Автор: Светла Чимчимова

Като всичко хубаво и аз съм родена край морето. И макар, първите ми дни на този свят да не бяха обещаващи, съм всъщност много хубава котка с много хубав живот. А както се оказа впоследствие и с късмет. В началото нямаше индикации за късмет и щастие. Обаче после животът ме овъзмезди. Защото, както казва моят човек: ,,Всичко, даже и лошото има край, само вселената е безкрайна ". Това, разбира се е вярно, но не напълно, защото саламът например, има два края. Но аз не споря с него, защото той ми спаси живота и като за човек е доста свестен. За да ме измъкне от ръцете на едни хулиганчета бая бой отнесе. Обаче аз си заслужавам, защото съм прекрасна. Оттогава той е моят човек, а аз неговата котка. Знам, че трябва да ви го опиша, ама дали ще съм обективна, не знам, щото мойто гардже е най-хубаво. Той е на около половин век. Не мога да разбера 50 човешки години много ли са, малко ли са. Защото в света на хората, той върши важна работа и го тачат. Той сам ми казва: ,,добър съм, бе, много съм добър". Значи е голям човек. На възраст, то на ръст, че е дангалак, се вижда и с просто око. Стърчи над повечето хора, а в обувките му още се събирам да спя. Голям, голям, пък плаче като гледа филми, и като чете книги също плаче, и понякога просто така, за някакви негови си работи. Плаче и псува. Ама много рядко и само когато е сам. Даже и от мен се крие в такива моменти.

Иначе живот си живея. И то господарски. Двама ветеринари имам и само лукс, лукс, лукс. Много ме обича. Той май не обича много, много хората, ама негова си работа. Аз не му се бъркам. Само предпочитам да си живеем в къщата на морето завинаги. Там, където ме отведе, когато ме спаси. Хубав старомоден, уютен дом. Там сме си само двамата, най-много някой приятел да дойде да се напият. И сестра му, която се грижи за дома му, когато го няма. Обаче тя е сладурка и има сладки дечица, които ме обожават. Тя е много по-малка от него и когато техните са починали, двамата са останали съвсем сами. Гледала ги е една леля, обаче той за нея не иска да говори. Само казва, че е изял бой за цялото поколение на седемдесетте. Със сестра му, не се е държала така. Веднъж каза на един приятел ,,И слава Богу, щото щях да я убия, но с нея тя беше мила и добра. Мен обаче беше решила да ме направи мъж, на принципа, че боят изгражда". Той обаче си е човек на честта и плащаше за живота и грижите за леля му, чак до смъртта ѝ миналата година. Когато сестра му се обади да му каже, че е починала, затвори телефона и дълго мълча. После си сипа уиски, отля малко от чашата и каза:

- Почивай в мир, стара вещице. Дано и двамата да намерим покой.

И заминахме в дома край морето, за да организира погребението.

Другия му дом в София не го обичам много, ама тук живеем повече. Щото бизнесът му е тук и няма начин. То е едно модерно, едно лъскаво, постоянно звънят телефони и се влачат разни момичета. Верно хубави са, обаче нищо не ядат. И нищо не ми дават. Не че съм заритала за моркови на пара и броколи с три капки лимон де. И щото са гладни и са злобни. Едната веднъж така ме срита, ама аз ѝ се изпишках после в чантичката. Голяма патаклама настана след това, тая чантичка била някаква маркова и оня кощръмбел плака. Брей, имала чувства тая закачалка за дрехи. Верно към чанта, ама все е нещо. Той ѝ купи две нови и ме заплаши, че ще ми ги удържи от лакомствата. Ама не го направи. Обаче ми излезе име, че мразя жените. За една чантичка това. А и веднъж одрасках една, ама тя два пъти ме настъпи с токчетата си. Хем висока колкото Айфеловата кула, хем се качила на токчета. После мен ме нарочиха за женомразка. Хич не ми пука за тях. Бездруго много не се задържат в живота му. Идват и си отиват, а аз си оставам.

