Тръгването на ясла или детска градина е семейно събитие. Преживява се еднакво драматично и от децата, и от родителите. Но ако си помогнем отрано, можем да направим процеса на адаптация по-лек и кратък. Законодателството ни позволява прием в детска ясла след навършване на три месеца от раждането, но едва ли има родител, който би пуснал детето си в тази възраст. Обикновено това се случва след навършване на година-година и половина, ако майката трябва да се върне на работа, а няма друга алтернатива за отглеждането му.
Как да сме сигурни, че детето е готово за тази стъпка? Ако отговорът ви на следните въпроси е утвърдителен, имате основание да мислите, че детето ще понесе добре промяната.
Умее ли да установява предметно взаимодействие, инициативно ли е в общуването, търси ли помощта и поощрението на другите?
Стреми ли се към самостоятелност? Играе ли само, макар и за кратко?
Владее ли необходимите за възрастта му навици за самообслужване – хранене с лъжичка, пиене от чаша, сваляне и вдигане на гащичките?
Може ли да се грижи за играчките си, да ги пази, прибира, носи със себе си?
Търси ли контакт с непознати възрастни?
Интересува ли се от другите деца?
Умее ли да играе до някой друг и да споделя играчките си?

Какво можем да направим, за да подготвим детето за яслата

Дневен режим
Добре би било да се запознаем с режима в яслата и да се опитаме да се придържаме към него, колкото е възможно по-отрано. Основните трудности най-често възникват заради това, че биологичният часовник на детето е „настроен“ по друг начин. 

Позитивна нагласа
Можем да бъдем много полезни за детето си, ако му създадем подходяща нагласа към промяната, която предстои – яслата е хубаво място, заниманията в нея са интересни, играчките – красиви. Така ще събудим любопитството и ще създадем позитивно очакване у детето.

Социализация
Ако детето няма братя или сестри и не е свикнало да бъде в обкръжението на много хора, ще трябва да помислим за възможност да общува по-често с другите – разходките в парка, игрите на детската площадка могат да помогнат за по-лесната социализация на мъника. Можем да му покажем и яслата, в която ще бъде приет, да разгледаме двора и (ако има такава опция) да го пуснем да поиграе с другите деца вътре. Виждайки, че ние сме наблизо, ще може спокойно да се впише в групата. Когато детето има макар и малък опит в общуването, не се плаши от непознатите деца или възпитатели, много по-лесно и по-безболезнено се адаптира в новата среда.

Хранене
Кърменето е полезно. Никой не оспорва този факт. Но ако сме решили да дадем детето в ясла, би било добре да го отбием (поне месец преди това) или поне да елиминираме дневните кърмения. Мъникът, който все още е поставян на гърда, има много силна връзка с майката и раздялата с нея е винаги драматична. Добре е научим детето да си служи с чашка и лъжичка. Според наблюденията на възпитатели, много деца днес тръгват на ясла с все още неформиран дъвкателен или гълтателен рефлекс, което затруднява приема на храна в яслата. Това се случва, защото са получавали дори кашата от шише с биберон, не са били хранени с лъжица, не са пили от чаша. Подобни обстоятелства усложняват привикването към новите условия. Детето може трайно да откаже да яде. Затова възпитателите препоръчват да му създадем тези навици, преди да го дадем в ясла.
В други случаи детето не е научено да се храни на маса. Обикновено вкъщи то е непрекъснато в движение, а мама или баба вървят след него и подават храната с лъжица, защото иначе малкото отказва да яде. В яслата това не може да се случи, но на възпитателите се налага да го отучват от вредните навици. Мъникът се съпротивлява, отказва да седне, не разбира защо не го хранят така, както е свикнал. Затова трябва да го научим да се храни с останалите, без допълнителни стимули като телевизия, книжка или играчка. Той трябва да разбере, че храненето е сериозен процес, който няма нищо общо с играта. Добре е да сме захранили детето с всички основни продукти (според възрастта), преди да постъпи в яслата. Непознатата храна често предизвиква отказ, а гладното дете е нервно и капризно. Можем дори да приготвяме някои от традиционните за детското заведение ястия. Колкото по-малко непознати обстоятелства – толкова по-лесна адаптация. 

