Джак

Автор: Лени Рафаилова

Аз съм Джак. Имам бели уши и черна опашка. Не зная защо съм Джак и защо имам бели уши и черна опашка. Не зная дали имам майка и баща, вероятно имам, но не съм ги виждал и не си ги спомням. Помня само, че когато за пръв път се събудих, бях сам. И все сам съм оттогава. Не познавам времето и не зная на колко години съм, млад ли съм, стар ли съм, не зная. Аз съм куче. Бездомник. Може и да сте ме срещали във вашия град, но едва ли ще си спомните за мен. Аз живея навсякъде. Ходил съм и на много места. Тичал съм вечер в парка, плувал съм в река, а на улица № 6 пък имах и свой кашон до една дървена барака, в която живееше стара баба. Тя често ми даваше хляб, понякога и парче кренвирш. Стара беше бабата, защото имаше бастун и бяла коса. После тя умря и кашонът отиде на боклука. Оттогава не съм ходил на улица №6. Помня добре пътя, но ми е тъжно и затова не минавам вече оттам.

На улица Трета познавам момиче с тънки пръсти и шарени очи. Тя винаги ми подхвърля салам или голям кокал, а ръцете й никога не са студени. Усещам топлото им през козината си, чак там, до сърцето. Веднъж се качих на автобус. Валеше силен сняг и лапите ми бяха премръзнали. Мушнах се в автобуса, а шофьорът ме взе при него в кабината. Даде ми своя кроасан с масло. На другия ден се мушнах пак в автобуса, но шофьорът не беше същият. Изрита ме в корема и аз се прекатурих по стълбите навън. Ударих си главата в леда. Наблизо имаше изоставена къща. Скрих се там. Много пъти ставаше светло и тъмно, докато болката си отиде. Оттогава куцам с едната задна лапа и изглеждам стар.

На Седемнадесета улица живее едно момче с големи очила. С него се возих на трамвай. За няколко спирки. Хубаво беше. Трамваят звънкаше, а ние с момчето похапвахме сандвичи на задната врата. Контрольорът ме изгони, защото не съм имал билет. Момчето искаше да ме прибере у дома си, но майка му не разреши. Тя предпочиташе котки. Познавам още много хора и на много други места съм бил.

Много пъти съм гледал снега и много пъти съм плувал в реката, когато слънцето безжалостно пръска горещите си искри. Виждал съм как падат листата от клоните, виждал съм и как се разпукват цветните пъпки, когато снегът се стопи и задуха мекият, лек ароматен ветрец. Виждал съм изгреви и залези. Понякога, в кашона на улица №6, броях светлите точки по небето и така заспивах спокойно и бързо. Виждал съм как хората плачат, как се смеят, виждал съм ги да се бият и да си крещят. Виждал съм младежи, които се целуват под снега, и старци, които здраво се държат за ръка, когато бавно пресичат улицата. Виждал съм всичко това и още много даже. Най-много обичам малките хора, децата. Сърцата им са меки и топли, точно толкова, колкото и дланите им, когато без страх протягат ръка да погалят ушите ми.

Аз съм Джак. Имам бели уши и вероятно съм много стар, защото лапите ме болят, а миглите ми са станали с цвета на косите на бабата от улица №6. Скитах се дълго и съм много уморен. Ще повървя още малко, за да намеря място за сън. Листата се гонят между лапите ми. Едни са яркочервени, други са жълти като слънца, а трети са тъмни и тъжни. Листа. Вятърът ги подмята и си играе с опашката ми. Преди и аз обичах да играя с него. Сега ми се иска само да ме остави на мира. Свивам уши и лягам на тревата. Тя е сънена и мокра. Студена е. Затварям очи. Вятърът ляга до мен, листата се сгушват в лапите ми. Пътувам с автобуса, шофьорът е засмян и ме гали по главата. Слизам на своята спирка. Улица № 6. Ето я моята баба, но тя сега не е стара, няма бастун и косата й е с цвета на слънчоглед. Стои и усмихната ми маха с ръка. Облегнала се е на дворната врата. Бараката я няма. На нейно място място грее нова къща с цвят на малина. Влизам в двора. Мекият вятър разхвърля листенцата на божурите и те се посипват по слънчевата трева. Няма кашон. Само нова голяма кучешка колибка. Дървените й греди са прясно лакирани и блестят на светлината. Пристъпвам леко. Бабата се навежда и целува белите ми уши. "Радвам се да те видя, момче! Радвам се да те видя, Джак! Добре дошъл у дома!“

Аз съм Джак. Имам бели уши и черна опашка. Аз съм Джак, бях бездомен, но вече не съм.


Препоръчваме ви още:

Джар и осата в лошо настроение

Радко и сребърното цвете

Веселият готвач

Последно променена в Петък, 27 Юли 2018 11:08
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Жена в колата

Жена в колата

28 Авг, 2019 Забавно

Митичният чичо Митко

Митичният чичо Митко

01 Сеп, 2019 Блог

Бърборкото

Бърборкото

05 Сеп, 2019 Истории

Стояна е бременна

Стояна е бременна

10 Сеп, 2019 Истории

Гранд хотел

Гранд хотел

08 Сеп, 2019 Забавно

Летни истории

Летни истории

06 Сеп, 2019 Блог

Записки от терасата

Записки от терасата

27 Авг, 2019 Истории

Говорите ли за пари с децата?

Говорите ли за пари с децата?

12 Сеп, 2019 Образование

Аз и Мара

Аз и Мара

22 Сеп, 2019 Забавно

Най-прекрасният град

Най-прекрасният град

21 Сеп, 2019 Развлечения

Мамо, научи ме

Мамо, научи ме

20 Сеп, 2019 Възпитание

Готови за бебе

Готови за бебе

18 Сеп, 2019 Истории

Много обичам септември

Много обичам септември

17 Сеп, 2019 Татко Калоян

Фабрика за мечти "Светлина" - иновативното място за деца и възрастни

Фабрика за мечти "Светлина" - …

16 Сеп, 2019 Образование

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам