- 1. Дискриминират се пациентите с диабет
- (Здраве)
- ... Христов родител на Виктория Христова12г Светла Цветкова, родител на Кристиян Върбанов 8г. Костадинка Костова-Янкова родител на Весела Янкова 19г Йорданка Георгиева, родител на Петко Иванов-12г Анелия и Радостин Русеви, родители на Йордан Русев -17год Анна Маноилова, родител на Ивета Маноилова 17 год Фатме Моллова, родител на Амир Моллов 14г. Биляна Германова, родител на Мартин Германов - 16год. Гергана Колева, родител на Мартин Колев, 14 г.. Мануела Сантана, родител на София Войнова 4 г. Биляна Байчева, родител на Деница Пеева 13 г. Александрина Пармакова, родител на Ивайла Ивайлова 14г. Севда Чафадарова , родител на Красимира Димитрова 14г. Катерина Симеонова, родител на Марио Симеонов, 5 г. Цветелина Димитрова, родител на Деляна Първанова на 10 г. Виолета Николова - родител на 13 годишен Александър Николов, Ваня Сиракова, родител на Александър Сираков на 15г Антоанета Лукова родител на Станимира Николова на 5г. Маргарита Атанасова родител на Борислав ...
- Добавен на 16 Февруари 2022
- 2. Свършекът на света
- (Истории)
- ... за теб и искаш да го споделиш и с околните? - Ще го направиш ли? – настоявам. Източните му мъдрости винаги звучат утешително. Предполагам, че е заради тона, с който ги изрича, а не заради самите думи, които обикновено са напълно неразбираеми. - За да направя и твоя момент пълноценен, да – отвръща той. – Всички ние сме едно цяло. Теодор. Никола. И с двамата съм изживяла незабравима, голяма любов. Не знам защо хората казват, че голямата любов е една. Голямата любов е толкова пъти, колкото искаш да я създадеш. Обещават, че ще направят каквото искам. Никола плаче от София. Винаги е бил много ревлив. Срам ме беше да ходя с него на кино, защото все цивреше на филмите. Но сега го обичам заради това. Обичам и Теодор заради стегнатия му, войнишки тон и сухия хумор. Дразнех се навремето от постоянните му, ненавременни закачки за щяло и не щяло. Но сега го обичам заради тях. Анелия. Елена. Десислава. Николета. С жените е по-трудно. Искат да знаят подробности. Започват да ме разпитват за ...
- Добавен на 13 Януари 2022
- 3. Защо българинът е джигит на пътя
- (Здравей, Мария)
- ... цинично, но първата седмица в БГ се чувствам залята от разочарования...а съм по принцип голям патриот. Та така.. хубавото е, че все още изпитвам гняв. Спре ли да ми пука, изгубила съм всякаква надежда. Анелия Б. ************ Благодаря за повдигнатата тема, Анелия. Ти самата си го написала чудесно, но ще добавя няколко думи и аз. И на мен ми се е случвало всичко, което описваш. Защо българинът обича да е джигит на пътя? За някои хора може би е начин да покажат, че са нещо повече от другите. Понякога е, защото карат по-хубава кола и искат да се изтъкнат, а друг път - точно обратното, защото колата им е стара, но хей, те са велики шофьори и всички ще им дишат прахта, нищо че всеки миг могат да се разпаднат. По данни на Евростат за 2018 г. България е с най-много жертви на автомобилни катастрофи в Европа. Всяка година по пътищата на страната загиват около 600 души, а ранени - понякога тежко - са около 9000. Голямата част от жертвите са млади хора и деца. Статистиката може да се види ...
- Добавен на 02 Август 2020
- 4. За истинския живот
- (Истории)
- ... щото вече реших, че тази година ще съм щастлива, а слаба догодина. А шоколад пращат само Нора и Гого. А може и шапки да ми пращате, щото засега само Анелия ми подарява, а тя все пак има три деца, котка и мен и може някой да я отмени. Много се колебая дали за повече реализъм да не пусна снимка как чистя печката, ама няма. Следобед отивам на плаж и ще се снимам там. Който иска драма да чете руска класика. Моята драма аз я римувам. Още от Светла: Невидимите хора Ако Толстой имаше фейсбук ...
