Автор: Яна Пеева 

За тази седмица се вълнувах много, много! 

Преди да започна по същество, накратко за бразилската кухня:

Бразилия е петата държава в света по размер, както и по население. Кухнята й е повлияна от португалските заселници, от африканските роби, но и от италиянските и немските имигранти. Много от рецептите са базирани на традициите на тези държави, но се приготвят с местни продукти. А те са в изобилие!

Екзотични плодове като папая, банани, авокао, ананас, асаи (плодовете на асаи палмата), маракуя, гуарана, купуасу, кокос, какао. Традиционно се консумират кореноплодни зеленчуци като маниока (тапиока), сладки картофи, тиква, патладжани. Амазонка предлага огромно разнообразие от риба и морски дарове, а южната и централната част на държава предоставят чудесни условия за отглеждане на пасищни животни. 

Основни подправки са лимон, лайм, кокосово мляко, люти чушки, чесън, джинджифил, а бобът и оризът присъстват в почти всяко ястие. Националното ястие на Бразилия е Feijoada (Фейжуада), яхния от черен боб и свинско месо. Кухнята им е толкова необятна, че ми е трудно да изредя само няколко рецепти, но все пак ще опитам. Pao de queijo са известните им хлебчета, които се правят с брашно от тапиока и сирене. Другата рецепта, която много исках да приготвя, но не успях, е Moqueca De Camarão - яхния със скариди и ориз. Като цяло си заслужава човек да се порови в интернет и да разгледа малко рецепти - сигурна съм, че всеки може да си хареса нещо, което да приготви. 

Въпреки вълнението ми, ситуацията беше такава, че почти не ми остана време да готвя. Половин седмица дояждахме нещата за сандвичи от рождения ден на Теодор, така че до петък единственото нещо, което готвих, беше чилито от понеделник. В събота реших, че вече няма за кога да отлагам и с Теди отидохме да напазаруваме. В магазина обаче осъзнах, че вечерта ще имаме много гости и няма смисъл да готвя, защото така или иначе ще поръчаме нещо, а в неделя бяхме на обяд при мама и баба. Затова реших да оставя сложните неща за понеделник и да се отдам на правене на бонбони - традиционните бразилски brigadeiros, които, ако трябва да вярваме на интернет, са задължителни за всяко парти. Бонбоните, които много ми заприличаха на нашите таралежки, са създадени в Рио де Жанейро от сладкаря Heloisa Nabuco de Oliveira (не искам да рискувам с неправилно изписване на името му на български, затова ще го оставя така) специално за президентската кампания на Бригаден генерал Едуардо Гомез през 1946г. От там и името им - бригадирчета. Признавам си малкото количество съставки ме подведе. Brigadeiros се правят от подсладено кондензирано мляко, какао, масло и шоколадови пръчици, МНОГО шоколадови пръчици. Аз реших да направя и кокосовата им версия Beijinho de coco - кокосови целувки, затова се снабдих и с кокосови стърготини и кокосово мляко. Рецептата е наистина проста, но изисква технологично време, което не трябва да се подценява. Аз го направих, което доведе до абсолютен провал. Другата ми грешка беше, че не видях, че съм взела неподсладено мляко и трябваше да добавям захар накрая. Не се бях запасила и с достатъчно пръчици, съответно се успях да оформя бригадирчетата. Сместта обаче беше много вкусна и Теодор я яде като пудинг на следващата вечер. Все пак ще сложа тук и двете рецепти, като препоръчвам да погледнете някое клипче в youtube, за да можете да разпознаете кога е готова сместта. 

Малките кокосови целувки приготвих у Мими и Иван, занесох си цялата нужда екипировка - продуктите, че даже и кухненската везна. Борис изяде 4, докато осъзнаем, че всеки му е дал по един. 

Beijinho de coco - Кокосови целувки

400г подсладено кондензирано мляко

Половин чаша кокосови стърготини

14г масло *Толкова пишеше в рецептата, не разбрах защо има разлика с количеството масло нужно за бригадирчетата. Реших обаче да пробвам така.*

Кокосови стърготини за овалване

Сложете кондензираното мляко и маслото в тиган или тенджера и бъркайте. И бъркайте. И бъркайте. Сместта постепенно ще започне да се сгъстява. Не трябва да спирате да бъркате, защото може да загори. Накрая трябва да изглежда така:

Когато е готово, изсипете вътре кокосовите стърготини, разбъркайте и преместете в друг съд и после в хладилника. Оставете да се охлади за известно време, половин час беше достатъчен в нашия случай. С намазнени ръце оформете топчета и ги оваляйте в още кокосови стърготини. Традиционно (според интернет!) се декорират с карамфил, аз обаче имам само подправен такъв, затова пропускам тази стъпка. Съхранявайте в хладилника, в затворен съд. 

Brigadeiros - бригадирчета

400г кондензирано мляко

30г какао 

28г масло

Захар за подслаждане - аз слагах постепенно, докато стигна до задоволително ниво на сладост, мисля, че 3 супени лъжици.

