Аз - майка, аз - баща

Докато някои живеят в тревога дали от традиционните "мама и татко" няма да станем "родител 1 и родител 2" и доколко пагубно ще се отрази това на крехката детска психика, някъде около нас има родители, които вече са родител 1+2. Този текст получихме в редакционната поща от майка, която помоли да остане анонимна.

Живеем във времена, в които някои родителите сами вземат решение да не ваксинират децата си, да ги оставят на произвола на естествения подбор и дори да им дадат възможност да изберат собствения си пол. И докато преди двадесет години родителите знаеха още в началното училище какво ще учат отрочетата им в университета и правеха планове за тяхното светло бъдеще на адвокат, лекар, инженер или космонавт, то сега се притесняват, че е твърде вероятно въпросът „Момче ли е, или момиче?“, който обикновено се задава на наблюдаващия акушер-гинеколог, да стане изключително неудобен. Но докато майки и бащи скубят коси по новите семейни тенденции, карат се помежду си, псуват пред телевизора, докато си пият ракията и си ядат салатата, или просто проучват възможността да си сменят пола съвсем легално, за да се придържат към последния писък на модата, има и такива, които наистина се явяват нещо като Родител 1 и Родител 2.

Нека да отглеждаме деца, не да ги убиваме

Или по-скоро Родител 1+2.

По стечение на обстоятелствата аз съм точно такъв родител – съвместяващ ролята на Родител 1 и Родител 2, а понякога и тази на бабите и дядовците от едната страна, за да има някакво равновесие. Моето дете въобще не се чуди къде е Родител Едикойси, защото него много отдавна го няма по собствена воля. Вероятно разнообразието на обществото, както и фактът, че живеем в големия град, си казват думата – детето ми не се чуди защо Родител Едикойси не е с нас на празниците, нито пък защо не се обажда на рождени дни, не присъства на първия учебен ден, не пожелава лека нощ и добро утро, не се кара за неразумно поведение и непослушание, не хвали и не подкрепя.

Родител 1+2 отнася всичко – и раните по колената, и воденето на училище, и вземането от училище, и воденето на тренировки, и плащането на сметки, и поредното разболяване, тичане по задачи и справяне с емоционални състояния, породени от детски пубертет, които съвсем логично ще прераснат в реален пубертет след някоя и друга година.

Родител 1+2 обаче е свидетел и на успехите, на похвалите в училище, на медалите, на усмивките и детското щастие, на целувките за лека нощ, на приятелствата, на всички малки и толкова важни моменти, че понякога се чуди защо Родител Едикойси изобщо си е позволил да живее толкова елементарен живот, че да ги изпуска. И докато мисълта за първия цикъл, първата целувка и влюбването ме карат да се стресирам и да се чудя дали сама ще се справя, животът си минава като поредната джендър мания или неосъществен Брекзит.

Самотни майки няма

Родител 1+2 работи като луд, за да осигури насъщния на детето, от какъвто и пол да е то. Понякога се лишава от рокля, прическа, някой чифт обувки или сладолед в обедната си почивка, за да може да купи колело. Отива в по-евтин курорт, но пък пие истинска лимонада, прокарва и някоя невинна чаша вино, носи си старите джапанки от миналата година и не се занимава много с казуса дали има сланини около ханша, или пък че не си е лакирал ноктите на краката. Няма от онези супер модерни плочки на корема, не се е снабдил с пет чифта бански за себе си, но пък влачи жирафи, топки, лопати, с които понякога му иде сам да се закопае, и няколкостотин вида надуваеми и пластмасови чудесии, които цял ден стоят на плажа и чакат обратния път към хотела съвсем непокътнати.

Родител 1+2 предпочита да яде баничка на пясъка, но да подари още една нощ на морето на своето дете, за да му покаже още веднъж как точно се плува, колкото и да не може. Влачи сакове към автобуса, но никога няма да откаже да купи още един сладолед по пътя. Заспива без да е отишъл в страхотния бар отсреща, но пък се събужда от боен вик и рапан, залепен до носа му, защото е време да се ходи на плаж. Пропуска любовни срещи, гостита, партита, пътешествия, а може би и любовта, за да бъде това, което е. Защото Родител 1+2 е повече от Родител 1 и Родител 2.

Кръгът на любовта

Хиляди самотни родители се борят да осигурят насъщния на децата си в България – страна, в която издръжка от 150 лева на месец се счита за нормална. Страна, в която Родител Едикойси може да фигурира само в акта за раждане, да плаща 150 лева месечна издръжка посредством съдия-изпълнител и да живее живота си така, както си иска. Страна, в която Родител 1+2 не получава детски надбавки, защото доходът му надвишава прага с 10 лева. Държава, в която Родител 1 и Родител 2 осъзнават, че няма нужда да се женят, а по документи и живеят на различни адреси, за да могат да получават така желаните детски надбавки, от които Родител 1+2 никога няма да се възползва.

Препоръчваме ви още:

Да си самотна майка на 20

Когато Господ създаде майките

Какво разбрах за себе си, когато мъжът ми ме напусна