- Добавен на 01 Юли 2020
- 5. Ако Толстой имаше фейсбук
- (Забавно)
- ... мъже. Зевзекът (до Кифлата ): Ама има кинти!? Кифлата: Една истинска жена винаги може да направи от един смотан мъж истински мачо. Никой не е смотан в костюм на Армани. Случаен участник: Респект! Спам: Продавам вила до Бородино. Имперски стил. При интерес пишете на лични. Представител на ЛГБТ: И защо всички са хетеросексуални в тия книги? Ученик от горен курс: Филми има ли по тия книги? Детелина С.: Аз не харесвам Толстой. Аз : Аз пък Ви харесвам, Лев Николаевич! Много! ,,Война и мир" е любимата ми книга! Е, и още няколко де, ама тя ми е в топ 10. Детелина С. ( до мен): Светле, обичам те! Анелия З.: Айде да идва тоя астероид и да се свършва! Още от Светла: Как не умрях по розови бикини ...
- Добавен на 21 Януари 2020
- 6. Кучешки истории
- (Любимци)
- ... че сам не може да се справи с травмата. Редовно ми краде възглавницата и бяга с нея в градината. Винаги съм модерно обута -всички обувки са нагризани. Анелия Василева И аз мога да разкажа за кучетата артисти. С брат ми бяхме тийнейджъри. Първото ни куче - старонемската овчарка Нора. 60-килограмова дългокосместа мечка. Куче-мечта. По стечение на обстоятелствата първите няколко години не искахме да я окучваме по различни причини. Нора стана на 4-5 години и решаваме да я заведем на мъж. Харесахме една мъжка овчарка в квартала - прекрасен почти колкото Нора. Срещнахме ги, запознаха се, обаче любовната игра въобще не се хареса на нашата хубостница. Първия ден - греда. Хапаници, бой. Не ще и не ще. Втория ден решаваме да опитаме с намордник /хвана ни страх да не повредим нещо чуждото куче/. Пак греда. Нора счупи 2 намордника. Козината й беше чисто мокра от целувки и мъжки ласки. На третия ден, Нора като се усети къде я водим и почна да накуцва с едната лапа. Ама куца все едно някой я ...
- Добавен на 05 Октомври 2019
- 7. Назначена си!
- (Истории)
- Автор: Анелия Икономова Събудих се потънала в пот. Сънувах дядо. Отново. Един дълбок, красив сън ме върна много години назад. Той почина неочаквано, когато бях в 8 клас - инфаркт, който не беше достатъчно лек, за да ни го остави, но не и твърде тежък, за да го вземе без болка. Помня, че стоях вкъщи безгрижна и не очаквах родителите ми да се върнат с такива новини. Майка плачеше безутешна, а татко кротичко ѝ говореше на ухо мили думи. Мисля, че това беше края на детството ми. На безметежното спокойствие и абсолютната липса на реално усещане за живота. Дядо и баба били младоженци, когато дядо получил повиквателна да отиде „на фронта“, както той казваше. Много му накривяло, баба била бременна, скоро се очаквало да ражда и той много искал да е до нея. В главата му забумтели хиляди въпроси - ще се върне ли и ако се върне дали ще има ръце да си прегърне чедото, и крака да го води на панаира, дето правят всяка година в града. Ще може ли хляба сам да изкарва, ами ако не, кой ще се грижи за ...
- Добавен на 01 Февруари 2019
- 8. Моята чанта
- (Забавно)
- Автор: Анелия Икономова Отскоро се боря с упорит косопад, който ме превърна в още по-неприятна жена, ръсеща кълбета косми и последни надежди, че някога ще изглеждам що-годе прилично. В началото се правех, че не забелязвам нарастващите косми по четката, после кичурите в ръката, обаче един ден ми писна и реших – ще го отворя тоя ужасен, огромен гардероб и под тоновете шезлонги, помагала по математика и парцалки, със сигурност ще изкочи лосионът, дето си купих преди… време. Ще се намажа два пъти и вече няма да изглеждам като овца със зимно руно през април! Докато местех един кашон и съсредоточено си задавах логичния въпрос - „Защо не ги изхвърлиш тия неща, жено проста?“, нещо се строполи в краката ми. Погледнах – чанта! Черна чанта. Моята черна чанта – хубава, кожена, непокътната, напомняща за друга жена, за други времена, за друг свят. Помня, когато си я купих – беше скъпа, стоеше в един лъскав магазин и ме чакаше. Аз бях студентка, напълно лишена от идеята, че е лудост да си купиш чанта ...
- Добавен на 11 Октомври 2018
- 9. В една далечна галактика...
