- 1. Три истории за велики майки на велики българи
- (Ревюта)
- ... става един от учредителите на родовия комитет, както и организатор на всенародна подписка за събиране на пари, с които да се издигне паметник на Апостола в София, на мястото, където е обесен. Гина умира на 27 януари 1878 г. от сърдечен удар. Близките ѝ споделят, че последните думи на тази невероятна жена били: Децата, децата!, но били отправени към внучките ѝ, а не към синовете. ********** Тези три истории са откъси с малки съкращения от книгата на Валентина Вълчева "И будителките били жени". Тя е продължение на "И будителите били хора", но този път ни разказва интересни истории за 50 велики български жени. Някои от тях са забавни, други - тъжни, но общото за всички е, че представят образите им живи и увличащи, приближавайки ги до нас. Откъс от първата книга може да прочетете тук: Писатели на дуел. Валентина Вълчева е автор и на "Седмият ангел", както и на много статии по различни злободневни теми. Нищо чудно, когато след някой век някой друг пише книга за велики български жени, ...
- Добавен на 06 Март 2022
- 2. Дискриминират се пациентите с диабет
- (Здраве)
- ... Велева, родител на Никол Хаджисюлейманова - 10 г. Лазарина Станева, родител на Йолина Станева-14г. Мартина Георгиева, родител на Мартин Георгиев на 8 г. Румен Димитров, родител на Сиана Димитрова на 9 г. Севинч Обретенова, родител на Алтай Алиев на 17 г. Добринка Димитрова, родител на Василена Тодорова Николаева- 4 г. Валентина Иванова, родител на Ванеса Банчева на 8 г. Милена Любомирова, родител на Емил Иванов 14 г. Христина Василева, родител на Виктор Василев 9 г. Севда Андреева, родител на Никол Попова на 11 г. Цветелина Овчарова, родител на Пламен Овчаров на 14 г. Иванка Кисимова, родител на Димитър Кисимов на 6 г. Светлана Тодорова-Костова, родител на Николай Костов на 8 г. Радослава Пенева Драганова, родител на Елисавета Драганова 11 г. Десислава Стайкова, родител на Анабел Петкова на 12 г. Пенка Михайлова, родител на Иво Вълев, на 13 г. Силвия Гидионова, родител на дете с диабет тип 1- Александра на 12 г. Иванка Войводова, родител на Стилян Войводов ...
- Добавен на 16 Февруари 2022
- 3. Инициатива „НИЕ СМЕ БУДИТЕЛИ“
- (Образование)
- ... общуване и разделението. Да пробудим интерес в децата към личностите, които всички гордо сочим за пример! Да дадем възможност на децата на свой ред да бъдат творци и будители! Появи се и идеята в последствие тези енциклопедии да бъдат продадени благотворително, като събраните средства ще дарим за лечението на детенце от града – Лъчезара Недкова Ангелова, която се нуждае от средства за лечение в чужбина. За всички деца, които ще се включат, сме предвидили грамоти, а за отборите – книги от български автори, сред избраните автори е и Валентина Вълчева и нейната прекрасна тематична книга “И будителите били хора“. Искреното ни желание е да можем да осигурим книжка за всяко дете и тук оставяме една отворена „вратичка“, ако някой желае да се включи в тази част, ще сме благодарни! Споделяме нашата идея, всеки е свободен да я вземе и да я приложи в своя град, село, общност, надяваме се тази година наистина да успеем да отпразнуваме Деня на Будителите по един по-различен и интересен ...
- Добавен на 13 Октомври 2021
- 4. Седмият ангел
- (Истории)
- „Седмият ангел“ от Валентина Вълчева (изд. „Потайниче“) е новото фентъзи заглавие в поредицата творби на млади български автори, които издателството подкрепя. Първата книга на Валя "И будителите били хора" издадохме ние, а скоро й предстои и втори тираж. С нея тя участва и в конкурса "Бисерче вълшебно". В "Седмият ангел" след инцидент по време на буря млада жена се събужда в болница, но вече безсмъртна и с необикновена дарба – с едно докосване да вижда спомените на всеки. Така започва нейната кариера на Свръхсетивна. Ето откъс от романа. Изругах почти безгласно. – Чух това! – засмя се Сириус. – Изобщо не ми дреме! В гадно настроение съм и имам право да ругая. – И защо си в гадно настроение? Защото разбра, че бившето ти гадже е имало някои тайни от теб? Всеки има тайни. – Ставаш гаден, Сириус! – изгледах го накриво. – Я стига! Няма ли да ми кажеш каква е тая история с Габриел? – Че защо? Ти го познаваш по-отдавна. – Но не си спомням някога чак пък да ми се е искало да спя ...
