Автор: Ели Рибова

Чакам вчера мъжа ми след работа, както всяка вечер. Ето го, слиза от автобуса, усмихва се, целува ме и задава дежурния въпрос.

„Какво ще вечеряме?"

Брррр.... не съм мастър шеф, не обичам много да готвя, още по-малко пък през лятото. Ако зависи от мен ще ядем осново салати и плодове, ама не би! 

- Хайде да купим пъстърва. Ще я направя с масло във фурната.

Предложението ми радушно се приема и тръгваме към магазина. Там обаче съпружеското тяло фиксира и едни изкусителни пилешки дробчета, които също заминават в торбата с покупки. Прибираме се вкъщи. Дъщеря ни е окупирала масата и ще прави течен шоколад по любимата рецепта на баба си. 

- Какво ще вечеряме, мамче?

- Риба.

- Защо пусна фурната?

- Ами ще я пека.

- Офффффф! Ама не я искам така! Не може ли на скарата да я изпечем? 

Поглеждам западната ни тераса, приятно огряна от жаркото слънце, а термометъра сочещ 35 градуса бързо ме отказва. 

- Не, Гери. Няма да е на скара. Във фурната ще е, с масло!

- Ми яжте си я така вие. Аз ще си я изпека пък.

Хубаво. Ще сипече тя нейната рибка. Няма проблем. Баща й се разполага на дивана, за да изчака да освободим фронта, да пържи той дробчетата. Аз започвам да чистя рибата, а Гери чете рецептата за шоколада и бъркаразни смеси. Виждам я как отнася цялото пакетче масло и разбирам, че ще ме прецака, защото друго нямаме. Нищо, ще направя пъстървата със зехтин. Пак ще е вкусна. Поливам си я, овкусявам я, и заминава във фурната да се пече. През това време, Гери е разтопила масълцето и ме моли да го изливам на бавна струйка към какаото, а тя да бърка. Изливам, изливам, изливам... още доста има, а сместа придобива странна форма и цвят, твърде далечни от познатия вид на течен шоколад. Питам я:

- Да не си объркала нещо? Що така мазно стана, бе човек?

Почесва се по главата, гледа пак рецептата, пак се почесва ... След малко се плесва по челото:

- Ами да! То пакетчето е голямо, на мен ми трябваше малко... Съжалявaм! Това дето остана, няма да го слагаме.

Хвърлям ѝ един убийствен поглед, първо на нея – после на пъстървата във фурната и след 3 секунди ме осенява гениалната идея, че това масло, така разтопеничко, няма да стане зян, дет‘ се вика, ами ей сега ще залеярибката с него! Отварям смело и почвам щастлива да поливам, а миг след това чувам изумената си дъщеря да крещи: 

- Абе, мамо, какво правиш бе?!!? Ама в това масло има захааааар!!!!

Ядохме карамелизирана пъстърва. Всъщност, в интерес на истината, само аз си я ядох. Мъжът ми каза, че ще хапне от дробчетата, и ако му остане място, ще яде и риба (познайте дали му остана място). Гери вечеря нейната риба, изпечена на скарата. 

В крайна сметка, обясних им, че нищо не разбират от кулинарно изкуство, а това е стара трънковска рецепта, която се предава от поколения.... Ако ви е нужна точната рецепта – пишете ми на лични ;) Ще ви я дам!

Вижте защо за децата е полезно да готвят или се посмейте с тази забавна история - От гурмето до кюфтето. А може и да разгледате някои интересни рецепти от нашата кулинарна рубрика.