Те изглеждат доволни от живота си и влюбени. Не, това не означава, че нямат проблеми. Просто някои неща правят малко по-иначе.

Те заспиват заедно.
Това не значи непременно, че правят секс всяка нощ. Може да се гушнат, да си поговорят, да почетат или само да полежат един до друг преди сън. И си пожелават лека нощ, дори да са се спречкали преди лягане. Този малък ритуал казва на любимия човек – въпреки спречкването ни, аз те обичам.

Те забелязват това, което другият е направил, а не това, което не е свършил.
Или го е направил неправилно. Лесно е да намерим недостатък, никой не е идеален. Но е не по-малко лесно и да похвалим. Тогава защо да си го спестяваме? Всъщност зависи от това, какво искаме да забележим. Щастливите двойки забелязват хубавото.

Те се интересуват от работата на другия.
Не само когато се съберат вечер, а и през деня. Намират време да си изпратят мило съобщение, малко ненатрапчиво напомняне „мисля за теб“. А вечер им е времето за подробностите. 

Те се интересуват един от друг.
Знаят какво харесва другия, какво го радва, какво го тревожи. Какви книги обича да чете, какъв филм не би гледал. И помнят всичко това, защото наистина ги интересува.

Те имат различни хобита и интереси.
И това, че си отделил време за себе си и любимите ти занимания не дразни другия. Те не се стремят да привлекат партньора си в своята територия, всеки е свободен да се занимава с това, което му е интересно. И въпреки всичко, често могат да бъдат забелязани да ходят по мачове или концерти заедно, защото им харесва да си доставят радост.

Те се прегръщат.
Може би не 8 пъти, както съветват психолозите, но поне 5 пъти със сигурност. И го правят, дори когато се разминават из стаите. Просто им е приятно.

Те са благодарни един на друг за това, което вършат за семейството.
Някои се възмущават: „Ами моята жена всеки ден готви, всеки път ли трябва да й благодаря?“ Да, представете си! Щастливите двойки го правят. Хубавото и полезното в семейството не остава незабелязано.

Те не помнят лошото и не трупат неприятни емоции.
Разбира се, и те имат конфликти, но решените в миналото спорове си остават там. А ако не са успели да ги преодолеят, не се отказват, докато не ги разрешат. И ги забравят. И никой повече не говори за тях. Те наистина са минало.

Те не казват „ти винаги“ или „ти никога“.
Първо, защото знаят, че „винаги“ и „никога“ е невъзможно и второ, защото това обижда другия. А обидите не са в репертоара им – внимателното отношение към другия е по-важно от обобщенията и метафорите.

Те знаят, че роднините и приятелите вървят в комплект с партньора им.
А ако те не са идеални, другият не е виновен. Да, възможно е майката на любимата жена да е „сложна“, но това не е повод за коментар и не вменява вина у дъщеря й.

Те не си делят домашните задължения на „мъжки“ и „женски“.
Защото това е невъзможно. И не им помага. А сложните и трудни неща правят заедно.

Те не се иронизират един друг пред близки и приятели.
Без съмнителни шеги или „остроумни забележки“. Не, това съвсем не значи, че нямат чувство за хумор, напротив. Просто шегите им не нараняват ничии чувства и не престъпват границата.

Те уважават различията си и не се стремят да променят другия.
Знаят, че хората са различни и никой не е длъжен да съответства на очакванията на другия. Знаят и че няма едно единствено „правилно“, има обстоятелства, възгледи. Може да не се съгласяват един с друг и това е нормално. Но не пестят време и сили да обяснят гледната си точка на другия.

Те вечерят без телефоните си.
И гледат един към друг, а не към екрана на телевизора. И разговарят, докато се хранят. Защото са си по-важни от всичко останало.

Те познават „езика на любовта“ на другия.
Някой обича вниманието, друг докосването, трети - по-често да му казват „обичам те“. Дори опитът да разбереш от какво има нужда човекът до теб е крачка напред. Понякога дори много голяма крачка.

Те спазват договореностите си.
Но всеки от тях знае, че при нужда може да поиска да бъдат променени, ако вече не работят.

Те се доверяват един на друг без думи.
Закъсняваш, значи ти се е наложило. Искаш да останеш насаме със себе си, значи ти е нужно. Те винаги мислят за позитивния, а не за негативния развой на събитията.

Важните решения вземат заедно.
Готови са да изслушат аргументите на другия и ако са убедителни – да ги приемат.

Имат семейни и необвързани приятели.
Това е просто кръг от хора, които споделят същите ценности, без значение от семейния им статус. И винаги има готови да ги последват в купон, излет или пътешествие.

Те не подценяват романтиката.
Тя не е задължително вечеря на свещи – понякога е цвете без повод, разходка привечер, дълго писмо вместо кратко съобщение. Това, казват, повишава жизнения тонус и връща спомените за началото на връзката, което със сигурност е най-романтично.

Те не се оплакват един от друг пред близки и приятели.
Макар понякога наистина да имат повод да го направят или да им е необходима подкрепа. Те знаят, че подобни разговори застрашават връзката им с приятелите. Защото когато се помирят, околните ще се чувстват неловко.

Те са готови да простят.
Връзки без изпитания няма, но оцеляват само тези, в които хората се изслушват, проявяват разбиране, прощават. Защото ценността на отношенията им е на първо място.

Те прекарват част от времето си без децата.
Защото не са само родители, а и мъж и жена. Дори кратките срещи, на които не си говорят за дома, са им полезни.

Те раждат децата си заедно.
Партньорските раждания за тях са естествено решение, важно събитие в живота на семейството. Майката ражда детето, което бащата пръв поема в ръцете си. Съгласете се, че това е невероятно преживяване и ценен опит.

Те получават удоволствие от родителството.
Децата не са скучна отговорност и не са възможност да се реализираш в социума. Те са източник на радост, удивление, нови открития за теб самия, и за света, и още по много от всичко.

Те, понякога, се карат пред децата си.
Не дават вид, че винаги всичко е наред. Ако детето разбере, че конфликтът може да се разреши и хората да продължат да се обичат и да държат един на друг, това е положителен опит.

Те пътешестват с децата си.
От най-ранна възраст, защото новите впечатления са по-интересни от новите играчки, а общите спомени обединяват семейството.

Източник: goodhоuse

Препоръчваме ви още:

Що е то "добър" съпруг 
Мъж в хипермаркета 
Думите, които спояват връзката ни