От страницата на Ломовера - една вдъхновяваща история

"Аз съм кинаджия”. С това изречение започна разговора ми с Даниел Симеонов, необикновен учител в село Дерманци. След като завършва кинорежисура и работи няколко години в корпоративния свят, Дани става част от “Заедно в час” и избира да бъде учител по английски език и кино на село. Шест години по-късно е превърнал училището в Дерманци в иновативно. За Дани киното е по-директен начин да общува с децата - без бариерата на класическото образование. В работата си се приема за фасилитатор и вярва в хоризонталния подход на преподаване, в който няма йерархия между учител и ученици. “Целта ми е да направя от децата една по-критична публика, която има по-високи изисквания към изкуството, образованието за изкуство и живота въобще”. Първият етап от подхода на Дани е гледането на европейски филми. Вторият е педагогически и в него децата обсъждат онова което са гледали през поредица различни упражнения, като създаване на плакат на филма и доразкаване на историята. Накрая създават собствени филми. “Най-важното нещо което направата на кино дава на децата е чувството за равенство - всеки има с какво да допринесе, всяко мнение е важно”. В парадигмата на традиционното образование това не присъства, така че подходът на Даниел в Дерманци е крайъгълен камък за развитието на децата там. “Класическите отличници почти винаги се движат в полето на клишето, те просто знаят верния отговор. Това обаче не ги прави по-добри хора или бъдещи професионалисти, нито пък валидира мнението им в една дискусия като единствено правилно.” Преди време докато подрежда морално остарелите книги в училищната библиотека, която се е помещавала в настоящата кинозала, на Дани му хрумва да се свърже с ИКЕА с молба за няколко рафта. След поредица телефонни разговора, в които става ясно какво точно прави и иска да прави, му изпращат не само това, а цялостен дизайнерски проект с пълно обзавеждане. В резултат една тъмна стая с тежки соц библиотеки се превръща във въздушно интериорно пространство, в което учениците да разгръщат творческия си потенциал.

Средата е много важна в развитието на всяко дете. Когато чисто опредметената среда е мислена в посока на лекота и е съчетана с отдадеността на един истински ментор като Дани, критичното мислене звучи като обещание. Затова и не е изненадващо, че най-силно впечатление в кинозалата в Дерманци прави не друго, а чисто човешкото усещане за общност. Мислещи деца, които добре илюстрират идеята за солидарно общество в което всеки отделен индивид е важен със собственото си многообразие.

Пълен напред, Дани.

Продължавай да променяш средата!

За всички, които са се заинтересували:

Сайта на училището в с. Дерманци (Обединено училище  „Неофит Рилски“) - можете да разгледате на този линк.
За самия проект на "Заедно в час" можете да прочетете на този линк.

Също така пълната селекция от снимки е достъпна тук.