Седят две майки. Децата им играят наблизо.

По някое време едната казва на другата:

- Не видя ли, че дъщеря ти падна вече няколко пъти?

- Не, видях, че дъщеря ми се изправи вече няколко пъти.

Въпрос на гледна точка. Едната жена вижда неприятност и ако детето беше нейно, вероятно тутакси щеше да скочи. Другата жена вижда как детето й се справя само, защото го е научила да го прави.

„Това е адлерианската майка“ – коментира г-жа Оснат Харел, изпълнителен директор на Израелския Адлериански институт. С нея и с г-жа Равит Равив, мениджър предучилищно образование в същия институт, разговаряме за особеностите на възпитанието, основано на възгледите на Алфред Адлер – създателят на индивидуалната психология. Двете дами гостуваха в България по покана на Българското Общество по Индивидуална Психология и Адлериански център за деца и родители „Бобче Топче“ със серия от лекции.

Какво означава „адлерианско възпитание“?

Оснат Харел: В основата на адлерианското възпитание лежи схващането, че у децата трябва да се изгражда чувство за отговорност от най-ранна възраст. Ако например детето не си измие зъбите, не го наказваме, защото то само ще усети резултата от това, че не го прави. Идеята е да разбере, че последиците няма да са добри за него. Така се възпитават личности, които са в състояние да осъществяват самоконтрол, да вземат сами собствените си решения, а не да им ги налагат родители, учители, държава.

Равит Равив: Учим децата, че в живота всяко действие има последствия. И ако си решил да се държиш по конкретен начин, резултатът ще дойде неминуемо. Ако се забавиш в подготовката за училище и закъснееш – това е твой избор, защото не си се подготвил за необходимото време. Ти си отговорен да станеш навреме, за да не закъснееш за училище или за работа.

Свободните деца имат свободни родители

Как се възпитава отговорност в най-ранна възраст?

О. Х.: Бих отговорила с пример -  казваме на детето, че преди да си легне, трябва да почисти стаята си, защото когато на другата сутрин се събуди, лесно ще намери това, което му е необходимо, тъй като знае къде го е оставило: „Ако не оставиш играчките по местата им, утре няма да знаеш къде са.“ Това е логиката на процеса – постепенно детето разбира, че ако иска да намери играчката си, трябва да я постави на място, където би я потърсило.

Предоставяме му свобода на избора – или поставяш сам играчките си, там където би ги намерил, или ги прибира майка ти и тогава ти няма да знаеш къде да ги търсиш.

Това не е наказание, майката не е ядосана, това е логичният резултат от собствените ти действия.

Нагласата на адлерианската майка е такава.

Р.Р.: В моето семейство е прието да се храним само в кухнята. Веднъж децата ме помолиха да се нахранят в стаята за игра, за да гледат телевизия и аз се съгласих, но при едно условие – ако си почистят стаята, докато аз им приготвя вечерята. Когато отидох в стаята им с чиниите видях, че не са го направили. Тогава им казах:

- Виждам, че сте си избрали да вечерята в кухнята.

И върнах чиниите обратно. Едното от децата ми се ядоса, другото отказа да вечеря, а третото хапна в кухнята. Следващият път почистиха стаята за игра, без да им напомням. Без да избухвам и да се ядосвам, аз им предложих избор и те понесоха последствията от него. Ако искаш да отгледаш самостоятелен човек, трябва отрано да го научиш да поема отговорност.

О. Х.: Децата се учат да оперират в рамките на определени граници. Тези правила трябва да се опират на основните семейни ценности и да ги уважават. Това им дава сигурност. Кога децата стават агресивни? Когато непрекъснато им казваме: „Не прави това, не прави това, не прави това… “, без да обясняваме защо не бива да го правят. Децата не разбират ограниченията, които им поставяме.

В основата на адлеровата теория е взаимното уважение и равнопоставеността между хората. Няма значение дали аз съм изпълнителен директор или ти си чистачка, стойността ни като хора е еднаква. Да, детето е малко и безпомощно, има нужда от моята помощ, за да оцелее, но от момента на раждането си е човешко същество и трябва да бъде уважавано. Аз не осъществявам контрол над живота му. Аз съм неговият лидер. Моята роля в живота му е да му дам посоката, изборите си прави то.

Р. Р.: Знаете ли какво се случи в една детска градина? Децата бяха насядали в кръг и учителката им каза, че ще им разкаже една приказка. Едно от тях започна да се противи – да плаче, крещи. Обичайната реакция в такива случаи е да му кажем да напусне стаята или да го накажем. Но така детето чувства, че някой много силен го контролира – в случая учителят. Как бихме постъпили ние – ще дадем на детето възможност да избира:

- Можеш да плачеш, да недоволстваш, но ще трябва да го направиш другаде.

- Или може да не правиш това и тогава ще чуеш приказката.

И в двата случая резултатът е един и същ, но представят на детето реалността по различен начин. В единия случай то избира, в другия му налагаме своя избор и контролираме поведението му. Този подход дава чудесни резултати.

Защо искам да съм "ненужен" родител?

Какъв е собственият ви опит като родители? Как се прилагат тези принципи?

Р. Р.: Трябва да си наясно като родител какви ценности искаш да възпиташ у детето. Тогава решаваш как да реагираш при неприемливо поведение, което противоречи на тези ценности. Всяко семейство има собствена „кошница“ с ценности.
Много важно е и да не се сравняваме с другите семейства: „Детето на моята приятелка проходи на една година, а моето е на година и два месеца и още не е проходило.“ – не трябва да се сравняват децата.

О. Х.: Ние не гледаме вертикално на нещата. В нашите семейства всички са на една линия.

