- 41. Подаръци ще има – за всички от сърце
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Коледа е! Добре де, мина, но все още е някъде наоколо. Нова година също дойде! Време за нова надежда (не, не се опитвам да правя скрита реклама на едноименния епизод на „Междузвездни войни”). Време да сме малко по-добри. Или поне да се престорим на такива. Според възможностите. Време е за подаръци. Честно казано, за мен това, последното, е свързано с леко противоречиви емоции. Никога не мога да измисля подходящ подарък или поне не когато трябва. Обикновено чак след като всичко е свършило, се сещам: „Еййй... Трябваше да му взема еди-какво-си.” Но пък обичам да получавам, разбира се. Дори и да е само едно шоколадово бонбонче – стига ми. Иначе казано, за мен излишни и/или неподходящи подаръци не съществуват. Ако ще и флекс втора ръка да е. (Ще обясня.) В това отношение имам чуден пример в лицето на снаха ми. На един 8-и март полюбопитствах какво ѝ е подарил брат ми и тя с щастливо грейнали очи обяви: - Шмиргел. Така де. Необходимост. Какво е едно семейство ...
- Добавен на 02 Януари 2018
- 42. За какво й е на госпожата книга?
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Аз пак за книжките... Какво да се прави! Професионално изкривяване. Който иска, ще ме изтърпи. Който не - здраве да е. Та за книжките. Коледа упорито приближава. За едни – повод за радост и надежди, за други – пореден повод да проклинат търговците-кръвопийци, които използват всеки удобен момент да надуват цените, защото „ден година храни”. Типично нашенска, мила, родна картинка. И така, време е за подаръци. Ние с колежките, противно на очакванията за библиотекарки (знаете клишето – стара мома, демоде, кисела, саможива, презираща всичко живо и мъртво извън стените на библиотеката), сме предимно млади майки с деца в предучилищна и начална училищна възраст. Време, в което (ясно е) все още се опитваме да вкараме в някакви релси хлапетата. И в това си начинание сме рамо до рамо с учителите в детските градини и училищата. И в професионален, и в личен план. Неизбежно е. Освен за коледни подаръци на децата, добили сме навик да мислим и за такива за „госпожите”. ...
- Добавен на 09 Декември 2017
- 43. Никола Димков - българинът, който пръв заговори за световно общество
- (Българи)
- Автор: Валентина Вълчева Ако мислите, че идеята за едно голямо общество на народите, обединено от общото желание за мир и просперитет е патент на Западна Европа и т.нар. Велики сили, с удоволствие ви съобщавам, че сте в огромна грешка. Много преди Гемания, Франция, Великобритания и останалите западни икономики да достигнат до идеята за единение в името на мира и просперитета, тази идея е хрумнала на един българин, който дори я описва в книга. В края на 1916 и началото на 1917 г. инж. Никола Димков, повлиян от редица предшестващи го миротворци и особено от трактата „Към вечния мир” на Имануел Кант, написва своята книга „Звезда на съгласието” с подзаглавие „Постоянен световен съвет”. В нея той разработва идеята за световно общество, организация на държавите, обединени в името на мира. Разбира се, по онова време вече съществува Свещеният съюз на петте велики европейски държави, създаден след падането на Наполеон през 1815 г., който има за цел да укрепи „завинаги” мира и сигурността ...
- Добавен на 06 Декември 2017
- 44. Пропуснатите моменти
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева - Хич не изглеждаш добре. Зле ли ти е? - Нищо ми няма. – казвам. Как да му кажа, че проблемът очевидно не е в мен? За пръв път виждам човек, на когото толкова да му личи, че се е предозирал с някаква гадост, и не съм в състояние да реагирам. Познавам го достатъчно отдавна и достатъчно добре – не би трябвало да е проблем. Казвали сме си далеч по-страшни неща. Какво знам за наркотиците всъщност? Всичко на всичко... нищо. Имам предвид нищо извън стандартната суха информация, но нищо дето се вика „от личен опит”. А иначе се имам за човек, който знае (поне на теория) доста неща – кои полезни, кои напълно излишни. Мозъкът ми прилича на занемарен от дълго време килер (макар винаги да съм предпочитала термина „творчески хаос”), в който често пъти не успявам навреме да открия това, което ми трябва, но никога досега не ме е било толкова яд, никога не съм се чувствала толкова безпомощна. Сигурно защото не съм го очаквала. Имам предвид не и от него. От всеки ...