- (Забавно)
- Автор: Анелия Зарева Е, много ми дойде тия дни! Издръжлива съм, ама много концентрирано бе! Голяма бомба ще хвърля, но много го мразя тоя 15 септември, така де, първия учебен ден! Сигурно е много вълнуващо, ако имаш едно дете, ако имаш свободно време, не си под постоянна заплаха от финансов крах и нервната ти система, дори с леки уговорки, може да се приеме като стабилна и нормално функционираща. При мен далеч не е така и всяка година се надявам, че ще намеря сили да го изтърпя стоически тоя гаден ден и трите ужасни встъпителни седмици след него! Обаче тая година... Първо – две родителски срещи в един ден и през един час! Едната на седмокласник, другата в детска градина, майките ще ме разберат. Съветвам Мосад и МИ-6 да не разчитат на стари практики, а да въведат нова програма за обучение по издръжливост, комбинативно мислене и реагиране в напрегнати ситуации. Програмата ще се нарича „Български родител“. На агентите ще им бъде внушавано, че са родители на: седмокласник, абитуриент ...
- Добавен на 23 Септември 2018
- 10. Родилките разказват...
- (Истории)
- Автор: Мария Пеева След призива на Анелия Икономова да се сложи край на насилственото и унизително отношение към родилките в България десетки майки споделиха историите си. Имаше и други коментари - на недоверие и съмнение. Разбираме защо хората, които не са преживели това, се съмняват. Прекалено е ужасно, за да е истина, нали? Това, което ще прочетете, са само част от вашите собствени истории. 1. Въпреки че минаха години от раждането ми, не мога да забравя ужаса и болката, която изпитах... И съжалявам, че не споделих, защото бях благодарна на Бог, че останах жива и че се радвам на моята дъщеричка... Накратко за моята история: Близо 24 часа ме мъчиха и ме обиждаха, подиграваха ми се, че имам сланинест корем, дадоха ми нощница, която беше до колената ми, защото не беше моя размер... Часовете минаваха... Нямах никакви сили... Само си спомням, че сама отидох до родилната зала и припаднах... След като отворих очи, все още ми правиха изкуствено дишане... Не знам как са извадили дъщеричката ...
- Добавен на 21 Август 2018
- 11. Родилно отделение, сектор Наказателна медицина
- (Истории)
- Автор: Анелия Икономова В началото искам да благодаря на всички лекари, акушерки и санитари, които обичат работата си, които са приели човечността като основно качество в професията си, за които да помогнеш, да се грижиш и да се държиш уважително е като дишането! Познавам няколко такива, за съжаление… само няколко! Искам да изкажа безкрайно съчувствие и любов към всички майки, които са преживели ужаса на класическия тормоз и унижение, съпътстващ голяма част от ражданията в България! Време е българските жени да спрат да бъдат унижавани, третирани като добитък, да изпитват чувство на вина, на срам и на безпомощност! Време е тези жени да започнат да плачат само и единствено от щастие! Раждала съм три пъти! Естествени раждания! Болката от тях съм забравила отдавна, ужасяващите преживявания още сънувам. Моето раждане в България Предварително се извинявам за нещата, които ще прочетете след малко, но съм сигурна, че голяма част от вас са чули поне едно: „Обръснала ли си си ш*ндата?“ ...
- Добавен на 20 Август 2018
- 12. Скъпи майки...
- (Здраве)
- Автор: Анелия Зарева Скъпи майки, ако детето Ви е болно, ВОДЕТЕ ГО НА ЛЕКАР, ПО ДЯВОЛИТЕ!!! От няколко дни съм в отпуск, всичките ми сто деца са на море и упорито късат нерви на баби, дядовци и хазяи. Аз нямах шанса да присъствам на тоя малък апокалипсис и останах вкъщи да се лекувам и да си чистя бърлогата! Лекувах се, чистих, лекувах се, чистих иси рекох: „Я седни, опъни си краката и разходи поглед по нюзфийда да не пропуснеш някой изригнал вулкан, голямо астрономическо събитие или обявена наскоро война, че ти отиде общата култура!“ Та опънах се, забих подута муцуна в монитора и се зачетох. Поредната холивудска знаменитост се самоубила, херцогинята Меган с нова рокля на Прада, ново доказателство, че Луната е станция за наблюдение на извънземни... Май трябваше да продължа с хигиената... Иизведнъж - пост в една от стотиците групи за майки по градове, в която нямам идея как съм попаднала, който гласи горе-долу следното: „Мами, дете на 2,5 год., повръщане 5 пъти, температура 38,5. ...
- Добавен на 07 Август 2018
- 13. Дарге преателе!
