четири телевизора, които предават футбол и с това се изчерпва вътрешният дизайн. С доста зор си намерихме маса, тъй като испанците не обичат да си стоят вкъщи и съботното посещение в бара е закон. За мое учудване собствениците на този и околните барове се оказаха... китайци! Напоследък се наблюдава масово настъпление на азиатски емигранти, които пристигат с доста пари и купуват бизнеси, които традиционно са местни. Испания е мултикултурна държава и към мароканците, южноамериканците, сенегалските улични търговци сега са се присъединили и поданиците на Небесната империя. Инвазията започна с китайски ресторанти, после магазини и складове, а сега барове и дискотеки са вече тяхна собственост, която се разширява всеки ден.

Ако сте семейна двойка, която рядко остава насаме, но е успяла да се измъкне, за да отиде на екскурзия, приемете един приятелски съвет от мен. Правете секс на първата вечер, защото после няма да ви е до това. Следващите дни ще са пълни с толкова обикаляне, обикаляне и пак обикаляне, че накрая ще се чувствате като древногръцки пощаджия. Ще се прибирате толкова уморени в стаята, че плътските удоволствия ще ви изглеждат като безсмислен разход на енергия, който не сте в състояние да си позволите.

На другата сутрин се събудихме доста подозрителни, тъй като никой не ревеше, не се караше с някого и нямаше претенции за нищо. Обстановката около нас беше доста тиха и спокойна, което ни беше вцепенило през първите две минути на събуждането ни. После спокойно се изкъпахме, облякохме и излязохме с усмивки в слънчевото валенсианско утро (дори се усмихвам докато го пиша!). Влязохме в кварталния бар за кафе и Росито изяде първия си сандвич с хамон за деня. Метнахме се в колата и тръгнахме към Bioparc Valencia, който е един от най-прочутите зоопаркове в Испания и наша главна цел.

Обичам да посещавам зоологически градини и да си сверявам часовника със шоутата и спектаклите, които организират. Отдавна в Европа са поели курса на образователните спектакли с животни, които дават информация за дадения вид, а не го използват като инструмент за забавление. Няма вече абсурдни програми, които включват дресирани тигри, лъвове и слонове, а се набляга на образователната информация и животните, които участваха във Валенсия, бяха само птици. Винаги съм правил разлика между видовете животни и съм бил против дресурата на диви животни, които не стават за домашни любимци, а за мое щастие папагалите са опитомени преди доста време.

По следите на добрата бира: Братислава и Прага

Веднъж осъзнала напълно факта, че сме без деца и е свободна да прави каквото си иска, жена ми се отпусна и започна да овиква всяко животно, което не беше виждала. Предвид че досега бяхме ходили заедно само в айтоската зоологическа градина, доста животни отнесоха шумното й внимание, а когато намери кафетерията, където продават сандвичи с хамон, може да се каже, че затвори кръга и нямаше нужда от нищо повече. На мен паркът ми хареса, беше чист и подреден, но тъй като бях виждал всички животни, единственото, което ми привлече вниманието, беше един мъжки сурикат. Познах, че е мъжки, тъй като беше със стабилна сутрешна ерекция, на която се наслаждаваше с видимо безгрижие. Успяваше да изглежда горд и лежерен мъж, който е уверен в способностите си и пет пари не дава за останалия свят. Можех да го наблюдавам с часове, ако не беше пристигнала шумната ми половинка и след бърз оглед на ситуацията, обобщи с думи, които бях чувал често:

- Само глупости са ти в главата!

Следобедът бе посветен на разходка из центъра и посещението на някакъв дворец, който бе обявил ден на отворени врати. Не знам дали културата и вкусът могат да се придобиват, но явно аз съм бил имунизиран още като бебе от тях. Изобщо не се трогвам от резбовани тавани, картини, статуи, фрески (това не съм сигурен какво е) и други художествени обекти. Виж, надървен сурикат... ! Росито се забива пред някаква книга-експонат и след кратко вторачване ми посочва с пръст – „Преведи!". Виждам датата (1356 г.) и поглеждам учудено жена ми. Тя ме гледа с интерес и очаква да й прочета някаква история отпреди 650 години на език, който не владея толкова добре и писан по старовремски начин с много завъртулки и камшичета. Поглеждам първата дума и разчитам "Алехандро". Започвам да превеждам с тържествен глас :

- Аз, Дон Алехандро Мадуро де Кохонес де ту Абуела и лас Тетас де ла бака ке се рие ( на български: Александър Мадуров от Топките на Баба си и циците на Кравата, която се смее), искам да направя следното съобщение: Заслепен от греховна похот и омагьосан от подла вещица, бях венчан за девойка на име Роза де Кърджалигена, която ме дари с три деца и ме обрече на мизерно съществувание и постоянни паник атаки. В отчаянието си реших да нападна Египет, за да мога да се отърва от нея и децата й, но тя дойде с мен на фронта и сега се разхождаме из музеите на Кайро, а тя постоянно ме кара да й превеждам от някакви саркофази на по 5000 години. Папата не ми дава да се разведа, затова смятам да я напусна по най-безболезнения за мен начин и да я обява за вещица, когато се приберем. Дано денят да е слънчев и дървата да са сухи, за да не протакаме дълго.“

За мен талантът е нещо, което ти се отдава лесно и правиш без усилия. Аз очевидно притежавах таланта да извиквам онзи поглед в жена ми, който казваше, че може би не е помислила достатъчно преди да ми роди деца. Излязохме от двореца и завършихме разходката, сядайки в бар и поръчвайки бира и тапас. Това вече заприличваше на почивка!

Снимка: Tatko Kaloyan

Прочетохте ли

Пееви ще покоряват Европата