- Добавен на 30 Ноември 2017
- 45. Библиотеките
- (Образование)
- Автор: Валентина Вълчева … В Миамас този, който е способен да вдъхне живот на един разказ, може да стане по-могъщ от крал. Там валута е фантазията и хората пазаруват не с пари, а с хубави истории, и библиотеките не се наричат библиотеки, а „банки”. („Баба праща поздрави и се извинява” – Ф. Бакман) Сложете ръка на сърцето си и кажете какво си представяте, когато чуете думата „библиотека”! Ама честно! Стари прашасали книги, скърцащи още по-стари стелажи, мухъл, паяжини, тук-там някой сочен паяк-кръстоносец за разкош... и разбира се – библиотекарката. Късогледа, кисела стара мома, облечена по последен писък на модата от 50-те години на ХХ век, посивяла, несънувала дори такива екстри като боя за коса, контактни лещи, лак за нокти, която... О, да. По цял ден чете книжки в компанията на две-три котки. Защото каква друга работа има? Ами... не, не е това. Е, не и екшън като във филмите с Ноа Уайли, за съжаление. Но е нещо по средата. Защото всъщност библиотеката, макар и може би най-консервативната ...
- Добавен на 27 Ноември 2017
- 46. Храната в детската градина
- (Хранене)
- Автор: Валентина Вълчева Предполагам, че всеки, който се е сдобил с деца в детската градина, рано или късно, се е озовавал в класическата ситуация цял ден да се бъхти в кухнята, да сготви най-здравословната и по възможност достатъчно вкусна манджа – поне като за английската кралица... и ТО да се нацупи над чинията вечерта и да измрънка: „Гадост! (Любимата думичка на големия ми син в такива случаи!) Не е като мусаката на леля Ванче в детската градина. Не го искам.” И сте дотук. От този момент насетне просто не съществува природна или божествена сила, която да го накара да вкуси дори една-единствена лъжичка. Общо взето, нямате много опции в този случай. Казвам го от опит. И не, леля Ванче няма да ви свърши работа, дори и да ви е съседка и първа приятелка и лично да дойде вкъщи да ви извърти въпросната мусака. Защото тук не става дума за мусаката на леля Ванче, а за мусаката на леля Ванче В ДЕТСКАТА ГРАДИНА. Вие може три години преди това да сте го хранили само със специално селектиран ...
- Добавен на 23 Ноември 2017
- 47. Отново за суеверията
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Предишният ми опит за разсъждения върху суеверията и имат ли те почва у нас (по-специално сред младите майки), се оказа причина за доста противоречиви реакции, което може само да ме радва. Както се казва, в спора се ражда истината. И понеже писателят Кингсли Еймис пък твърди, че „ако не можеш да ядосаш някого, няма смисъл да пишеш”, ще направя още един опит да вбеся някого. Предварително моля за извинение! Не, този път няма да воювам със суеверията – всеки си има глава на раменете да преценява, доколко е разумно да вярваш, че един конец, няколко кибритени клечки или крило от неизвестен вид прилеп са в състояние да повлияят съществено върху съдбата и здравето на човек. Разсипаната сол, изхвърлянето на боклука през нощта, черните котки, среднощните крясъци на кукумявка, подаването на нещо през прага, „лошите” очи... Независимо, че вече трайно сме стъпили в ХХІ век, всякакви подобни вярвания продължават да битуват не само у нас, но и по целия иначе доста ...
- Добавен на 31 Октомври 2017
- 48. Детето проговори! Що ли ми трябваше?
- (Възпитание)
- Автор: Валентина Вълчева Aх, първата думичка! С какво трепетно очакване е свързано първото „мама”, евентуално „тата”, макар че според статистиката в голяма част от случаите е неочакваното и мъничко разочароващо „баба”! Проговарянето на детето си е голяма емоция. Отвсякъде. Две мнения няма. Поне в началото. Дето викат шопите, „оно шо си сака, оно си требе”. Та в началото и ти се „сака”, пък си и „требе” маймунчето да се очовечи и да започне да се разбира с останалия свят, но след като чудото се случи и първоначалната еуфория отшуми, пригответе се доста често да си задавате екзистенциални въпроси от рода на: „Що ли ми трябваше?!” Защото наред с „мама”, „тати”, „баба” и другите там умилителни неща доста бързо ще се промъкнат и далеч не дотам умилителните „лоши” думички, заради които традиционно ние родителите развиваме завидни умения в изчервяването на публични места. Все още си спомням брат ми, току-що открил чудото на разбираемата човешка реч, как с най-щастливата и дружеска усмивка ...