- (Забавно)
- Автор: Анелия Зарева Дарге преателе, Понеже снощи, и за да бъда напълно екзактна - до ранни зори, сънят отказваше да ми бъде мил другар в нощта, реших да взема нещата в свои ръце (не по тоя начин, не се подхилквайте) и да измисля, как да се приведа в пълна безпомощност, от което и да заспя съответно. В началото си помислих да тренирам, но понеже оня ден, в опит да докарам на задника си бразилска националност, като клекнах 300 пъти, си докарах мускулна треска, която затруднява доста от естествените движения на тялото ми, се отказах почти веднага и порочно се изпънах като берберски камшик. Направих и немислимото - пуснах тАльавизора. След като за 6 минути пълно съсредоточаване в някаква криминална програма установих, че не е добра идея да сложиш стрито стъкло в захарта, вследствие на което да умориш благоверния (явно медицината и криминалистиката доста са напреднали), посегнах към дистанционното със скорост, която трудно може да се измери с познати нам технологии. Последната ми ...
- Добавен на 14 Юли 2018
- 14. Как едно 15-годишно момче разби сърцето ми
- (Истории)
- Автор: Анелия Зарева Пътувам. Не надалеч, но относително често. На командировка, не че се разхождам безцелно, както ми се иска. Та тръгвам сутринта, пътят ми е познат, но пък движението е зверски натоварено заради ужасен инцидент. Приближавам село, намалявам скоростта и виждам момче, стои до пътя, погледът му забит в земята, раменете уморено отпуснати, само палецът на едната му ръка едва забележимо сочи нагоре. Инстинктивно набих спирачки и отбих встрани, детето се обърна след мен, но сякаш не можеше да повярва, че съм спряла заради него. Пътят там е адски тесен и въпреки че бях отбила встрани, камионите зад мен не можеха да минат, започна се една жестока симфония за 15 клаксона и 5 псувни. Отворих вратата и извиках: - Ей, приятел, идвай бързо, че чичковците са прекарали дълга и самотна нощ и искат да си го изкарат на нас! – момчето вдигна раницата си и се затича към колата, отвори вратата и се стовари отзад с всичка сила. - Извинявай, лельо, аз не разбрах, че заради мен спря, не ...
- Добавен на 16 Април 2018
- 15. Сатурнова дупка на 36
- (Забавно)
- Автор: Анелия Зарева Имам десетина дни до 36-ия си рожден ден и Сатурновата дупка ме изсмука от нормалното ми състояние абсолютно неочаквано - месец и половина по-рано, причинявайки ми изненадваща ситуационна депресия, неуместна еуфория и тотален физически срив от рода на лека форма на полиорганна (главно мозъчна) недостатъчност, състояния, с които учените току-що се сблъскват. Или не... Вие ще кажете. Аз съм жалостива натура по принцип. Мъчно ми е за децата в Африка, липсата на елементарни условия за живот на възрастните хора, жестокото отношение към животните, нелечими заболявания... Обаче взе да ми става странно, като се разплаках на реклама на банка. Сега, или тия яко са надобряли, което силно ме съмнява, или хормоните и Сатурновата дупка са влезли в жесток съюз и подкопават устоите на една иначе лъчезарна жена, която всички описват с фразата "Ти си силна, ще се справиш, нищо не може да те спре" , а съседите като "тая истеричка от петия, как па не млъкна". След като нисколихвените ...
- Добавен на 07 Април 2018
- 16. Някога си бях съвсем наред
- (Забавно)
- Автор: Анелия Зарева Ако сте чели мои неща, значи сте наясно с „историята на заболяването“. И въпреки че сега съм всичко останало, но не и нормална, имаше време, в което си бях съвсем наред – обичах нормални неща, хора, места. След това личността ми се изврати силно... и под „след това“ имам предвид всичките ми бременности, раждания, лежане по болници за задържане на деца, за изваждане на деца, за алергии, тежки вирусни инфекции, бъбречни инфекции, обикновени тъпи инфекции и два температурни гърча на малкия, които сложиха началото на нов, по-зрял период за косата ми. Майчинството ме направи истерична, мнителна, с ум, който може да планува от средно голяма терористична атака, през перфектно убийство, до непланувана екскурзия с 5 деца... за около 15 минути. Често проявявам симптоми на Алцхаймер – загуба на реч и познавателни способности - за хора, предмети и думи. Мога да говоря с някого на общи теми 20 минути и чак след 3 дни да се сетя кой беше този човек, ако изобщо се сетя... Заменям ...
