В редакционната поща получихме едно тъжно писмо до Дядо Коледа. "Ще ви разбера, ако не го публикувате", ни написа младата авторка. "Написах го най-вече до себе си. Но докато го пишех, осъзнах, че много жени може би ще се припознаят в него. Нека знаят, че не са сами."

Мили Дядо Коледа,

Не бях добра тази година. Бях гневна, истеричнa, обсебваща, озлобена, изнервена. Бях ужасна. Наранявах хора, които ме обичат, които не го заслужават. Изкарвах си го на всички за постоянното напрежение, за болката, за отчаянието, за умората, дори и да не бяха виновни. Не бях добра, Дядо Коледа, никак даже. Но съм и нахална и пак ще си поискам подаръка.

Моля те, Дядо Коледа, от все сърце те моля, подари ми МЕН. Онази, старата, преди всичко да стане толкова трудно. Преди да ме захване в лапите си и да впие нокти в цялото ми същество този мрак. Защото, дядо Коледа, той убива мен и всичко хубаво в живота ми. Нищо не ме радва. Всичко или ме наранява, или ме изморява, или ме изнервя. Дори и загрижеността на близките ми, дори и жестовете на мъжа ми, дори и блесналите очички и протегнатите мънички ръчички и радостното възклицание: "Мама!", щом детето ми ме види на вратата след работа. Вместо това, дядо Коледа, чувствам постоянно болка, гняв и изнемогване. Толкова дълбоко са се загнездили в мен, че ме превърнаха в съвсем друг човек.

Моето писмо до Дядо Коледа

Знаеш ли, Дядо Коледа, някога бях позитивна, любяща и разбираща. Не казвам спокойна, защото, знаеш си ме – винаги съм била емоционална и луда глава. Но бях усмихната, смеех се, радвах се на малките и големите неща. Имах светлина и топлина в мен, които всячески се мъчех да предам и на другите. Мечтаех и вярвах в щастието, любовта и бъдещето.

Сега ли? Сега, Дядо Коледа, не мога да мечтая, дори и да искам, а вече даже май и не искам. Не виждам бъдеще по-далеч от утрешния ден, а то, вместо с надежда, ме изпълва с тревога и тягостно чувство от сивотата си. Малките чудеса са ми безразлични, а малките проблеми усещам като тежестта на света. Хората, които обичам, вместо да ги радвам, аз ги наранявам; вместо да ме радват, те мен също нараняват и натоварват. Любовта ми се е превърнала в отрова за мен и за тях. А щастието е заменено от болка, безнадеждност, в най-добрия случай апатия.

Не се харесвам, Дядо Коледа. Мразя това, в което се превърнах.

Затова, мили Дядо Коледа, друго не искам. Само те моля, от все сърце, върни ми старото АЗ. Върни онази усмихната, любяща и позитивна жена. Защото тя, Дядо Коледа, тя можеше да се бори да постигне всичко друго, което би й било нужно.

С обич,

Едно изгубено пораснало момиче.

Тъжно е, нали? Знам какво би отговорил Дядо Коледа, ако му останат пет минутки след щурото тичане по безбройните поръчки от милиони деца - малки и големи.

Скъпа В., всъщност ти съвсем не беше непослушна. Точно обратното, ти беше твърде послушна. Проблемът е, че прекалено много слушаше други хора. Слушаше ги и откликваше на техните нужди. Стараеше се да си най-добрата майка и изпитваше вина всеки път, когато нещо не се получи. Стараеше се да си най-добрата съпруга и все ти се струваше, че не си достатъчна. Стараеше се да си най-добрата дъщеря, приятелка и колежка и се тревожеше, че не успяваш да угодиш на всички. А всичко това е много изморително. Вината е изморителна. Нуждата да слушаш останалите и да откликваш на очакванията им, е изтощителна. В крайна сметка, ти си просто едно хубаво, младо момиче с добро сърце. Не си дядо Коледа, нали така? Изобщо недей да се стараеш да си като мен, защото не забравяй, че аз се раздавам само един ден в годината, а ти се опитваш да го правиш 365. Хей, детенце, та дори и аз не бих издържал на такова свръхтемпо, а все пак съм малко повече от човек, нали така? Аз съм самият Дядо Коледа.

Ти поиска от мен единствения подарък, който не мога да ти направя. Но мога да ти кажа как да си го дариш сама. През идната година започни да слушаш малко повече себе си. Слушай тялото си и си почивай. Слушай главата си и й давай хубави мисли - книги, филми, изкуство. Слушай душата си и я зареждай с добри хора и приятни преживявания. Не се опитвай да свършиш всичката работа на света и си позволявай да спреш и да се порадваш на живота. Животът не е нищо друго освен пъстра броеница от мигове. Всяко мънисто само по себе си не е нищо особено, просто едно кръгло едноцветно скучно топче. Но когато събереш всички заедно, нанизът изглежда толкова шарен и весел, точно защото всички са в различни цветове. Бялото за светлите моменти, черното за тъжните, червеното за страстните, синьото за морето, зеленото за планината, оранжевото за празниците и сивото за делниците... Реди си броеницата миг след миг и ден след ден, и знай, че ние, приказните създания, я виждаме цялата и тя е прекрасна, въпреки че златните и сребърните мъниста в нея не са чак толкова много. Някой ден и ти ще погледнеш назад, ще се усмихнеш и ще си кажеш: Боже, колко добре съм си поживяла.

Но този ден е далеч, много далеч. Дотогава имаш още много мъниста за редене, усмивки за усмихване, сълзи за проливане, емоции за споделяне и обич за раздаване. Вярвам в теб, както ти вярваш в мен!

С обич, твой Дядо Коледа

Препоръчваме ви още:

Дядо Коледа, подари ми...

25 добрини, които можете да сторите не само по Коледа

Коледно желание