- Добавен на 23 Май 2021
- 5. Писатели на дуел
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева - откъс от книгата "И будителите били хора" Ако си мислите, че враждата между Вазов и Дядо Славейков е някакъв прецедент в литературния живот на младата все още Нова България... ами не е. Неслучайно българските писатели от онова време били наричани „крехки честолюбци“. Бохемските среди в родината ни тъкмо се формирали, търсели поле за изява и въобще се опитвали да преминат от ориенталското към западното. Особено силно това важи за писателите и поетите, които по една или друга причина първи влезли в светлината на прожекторите и грабнали народното внимание и любопитство след Освобождението. А творците са хора страстни и емоционални, те горят в огъня на таланта и вдъхновението си и често пъти страстите помежду им стигали до плашещи или комични размери. Та освен дуела, който Вазов и Петко Р. Славейков си спретнали уж заради творческа ревност, а всъщност май по-скоро заради прелестните очи на хубавата Пелагия, всъщност още цяла плеяда познати ни от учебниците имена ...
- Добавен на 01 Ноември 2020
- 6. Шофьорски неволи
- (Забавно)
- Автор: Валентина Вълчева В живота на една тираджийска съпруга неизменно идва моментът, в който трябва да „отскочи” до някой съседен или не много съседен град, откъдето да прибере главата на семейството след поредния успешно завършен курс. В моя живот – тоже. Случва се в зората на корона-кризата, т.е. ранна пролет. - Мило, можеш ли да дойдеш до Лом да ме прибереш? Пътувам натам с един колега, ама той чак утре ще товари и няма да може да ме хвърли до Видин. Видин – Лом са петдесетина километра, ама аз пък не съм точно пример за талантлив шофьор. Компенсирам обаче с амбиция, така че… - Няма проблем. Къде точно да те търся? - Като стигнеш до града, звънни да те ориентирам! Имаш ли достатъчно нафта? - Ми… на една чертичка е. Не ми се смейте, де! Аз съм библиотекарка, не професионален шофьор. Като ме питат каква кола карам, обикновено първосигнално отговарям „Сива!”. - Значи ще ти стигне дотук. Ще заредим като ме вземеш. - Абе няма да ми стигне. Трябва ми достатъчно нафта ...
- Добавен на 29 Октомври 2020
- 7. Научили ли сте ги?
- (Възпитание)
- Автор: Валентина Вълчева Преди две седмици едва не разплаках големия си син. Бях седнала с двамата в Градската градина, на по една кóла на караванката при „Телеграфа”, когато покрай нас мина един просяк. Познава го целия град, не проси от вчера и днес. Понякога му давам по някоя монета, друг път не – зависи в кой ден от месеца ме е хванал най-вече. Този път отказах. Човекът си тръгна. В следващия половин час бях „най-лошата мама”, „безчувствен човек” и какво ли още не. Опитах се да обясня, че ако не аз, някой друг в парка най-вероятно ще му даде, но… „А ако никой не му даде? Той няма да има какво да яде днес…” „Ще му даде.” „Ама може и да не му даде, ако всички са като тебе.” И така. Това – от устата на 7-годишно. Цял следобед ми беше криво. На другия ден го видях пак, докато тичах към една банка, но дори не се замислих дали искам или не – спрях и му дадох единствената монета, която изрових от джоба си – 2 лева, само и само да не съм поне пред себе си „най-лошата ...
- Добавен на 27 Август 2020
- 8. Еньовден е
- (Истории)
- ... вероятно голяма част от обредността му е забравена и изчезнала, но дори и само заради традицията пак го отбелязваме с вода, огън и билки. Тези три магически елемента още от древността давали на човека усещането, че донякъде е по силите му да си осигури благодeнствие, добра реколта, здраве и късмет. И може би все пак тази вяра не е чак толкова далеч от нас днес. Автор: Валентина Вълчева *Откъсът е от народната песен "Радка и змей" ...