- Добавен на 03 Октомври 2017
- 49. Иван Ночев - българинът, който вписа името си в космическата история
- (Българи)
- Автор: Валентина Вълчева Може би ще изненадам някого, а може би не. През ХХ век България е била шестата космическа сила в света. Да, не само Жени Калканджиева го може. Може го и инженер Иван Стефанов Ночев от Карлово, който записва името си в историята на космическите проучвания като конструира двигателите на модула „Орел”, с които Нийл Армстронг и Едуин Олдрин кацат на Луната в рамките на мисията „Аполо 11”. Точно така! Нийл Армстронг прави първите си стъпки към летенето и Космоса, вдъхновен от книгата „Your wings” на българина Асен Йорданов и каца на Луната благодарение на двигателите, конструирани от Иван Ночев. Не е като да не сме дали нещо на света, а в този случай – и на Космоса. Иван Ночев се ражда на 23 септември 1916 г. в Карлово. Завършва местния техникум и кара стаж в казанлъшкия вонен завод „Арсенал”. По това време постъпва на работа и в Държавната аеропланна работилница на летище „Божурище”. Той е и един от създателите на аеропланната работилница към летището „Марино ...
- Добавен на 29 Септември 2017
- 50. За "Българи"
- (Българи)
- ... успяващи хора. Тази рубрика е за всички хора, които вярват, че корените са важни, дори ако си далеч от дома си. За онези, които обичат изобретенията, науката и технологиите. За всички родители, които искат да разкажат на децата си нещо интересно и важно за нашите успели сънародници. За тези, които се вдъхновяват от успеха на другите, противно на общоприетото схващане, че българинът бил завистлив. Рубриката е с авторски текстове, но е подготвена изцяло по исторически и биографични материали, като източниците са описани подробно. Надяваме се да ви хареса, да я следите редовно и да четете статиите и на децата си. Ще се радваме, ако ни пишете с ваши идеи за значими българи-изобретатели, учени и творци, за да я допълваме. Първата публикувана статия е Асен Йорданов - българинът, който научи американците да летят. За вас я подготви нашият редовен автор Валентина Вълчева. Приятно четене. ...
- Добавен на 22 Септември 2017
- 51. Асен Йорданов - българинът, който научи американците да летят
- (Българи)
- Автор: Валентина Вълчева Никой не се е родил научен. Дори Нийл Армстронг – човекът, произнесъл от Луната знаменитата фраза: „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството”. Но едва ли сте си задавали въпроса от кого все пак се е учил великият космонавт. Ще ви изненадам. Нийл Армстронг се е учил да лети от един българин. Не, не се шегувам. Не преувеличавам. През 1936 г. в Америка излиза от печат една знаменателна за времето си книга – „Your Wings” („Твоите криле”). Първата енциклопедия по летене. И неин автор е не друг, а българинът Асен Йорданов, чието име днес малцина извън пилотските среди си спомнят. Година след излизането си в Америка, книгата е издадена и в Съветския съюз в 100-хиляден тираж, а по-късно има още две допечатки за 200 000 броя. И „Your wings” се превръща в учебник, който прави пилотирането професия. Преди това на него се е гледало като на хоби за луди глави. И не само Армстронг прави първите си стъпки по него. Неговият спътник от мисията „Аполо ...
- Добавен на 22 Септември 2017
- 52. Петнайсет години разлика
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Трябва да съм била на около двайсет и пет години. Стриктна съм дори на тази възраст, по отношение на здравето си, та съм си записала час за рутинен преглед при гинеколог. Не я познавам. Попадам там по волята на случайността и на една достолепна дама от регистратурата на ДКЦ-то. Прегледът минава както и очаквам („Всичко е ОК. Нищо ти няма, екстра си.”), след което обаче тя ме заковава с въпроса: - За деца мислиш ли вече? - Не. – отговарям чистосърдечно. Не смятам за нужно да ѝ обяснявам, че на тази възраст самата аз все още се чувствам малко недорасла. За Бога, все още ми харесва да гледам „Ну, погоди”. Какви деца, какви пет лева?! И докато аз наивно вярвам, че с това темата е приключена, насреща ми внезапно се отприщва същински Ниагарски водопад от думи, съвети и възмущение: - Как така не? На тия години за кога още мислиш да чакаш? Да не искаш да раждаш на четиресет? Вие момичетата днес, май не разбирате, че като минете трийсет, вече сте изпуснали влака. ...
