Автор: Валентина Вълчева

От доста време се опитвам да проумея естеството на явлението Facebook. Че е явление, явление е – спор няма. Доказва го дори и само банковата сметка на Марк Зукърбърг.

При всички случаи Facebook не е за хора със слаби нерви и с лабилна психика. Първо, защото изцепките не остават незабелязани и недокладвани, и второ, защото винаги ще се намери някой, който да ти скапе чудесната нервна криза с някой коментар от типа на „Стегни се ма, овца!”. Понякога имаш нужда да си изтрещиш на воля и Facebook определено не е мястото. Виж, ако си търсиш публика, друга работа. В последните години сме преки свидетели на цяла серия паметни гафове и скандали, започнали от уж невинно клипче  или статус във фейса.

Дебютът ми в социалната мрежа вече тъне в дебрите на далечното, почти незапомнено минало, но все още има неща из нея, които са ми напълно непонятни. Признавам си, и до днес не мога да намеря рационално приложение на опцията „сръчкай” например. Ако някой ме сръчка на улицата или в градския транспорт, знам много добре как би трябвало и как ще реагирам, но за Facebook все още се опитвам да си изработя правила за поведение.

Но не това е важно. Важно е, че в социалната мрежа – тази и подобните ѝ – има редица неписани правила, които щеш – не щеш, трябва да имаш предвид и да спазваш.

Например:

В групите за литература и четене не искай мнение за утвърдени класики като „Престъпление и наказание” или „Сбогом на оръжията”! Само ще съжаляваш. Ако целта ти е да покажеш, че си на „ти” с висшата класа в литературата, просто ще откриеш, че далеч не откриваш топлата вода, а и не си изключение някакво.

В групите за майчинство НЕ споменавай думата „ваксина”! Никога, никога, никога! За Бога, не го прави, ако не искаш да отприщиш Facebook-вариант на Ада! Колкото и нормално да ти е питането, колкото и невинен замисъл да си вложил, накрая неизменно ще откриеш, че си безотговорен родител, на когото не бива и домашен паяк да се поверява, камо ли дете! Все едно какво ти е мнението за... онези неща, които не бива да бъдат споменавани. Там всички са завършили медицина и теория на конспирациите с отличен. В Гугъл, разбира се.

Не прекалявайте със снимките на чаши с кафе, котенца, кученца, отворени книги, цветя и прочие уж позитивни фотоси! В един момент позитивизмът идва в повече и се превръща в откровена досада. Освен това едва ли е необходимо ежедневно да се отчитате с поздрави за „добро утро” и „лека нощ” – не сте английската кралица все пак, а дори и тя не го прави, доколкото знам.

Не се вземайте прекалено сериозно! Винаги се намира кой да ви спука розовия балон. И в поне половината от случаите – с право. Пак повтарям – не сте английската кралица!

Приемете, че групи, именуващи се например „Простотията Българска” (да, има такава) са пълни предимно с това, за което се споменава в заглавието! Членуването в тях е лична отговорност и вина на всекиго. Количеството простаци в тях не бива да ви учудва или дразни. Ако искате компания на интелектуалци, има си други групи за това, макар че моите наблюдения казват, че голяма част от набедените за интелектуалци са си простаци, та дрънкат.

Минимум една трета от потребителите все още шляпат на „шльокавица” по една или друга причина. За себе си мога да кажа, че повече от три думи, написани на този феноменален „език” ми докарват продължителна мигрена с позивни за повръщане, но, дето се вика, всяка коза за свой крак.

Правописните грешки, особено най-очевАдните, са си изкушение, но не се заемайте с това! Мисия невъзможна. Най-много с изненада да откриете за себе си, че сте досадно мрънкало в очите на „учениците” си. Отделно от това, ако все пак ще се заемате с уроци по граматика, убедете се, че самите вие я владеете достатъчно добре, защото иначе става доста забавно, но не за вас!