Шоколадови пръчици за овалване на топчетата

Млякото, маслото и какаото се слагат в тенджера или дълбок тиган на среден огън. Да повтарям ли пак, че не трябва да спирате да бъркате, докато не стане готово? Поне 20 минути. Когато стане толкова гъста, че отнема известно време, за да се върне на мястото си след разбъркване, е почти готова (вижте горните снимки за референция). Трябва да прилича на меко и лепкаво тесто. Опитайте я на вкус, за да се сигурни, че е достатъчно сладка. Когато е готова, изсипете в друг съд, покрийте и я оставете в хладилника, за да се охлади. 

*Аз не готвих моята смес достатъчно, съответно дори и с дълъг престой в хладнилника, не стегна достатъчно и оформянето беше абсолютен кошмар. Направих четири, изцапах се цялата, оказа се, че нямам достатъчно пръчици и се отказах. *

Изсипете шоколадовите пръчици в съд и започнете да оформяте топчетата. В много от рецептите, които четох, съветваха първо да се оформят всички топчета и чак след това да се овалват в пръчиците, защото иначе има голям шанс да разнесете от какаовата смес върху пръчиците и да не са толкова красиви. Препоръчвам да последварте този съвет, както и да намазните дланите си с малко масло. С лъжичка вземете от сместта, сложете я в дланта си и я оформете на топче. После оваляйте топчето в пръчиците. Приберете в затворен съд в хладнилника до консумиране. Като цяло най-добре да ги съхранявате така, ако останат, защото бързо омекват.

Тези две рецепти за мен са перфектната медитация. Бъркаш си, повтаряш си мантрата "не трябва да спирам, не трябва да спирам" и си омкаш, докато не стане готово. Някои хора предпочитат йога, аз предпочитам да се взирам в тигана. 

Междувременно Мими ме е отсрамила и е приготвила Galinhada (произошение галийяда, или поне така твърди този сайт, откъдето е взела рецептата) - ястие с ориз, пиле и зеленчуци. В различните части на страната начинът на приготвяне варира, както и между различните домакинства. 

Алтернативна идея за сервиране: с българска домашна трушия! Така е направила Мими и изобщо не се съмнявам, че си е отивало. 

Galinhada

300г пилешки гърди

2 кубчета бульон, разтворени в половин чаша вода (или може да ползвате свой домашен бульон на кубчета)

2сл лимонов сок

2сл зехтин

1 глава лук

2 скилидки чесън

360г бял ориз, измит

1сл доматена паста

1 червена чушка

100г замразен грах

1сл магданоз (Мими не ми каза колко точно е сложила, но залагам, че е било повече от това!)

Сол и пипер на вкус

1,2л вряща вода

*Мими е добавила шафран. Защо? Защото след последната ни екскурзия в Истанбул всяко ястие се приготвя с шафран.*

Разтворете бульона в половин чаша вода, добавете лимона и разбъркайте. Изсипете сместта в затварящ се съд, добавете пилето, нарязано на кубчета, смесете ги добре и оставете в хладилника за половин час.

През това време нарежете зеленчуите, измийте ориза и си подгответе водата. Може да използвате електрическа кана за водата (Мими така прави и е много удобно!).

Загрейте зехтин в голям тиган или тенджера и добавете пилето. Гответе до златисто, като обръщате парчетата, за около десетина минути (в зависимост от размера им). Аз винаги вадя някое по-малко парче, за да проверя дали е сготвено. Добавете лука и чесъна, след това ориза, доматената паста, чушката и водата (и шафрана) и разбъркайте добре. Похлупете съда, намалете температурата и гответе около 15 минути, докато оризът поеме водата. Добавете граха и разбъркайте. Подправете с черен пипер. Внимавайте със солта, защото кубчетата бульон обикновено са доста солени. Гарнирайте с нарязания магданоз и сервирайте. 

Ето и списъкът с темите. Обявяват се три седмици предварително, така че може да се подготвите предварително! Приготвяйте се с ферментирането, защото това е следващата ни тема!

Седмица 1 (1 - 7 януари) - нещо, което си готвил през миналата година и искаш да повториш. 

Седмица 2 (8 - 14 януари) - Мисо (Мизо) - Мисо е японска подправка, паста, която се прави от ферментирала соя, а понякога и с ориз, ечемик, пшеница, водорасли или други съставки. 

Седмица 3 (15 - 21 януари) - Руска кухня. 

Седмица 4 (22 - 28 януари) - 24 часа. Ястие, което отнема 24 часа, за да стане готово. 

Седмица 5 (29 януари - 4 февруари) - Ориз.

Седмица 6 (5 - 11 февруари) - Ямайска кухня.

Седмица 7 (12 - 18 февруару) - Задушено.

Седмица 8 (19 - 25 февруари) - Нещо, което преди не си харесвал. 

Седмица 9 (26 февруари - 3 март) - Бразилска кухня 

Седмица 10 (4 - 10 март) - Ферментиране

Седмица 11 (11 - 17 март) - Kawaii

Седмица 12 (18 - 24 март) - Чушки

Седмица 13 (25 - 31 март) - Deep-frying

Прочетете още:

Лавандуловата панакота на Люси

Рошави еклери