- Добавен на 21 Август 2017
- 53. Спрете да мрънкате!
- (Възпитание)
- Автор: Валентина Вълчева И пак съм в парка, в едно от капанчетата, въоръжена с две деца, книга и лаптоп. Моето разбиране за добра подготовка за всякакви ситуации. Забелязала съм, че обикновено по капанчета и барове ме спохожда желанието за писане. Някакъв хемингуейски прийом. И той все из кръчмите на по чашка се е срещал с вдъхновението. Все пак, успявам да пробутам временно едното дете на баща ми, да приспя другото и да намеря време да се огледам, но вече не защото все съм изтървала от поглед някое, а просто от нямане какво да правя. Събота е. Пазарен ден за Видин. Съответно – пълно е с хора, предимно жени и деца, наоколо. Мястото е нещо като необявената, възкръснала „Бебешка среща” – едно култово заведение, което преди време, заради нечии бизнес интереси, беше съсипано и затворено. Но майките с деца са оцеляващ при всякакви обстоятелства вид. Прогони ги от едно място, ще цъфнат на друго. Дори в обезлюден град като Видин. Абе, за обезлюден си е направо пренаселен, особено в събота. ...
- Добавен на 30 Юли 2017
- 54. Какво научих от фейсбук
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева От доста време се опитвам да проумея естеството на явлението Facebook. Че е явление, явление е – спор няма. Доказва го дори и само банковата сметка на Марк Зукърбърг. При всички случаи Facebook не е за хора със слаби нерви и с лабилна психика. Първо, защото изцепките не остават незабелязани и недокладвани, и второ, защото винаги ще се намери някой, който да ти скапе чудесната нервна криза с някой коментар от типа на „Стегни се ма, овца!”. Понякога имаш нужда да си изтрещиш на воля и Facebook определено не е мястото. Виж, ако си търсиш публика, друга работа. В последните години сме преки свидетели на цяла серия паметни гафове и скандали, започнали от уж невинно клипче или статус във фейса. Дебютът ми в социалната мрежа вече тъне в дебрите на далечното, почти незапомнено минало, но все още има неща из нея, които са ми напълно непонятни. Признавам си, и до днес не мога да намеря рационално приложение на опцията „сръчкай” например. Ако някой ме сръчка на улицата ...
- Добавен на 11 Юли 2017
- 55. Не съм от тия
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева А вие гледате ли „Биг Брадър”? Извинете! Разбира се, че не. Стандартно този разговор протича така. Оказва се, че никой не гледа „Биг Брадър” и подобните му, но някак все те са с най-висок рейтинг и гледаемост. Малко като в оня разказ на великолепния Чудомир – „Не съм от тия”. И аз не съм. Но сеирджията в мен от време на време надделява, та зададе ли се поредната публична излагация (стига да не е моята), мятам по едно оче на екрана. Попадам на новина, че европейката с най-голям силиконов бюст щяла да вземе участие и да размята въпросното силиконово чудо из Нови хан срещу скромните 60 бона. Чашка Z, ако ви интересува. Аз мисля да пропусна – видях снимка на госпожата, дори така изглежда болезнено. Не съм сигурна, че ще успея да проследя участието ѝ без да се сдобия поне с тройна дискова херния. От друга страна – 60 бона... Не знам. По груби сметки тия пари не могат да ѝ покрият дори разходите само за единия имплант. Ще извадят късмет, ако я навият за ...
- Добавен на 08 Юли 2017
- 56. Суета
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева „Суета!... Любимият ми грях!” Помните Ал Пачино в ролята на Дявола, нали? Е, на мен определено не ми е любимият грях, но пък ми е най-големият. Обаче не колкото ми се иска. Какво имам предвид ли? Ами най-големият ми е, защото определено не ми е все едно как изглеждам, особено в очите на другите, но не достатъчно, че да ме принуди да се взема в ръце. Особено трагикомични стават нещата, когато се зададе сезонът на активното плажуване. Общо-взето нещата стоят така: миналото лято реших, че килограмите са ми в повече и ме е срам да се явя в изрязан бански, та затова си купих доста по-прикриващ цял. Това лято ме досрамя да се покажа и в него. Споделих терзанията си с мъжа ми, без особена надежда да бъда разбрана. И не бях. Коментарът му беше в неговия почти спартански стил: - Аз така обичам – да има. Абе то да има, ама хайде да не е чак в такова изобилие, а? Още си спомням как в началото на връзката ни много ме мъчеше мисълта за едни пет-шест килограма, ...