- Добавен на 24 Юни 2020
- 9. Българинът по принцип е много готин човек
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Българинът по принцип е много готин човек. Това е изконна човешка истина, която не подлежи на коментар и спор, освен в строго изолирани случаи на също толкова изконни дербита като например „Левски” vs. „ЦСКА”, софиянци vs. провинциалисти, българи в чужбина vs. българи в България, град vs. село, православни vs. мюсюлмани и още няколко подобни, в които едните не признават другите за баш българи или поне не на сто процента. "Българин да се наричам" е трудна работа по принцип. Иска си се особена нагласа на ума. Ние сме по-по-най-мега-турбо-гига-съвършени, само дето светът, съдбата, Господ, Дявола и въобще цялата шибана Вселена са против нас. Всички заедно! Иначе досега да сме ехей… ! И най-вече ние сме добри. Ние сме душата на света. Ние сме солта, пиперът, олиото и оцетът на Земята. Светът го има само заради нас. Пак казвам – спор няма! Райчо, който не стана мой Пусто обаче наоколо щъкат някакви натрапници, които ни дишат въздуха. Не бе. Това, че ги мразим ...
- Добавен на 19 Март 2019
- 10. В сезона на грипа и настинката
- (Забавно)
- Автор: Валентина Вълчева От две седмици съм в упорита борба с някакъв вирус, довлечен ми от Престолонаследниците от детската градина. Те вече забравиха, че са го боледували, а аз още се разпадам. Сдобила съм се с юнашка настинка. Носът ми е добил формата и цвета на кралска порода камба, кашлям като междуселски „Икарус”, обонянието ми е в безсрочна стачка. Съответно нямам никакво усещане за вкус и на практика не мога да направя разлика между шоколада и опаковката му. В гърдите ми има надсвирване с гайди вече четвърти ден. Такива дребни неудобства като главоболие, температура и подобните им дори не ги броя. Най-гадна е хремата. Особено откакто лежах посред лято в болницата със синузит. Една седмица се правя на герой, но накрая развявам бялото знаме и правя телефонна консултация с личната, в резултат на което ми е назначено лечение: чай, витамин С и разтворими противогрипни. Ако искам нещо по-сериозно, трябва да се явя лично, но засега не мисля, че съм чак толкова зле. Та докато си лафим ...
- Добавен на 11 Декември 2018
- 11. Хубавоенонееготово
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Тия дни една нова градска мода завзема нови и нови територии, а именно – ремонтите. Нали се сещате? „Хубавоенонееготово” с променлив успех. От време на време е и „хубаво” наистина, от време на време – само „нееготово”. Според възможностите на инвеститорите и майсторите, и най-вече на майсторите. И понеже изтече информация за значителни по креативност, размер и стойност гафове в различни точки на страната и чужбина (май някакъв мост наскоро падна в Италия, докато го ремонтираха уж профита), когато се зададе „хубавоенонееготово” (разбирайте го „ремонт”) и в библиотеката, ние – библиотекарите – преценихме, че е най-добре да играем на сигурно, т.е. да разчитаме само на гафове собствено производство. Аз някак си се оказах двойно задължена – веднъж като част от екипа, и втори път като завеждащ отдела, дето ще се ремонтира. Демек… вързана съм отвсякъде. Плана за ремонта, общо взето, бързо го спретнахме. Има си хас двайсет и шест човека, от които двайсет жени да ...
- Добавен на 27 Ноември 2018
- 12. Не обичам тълпата
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева "Не обичам тълпата. Откровено казано, страхувам се от нея. В нея няма личности, това е стадо, което вместо разум има инстинкт. Тя живее по свои закони. Като попаднеш в нея, разтваряш се и се поддаваш на течението ѝ. Ако те обземе паника, си длъжен да тичаш заедно с нея дори и към ада, иначе ще те стъпчат. Ако тя марширува, ти също трябва да маршируваш, ти си съучастник, тебе те няма, ти си в общото безумие. И в същото време тя привлича, без остатък разтапя твоето собствено Аз." М. И. Демиденко В последно време няколко пъти имах възможност да наблюдавам събития, свързани с т.нар. „обществен натиск”. Не съм сигурна обаче, доколко този политкоректен термин отразява действителното положение на нещата. Каква е разликата между „общество” и „тълпа”? И по-точно кога обществото се превръща в тълпа? Веднага в ума ми изниква случаят с убитата Виктория Маринова. Всъщност изниква ми по-скоро спомен за една безлична, но многочислена тълпа от внезапно самооткрили се криминалисти, ...
- Добавен на 22 Ноември 2018
- 13. Аз, домакинята
- (Забавно)
- Автор: Валентина Вълчева Много е важно човек да има адекватна самооценка, най-малкото поне за да не става за смях и на кокошките. Разбира се, аз определено вярвам, че един ден ще бъда велика и известна в някаква област, макар да очаквах това да ме сполети преди доста време, но… със сигурност знам, че няма да стана велика и известна домакиня. Не ме разбирайте погрешно! Изпитвам единствено възхищение и здравословна доза завист към онези жени, които с лекота жонглират с деца, готвене, пране, чистене, пазаруване и всички онези битовизми, които мен ме превръщат само в уморена до смърт невротичка, склонна към крайна вербална агресия. Винаги съм знаела, че не ставам дори за зрител на „Мастършеф”, „Хел`с китчен” и всички останали кулинарни програми, а ако шеф Манчев ме види в кухнята, вероятно ще си фламбира дипломата и ще се преквалифицира в зидаро-мазач, но две загорели манджи в един ден някак си са твърде много дори за моите възможности. Обаче ето – случи се! И ако първата манджа с лека ...
- Добавен на 04 Ноември 2018
- 14. За будителите - забавно!
- (Българи)
- Автор: Валентина Вълчева Разбира се, традицията повелява по това време на годината да ставаме свидетели на голямото „яхане на метлата” от привърженици на набедения за американски Хелоуин и такива на изконно българското. Сякаш едното непременно изключва другото. Но да се съсредоточим върху будителите! Пак традиционно някак си, повечето от нас, когато стане дума за „будители”, инстинктивно се сещат първо за онази картина с Паисий, преклонил глава над писалището в Зографския манастир, с перо в ръка. Будителите са хора съзерцателни, потънали в своя си възвишен свят на литература и гениалност. И да, те са гениални. Но само гениалността не е достатъчна, за да пробуди интереса на тийнейджърите днес например. Всъщност гениалността им изобщо не е била достатъчна, за да бъдат оценени по достойнство приживе, в резултат на което Елин Пелин например веднъж припада от глад, Димчо Дебелянов работи като репортер в цирк, Алеко описва липсата на пари дори за тютюн в цял фейлетон, първото издание ...
- Добавен на 01 Ноември 2018
- 15. Карл Джераси
- (Българи)
- Автор: Валентина Вълчева Знаете ли коя е връзката между кортизона, биоразградимите препарати против насекоми и хапчето антибебе? Вероятно се сещате. Това е откривателят им проф. Карл Джераси. Син на български лекар дерматолог от еврейски произход – Самуел Джераси и на австрийската гражданка Алис Фрийдман, той е роден във Виена на 29 октомври 1923 г. Родителите му се запознават в Медицинското училище на Виенския университет, женят се и се преселват в София. Заради брака си Алис губи своето австрийско гражданство и получава българско. Въпреки това тя се отнася с известна надменност към България и неслучайно два месеца преди раждането на Карл заминава за Виена с идеята детето да се появи на бял свят именно там. Първите пет години от живота си именитият учен прекарва в България, след което заминава с майка си за Виена, когато родителите му се разделят, и до 14-годишната си възраст учи в Реалната гимназия на Фройд. След развода със Самуел, Алис възвръща австрийското си гражданство, ...
- Добавен на 31 Октомври 2018
- 16. Проблемът „месинджър“
- (Забавно)
- Автор: Валентина Вълчева Добре! Това е! Мисля, че е крайно време да си поговорим за един отдавна назрял проблем, който според мен е опасно неглижиран досега. Не, нямам предвид спасяването на китовете, макар че и там нещата са на кантар от доста време. За месинджъра говоря. За фейсбук месинджър – да уточня, че не знам има ли и други видове. Във фейсбук съм отпреди новата ера дето се вика. Много неща обаче все още не разбирам (например замисъла на функцията „сръчкай”), но може би най-непонятното за мен са… потребителите му и по-конкретно една особена порода сред тях. Често срещана. Толкова често, че вече може да бъде квалифицирана като… ами като напаст. Именно напаст. И така. Ще задам един простичък въпрос и от това дали ще отговорите с „да” или „не” зависи дали ще се окажете част от въпросната порода. Когато някой приеме поканата ви за приятелство, това според вас дава ли ви основание да вярвате, че е одобрил и идеята ви да му досаждате на месинджър с опити за лафмохабети? И ...