Повярвайте, хейтърите съществуват! И ще ви надушат в мига, в който си подадете връхчето на носа във Facebook. Да се надявате, че ще ви пропуснат, е горе-долу точно толкова оптимистично, колкото да вярвате, че кръжащото наблизо стадо акули ще ви пропусне, докато се плакнете с прясно отворена рана сред тях.

Кофти началото на дадена дискусия не гарантира непременно кофти край. Това е Facebook! Имам фейс-приятел, с когото запознанството ни тръгна от „тъпа патка” и се трансформира в „желязна си, момиче!”. Така че не е точно като в живия живот. По-добре свикнете с мисълта, че тук всеки има мнение и далеч не всеки е съгласен с вас! Различното е, че ако лице в лице ще се разминете с едно благовъзпитано „не съм съгласен”, то във фейса директно може да ви заявят „Ти си малоумна гад!” Извадили сте късмет, ако минете без разни еротични пожелания по адрес на роднини от женски пол.

Ако претендирате да сте поне около средното ниво на интелигентност, трябва доста бързо да се научите да различавате т.нар. фалшиви новини само по заглавията, да ги игнорирате или докладвате, но не и да ги отваряте, за да не генерирате трафик на сайтовете, които ги бълват. Общо-взето принципът е лесен: За фалшива новина става дума, когато видите, че в заглавието е изпляскана с възможно най-едрия шрифт нещо от рода на ШОК, ТРАГЕДИЯ, ЗЛОВЕЩО, БЪЛГАРИЯ ПЛАЧЕ, ЕДИ-КОЙ-СИ ИЗБУХНА, УЖАС, ГАВРА и прочие. И удивителните са в такова количество, че сериозно започвате да се съмнявате дали на някого не му се е заклещил показалеца на съответния бутон от клавиатурата. Същото важи и за „жълтините”. Наистина ли ви интересува от кого е бременна Емилия и дали Гущеров-син е забил поредната фолкаджийка?

Количеството лайкове не е мерна единица за популярност и/или за ниво на интелигентност. Както искате, така го разбирайте! Както и снимка на разтворена книга върху краката ви не е гаранция, че ще ви приемат за следващата Мария Кюри.

Профилна снимка в поличка тип коланче, с тъмни цайси, само едното стъкло на които може спокойно да служи за слънцезащитен панел на международната космическа станция, и с капризно нацупени устнички „а ла кокоше дупе” са карт-бланш за де що има незрял или попрезрял коцкар из виртуала. Не се чудете защо получавате най-често съобщения от типа на „zdr ko si pr”! Принципът тук е „каквото повикало, такова се обадило”.

Расисти, малоумници, тестостеронови идиоти, неграмотни, кифли и прочие напаст винаги е имало и ще ги има. Facebook определено не е мястото да започвате опити да оправяте света. Едно докладване по каналния ред е достатъчно. Не влизайте в безпредметни пререкания, защото, макар и доста преди ерата на интернет и Facebook, Марк Твен е получил прозрение по този казус, а именно: „Ако спориш с идиот, вероятността той да прави абсолютно същото е много голяма!”

Не се хващайте на въдицата на троловете, които са способни дори в тема за продължителността на живота на Тиранозавър Рекс да вмъкнат коментар за ГЕРБ, ДПС и т.н.! На някои от тях за това им плащат, другите са си безнадеждни малоумници, които само ще ви изгубят времето. Общо-взето на тях каквото и да им кажете, винаги ще получите отговор, в който фигурира името на поне една партия и на поне трима политици. Нещо като вица за Иванчо и краставицата.

Войнстващите националисти са друга една категория, с която не ви трябва да се занимавате, защото накрая винаги остава едно такова усещане, като да сте сдъвкали мръсните чорапи на въпросния националист. Напълно излишно преживяване и за двама ви.

И не на последно място, да си клавиатурна нинджа не е яко. Жалко е!

Та общо взето и накратко, това са основните уроци, на които ме научи Facebook. Дано съм била полезна на някого!

Препоръчваме ви още:

Не съм от тия

Какво научих от майките на София 

Децата за политиката 

Няколко тенденции в българския патриотизъм