Хигиенни навици
Много деца ходят на ясла с памперси и това не е проблем. Проблем е, ако нямат навици за ползване на гърне. В детското заведение малчуганите се поставят на гърне в определени часове. Ако детето ни не е свикнало с гърнето, може да се изплаши, да откаже да седне, да изпадне в истерия. Затова е добре да го запознаем с него, преди да тръгне на ясла. Да му създадем навици за сядане преди и след сън и хранене, както се прави в яслата. Така мъничето ще е уверено и спокойно.

Дневен сън
Много важен момент в режима на детето е дневният сън. Той осигурява нужната почивка от психическото и физическо натоварване. Ако не се е наспало, мъничето става нервно, капризно и това се отразява на общото настроение в групата. Някои от децата са свикнали да бъдат приспивани, опция, от която не могат да се възползват в яслата. Затова е добре да научим детето си да заспива само през деня. 

Навици за самообслужване
Те, разбира се, са функция на възрастта, но колкото по-рано ги изградим у детето, толкова по-лесно ще му бъде да се справя в нова среда. Можем да го научим самостоятелно да сваля и вдига гащичките, да си обува пантофите, дори да си мие ръцете преди и след хранене.

Здравен статус
Практиката сочи, че децата, които за пръв път постъпват в ясла, заболяват от остра респираторна инфекция между 5-ия и 7-ия ден след постъпването си. Някои специалисти дори препоръчват от 4-ия до 10-ия ден детето да си остане вкъщи. Особено важно е да се осигури пълноценна почивка на мъничето, след прибиране у дома. Можем да си спестим първоначално продължителния престой на детската площадка, ходенето на гости или посрещането им вкъщи. Не е нужно да претоварваме детето с нови впечатления и без това има достатъчно.

Какво още можем да направим, за да улесним процеса

Практика е родителите да се запознават с изискванията към подготовката на детето. От яслата ние получаваме подробни инструкции какво трябва да съдържа ежедневният му багаж, информирани сме за дневния режим, можем да разберем какво ще е седмичното меню; предупредени ме за всички необходими документи и изследвания, които трябва да бъдат подготвени. Наше задължение е да информираме персонала, ако детето има някакви специфични навици, ако има проблем с дневния сън или храненето, ако е чувствително към някои храни. Доброто взаимодействие с възпитателите е от полза за детето. Затова можем да използваме всеки удобен случай, да се интересуваме какво е поведението му, среща ли трудности в приспособяването, какви занимания се провеждат с малчуганите.

Какви са фазите на адаптация според психолозите

Адаптацията в ранна възраст протича по-болезнено. Този период е изпълнен с емоционално напрежение, безпокойство, несигурност. Възможно е детето да плаче, да се стреми към контакт с възрастните или да страни от тях и от другите деца. Социалните връзки в този период са нарушени. При всяко дете процесът на привикване е с различни темпове. Има три степени на адаптация – лека, средна и тежка. Леката адаптация продължава две-три седмици. Детето лесно се приспособява към яслата, чувства се спокойно в групата, има добър апетит и е активно в отношението си към околните. Връзките му с децата, персонала и с близките не се нарушават.
При средна степен на адаптация нарушенията в общото състояние на детето и в поведението му са по-ярко изразени. Позитивното настроение, апетитът и сънят на малчугана се възстановяват след 35-40 дни. В периода на привикване той е раздразнителен, често хленчи, снижава се активността му, не желае да последва новото си обкръжение, не общува с възрастните и децата, не използва говорните навици формирани до момента. Това може да продължи месец-месец и половина.
Тежката адаптация може да е съпроводена с продължително боледуване, защото тревожността и напрежението от новото и непознатото влияят на общото физическо и психическо състояние на детето. Могат да възникнат ситуации, при които детето се държи неадекватно. В подобни случаи се препоръчва то да бъде оставяно в яслата за по-кратък период и времетраенето на престоя да се увеличава постепенно. Детето има нужда да разбере, че макар мама го напуска за малко, винаги се връща при него. В този период мъничето се нуждае от емоционален комфорт, затова в семейството си трябва да се чувства спокойно. Не бива да бъде подлагано на допълнителни промени в дома. И без тях новостите в живота му са достатъчно.

Обикновено децата свикват с яслата за две-три седмици. В това време опознават новата обстановка, учат се да ползват гърне, да се хранят сами, създават първите си контакти и добиват увереност, че мама винаги ще дойде да ги прибере.

Материала подготви Янка Петкова

Препоръчваме ви още:

Лесна адаптация в яслата - мисията е възможна
За правата, правилата и границите 
Кой как отглежда децата си по света 
Как да научим детето на търпение