Сега съм щастлива, щото е лято и сме в дома край морето. Пак излезе да броди някъде по нощите. В дома му котка го чака, той се щура по улиците. Ще вземе да спаси още някоя котка. Не няма да мисля такива неща. Ето връща се. Отключва вече. Скривам се в стаята, да разбере, че съм сърдита. Само ще хвърля едно око.

Я, не е сам. С него има някой. Дълга руса коса и малки краченца в червени кецове. Боже, мили Господи! Довел е дете! Спасил е дете и сега ще го осинови и ще го обича повече от мен! Чакай, чакай, не е дете. Жена е. Само че, мъничка. Ама къде ги намира тия половин жени, не мога да разбера!?! Онези в София толкова слаби, че все едно са разрязани на две, тая висока колкото табуретка. Не мога да я видя добре от тук, ама табуретката май добре е тапицирана. Бая е мекичка в областта на дупето и гърдите. И като се усмихне има толкова трапчинки, че наистина замязва на тапицерия, от онези с дупките. И защо я е довлякъл? Тук жени не идват. После котките влачели каквото намерят по улиците, в дома си. Влязоха в хола, той се извини и отиде да се преоблече в спалнята. Не мога повече, отивам да я разгледам отблизо тая половин жена. Не изглеждаше изненадана да ме види. Аз я разглеждам и тя мен. И ми се усмихва. Не е дете. Даже не е млада. Просто така изглежда. И гласът ѝ е детски. Руса, с буйна коса, бяла памучна рокля и червени кецове. И някакви тънки крака, които как носят това нагоре не знам. Ох, много е мекичка! Като възглавничка е. Ще ми отиде имиджа на зла и претенциозна, обаче отивам да я подуша и да седна в нея. Не е лошо да поддържам добри отношения с тази. Личи ѝ че добре се храни и то не с броколи. Минимум пиле, а мисля и кюфтетата не са ѝ чужди. И съм сигурна, че би делила храна с мен. Настанявам се в нея и тъкмо ни стана хубаво и моят човек довтаса. И ей такива комбали отвори и веднага с лошо да ме представи пред жената:

- Това е Пипи. Тя мрази жени.

Първо, хич не го обичам това име. Олеквам някак с него. Трябваше да се казвам Федра. Това име го чух по телевизията. Отива ми. А той Пипи. Ей, не порасна тоя човек, ей.
И второ, не е вярно, че не обичам жени. То онова не бяха жени, а само арматурата им.
Сестра му я обичам. И тази тука ми изглежда подходяща за обичане.
Особено както седи на дивана, облечена с негова риза и боси крака.
А той си сипа уиски. Не е добре това. Мразя да пие, да пуши и да мълчи като пукал. Така ли трябва да се представим пред гостенката? Само с пороци.
Обаче се оказа, че не съм права. Не ме изложи моето момче. Като започна да готви тоя ми ти човек. И да говори. Ми не млъкна бе. Разказа ѝ цялото си житие-битие. Тия неща даже и аз не ги знаех. За леля си, за боя, за това как е започнал работа още като ученик. За провалите. За униженията. За жените в живота му. За това как е станал такъв.

,,Чудовищен егоцентрик " - каза тя тихо докато го слушаше.
Това не е добър знак. А и той обича мен и сестра си. И има приятели. Не е толкова лош.

,,Или самотник ". Каза пак тя. И отиде да го целуне. И там, в кухнята, сред нарязаните лук и моркови, до печката с врящия бульон, те се целунаха за пръв път. Дълго, нежно и като обещание. После бульонът кипна. Той се върна на печката, тя на дивана. Но в стаята вече беше някак друго. По-светло. Дали от целувката, дали от изгрева, който се промъкваше през щорите, кой знае.
Той сготви храна за една сватба. Царска. После ядоха. Тази добре си хапва, да е жива и здрава и все така мекичка. Ама и за мен имаше. Знаех си! Знаех си! Много ги разбирам нещата!

Три морски разказа: Той 

После се преместиха на дивана. Тука във филмите хората правят секс. Ама ние що да сме като хората? Те моля ви се за история говорят, за политика, за книги и музика. Часове. Какво му става на тоя човек? Ще изтървем тая сгодна женица, от толкова приказки. Ми тя накрая ще заспи.
После говориха за тях. Тя попита:

- Имаш ли деца?