- Добавен на 29 Юни 2017
- 57. Да погалиш тигъра
- (Любимци)
- Автор: Валентина Вълчева Седя си в едно кафене в парка, релаксирам, по мен са плъпнали някакви досадни буболечки, които падат в изобилие от дърветата наоколо и ме карат да правя движения като надрусан индиански шаман насред ритуален танц за дъжд... Две момченца се люлеят на люлката до мен. Наблизо минава Стела – местната котка, придошла неизвестно кога откъде и добила самочувствието на собственик на мястото. Пристъпва мързеливо-елегантно както само котките умеят. Едното момченце скача от люлката и се втурва към нея, крещейки: - Котенце! Котенцееее! Другото го гледа слисано и пита: - Къде отиваш? - Да го погаля. Ела и ти, де! - Ама не може – това е котка. Куче може, котка не. – рецитира заучена фраза то и хвърля недоумяващи погледи на баба си, която се мръщи над едно кафе на съседната маса. И аз я изгледах. Мръсно, надявам се. Тоест вложих достатъчно старание да не се усъмни и за миг какво точно мисля за нея в момента. Имам се за доста толерантен и широкоскроен човек. Нямам ...
- Добавен на 25 Юни 2017
- 58. Книгите, които децата ни ще обикнат
- (Развлечения)
- Автор: Валентина Вълчева Лятото най-накрая дойде, макар и със снежни преспи на Мусала, и е време за лятното четене. Задължителните учебни списъци винаги са били голяма досада. На пръв поглед. Всяко нещо, превърнато в задължение, става досада. Аз самата, макар и пристрастена към книгите, макар и да ги превърнах в своя професия и призвание, си признавам, че в училище така и не прочетох част от задължителната литература. Може би просто не ми беше времето. За всичко си има време, за книгите също. Но все пак има и такива, които си искат прочит на определена възраст, защото после магията им вероятно ще е отслабнала. Детското въображение рисува реалността и фантазията по съвсем различен начин и иска своите стимули в точния момент. Като библиотекар, признавам си, опитът ми с най-малките читатели не е чак толкова голям. Въпреки това има някои заглавия, които според скромното ми мнение се харесват и трябва да бъдат прочетени именно в невръстна възраст, за да останат в паметта. Има разлика ...
- Добавен на 21 Юни 2017
- 59. Суеверията
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Едно нещо научаваш горе-долу десет минути след като си повел разговор с коя да е млада майка, като думата „млада” тук определя преди колко време е родила, а не възрастта ѝ. Особено ако детето ѝ е първо. Това, майките, са може би най-суеверното племе на света (след моряците). Сякаш с раждането, някъде дълбоко в мозъка, се отключва някакъв остатък от каменната ера, когато светкавицата е била гневът на боговете, а най-авторитетната персона е лудата шаманка с кривите пръсти, която си е забравила годините още много преди споменатата млада майка да се е родила. Забравила е и на кой свят живее, ама нали е дърта като библията, глупотевините ѝ звучат авторитетно, мистично и съответно все едно ти говори Кумската Сибила. Винаги съм смятала, че съм трезвомислеща, умерено скептична съвременна жена и наивно съм очаквала някак си и другите да са горе-долу така. Е, с малки отклонения, разбира се, но все пак в някакви разумни граници. Мисълта ми е, че в края на краищата всички ...
- Добавен на 14 Юни 2017
- 60. 1984 - новият невидим враг е тероризмът
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Казват, че Жул Верн е предвидил в произведенията си бъдещето на техническия прогрес с пророческа точност. Но на 8 юни 1949 година от печат излиза една книга, която със същата точност успява да предвиди развитието на политическите системи и на човешката природа в света за следващите не едно и две десетилетия. Романът „1984” на Джордж Оруел бил замислен като противопоставяне на тоталитаризма. Антиутопия, в която държавата е наложила тотален контрол над хората посредством повсеместно денонощно наблюдение, страх и наказания. Едно предупреждение към онези, които смятат, че е в реда на нещата да се откажат от свободите и правата си в името на една повече или по-малко утопична сигурност. А колко измамно добронамерено, почти човекоугодно звучи в началото, а? Днес отдавна сме отминали 1984-та в календара, но очевидно все още дълго време ще преживяваме и откриваме предупрежденията на гениалния Оруел. Новият невидим враг днес не е тоталитаризмът, когото уж победихме ...
- Добавен на 08 Юни 2017