- Добавен на 13 Февруари 2018
- 17. За третия пол от четвърти ред и насилието над жени
- (Отношения)
- Автор: Анелия Икономова Напоследък, в редките моменти, когато пускам нещо да шуми, защото децата са заспали и тишината силно ме огорчава и впоследствие - плаши, навсякъде и всяко второ изречение е: „Истанбулската конвенция... “. Сега, аз съм проста жена... имам предвид просто устроена, иначе съм голям интелигент... не мога да разбера няколко неща: Първо – какво са се разпенили псевдонационалистите и всичкото Бай Ганя, че като ратифицират документа и рязко морално ще пропаднем, дружно ще си сменим пола, ще образуваме нови полове, ако съществуващите не задоволяват потребностите, докато имплантираме гърди на всичките си налични наследници от мъжки пол. Второ – публично признавам, че съм силно вярващ човек! За мен вярата е като въздуха, абсолютно необходима за живота на всеки! В какво вярваш, как общуваш с Бога си и всички нататъшни церемонии и обреди - всеки сам решава за себе си, стига да не вреди на живота, здравето и добруването на останалите индивиди! От тая ми гледна точка, силно ...
- Добавен на 24 Януари 2018
- 18. Патиланско женско царство
- (Забавно)
- (писмо от Анка Патиланка до Сева Смехуранка) Автор: Анелия Икономова Драга Смехуранке, Цяла неделя веч как измина, отиде си бързо старата година, а аз на тебе, сестро, и ред не съм драснала, за стола на офиса съм се сраснала! Додох си днеска, ни жива ни умряла, насред на асансьора бях сладко заспала, присъни ми се чуден сън, блажен, неземен – аз и ти сме, сестро, на остров чуждоземен! И пием си винце, текилка… ма малко, а Мамата Нинджа поглежда ни жално... и вика: - Къде там без мене, плажувате вие и топла водичка ви копитата мие? Без бански, морни тела тен да хващат, без свян върволици мъже да отпращат? Децата ви глад ги мори, силно вият, дошли те на Бали текили да пият!!!!! Я марш по хралупите, парцалите чакат, прането е мръсно, чиниите тракат! Сепнах се сестро, извиках, подскочих! Съседът, горкия, почти го прескочих, той само погледна, плю в пазва, прошепна: “Горките деца“ - и леко потрепна! Отварям вратата, а малкият чака: „Персей днес съм аз, но сега ми се ака!“ Грабвам ...
- Добавен на 10 Януари 2018
- 19. За по-човечно детско правосъдие
- (Възпитание)
- Поправителен дом... Знаете ли, че такива институции все още съществуват и функционират по закон, непроменен от 60 години насам? В тях може да попадне всяко дете, извършило леко престъпление, от сорта на вандализъм или дребна кражба, обикновено принудено от родители, близки или приятели. Най-малките и наивните най-лесно изгарят, когато попаднат в лоша компания или нямат семейство, което да ги защити, подкрепи, научи кое е правилно. Притеснителното е, че в поправителния дом всъщност никой не "поправя" децата. Основното, което се постига там, е унижение, смачкване на личността, липса на образование и умения за живот, липса на медицински грижи и психологическа помощ и най-общо казано деградиране, докато детето окончателно се превърне в завършен престъпник. Ето какво се случва с децата, попаднали в месомелачката на системата. Признаваш, за да спрат да те бият Анелия е на 17 години. Предстои ѝ преместване от поправителния дом в Сливен, в женския затвор. Има няколко дела за кражби; осъдена ...
- Добавен на 08 Януари 2018
- 20. Защо „ТО“ не може да се случи на нашите деца
- (Забавно)
- Автор: Анелия Икономова Не съм най-запаленият фен на този тип филми. Забавлявах се преди около два месеца, когато дъщеря ми отиде да го гледа, без да ни пита! Прибра се по тъмно, пребледняла, озверяла, подсмърчаща, въпреки че бяхме говорили преди това, как този жанр не е много подходящ, нито за възрастта, нито за късна прожекция! Тя не ни послуша… и си плати! Господин Икономов не пропусна възможност да забоде по едно червено балонче, където му душа иска из апартамента, за период от близо седмица! Въпреки силните подозрения, че балоните са чисто и просто родителска инквизиция, на петия ден дойде разпенена като побесняло шимпанзе и каза: „Знам, че сте вие, ако беше Пениуайз, досега да ме беше изял… без да ме измъчва като вас!“ Та по празниците, след като всички налични баби бяха зарадвани с всички налични внучета, реших да се разведря - прочетох две книги, побродирах малко и викам - ей го е, сега е момента да се стресирам по собствено желание! Намерих филма, пуснах го и..., братя и ...
- Добавен на 06 Януари 2018
