Автор: Валентина Вълчева

Ръцете му ухаят на току-що изпушена цигара. По устните му личат белези от целувки, откраднати от устните на непознати жени. А в очите му танцуват пияни дяволи, повлекли ангелите в нестинарска лудост. Наясно е, че е лош, и това го прави добър по странен, гаменски начин. Сякаш казва: „Имам нужда от помощ!”, но протегнеш ли ръка, капанът щраква.

И все пак го правиш, убедена, че точно ти си тази, която ще преобърне живота му. А той е готов да ти позволи, абсолютно сигурен в развитието на историята. Но е честен. „Аз съм лош. Нямаш нужда от мен.” И греши. Жената има нужда от него. Все някога, задължително.

Той е циник – не ти спестява нищо. Думите му често пъти оставят открити рани. Но е овладял до съвършенство способността да внушава любов, за която пет пари не дава. Роден е да ти къса нервите и не усещаш кога си откачила и си изпотрошила цялата налична посуда вкъщи. Разбира се, после ще те утеши, както само той умее, и ще те замъкне в „Метро”, където ще ти купи чисто нов порцеланов сервиз за 52 души – да има за следващия път. Само че хулиганите просто не се обвързват, така че и новият порцелан няма да просъществува дълго.

Той е от хората, с които дори да отидеш на кафе ти се струва авантюра с тръпчив мръснишки привкус. Може би е заради погледа му над чашата – непресторен, нахално открит, гневен или присмехулен, но никога безучастен. Не крие, че те проучва и вероятно сам се обзалага срещу себе си в какъв цвят е бельото ти. А може и да е заради начина, по който пали цигарата си, сякаш подготвя поредната беля, а после крие огънчето в шепата си, както когато бяхте ученици и се скатавахте по ъглите и мазетата.

Истински мъж

Той си позволява да ходи небръснат, с бухнала по хлапашки коса, с дрехите, в които снощи го е хванала нощта, татуиран, боднал пиърсинг на някое стратегическо място… и в това има нещо толкова дразнещо, провокативно и секси! Той няма нищо против да го посочиш с пръст – ще ти го върне даже. Да го заклеймиш за него е почти като похвала. И смята за адски забавни опитите ти да изровиш нещо добро в него. Както казах, той си знае, че е лош. Това че ти, типично по женски, се опитваш да го натикаш в чужди обувки, не е негов проблем. Щом искаш да си създаваш интриги, той няма нищо против. Ще ти подсигури интрига и драма, каквито никой друг не може. Знае, че жените обичат да правят напук на собствените си задръжки с такива като него.

На него не можеш да разчиташ. Но можеш да получиш от него най-безкомпромисната оценка за себе си, най-искрения съвет, най-тежката присъда. Ако имаш сили и желание, разбира се. И после да няма сърдити! Очите му, думите му са безмилостно огледало и това, което виждаш там, невинаги ти харесва. Ако паднеш пък, няма да се втурне да те изправя кавалерски – просто ще ти каже, че не е кой знае какво. Не си умряла, я! Ще се сбие заради теб обаче, ако някой си позволи да те погледне накриво. Ей така – заради спорта! Би го направил заради всяка, ако е в настроение.

Истинският

С него губиш задръжки, забравяш за норми. Дори не знаеш как те въвлича в пиянска нощ, в шумен купон сред орда непознати, в изпращане на залези и посрещане на изгреви. Той е идеалната компания! Но е възможно най-лошия спътник в живота. И ако забравиш това, проблемът си е изцяло твой, не негов. Е, поне той така ще каже. „Предупредих те!” И наистина те е предупредил – той няма никакво намерение да е въздишащ шекспиров герой в малката ти пиеса. Той е реален до болка. Истински. Жив. И хулиган.

Но ти нямаш нищо против. Поне в началото. Готова си да обърнеш гръб на ценности, съвети и приятели, само заради това неясно усещане за бягство, за нещо сладурски нередно и евентуално за разбитото сърце, което неизменно следва накрая. С времето ще се научиш, че да е хулиган за него не е просто поза – той си е такъв по душа. Кой е виновен, че ти търсиш някакви скрити съкровища там, където тях отдавна ги няма и може би никога не ги е имало?! И като се замислиш, никак не си го представяш като баща на децата ти, нали? Но част от теб мечтае за това, противно на всякаква логика.

Лоши момчета

Въпреки това всяка жена има нужда от своя хулиган, който да съсипе живота ѝ в определен момент. Да ѝ остави бойни рани. Да ѝ предаде един от най-важните уроци по оцеляване. А после да си тръгне. Слава Богу, той винаги си тръгва! Това е неделима част от урока. Опиташ ли се да го задържиш, значи нищо не си научила. Но всяка жена има нужда от него поне веднъж, поне за малко! Не е страшно. Страшно е, ако той остане.

* Заглавието е заето от романа "Моят приятел хулиганът" на Ева Раукова.

Препоръчваме ви още:

Привет от разказвача на приказки

Защо избираме лошите момчета?

Всичко е любов