- Не. Само племенници и котката. Добре ми е така. Страх ме е, че може да умра и детето ми да има моята съдба... Ти имаш. Виждал съм ги на снимки. Две нали?

- Да. Вече са големи и двете и живеят свой живот. Мисля, че са щастливи, всяка посвоему. Щяха да са три. Но най-малката почина. Още като се роди. Не говорим за това. Никога. Мъжът ми не иска. И не пожела да имаме повече деца. Каза, че ако се случи още някоя беда, аз няма да го преживея, а той не може да си позволи с мен да стане нещо. Че без мен е нищо. Искаше да забравим за загубата. За мъртвата дъщеря. Изтрихме я. Имаме си живи, каза. Аз го слушам. Той е мъдър, умен човек. Съпруг, баща, любим, любовник. Аз се омъжих за него, още почти дете. С него пораснах. Бях много щастлива. Въобще съм късметлийка. Имах чудесно детство. Съвсем различно от твоето. Защитена, обичана. После срещнах него. Беше съдружник на майка ми. Млад, успял, амбициозен. По-голям от мен. Мислех го за бог. Обеща ми света. Аз се влюбих. Много. Оженихме се. И просто се преместих от един замък в друг. И дадох най-доброто от себе си. Мисля, че бях добра майка. Много съм близка с децата. И добра съпруга бях. До днес.

Тя се усмихна. Тъжно.

- Обичах го, толкова много, че се будех вечер и се молех да умра преди него, защото, не можех да си представя живот, в който го няма.

- Защо каза обичах го, а не обичам го?

- Ами щях ли да съм тук, ако нещо не се беше променило. Аз съм старомодна жена.

- Какво стана? 

- Той ме предаде. Не си мисли, че става въпрос за друга жена или пари, или алкохол. Не е това... Не ми се говори. А и не знам дали ще разбереш. Няма да кажа и дума против него. Той винаги си е бил такъв. Само, че аз не съм го виждала. Когато прогледнах и разбрах, че съм нещо като вещ, любима, единствена, потребна, незаменима, но вещ, аз не се справих много добре с това. Ние с него сме като Ам-гъл и пръстена, от книгите на Толкин. Но за разлика от пръстена, аз имам чувства. Обаче като пръстена, нямам право на мнение. И както казах, не се справих добре с новата реалност. Сега съм човек глухарче. Отивам там, накъдето ме духне вятърът. Днес ме довя в твоя дом.

Тя се усмихна пак. Той я погали по лицето.

- Такава си, защото не си се борила за нищо.

- Освен за съвършенство. Да съм жив ходещ идеал. Нечия сбъдната мечта. Опитай, да видиш дали е лесно. Ти това никога не си го правил. Живееш си като задник, че и си се харесваш. Минаваш през хората и живота им, като валяк, с извинението, че тежкият ти живот те е направил такъв. Оправдаваш егоизма си с детството си, егоцентризма и себичността си с това, че така си оцелял. Това е много удобно за теб. Но да беше се постарал да промениш нещо в себе си, по-късно. Но не искаш, защото това е удобна житейска позиция.

- Как ме нареди. А изглеждаш толкова мила. Не отричам, че има нещо такова. Но ако ме опознаеш, ще видиш, че не съм толкова лош.

- Знам, че не си лош. Само малко егоистичен. Всъщност си добър човек. Иначе нямаше да дойда тук с теб.

- Не разбирам защо го направи.

- Защото ме покани - пак усмивка.

- Не повярвах, че се съгласи. Просто така. Изведнъж. Защо точно аз?

- Не знам. Така го почувствах. Бягство. От реалността, от нещастието.

- Но защо си нещастна? Имаш всичко.

- Имам. Всичко. Празен дом, мъж, който ме обича, но всъщност обича идеята за мен, за това, че съм негова. И иска много да не съм му пред очите. Имам всичко. Гастрит, мигрена, депресия.

- Депресия?