- Добавен на 28 Октомври 2018
- 17. Днес е Димитровден. Денят на моя Видин
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Мой, не само защото съм родена и живея в него. Добър, лош, богат, беден… Той е част от това, което съм. И затова съм осъдена и привилегирована да го обичам. Да, обичам го. Обичам го такъв, какъвто е, бил е и ще бъде надявам се. Виждала съм го и гъмжащ от хора, виждала съм го и празен като призрачен град от постапокалиптична научна фантастика. Виждала съм го и с работеща тежка индустрия, виждам го и днес, когато някогашните мастодонти като „ВидаХим” са отдавна част от едно непознато за днешните младежи минало. Виждала съм го чист и спретнат, виждала съм го и потънал в мръсотия. Задъхващ се под лятната жега и блокиран от половин метър сняг. Под половин метър вода. Зелен. Прашен. Шумен. Смълчан. Каменен. „На Дунава вечен страж”. Виждала съм го богат и беден, пълен и празен, шумен и притихнал. И съм го обичала с всичките му лица. Дори и с най-уродливите. В истинската красота винаги има по доза уродливост, несъвършенство. По нещо мръсно, ако щете. Прекрасните стари ...
- Добавен на 26 Октомври 2018
- 18. Приспиването на дете
- (Забавно)
- Автор: Валентина Вълчева Ако се сещате за по-трудоемко и мъчително занимание, споделете! Всъщност сещам се за едно – приспиването на ДВЕ (и повече) деца. И да знаете, това че детският сън е много полезен за нервите на родителите, е абсолютно вярно. Използвам момента, докато спят, за да възстановя нервите, които съм изпокъсала, докато ги приспя. Всъщност с Престолонаследник №2 е лесно. „Саши, в кошарката, маме!” И той моментално изравя Биби (биберона), грабва Пуки за опашката (все още не мога да го убедя, че името на горката котка е Пухи) и я завлича в кошарката си, където обичайно я ползва вместо възглавници. Тя понякога не е много навита, но няма шанс срещу него. С Престолонаследник №1 обаче е мъка не, ами МЪКА. Подобно на майка си, т.е. мен, и той мрази да ляга рано. Мрази и да става рано, по което също си приличаме, но това е тема за друг разговор. Затова съм си изработила рутина някаква. Тоест започваме мъката още около 21:30, за да мога да се надявам, че докъм полунощ ще сме ...
- Добавен на 12 Септември 2018
- 19. Зомбитата
- (Възпитание)
- Автор: Валентина Вълчева Прибирам се от работа, горещо ми е, чувствам се като след няколко рунда срещу Майк Тайсън, а майка ми допълнително ми е натегнала нервите с редовното: „Като свършиш там, бързо си идвай, че ми се иска да си ходя. Имам нужда от лично време.” Какво беше това нещо „лично време”? Минавам през парка да си забера децата и ги помъквам към вкъщи, като не пропускам да поотровя личното време на майка ми с една-две гадни забележки по темата. (Не че тя пък се връзва особено, де.) Дето викаше навремето един народен гений, "не живеем далече, ама бая ходене ще падне". Движим се със скоростта на натиснат от тежък артрит охлюв, защото на пътя ни има тооолкова интересни паднали клончета, пера от гълъби и гарги, буболечки и други подобни изкушения. Някъде по средата на дестинацията минаваме покрай един от т.нар. Високи блокове. Видинчани така си ги знаем, щото са единствените на по 18 етажа и стърчат над целия град. Отдолу има изоставени и опоскани до тухла помещения на бивша ...
- Добавен на 04 Август 2018
- 20. Шок! Трагедия! България плаче!
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Доверието във фейсбук спаднало с 20 % за второто тримесечие на 2018 г., а Марк Зукърбърг вече слязъл от 3-то на 6-то място по богатство (Жив да го ожалиш значи!). Само да уточня, че новината идва от национални и международни медии, така че би трябвало да е реална. Винаги съм смятала, че ако някога се случи интересът към фейсбук да се срине тотално и Марк Зукърбърк най-накрая се види принуден да си намери истинска работа, няма да е заради хакерите, нито заради милиардите оборотни картички с котенца, чудотворни икони, четирилистни детелинки и чаши кафе, нито дори заради необятната неграмотност в майчинските групи и тези от типа на „Простотията българска” (които всъщност само потвърждават опасенията за общия IQ на целокупното българско човечество). Това, което може да превърне фейса в паяжинясал социален еквивалент на турска сапунка, която само бабички и изтъпели от скука неудовлетворени домакини следят, е не съвсем новата напаст, която пълзи по профилите със скоростта ...
- Добавен на 02 Август 2018
