Аз съм единствено дете. Бях единствено дете във времената, когато почти всички семейства имаха по две деца. Братята и сестрите на родителите ми всички имат по две деца. Приятелките ми без изключение имаха сестра или брат. Винаги съм харесвала големи семейства и съдбата реши да ме благослови с такова. Но чак когато родителите ми се разболяха, осъзнах, че да си едно дете е много голяма отговорност. Осъзнах също и в каква голяма степен това е формирало характера ми. Припознах мислите и емоциите си в тази статия на журналистката Джес Сталдин. Мисля, че ще ви хареса.

Когато бях малка, ми харесваше да съм единствено дете в семейството. Вниманието на родителите ми беше посветено само на мен. Не ми се налагаше да се състезавам с братя и сестри. Разбира се, това предполагаше и по-голям контрол над мен, но благодарение на него рядко попадах в неприятности и се концентрирах върху ученето. Успях да изградя уникални отношения с всеки от родителите си. Но с времето от безгрижно дете се превърнах във възрастен, който няма братя и сестри. Какво установих?

Възможността ви за подкрепа е ограничена

Разбира се, наличието на други деца в семейството не гарантира, че ще имаш човек, на когото можеш да разчиташ във всяка ситуация. Но наистина увеличава възможностите. Ако имате брат или сестра, имате по-голям шанс да бъдете изслушани, особено ако се притеснявате, че сте омръзнали на приятелите си. В зряла възраст това стана очевидно за мен. Единствено дете съм, а това означава, че един ден, когато загубя родителите си, няма да има с кого да споделя радостта или болката си. Осъзнаването на този факт ме направи още по-внимателна в отношенията с приятелите ми, защото знам, че те са, и ще бъдат, много важни хора в живота ми.

Братята

Верността е невероятно важна за вас
Като много други и аз се стремя към дълбока връзка и близки отношения. Приятелите ми всъщност станаха разширена версия на семейството. Научих се да споделям и да разчитам на тях като на близки роднини. Не разбрах веднага колко важно е да са повече. Очаквах от всеки нов приятел същата преданост като от хората, с които ни свързват поне пет години близко познанство. Новите ми приятели не оправдаваха очакванията – това често ме изкарваше от релси, обиждаше ме и ме озлобяваше. Не разбирах защо другите не възприемат приятелството ни като мен. За щастие сега умея да ценя истински преданите си приятели. Вече разбирам, че трябва да дам нужното време на новите си познати, за да изградя същата силна връзка с тях.

Четири типа приятели, от които всеки има нужда

Опознавате родителите си като личности

Майка ми беше привърженик на строгата дисциплина. Нейното одобрение означаваше много за мен. Но с порастването започнах да я опознавам като личност. Разбрах какво се крие зад строгата фасада, която бях свикнала да виждам. Мама е човек с огромно сърце. Опознавайки я по-добре, осъзнах, че чувствителността ми е наследена от нея.
Винаги съм уважавала баща си заради мъдростта и професионалния му успех. В последните години го приемам по-скоро за свой ментор. Научих много от него за бизнес етиката. Забелязах, че когато се сблъскам с проблем в работата, започвам да мисля като него. Така постепенно научих повече за това какви жертви е правил той, за да осигури семейството си. Баща ми винаги мисли първо за другите.

Константин и Елена

Трябва по-бързо да намерите своята половинка

Аз съм на 30 години и не съм обвързана. Свикнах с мисълта, че нямам деца, но все пак трудно преживявам факта, че все още не съм открила своя партньор. Провървя ми с родителите ми, те не ме притесняват по този повод. Но все пак се чувствам виновна. Бих искала да познават човека, с когото ще се обвържа, да го обикнат като свой син и да го приемат в семейството ни. Знам колко важно е моето щастие да родителите ми, още повече че съм единственото им дете. Знам, че разбират, че мога да бъда щастлива, независимо от това дали съм обвързана. Но бих искала да са спокойни, че съм открила с човека, с когото да изживея живота си.

Митът за идеалното

Вашата независимост е едновременно благословия и проклятие

Според мен една от най-типичните черти в характера на единственото дете са силно развитото чувство за независимост и готовността да изследваш живота извън пределите на семейството си. Тези качества винаги са ми помагали – ценя личното си време, отстоявам го, дори когато имам сериозна връзка. Но чувството за независимост, с което толкова се гордея, ми е създавало и неприятности. Старая се да общувам с хората максимално открито, но невинаги мога да допусна най-дълбоките си чувства и страхове на повърхността. Когато се опитвам да ги споделя с други хора, ми се струва, че едва ли не съм неспособна сама да се справя с проблемите си. Трябваше ми много време, за да се науча да търся помощ, и да разбера, че това е потвърждение за силата на характера ми, а не негова слабост.

Препоръчваме ви още:

Едно за късмет