Автор: Надя Брайт

Малко разяснение: Според Wikipedia toxic masculinity/токсична мъжественост се използва в академични и медийни дискусии във връзка с определени културни норми, които нанасят вреди на обществото и на самите мъже. Традиционните стереотипи за мъжете като социално доминиращи, заедно със съпътстващи прояви като мизогиния (женомразство) и хомофобия, могат да се считат за „токсични“, отчасти поради промотирането на насилие, включително сексуално и домашно. Социализацията на момчетата в патриархалните общества често нормализира насилието, като например в поговорката „Момчетата са си момчета“ по отношение на тормоза и агресията. Други традиционно мъжки черти като отдаденост на работата, гордост от успеха в спорта и осигуряване на семейното благополучие, не се считат за „токсични“.

Критиците на този термин твърдят, че неговото значение неправилно предразполага към междуполови проблеми и неразбирателства, причинени от присъщи мъжки черти.

Американската Психологическа Асоциация предупреждава, че "традиционната идеология на мъжествеността" поражда негативни ефекти върху психическото и физическото здраве. Мъжете, които се придържат към традиционните културни норми за мъжественост като: поемане на рискове, насилие, доминация, доминиране на работното място, нужда от емоционален контрол, желание за победа и преследване на социален статус, са склонни по-често да изпитват психологически проблеми като: депресия, стрес, проблеми с приемане на собственото тяло, злоупотреба с вещества и недобро функциониране в обществото. Ефектът е по-силен при мъжете, които също така наблягат на „токсичните“ мъжки норми, като прекалено силно доверие в себе си, властване над жените и сексуална развратност.*

По темата: Не искам да влизам в размисли и страсти къде сме ние като общество по отношение на разбирането на този термин и култура. Просто имаме път да извървим, това е. Искам да ви дам моите практични начини да разберете, че си имате работа с токсичен мъж. Статията може да помогне и на някои мъже да опознаят себе си и поведението си. Мисля, че душевно страдание да си такъв мъж, наистина. Представям си живот без свободата да си себе си и в постоянно съобразяване с ужасно напрягащите „норми за мъжественост“ като доста болезнен.

Проблемът е в нашия телевизор

Не забравяйте – говоря от гледна точка на жена, но и мъжете могат да помислят.

1. Ако ти казва, че „уважава жените“. Самият факт, че има нужда да заяви това, означава, че има съмнения в поведението му. Освен това – човешките същества са равни и заслужават равно уважение. Ако заявяваш, че уважаваш някаква обособена група хора, значи приемаш, че си над тях и е възможно и да не ги уважаваш. Чували ли сте някой някога да казва „Уважавам мъжете“?
2. Ако ти казва какви са ролите на единия и на другия пол и очаква да влизаш в тези определения. Ако за този мъж жената трябва да влиза в определен стереотип/роля, да има някаква функция и да „служи“ за нещо в живота му, значи не възприема жената като човешко същество със собствена воля, фантазия, интереси и избор. Възприема я като част от картината, която е нарисувал за живота си. Не знам, дали сме родени и отгледани, за да бъдем част от нечия картина, а не да създаваме картините си заедно.
3. Ако ти казва, че много обича жените и затова прави секс с много от тях. Даже няма да коментирам. Просто не се връзвай. (Ще се учудите колко много жени го приемат за обяснение)
4. Ако понякога те е страх от него. Не е нормално. Няма оправдание (малко беше пийнал/много се ядоса/просто е голям и як). Никога, по никакъв повод не трябва да се чувстваш застрашена от мъжа до себе си. Повтарям – няма оправдание.
5. Ако ти казва, че никога не би ударил жена. Ако не би го направил, нямаше да стигнете до там, да има повод да го казва. Обичайно това са приказки, с които убеждават себе си.
6. Ако често е готов да се сбие. Агресията е нормално човешко проявление. Невъзможността (или нежеланието) тя да се обработва, насочва и овладява са притеснителни признаци. Каква е гаранцията, че утре ти няма да си на мястото на „Оня идиот, който ме засече с колата“?
7. Ако очаква всички да живеят според мнението му. Ако позволяваш това, малко по малко, ще останеш без собствено мнение. Няма да ти е нужно, ако само неговото ще е важно. А щом няма да имаш мнение, за какво ти е да мислиш, чувстваш и мечтаеш?
8. Ако за самочувствието му е важно ти да си по-глупава, по-малко успяла и по-слаба. Ако това е така, значи самочувствието му е фундаментално ранено и никога няма да можеш да му дадеш достатъчно, за да го излекуваш (защото това си е негова работа). Ще слизаш все по-ниско, ще бъдеш все по-нещастна, докато накрая тотално изгубиш уважението си. Партньорът ти трябва да те харесва, да те обича и да те въздига. Всичко друго е опасен сурогат на връзка.
9. Ако той решава как да се възпитават децата ви. Трябва ли да обяснявам какво означава да отнемеш на една жена функцията и ролята на майка и до какво може да доведе това за всички замесени? Това е много лош знак в поведението.
10. Ако той има повече права от теб във връзката ви. Защо? Каква е причината той да може да закъснява, да забравя дати, да е по-уморен от теб, да има нужда от повече време за хобита/приятели? Кое е това, което му дава повече права?
11. Ако смята, че му дължиш нещо, защото се грижи за семейството ви. Всеки нормален човек трябва и се грижи за семейството си. Аз го правя, ти го правиш, милиарди хора го правят. Това не е подвиг, това е нормално човешко задължение. Можем да сме щастливи и благодарни един на друг, можем (и трябва) да се оценяваме взаимно, но нищо не си дължим, заради изпълнение на нормалните си човешки дейности на зрели хора.
12. Ако ти показва недостатъците ти и те кара да се чувстваш неспособна/непригодна. Виж пак т. 8. Повтарям се, защото е важно. Хубаво е да имаш предвид, че невинаги това се казва директно. Понякога просто малко по малко ти показва как във всяка ситуация ти си сгрешила, ти не си се справила и като цяло – проблемът е в теб.
13. Ако изразява любовта си основно с материални придобивки. Всички обичаме материални неща и е хубаво да ги има. Но когато са основно изразно средство, дава повод да се замислим, дали имаме човешка връзка с партньора си или сме актив, който той поддържа. Защото към активите никой не се привързва много...
14. Ако определяш дните и живота си, спрямо това какво той одобрява или не одобрява. Разбира се, партньорството включва съобразяване. Но ако губиш идентичността си, ако не можеш да мислиш свободно за желанията си, ако се притесняваш от себе си и това, което искаш – това не е среда, в която се расте. Това е среда, в която се линее.

Много, много често гореописаните неща не се случват ясно и видимо. Развиват се с месеци и години, развиват се в наглед безпроблемни връзки или в които проблемите са уж другаде.  Има много „свестни мъже“, които „се грижат“ за жените си, но всъщност изграждат връзки по описания вреден начин. Има много умни и успели мъже, които чувстват нужда да потискат жената до себе си. Невинаги това се случва осъзнато, понякога мъжете носят неразкрити и от тях демони.

Просто ми се иска да сме осъзнати в избора си и да не правим компромиси с неща, които могат да ни увредят като личности. В такава връзка, може да забравиш коя наистина си, какво искаш и можеш и да повярваш, че не струваш нищо. А оттам пътят е труден.

Ще завърша с цитат от иначе много свестен мъж, при това – нещо като гений (казвам го без грам ирония):

„Ти не разбра ли, че аз не мога да бъда с умна жена?!“

* Горните обяснения са свободен превод от авторката, може да прочетете повече в оригинал тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Toxic_masculinity 

Още от Надя:

Типовете мъже