Как работи това в детските градини?

Р.Р.: На всеки два месеца ние посещаваме детските градини, които прилагат този подход. Не се намесваме в педагогическата им програма. За нас интерес представлява само програмата на ценностите. На всеки два месеца се правят обучения на екипа от възпитатели. Всяко обучение е посветено на различна ценност, която трябва да бъде изградена у децата – окуражаването, чувството за принадлежност, споделянето, грижата, уважението. Веднъж месечно посещавам детската градина в ден, в който всички деца са заедно и наблюдавам как педагозите прилагат наученото по време на обучението. Ако сме говорили за окуражаването – наблюдавам как ги окуражават. След всяко обучение изпращам информация на директорите на детските градини или училищата за това как е преминало и какви са резултатите от него; с каква ценност са били запознати децата през месеца. Те от своя страна изпращат информация на родителите, за да работят над тези ценности и вкъщи. Ние искаме да знаят какво се случва в детската градина. Ако са учили за окуражаването, родителите също да окуражават децата си вкъщи. Така всички говорим на един и същ език и споделяме еднакви ценности. Едновременно с това предлагаме и консултации по телефона. Ако родител има проблем с детето не само в детската градина, а и с по-голямото си дете, той може да позвъни и да поиска съвет как да подходи. Така се създава една общност, която винаги може да разчита на взаимопомощ.

Как се става адлерианец?

О. Х.: Това е психологически подход, който свърза личността с общността. Това, което аз правя, влияе и върху твоя живот. Ние сме взаимозависими и влияем един на друг с поведението си. В другите психологически течения се говори за респект към по-големите, за дисциплина, ние учим нашите учители и родители да отглеждат хора, които ще носят отговорност; ще уважават останалите, родителите си, ще изпитват емпатия. Това не е дисциплина.

Р. Р. Адлерианските учители са лидери. Те са различни от останалите. Те не искат да видят резултатите сега, веднага. Те акцентират върху емоционалните умения и самочувствието на детето. Резултатите могат да не се видят тази година, но ще са добра основа за развитието на децата. Те инвестират много време за възпитание на ценностите, за самочувствието им, за създаване на чувство за сигурност, социална принадлежност, емоционална интелигентност. Когато детето е ядосано, фрустрирано, често не може да го изрази с думи. Затова ги учим да говорят за чувствата си – „ядосан съм“, „тъжен съм“.

Как учите родителите?

О. Х.: Имаме училища за родители в Израел. Родителите идват в осем вечерта. Учат основите на адлеровата теория. В групите те имат възможност да изразяват своите емоции и да се учат как да правят това. Така разбират какво е чувството, когато си изразил емоциите си. Казваме им, че трябва да прилагат само нещата, които им импонират, а не всичко, което ние сме им представили. Те трябва да са сигурни, че нещата, които прилагат, отговарят на ценностната им система.

Ти можеш всичко

Случва ли ви се да претърпите неуспех понякога като родители?

О. Х.: Разбира се. Ние не сме идеални. Винаги грешим, учим се да приемаме грешките си като опит да се развиеш и да научиш нещо ново. Не бива да се ядосваме, когато детето прави грешка, човешко е – напротив – анализирай я и опитай отново. Не бива да имаме високи очаквания към детето си, защото ако то не може да им отговори, започва да се ядосва на себе си, а това акумулира агресия.

Колко важно е окуражаването?

О. Х.: Има няколко параметри на окуражаване.

Те изискват пълното приемане на човека, когото искаш да окуражиш; пълното ти уважение към него; да бъдеш позитивен; да приемеш грешката като възможност да научи нещо ново; да споделяш и консултираш. Не си давай мнението, ако не са ти го поискали. Не давай готови решения. Нека детето стигне до собственото си решение. Защото твоето решение може да не е подходящо за него. Когато само направи избор, детето ще се почувства доволно от себе си и очите му ще заблестят.

Например – синът ми се прибира и казва, че резултатът му на изпита по история е 60 %. Можех да му кажа:

- Видя ли, снощи можеше да учиш, а вместо това отиде да играеш с приятеля си.

Детето е с понижено самочувствие защото е получило само 60 %. Какво правя аз, правя всичко възможно да го понижа още повече. Как бих го окуражила:

- Знаеш ли, аз знам как се чувстваш. Сигурна съм, че ти много добре разбираш какво трябва да направиш, за да получиш по-висока оценка. Това е твое решение. Ако имаш нужда, аз съм тук и ще ти помогна.

А какво да правим, когато детето влезе в пубертета и изведнъж комуникацията с него прекъсне?

О. Х. Има добра и лоша новина. Лошата новина е, че малко сме закъснели, защото връзката с детето трябва да започне да се изгражда още с раждането.

Добрата новина е, че всичко е поправимо. За да изгради себе си като личност, тийнейджърът трябва да се еманципира от родителите си. Но въпреки всичко той има нужда да усеща, че те са винаги до него. Дори да го попиташ нещо и да не ти отговори му казваш:

- Обичам те много и ме е грижа за теб.

*Оснат Харел има богат мениджърски опит и академични познания в областта на развитието на човешките ресурси, психологията и семейното консултиране. Има трима синове и 7 внуци.

* Равит Равив е с богат опит в управлението на детски градини и в преподаване на деца в предучилищна възраст; професионален консултант и треньор на родители и семейства в групи или индивидуално. Майка на три момчета и едно момиче.

Интервюто взе Янка Петкова

Препоръчваме ви още:

Изборите, които правим за децата си

Аз съм на твоя страна

Каквото и да става, мама ви обича