Преди 12 години в майчински форум една учителка от Тексас на име Лесли Ръш разказа как в нейното семейство представят истината за Дядо Коледа на децата си. 

„Когато ти беше малък, той съществуваше. Дали ще съществува и занапред, зависи само от теб… “

„Когато детето стане на 6 или 7 години и забележите първите съмнения в съществуването на Дядо Коледа, значи е готово да чуе истината. Обикновено аз водя децата си в сладкарница, сядаме, поръчваме си и казвам следното: „Тази година ти много порасна. Не само стана по-висок, виждам, че и сърцето ти е по-голямо. Вече си готов да станеш Дядо Коледа. Сигурно си забелязал, че повечето Дядо Коледа са преоблечени хора. Някои твои приятели може да ти кажат, че той изобщо не съществува. Така мислят много деца, защото още не са готови да станат Дядо Коледа. Но ти си готов.“

С най-тайнствения си глас предложете на детето да избере един човек, който не е от семейството, например някой съсед. Мисията му е тайно да разбере от какво има нужда той. После да намери тази вещ, да я опакова като подарък и да я достави. И никога да не разкрива, че го е направило. Да бъдеш Дядо Коледа не означава да получаваш одобрението на останалите, а да имаш безкористното желание да даваш.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Големият ни син Адам си избра „Вещицата“, която живее на ъгъла. Жената наистина внушава страх: дворът й е заобиколен с ограда и никога не разрешава на децата да играят на топка или фрисби. Често крещи по тях да не вдигат шум… На път за училище синът ми забеляза, че всяка сутрин тази жена излиза боса на верандата, за да си вземе пощата, и реши, че тя има нужда от домашни пантофи. Наложи се да я шпионира, да се крие в храстите, за да разбере приблизително кой номер носи.

Когато й купихме топли пантофи, той ги опакова и залепи отгоре картичка с надпис: „Честита Коледа! От Дядо Коледа!“ На Бъдни вечер, след като се навечеря, отиде до дома й и остави подаръка пред  вратата. На другата сутрин наблюдавахме как жената излиза на верандата, взема подаръка и се прибира. Синът ми нямаше търпение да разбере какво ще се случи по-нататък. На следващия ден я видяхме как взема пощата си обута в топлите пантофи. Синът ми изпадна в еуфория. Наложи се да му напомня, че никой не трябва да знае какво е направил, иначе няма да бъде Дядо Коледа.

Пред следващите години той си избираше все нови и нови хора и винаги им подготвяше оригинален подарък. Една година почисти идеално велосипеда си, смени му седалката и го подари на дъщерята на наши приятели. Хората бяха много бедни. Попитахме предварително бащата дали ще е уместно. Изражението на момиченцето, когато видя колелото пред дома си, можеше да се сравни само със светещото от радост лице на сина ми.“

Тази история 57-годишната учителка разказва преди 12 години в майчински форум, където се обсъжда как е най-добре да кажем на порасналите деца, че Дядо Коледа е измислица. Десет години по-късно на нея попадна жена, която търси идеи по темата. Тя толкова много я харесва, че веднага я споделя в социалните мрежи. Разбира се, хиляди хора я харесват и споделят, после няколко медии я публикуват и историята става все по-известна. А самата Лесли разбира за това, чак когато семейна приятелка я разпознава като автор. Тогава Лесли осъзнава, че е достигнала до милиони хора по целия свят.

Вероятно в това е магията на Коледа – да дадеш на хората това, от което най-много имат нужда.

Препоръчваме ви още: 

25 добрини, които можете да сторите не само по Коледа

"Скъпи Дядо Коледа, донеси ми един нормален батко!"

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

Коледно джудже