Автор: Виолета Йорданова

Случвало ли ви се е да чуете изречението - ,,Не ставаш, откажи се!"?

Ей, бога ми, аз съм го чувала милион пъти. От близки, преподаватели, от абсолютно непознати - за какво ли не съм го чувала...

С годините реших, че това ще е моята ваденка, която неминуемо са ми ,,лепнали" от тийнейджърска възраст, и трябва заслужено да си я нося навсякъде и винаги. А когато ми е най-трудно, тя да изпъква на преден план така всеобхващата цялата ми особа, че собственото ми АЗ бива погълнато от нейната власт.

Да, ама не !

Някъде около 18-та ми годишнина си казах, че ми е писнало да слушам това изречение. Та, лекичко и неусетно, ваденката беше яростно отлепена от моята особа и до момента ревностно не позволявам някой да ми я лепне. Малко пояснения...

Преди да постъпя в университета, преподавателката, която ни подготвяше, реши, че има правото да ме посъветва да не правя опити за кандидатстване, защото просто езикът, който уча, не ми се отдава.

Някак си не ми се понрави този неин порив на откровение и бързичко реших да сменя преподавателя.

С мен, безнадеждната ученичка, се зае една прекрасна жена, която успя да ме подготви за отрицателно време. И видиш ли, изкарах една прилична четворка, която за Алма матер и факултета по Славянски филологии си беше една добра оценка. И както би казал така уважаваният от мен Аристотел - достигнах златната среда, която ме вкара със скоростен шут във висшето образование.

Няма да си кривя душата, но не знаех с какво се захващам - висшОто се оказа костелив орех.

През 4-те години на следване, милион пъти чувах познатото изречение, че не ставам, да се откажа... Отново от същите хора...

Да, но когато зодията е Овен - нещата стоят по друг начин.

Властелинката на корпоративния и семеен живот

Аз съм от скромните ѝ представители - тиха и ненатрапваща се личност. Не се бия в гърдите, не споря за всичко, НО не понасям някой да ми натяква, че не ставам. Тогава инатът взема надмощие, над иначе скромното ми АЗ, и се получава готина симбиоза, която натрива носа на всеки дръзнал да ми лепне Ваденката. Завърших навреме с останалите си връстници. Дори в тежък момент, когато загубих близък за мен човек, събрах ума си и защитих. Това беше първата ми голяма победа (за онзи момент, около 21-вата ми година).

В следващите години дългичко се лутах професионално, пак чувах познатото изречение...

Дойде моментът, в който и в медицинско отношение получих един плесник. Трудно съм щяла да стана майка заради съмнения за ендометриоза. В този момент обаче бях на кръстопът - дали да се оставя на самосъжалението или отново инатът да победи пораженческата ми психика. И неусетно, когато най-малко очаквах, станах майка.

След година-две усетих нуждата да шофирам. Идея си нямате какъв присмех предизвиквах у околните. Няколко човека ме попитаха дали не съм закъсняла малко. Най-близките ми хора грам не вярваха в мен. Непрестанно чувах, че от мен шофьор няма да стане. Но когато желанието и инатът са движещи - невъзможни неща НЯМА.

Всеки уикенд моя милост ставаше в 6:30, за да може в 8 ч. да съм на полигона, който се намираше на другия край на града. Изпитвах неописуем страх, защото на 30 години бъдещият шофьор си задава въпроси за всичко, предпазливостта е до краен предел, не е като на 18… Тогава адреналинът и непукизмът са водещи.

Взех изпитите с адски много учене и притеснение, размахах гордо книжката пред всички, които се съмняваха в мен, и си казах нещо много важно: разбрах, че от мен добър шофьор няма да стане, не е за всеки и няма да си кривя душата. Правилната самооценка е нещо изключително важно, НО за пореден път доказах на себе си, че никой, по никакъв начин, не може да ми казва, че ,,не ставам" .

Мили момичета, бъдещи и настоящи майки, не позволявайте хората около вас да диктуват вашите възможности. ,,Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!" е казал Антоан дьо Сент Екзюпери. Аз смело заменям думата мечти с ИНАТ и ви показвам моята максима с успех!

Препоръчваме ви още:

Решението

Кризата на 30-те

Не се лъжи, животът е майтапчия