Според повечето психолози да се караме пред децата е травмиращо и следователно недопустимо. Препоръчва се да сдържаме гнева си до момента, когато децата няма да са наоколо. Но дали наистина е така? Дали трябва да прикриваме и "отлагаме" негативните си чувства, за да не стресираме децата?

В пубертета Алиша Санторо става свидетел на няколко сериозни скандала на родителите си. Сблъсъците са словесни, а гневът се изразява в тряскането на врати и откровено я плаши. Сигурно затова експертите по въпросите на възпитанието толкова настойчиво ни съветват да спестяваме подобни сцени на децата си.

Санторо обаче обяснява, че точно от тези моменти е научила каква е разликата между сериозния скандал и обичайните разногласия.

Сега, когато има собствено семейство, здравословните спорове се случват често, а сериозните стълкновения - не повече от веднъж годишно. Тя смята, че е задължена на родителите си, които не скривали противоречията си от нея. Затова решава, че няма да е травмиращо да изяснява отношенията със съпруга си пред децата.

Но никога не забравя огромната разлика между градивния спор и скандала, при който и двете страни не са прави.

Все пак, Алиша признава, че ежедневните спорове не създават особено здравословна обстановка за децата. С тези уговорки тя формулира 5 плюса на конфликтите пред децата.

1. Децата виждат, че е възможно да не се съгласят с другия и е нормално да имат различна гледна точка

Ако никога не се карате пред децата, те порастват с изкривено чувство за реалност, в която всичко е розово и хората винаги се съгласяват един с друг. Дори да наблюдават спорове между непознати, те ще следват вашия пример. И ако в бъдещите им отношения възникне конфликт с партньора, е твърде възможно да не знаят как да постъпят. Може би нещо с тях самите не е наред? Децата трябва да разберат, че е напълно нормално да имат възгледи и убеждения, различни от тези на останалите. Да знаят, че е възможно това да предизвика разногласия, но те не са фатални.

Още по тази тема:

5 мита за съвместния живот

2. Децата научават, че споровете са нормална част от отношенията и живота

Безспорно, важно е атмосферата, която обкръжава детето, да е позитивна и любяща, но това не означава да им спестяваме факта, че близките хора също може да се скарат помежду си. Ако вие се карате и сдобрявате пред очите им, просто им показвате, че щастливите двойки не са идеални и че хармонията не е в безусловното приемане на позицията на другия. Ако децата ви са твърде малки и не искате да се разстройват, че мама и татко са се скарали, един изпитан съвет: „Когато дъщерите ни ходеха на детска градина и се вълнуваха при нашите „схватки“ аз се усмихвах и ги успокоявах със специален код – леко разтварях палеца и показалеца си, за да им демонстрирам колко малки са разногласията, после широко разтварях двете си ръце, за да им покажа колко голяма е любовта ни.“

3. Децата разбират, че изразяването на емоциите е естествен процес

Най-лошо е да сдържаш чувствата си – гняв, разочарование, обида - докато не се „взривиш“ и не дадеш воля на затлачените си емоции. Сериозните скандали на родителите на Алисия били резултат точно от потискането на чувствата и от тях страдали най-вече децата. Трябва да можете да се освободите от това, което ви притеснява или тревожи, в реално време, дори в присъствието на децата си. Така ги учите да дават на гнева си словесна форма, а не да го потискат.

Още по тази тема:

Щастливите двойки

4. Децата се учат да разрешават конфликтите си

Не всяко разногласие може лесно да бъде преодоляно, но когато се карате за нещо пред децата си, опитвайте да намирате изход бързо и ефективно, за да не травмирате невинните зрители. Нека да възприемат този модел на отношения като нормален – конфликтът с близкия човек да завършва позитивно. Изследване на учени от Университета на Рочестър (САЩ), в което взели участие деца на възраст от 5 до 7 години показва, че тези, чиито родители се карат „конструктивно“, изпитват по-голяма емоционална безопасност и са по-дружелюбни и грижовни от другите, които били наблюдавани.

5. Децата усвояват модел на поведение за в бъдеще

Ако по никакъв начин не можете да постигнете съгласие с партньора си, покажете на малките зрители възможността „нека се съгласим, че не сме съгласни един с друг“, а след това оставете този спор настрани завинаги. (бележка на редактора: Такова решение означава, че и двете страни остават на различно мнение, но всяка от тях проявява търпимост и уважение към мнението на отсрещния). Това е много по-добър вариант, отколкото да викате до пресипване, отново и отново да се връщате към това, защото не можете да постигнете съгласие. Един такъв модел може да бъде приемлив за децата при неразрешими спорове в бъдеще.

Всички сме несъвършени. Ако не можете да избегнете наистина сериозен скандал в присъствието на децата си, непременно обсъдете случилото се с тях след това. Обяснете им, че твърде дълго сте потискали емоциите и затова сте избухнали. Кажете им какво мислите да правите за разрешаване на конфликта или как бихте постъпили, ако можете да върнете нещата назад.

Детето има нужда от сигурност. Когато наблюдава как родителите му се карат и сдобряват, то добива увереност, че всеки проблем може да бъде преодолян. Или както казва д-р Марк Къмингс, психолог от университета "Нотр Дам": "Когато децата са свидетели на конфликт и видят как родителите им го разрешават, те са по-щастливи, отколкото преди да го видят. Това им вдъхва увереност, че всеки проблем може да бъде преодолян. Конструктивният конфликт занапред те ще асоциират като по-добър изход."

Важно е да напомним обаче, че конструктивният конфликт, обикновеният спор за битовизми, дори сериозното скарване на родителите, в никакъв случай не бива да включва обиди, унижение или насилие. Ако имате някакво съмнение, че партньорът ви е склонен към подобни прояви, ви препоръчваме този кратък тест - Имаш ли нужда от помощ.

Препоръчваме ви:

Любовта, която не виждаме

Карате ли се за пари?

Мама дава, тате - не