Автор: Мая Цанева

„Money makes the world goes round….“ , щом чуя тази песен, винаги се сещам за един кадър от филма „Мама мия“, в който трите приятелки гледаха през един счупен прозорец към яхта в морето.

Ще ви разкажа една история, в която три приятелки (не) говорят за пари, защото знаят колко е важно да уважаваш чуждите пари.

Имало едно време три приятелки. Две от тях се знаели от по-дълго време, отколкото си спомняли, а третата влязла в компанията по-късно, но бързо си станали близки. Първата имала хубава работа, деца и банкова сметка, която управлявала като кораб в бурно море. Често била на ръба на корабокрушение, но някак успявала да удържи руля. Втората също имала работа и семейство. Тя управлявала финансите като платноходка в малко по-спокойни води. Разбира се, попадала и в бури, но успявала да не хлътне в плитчините на бързи кредити и тежки липси. Третата приятелка имала работа, семейство, но се била возила и на яхта, и била плавала в далечни води. Децата и на трите ходели в държавни градини и се обличали както с дрехи от намаления, така и с подарени от близки.

Трите жени ценели приятелството си. Те знаели, че то е по-скъпо от великолепен диамант и може лесно да се изгуби като пластмасова, но скъпа на децата ни играчка, която струва три дни рев. Затова ценели времето си заедно и подкрепата, която не струва пари или пък много пари: имало кой да вземе децата от градина и да ги остави да създадат в къщата му безпорядък, друг да сготви неустоими мъфини и да донесе млечен грах от село, или да подари уикенд извън града в къща със собствен басейн, да сподели нов модел плейстейшън или да купи скъпа книга. Подаръците по Коледа били предварително уговорени по стойност, а излизанията на коктейли – съобразени със заплатата или хонорара на една или комисионната на друга.

Всяка била наясно кога на едната й изтича срока на кредита, на другата й трябва спешно ски екип за детето, а третата се готви за скъпа почивка, но няма кой да наглежда къщата или да разхожда кучето. Количките на наследниците, дрехите им, играчките циркулирали между тях, без капка притеснение, защото всички те имали/са имали финансови корабокрушения и безоблачни дни в океана. Най-трудните им моменти били, когато се опитвали да управляват кораба си в море от бурни пари. Тогава си припомняли, че парите са средство, а не цел… и „все ще ги изкараме, а после и изхарчим тия пусти пари“.

Мамешката мафия

Веднъж трите инвестирали неблагоразумно и след това си изпатили, разбира се. Отнело им време да възстановят приятелския си баланс, а после да върнат и корабите си в относително спокойни води. Затова се разбрали да не си мешат финансите, особено семейните. И се научили да казват „не“, когато е необходимо.

При спешни случаи си помагали с дискретност и точност, на която биха завидели и швейцарски банкери. Целта била никой да не затъва сериозно или потъва, защото това щяло да разруши и отношенията им. С „чисти сметки, добри приятели“ влизали в бурите, а с малките разходи се справяли с хитрост. Децата им знаели, че храната, която майките носят, е за всички им. Приятелките пазарували с мисълта за вкусна, а не гурме кухня. И нито едно дете не оставало гладно, зле облечено или на тъмно.

И трите обичали морето. Искали най-доброто за себе си и за семейството си. Но „Money makes the world goes round….“ А светът е нещо повече от пари. Те са средство, което ни позволява да живеем така, както ни се иска или както се стремим. Именно убеждението, че парите са средство, а не цел, спасявало приятелството на тези жени. Те се грижели никоя да не остане без средства, които да я свалят от борда. И някак успявали да се спасяват, да живеят в относителен мир и най-вече, никоя да не остане сама. Защото, ако си сама, и с пари, и без пари, все си зле. Те уважавали собствените и чужди пари, но също така и приятелството си: затова не говорели за пари. Само ги инвестирали умно - в отношения, които нямат цена.

Препоръчваме ви още:

Имаш ли приятели?

Всичко знам, сестро

Диана, ти си страхотна жена!