Автор: Ива Петрова

Веднъж, някъде из дебрите на социалните мрежи, една мама ми каза, че звуча като "от реклама на паста за зъби", след като казах, че ако се усмихваме повече, то и другите ще ни се усмихват повече.

Не ме разбирайте погрешно - аз не съм от онези фанатично позитивни хора, които ще повтарят как трябва да отсяваме само добрите мисли и да мислим само хубави неща. Напротив - доста често си мисля ужасни неща, псувам, проклинам и си представям как стадо бикове прегазват някого. Но това не ми пречи, когато вляза в магазина, да се усмихна и да поздравя. Да направя комплимент на служителката в общината за хубавата блуза. Да кажа на сервитьорката да не се притеснява от това, че е нова и че е забравила поръчката ми.

И вярвам, че това работи.

Вярвам, че позитивната нагласа към останалите отваря много врати. Но не крайната, сляпа позитивност, а онази, в която не гледаме всичко и всички накриво, защото не сме си изпили кафето. Не си го изкарваме на служителя в супермаркета заради това, че детето ни е ядосало или пък шефът е бил зад... , така де - несъобразителен. Не очакваме светът да ни е длъжен, а осъзнаваме, че доброто отношение работи двупосочно. И така. Когато вляза в магазина, градския транспорт, болницата, просто пускам една усмивка "като от реклама на паста за зъби" и казвам: "Привет! Как сте?". Просто, а толкова врати отваря.

Апелирам - усмихвайте се повече, за да ви се усмихват повече.

И по този повод ми се иска да благодаря на всички онези хора, които са ми предлагали помощ с количката, местили са колите си, за да мина с нея, отстъпвали са ми място на опашките в магазина и при лекаря, предлагали са място в градския транспорт. Искам да благодаря и на бабата, която предложи да изчисти след кучето ми, когато го разхождах, докато бях с кенгуруто. На пазача в пощата, който ни сглоби играчката. На мъжа, който веднъж ми предложи да носи торбите от магазина до вкъщи, защото носех и малката на ръце. На дядото, който върна върху щанда в магазина нещата, които дъщеричката ми събори. На жената, която онзи ден много ни хареса и просто ни купи солети. На другата жена, която пък предложи да ми носи кафето. И т.н. и т.н.

Тези хора няма да видят писанията ми, но и целта ми не е това. Пиша, защото искам да ви кажа, че навсякъде има прекрасни хора и ще ги срещнете, стига да искате. Не си затваряйте очите за тях и не забелязвайте само негативното. Да, веднъж една баба ме пререди в пощата, но колкото и да е трудно за вярване - нищо не ми стана и го преживях. Желая ви повече усмивки.

Може да харесате също:

Не се дели на три

Малката жена с голямата усмивка