Автор: Мая Цанева

Сега, седнете, ако сте полегнали, изправете се, ако желаете, и се подгответе да повтаряте след мен. Ако има едно годишно обещание, което ще спазите, призовавам ви да бъде това. Аз ще се постарая, много обещавам, и ставам.

Аз и вие ФБ участници, пристрастени към смартфона потребители и забравили да пишете на хартия хора, обещаваме следното през 2019 г.:

1. Да не споделяме всичко, което ни хрумне или видим онлайн.

Добрата новина е, че имаме сцена за лична изява 24/7, но лошата е, че почти на никого не му пука за нас в частност (освен мама, разбира се, затова мислете какво и как го пишете). По-точно на света му пука за нас, когато казваме нещо важно, някаква проверена информация, пишем от сърце, или нещо, което може да промени света към по-добро. Не забравяйте, че ФБ помни какво сме постнали след онази бутилка просеко или когато пуйката стана овъглен труп миналата Коледа и винаги, ама винаги, ни го припомня в най-неподходящия момент! Затова – сбогом сладки котета и кученца, здравейте умни мисли, здрав разум, думи от сърце и истински спомени в кадър! (Споделянето на австралийски пожарникари не се брои за прегрешение.)

2. Да не се отбелязваме „ще присъствам“ на събития, на които не планираме да отидем, но „щях, ако мога“.

Била съм от двете страни – като организатор и като виртуален зрител, поддръжник на важни каузи. Като организатор мога да ви кажа, че е много неприятно да се окажеш с 3-ма души екип и двама роднини в зала за 50-ина. Била съм и виртуален поддръжник на каузи и след това ми е било много тъпо, че съм подвела хората, които са разчитали на още един глас в подкрепа, на още един зает стол в салона. „Щях, ако мога“ е равно на „интересувам се“ и то може би. Така че мислете как и къде ще отидете виртуално, защото реално имаме само 24 часа и куп „ако“, които да премислим.

За социалните мрежи и невъзможните стандарти

3. Ще пишем грамотно, стегнато и така, сякаш госпожата по български език ще пише „двойки“, ако има грешки.

Дори и няма да засегна въпроса за т.н. „шльокавица“, защото, нали, никой от нас не го прави. Но да не забравяме, че децата ни ще ни четат повече по социалните медии, отколкото на хартия, така че как да ги накараме да пишат с пълен член на мястото му и със запетая пред "защото", ако ние ги пропускаме... С аутокорект и с госпожата по български, напред!

4. Ще говорим, пишем и коментираме винаги и само с уважение и с чувство за хумор, и според публичния образ, който искаме да изградим.

През последната година установих, че като активен, дори досаден ФБ потребител и писач, мога да кажа много и по различни теми, но на живо има теми, които избягвам в разговор с един човек, а с друг не засягам. И така някак си знам кой е ОК да обсъждаме детските игри и възпитание, с кого да си говорим за насилието, а с трети да спорим за това как да решим проблема с тротоарите. На живо съм по-деликатна и публично приемлива, отколкото онлайн.

Но ФБ и социалните мрежи изискват същата гъвкавост в поведението, поради една проста причина – дори и да говорим чрез личния си профил, той отдавна не е само наш. Шефът, клиентите ни, приятелите, дори баба ни ни следи какви ги вършим понякога напълно с наше съгласие! А много хора, с които дори не се знаем от училище, смятат, че ни познават, защото сме казали разни неща виртуално. Затова вече много премислям преди да пиша или споделям нещо. Никога, никога не знам кой ме чете и защо. Моят съвет е: „Бъдете себе си по въпросите, които ви вълнуват, но си пестете силите от коментари и мисли, които не са ви важни!“

Криворазбраната социална мрежа

5. И накрая най-важното. Повтаряйте след мен: „Обещавам да общувам, да обичам и да живея повече истински, отколкото виртуално!“

Тогава ще споделяме в социалните медии мъдри, остроумни и сърцати мисли, с уважение и дори на по-добър правопис. Пожелавам ви повече истински каузи, реални концерти и походи за по-добро и после по живо, по здраво и във ФБ!

Препоръчваме ви още:

Правилата на интернет общуването

Из групите на майките: Дара наблюдава!

Какво научих от фейсбук