Съвременните фентъзи и фантастични романи водят началото си от приказките. Това са всички онези истории, които сме чели в детството си – „Червената шапчица“, „Пепеляшка“, „Снежанка“. Малко хора знаят, че съществуват ранни версии на тези приказки, които изобилстват от жестокост и еротика. За това какви са били историите от детството, разказва Емили Темпъл в онлайн изданието Flаvorwire.

Един от най-популярните разказвачи на приказки днес, британският писател Филип Пулман, публикува свой превод на приказките на Братя Грим, съпътстван с остроумни коментари. Както се оказва, много от познатите ни в детството истории водят началото си от книгите на Братя Грим или дори отпреди тях. Приказките са значително променени и пътешествието им във времето е спестило много шокиращи моменти в сюжета. Избождането на очите, сексуалното насилие, смъртта са останали зад кадър. Ето някои от най-мрачните и ексцентрични ранни версии.

Спящата красавица

В една от ранните версии на тази класическа история, публикувана през 1634 година от поета Джамбатиста Базил със заглавие „Слънцето, Луната и Талия“ причината за нещастието с принцесата не е вретеното, а забило се под нокътя на момичето ленено семе. Девойката пада покосена, но нейният баща не може да се примири със загубата на любимата си дъщеря, затова я оставя да спи вечния си сън в едно от именията си. По-късно кралят, който ловува наблизо, намира красавицата и се възползва от безпомощното й състояние, за да я насили, след което се прибира в двореца си. След известно време, без да се пробуди, Спящата красавица ражда две деца. Едно от тях случайно изсуква отровата от пръста й и тя се събужда. Кралят, който е я изнасилил, вече женен, изгаря на клада жена си, за да се обвърже с Талия.
Не съжалявайте мъртвата кралица, преди смъртта си тя се опитала да убие и изяде децата на Спящата красавица. Така че справедливостта все пак възтържествува.

Червената шапчица

Може да не ви се вярва, но Братя Грим доста са облагородили историята й, правейки я по-хуманна. Във версията на Шарл Перо, публикувана през 1697 година ловците не спасяват бабата и внучката. Червената шапчица просто се съблича съвсем гола, ляга в леглото и умира от зъбите на лошия вълк (в друга версия тя първо изяжда собствената си баба, която била сготвена от вълка, а кръвта й била сервирана в чаша вино). Вместо хепи енд, Перо помества в края на историята стих, който напомня, че не всички вълци са диви зверове, някои съблазняват с нежност, промъкват се в леглата ни и ни прелъстяват. Сексуалният подтекст не е случаен. Французите имат специален израз, за девойките изгубили девствеността си elle avoit vû le loup – "срещнала е вълка".

Румпелщилцхен

Историята е съвсем обикновена – дъщерята на мелничар била пленена и под заплахата от смъртно наказание трябвало да изплете златна нишка от слама. При нея пристига гном, който я спасява, но в замяна момичето трябва да познае името му, иначе той ще вземе детето й като отплата за труда му. Във версията на Братя Грим, преразказана от Пулман, когато девойката най-накрая отгатва името на Румпелщилцхен, той реагира бурно: „Дяволът те подучи!“ и в гнева си удря с десния крак земята толкова силно, че потъва до кръста в нея. След това се хваща с две ръце за левия си крак и се разкъсва на части. Упс!

Пепеляшка

В този случай Перо се оказва по-човечен от Братя Грим. В неговата версия безсърдечните доведени сестри се омъжват и стават придворни дами, след като Пепеляшка се венчава за принца. В историята на Братя Грим, доведените сестри режат ходилата си, за да могат да обуят кристалната пантофка, но ги издава потеклата кръв. В края на историята гълъби кълват очите им, за да не виждат никога повече.

Снежанка

В оригиналната версия на Братя Грим, публикувана през 1812 година, злата Кралица била родна майка на Снежанка, а не нейна мащеха. Като че ли в този вариант историята е още по-зловеща. Във версията на Дисни изчезва и ловецът, който трябва да убие Снежанка и да донесе черния дроб и белите дробове на момичето, за да ги изяде кралицата. Пропуснат е и фактът, че когато принцът намира Снежанка, тя не спи, а е мъртва. Благородникът прибира трупа, но невнимателният му слуга бутва ковчега и от устата на момичето изпада отровното парче ябълка. Братя Грим са измислили достойно наказание за кралицата – когато пристига на сватбата на Снежанка, й заповядват да обуе железни обувки, които са нажежени до червено, и да танцува с тях, докато не падне мъртва.

Хензел и Гретел

Историята, която вече знаем, е достатъчно зловеща – злата мащеха оставя децата да умрат в гората, те откриват къщата на вещица-човекоядка, тя ги угоява, за да ги изяде, но малките успяват да я излъжат, убиват я и избягват. Версията на Грим не се различава особено, но в ранната френски версия приказката се е наричала „Изгубените деца“, а вещицата е дяволът, който заръчва на децата да се самонарежат. Когато те му отвръщат, че не знаят как да го направят, той кара жена си (която се е опитвала да ги спаси) да им покаже как става. В крайна сметка децата прерязват гърлото й, вземат всичките пари на дявола и избягват.

Рапунцел

Във версията на Грим, Рапунцел твърде често спуска косите си и бързо забременява от принца, оплаквайки се наивно на вещицата, която я е заточила в кулата, че дрехите й са отеснели. Вещицата, за да си спести излишни грижи, отрязва косите й и я прогонва да живее като просякиня. Подмамва принца в кулата и след това го хвърля от нея. Момъкът успява да се спаси, падайки върху храст, но очите му са избодени.

Малката Русалка

Всички знаем историята на русалката. Тя дава гласа си за чифт хубави крака и успява да спечели сърцето на принца. В оригиналната версия на Ханс Кристиян Андерсен тя наистина продава езика си, за да получи крака, но всяка крачка е болезнена, все едно стъпва по хиляди кинжали. Допълнително условие е, че ако принцът се ожени за друга, ден по-късно русалката ще се превърне в морска пяна. С надежда да спечели сърцето на любимия мъж, момичето танцува за него, превъзмогвайки болката. Принцът дълго я аплодира, но се жени за другата. Сестрите на русалката продават косите си и купуват кинжал, с който тя трябва да прободе любимия си и когато капки от неговата кръв паднат върху краката й, те ще се превърнат в опашка. Гледайки спящия принц, русалката разбира, че няма сили да направи това. В крайна сметка умира, превръщайки се в морска пяна. По-късно Андерсен променя края и русалката става дъщеря на въздуха, върши добрини 300 години, за да намери душата й покой.

Жабокът-принц

Тази приказка се появява първо в сборника на Братя Грим (версията на Пулман). Сюжетът е прост – от добро сърце принцесата целува жабока и той се превръща в принц. В оригиналната версия жабокът с измама успява да сключи сделка с възмутената принцеса, преследва я до дома й, скача върху копринената й възглавница, докато тя най-накрая възмутена го запраща в стената. По някаква странна причина именно този акт превръща жабока в принц. Но това не е най-жестоката версия. В други ранни източници принцесата е трябвало да му отреже главата, което, съгласете се, е твърде далеч от традиционната целувка.

Илюстрации: flavorwire.com

Препоръчваме ви още:

Клетата Спяща красавица

Червената шапчица - урок по стилистика

Петък 13