Автор: Ина Зарева

Днес в много части на света се отбелязва деня на майката. По този повод, наскоро в мрежата се завъртя клип, който аз лично намирам за много тъжен. В него са показани множество гафове на бащи, които те правят, докато се грижат за децата си. Видеото завършва с думите: „Благодаря, мамо, че не си баща.“

Стана ми ужасно мъчно. За жените, за бащите и най-вече за децата им. Винаги съм вярвала, че ако една жена се ражда с майчинско чувство, което набъбва с всяка следваща кукла и всяко следващо живо същество, което има нужда от грижа, за да достигне апогея си в първата прегръдка с малкото човече, то бащата се ражда много по-късно. Той е втората черта от теста за бременност, придружителят в АГ кабинета, беквокалът по време на раждането. И едва тогава бащата започва да расте – с всяко гушване на детето му, с всеки успешно сменен памперс, с всеки безценен бебешки смях, но най-вече с всяка получена усмивка от жената до него. Тогава този баща става великан и невъзможното само леко го забавя. 

Затова в деня на майката, ще благодаря на бащата на децата ми.

Благодаря ти, че:

Осмислихме, пожелахме и имаме тези деца напълно равноправно и заедно.

Никога не се почувствах притисната, длъжна или непълноценна, дори когато имаше опасност да ги нямаме.

Бяхме заедно във всичко – не пропусна нито един преглед и сподели всички сладоледи, които изядох през това време.

Пазеше ме от страховете ми, а така пазеше и децата ни, още преди да се родят.

Изпълни с усмивка всичките ми безумни желания, за които и до днес нямам никакво рационално обяснение.

Събираше всичките ми тревоги и заедно с твоите ги превръщаше в прах.

Никога не поиска да ме превърнеш в Степфордска съпруга.

Ме спасяваш от най-големия ми ужас и всеки път подреждаш до съвършенство гардеробите и багажа ни.

Никога не ми каза, че съм лош родител, дори когато постъпвах ужасно.

Децата ни могат да кажат абсолютно всичко, колкото на мен, точно толкова и на теб.

Благодаря ти за:

Хилядите пъти, в който обезумявах от притеснение, а ти ми повтаряше до безкрай, че всичко ще бъде наред.

Любовта в очите ти, която не се промени и тогава, когато изобщо не ставах за гледане.

Смеха, в който претопяваш всичко лошо и ледът се превръща в пролет.

Начина, по който успяваш да разсмееш децата.

Игрите, които само с теб са толкова забавни.

Разговорите ви, след които те се сдобиват с криле.

Авторитета ми, който градиш в очите им.

Букетчета, които сложи в малките им ръчички.

Нашите разговори до 4 сутрин, в които се търсих и намирах като жена и родител.

Огромния куп книги за възпитанието, които прочетохме заедно и все пак не ги изгорихме, както ни се искаше на моменти.

Затова, че никога не удари дори символичен шамар на децата ни.

За всички пъти, в които ме прегръщаше, когато клокочех от яд и не позволи да изрека отровни думи срещу им.

За всички нощи, в които независимо, че нямаше как да ме отмениш, стоеше буден с мен.

Всичките ти тениски, които превземах и ти ги връщах с петна от кърма.

Всички бягства, които ми организираше.

Всички перални, прахосмукачки, измити чинии и онези твои импровизирани ястия, които децата винаги изяждат до дъно.

Всички мачове, филми, риболовни дни и часове сън, от които се лиши, за да си с мен винаги и навсякъде.

Всички лоши мигове, които попи някъде дълбоко в теб и никога не ме укори за тях.

Творческия ми хаос, в който педантичната душа гори всеки ден.

Всички пътувания и ваканции, които превърна в най-хубавите ни спомени.

Часовете висене пред всички спортни зали, арт школи и частни уроци.

Оптимизма, който винаги побеждава моето черногледство.

Това, че мога да градя себе си, докато ти си родител и за двама ни.

Благодаря за: 

Вярата

Спокойствието

Сигурността

Обичта

Заради, които мога да празнувам и днес, и всеки ден.

Честит празник, майки!

Честит празник и на вас, бащи! Благодаря, че сте И майки, когато е нужно. 

Най-добрият татко на света