Казвам се Йоанна... и знаете ли кое е най-хубавото? Най-хубавото е това, че няма никакво значение коя съм аз, а само това, което бихме могли заедно, като общество, да постигнем. Аз искам само да запаля клечката.

Винаги съм вярвала в доброто. Дори и в най-трудните си моменти. Обичам родината си и дори да ми е мъчно как сега, за пореден път, политиците ни разединяват, пак вярата ми е непоклатима. Вярата в хора като вас, избрали именно този сайт, защото топлината, която историите излъчват сгрява и дава сили. Същото нещо искам да направя и аз, но по моя си начин.

Както съм написала в едно мое писмо - дълги години бях песимистично настроена. Очаквах и се притеснявах, че нещо лошо би се случило, изнервях се от елементарни ситуации, подобно на 90 % от хората. Не е лесно да се промениш и аз още работя по това. Чувах постоянно колко лошо общество сме, колко зле е младото поколение, колко пропаднала е държавата ни. Късаше ми се сърцето, но вътрешно не ми се искаше да повярвам. Един ден, мой не толкова близък познат, но човек, който ми беше направил силно впечатление с делата си към обществото, просто изчезна. В една планина. Беше ми ужасно мъчно. Смятах, че е от малкото хора, които поне се опитват нещо да правят. Казах си защо?! Защо такива хора са все неразбрани и страдат. Но нещо ме изуми. Усетих една енергия, която рядко човек усеща. Енергията на огромното количество хора в интернет пространството, които правеха всичко възможно да помогнат. Следяха издирването му, молеха се, показваха делата на приятелите му, опитваха се да помогнат някак на близките му. За капак на всичко, една нощ се появи в съня ми и ми даде знак да спра да се притеснявам, а да погледна живота по друг начин. Да видя колко е красив! В този ден аз смених очилата с по-добри. Ден подир ден, картината ми става по-ясна и по-ясна и бих искала и хората да усетят това мое чувство. 

Когато ни казват, че сме лош народ и никой на никого не помага, ние започваме да вярваме в това. Но аз си спомням как като дете чувах колко гостоприемен е българинът. Спомням си комшулука. Как си искахме малко захар или брашно по вратите. Значи не е било винаги зле, а просто нещо е забравено. Аз искам да извадя това забравено нещо наяве. Искам да покажа на хората, че можем да си помагаме и дори за това не ни е нужно да имаме пари. Просто трябва да пожелаем, да повярваме, а докато помагаме на друг, да помогнем и на себе си.

Започнах проект под наименованието “Ние сме до теб”.

Всеки от нас е изпадал в трудни моменти и за жалост ще имаме такива и в бъдеще, защото животът е едно училище и ние трябва да го завършим успешно. Представете си, че сега пред вас, седнал на пода, е един отчаян човек. Сърчицето му се къса. Плаче. Опитал е какво ли не, но вече не вярва, че ще може да се измъкне от това състояние. Познахте ли го?! Не сте ли били и вие някога така?! Всички сме били по един или друг начин и сме успели да се изправим, дали сами или с помощ.

Помогнете му сега вие, от вкъщи, като просто му напишете едно писмо. Започнете с нещо като “Здравей... знам какво ти е. И аз съм бил там, но знаеш ли успях да се справя. Ще се справиш и ти.“ Темата няма значение. Нека е нещо, през което сте минали и имате опит. Разкажете накратко, но не забравяйте, че това не е изповед, а шанс да мотивирате някого да продължи. Споделете мъката си така, че да затворите тази страница от живота си по един хубав начин, като помогнете на друг. Представете си как го чете, как бърше сълзите си, но не спира да чете. Как ви съчувства, но в един момент се усмихва, прегръща писмото и поглежда с вяра, че той/тя също може да се справи. Това е нашата цел.

Ние ще се погрижим писмата да са напълно анонимни. Ще ви помогнем да станат наистина мотивиращи, като си поговорим с вас, ако желаете. Ще бъде създаден продукт, който ще се продава на пазара и ще се потрудим себестойността му да е малка, за да може част от парите да се отделят за благотворителност, а каузите ще избираме заедно с вас. Имаме идея след време това да даде работа на хора в неравностойно положение, част от пакетите с писма да се подаряват на деца, излизащи от домове, които нямат родители, които да им дадат съвет и да ги подкрепят. Всеки човек, който си закупи пакета, може да се вдъхнови и да напише свое писмо.  Така това ще стане един кръговрат на взаимопомощ. Нo за да постигнем всичко това, сега трябва да се потрудим. 

Аз обещавам да се заема с организационните неща, а вас моля просто за едно, две или колкото пожелаете писъмца. Вече имаме такива немалко. Хората ни споделят как самото писане им е помогнало да затворят страница от живота си по един много красив начин. Позитивно и помагайки на друг. Опитайте и вие! Заслужава си! 

Повече за проекта може да научите на този линк.

Очаквам вашите писма на:

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. с тема: За проекта “Ние сме до теб”. 

С обич: Една непоправима мечтателка

Може да харесате също:

Надежда има и тя се върти

Усмихвайте се!