- От няколко години. Представяш ли си, преживях смъртта на дете, а не мога да се преборя с един химичен дисбаланс. Влача се по доктори, всички се държат с мен, все едно съм от стъкло, избягват да ме гледат в очите и въобще ме избягват. Чакат да стана предишната. А аз вече не знам коя съм.

- Ти си си ти. Само малко изморена и изтощена от това да бъдеш идеална. За мъжа ти ясно. А другият?

- Няма друг.

- Има. Аз не съм от вчера на тоя свят. Помниш ли описанието на мисис Дарлинг в Питър Пан? Как в ъгълчето на устните и живее една неуловима целувка? И на теб в ъгълчето на дясното ти око живее една сълза. Винаги когато съм те виждал, тя е там. И на снимки се вижда, ако си без тъмни очила. Е кой е другият?

- Никога не съм била с друг мъж, освен съпруга ми, след като се омъжих.

- Не съм казала, че си спала с него. А че си го обичала.

- Който и да е бил, вече го няма. И всъщност никога, не го е имало наистина. Той беше фикция. А аз нежелано усложнение. Слушай, нещо много лично стана, нямам нужда от психотерапевт. Аз си имам. Най-добрият. Дай да говорим за Чърчил.

Тука аз вече много се изнервих, щото пак отпочнаха приказки за по света и у нас. И само седят на дивана, говорят, спорят, пушат и от време на време той я целуваше. Играеше си с косата ѝ, галеше лицето ѝ, голите ѝ крака, но ме млъкваше за пустата политика и история. Накрая ние двете почти заспахме. После той каза, че малко се притеснява от това, което предстои, тя му се смя, че главният плейбой на републиката, се смущава от една отчаяна съпруга. После го целуна, така както по-рано в кухнята. И аз за пръв път в живота си поисках да съм човек, за да съм като тях в тоя момент. После отидоха в спалнята и той ми хлопна вратата под носа.

След часове, не знам колко, тя стана първа. Изкъпа се и дойде при мен в кухнята. Най-после някой да се сети да ме нахрани. Беше с друга негова риза, светлосиня, на райенца и боса. Без грим изглеждаше по-млада от вчера. Направи си кафе и сандвич. На мен ми даде саламче. И малко студено пилешко. Светица! Светица, ви казвам! Че и хубава. И наистина изглежда много по-млада от снощи.

- От оргазмите е. Добре влияят на кожата, Пипи - ми каза.

Абе да не чете мисли?

- И защо те е кръстил Пипи? Инфантилно е. Аз бих избрала за красива котка, като теб, нещо друго. Лаура, Федра. Нещо такова.

Лелелелелеле! Тази е вещица. Наистина чете мисли. Добре, че сме приятелки. Няма да ѝ пишкам в чантата за нищо на света. Дали ще го иска моя човек? За по-дълго? Гледам я в очите и чакам да ми прочете мислите. 

- Ами виж сега, Пипи-Федра, той е като цигарите. Мога да пуша, мога и да не пуша. Мога да запаля една, да изпуша цялата кутия, но и да не пуша дълго време. Но винаги ще помня вкуса... А мога да пуша и до края на живота си. Веднъж се живее, нали?

Не ги разбирам тия приказки. Ми кажи като хората ще дойдеш ли пак?

- Мисля да дойда пак да те видя. И него. Прави хубава супа, и салата, и великолепен кекс. Боже, говоря си с котка!

Е хубава работа! Аз си говоря с човек, какво толкова? Тя ми даде още малко пиле и после двете се гушнахме и заспахме на дивана.
След час стана и той. Връхлетя в хола и като ни видя на дивана, въздъхна облекчено. Разбрах, че се е притеснил, че си е тръгнала, без да му се обади. После се наведе към нас, почеса ме зад ушите, сложи ѝ възглавница под главата и ми каза:

- Спокойно. И да беше си отишла, пак щяхме да я намерим и да я доведем тук. Тая къща ѝ е по мярка. Обаче и ние трябва да се понапънем. Аз няма да пия толкова, а ти забрави за драскане и пишкане в чанти. Ще бъде хубаво лято, Пипи. А после... После ще видим.

И отиде да прави палачинки.

Вижте също:

Три морски разказа: Тя