Калоян Илиев е баща на три деца и собственик на онлайн магазина за детски дрехи и аксесоари UWear. Противно на популярната представа, той ще ви каже колко е важен личният контакт в електронната търговия. Доказал е, че трудолюбието и почтеността се ценят дори в нашите земи. Може да го спечели всяка благородна кауза, особено ако е свързана с опазването на природните ни богатства. Знае от какъв подарък имат най-много нужда децата ни – приключения, от които остават спомени.

Какво е да си предприемач в България?

Аз не съм бил предприемач в чужбина, за да мога да направя разлика. Мисля, че навсякъде успехът е въпрос на добра идея и на много упоритост. Както казва един мой приятел: „Ако отделяш на нещо много време и го правиш от сърце, няма как да не ти се получи“. Някои начинания тръгват по бързо, други по-бавно. Трети въобще не тръгват. Трябва да си търпелив и да не се отказваш още от самото начало.

Как дойде решението да започнете точно този вид бизнес?

Колкото и тривиално да звучи, родителите доста често виждат през очите на децата си. Така получават пряка обратна връзка И при нас се получи същото. Нашият бизнес е семеен. Преди 4 години близнаците ни бяха на 6, големи фенове на телевизионните сериали за LEGO Ninjago. Случайно попаднахме в интернет на детски дрехи с този бранд, предлагани от чужди онлайн търговци. Харесахме ги и ги показахме на момчетата ни. Те бяха очаровани. Светнаха им очите и това беше показателно. Тогава нямаше никакво предлагане на качествени дрехи с марката LEGО в България. Помислихме си, колко ли много родители като нас биха желали да вземат за момчетата си такива дрехи и решихме да опитаме. Така започнахме. После с растежа на момчетата ни у тях се появяваха нови и различни интереси, което ни ориентираше какви продукти да започнем да търсим, респективно да предлагаме. Предполагам, че повечето бизнеси са стартирали основно провокирани от удовлетворяването на конкретна потребност.

Разкажете за успехите и провалите си.

Много се радвам, че се захванахме с търговия (в нашия случай електронна) на детски стоки, дори и да сме на 40 години. Като голям успех мога да отчета, че нямайки никакъв опит в дистрибуцията на лицензни стоки от ранга на LEGO, получихме възможност да ги представляваме в България. При всички срещи с доставчици и производители бях пределно откровен, че никога не сме правили нещо подобно, нито притежаваме верига магазини, но пък имаме огромен ентусиазъм. Този устрем в началото беше решаващ. Убеден съм, че добрата комуникация отваря много заключени врати. Мога да кажа, че от моята гледна точка бизнесът на потребителски стоки не само в България, но и в Европа, сега има повече от всякога човешко лице. За провалите – не бих ги нарекъл така. По-скоро грешки на растежа. Пак в началото бяхме доста наивни в своите очаквания и разчитахме на бърз растеж, за който обаче трябваше доста да поработим и да минат няколко години.

Нагоре, нагоре или най-добрата професия

Децата помагат ли за работата, дават ли ви идеи?

Определено нашите ни вдъхновяват. Каката вече е тийнейджър и се включва активно, когато има пик на поръчките около Коледа, първи юни и преди началото на учебната година. Отговорна е и добре познава онази част от бизнеса, свързана с процеса на изпращане на поръчките до клиентите ни. Момчетата ни са по-малки и все още не усещаме у тях траен интерес към това, което правим.

Какво е да си баща на три деца и да търгуваш с бранд на Лего? Вероятно това е осъществената им детска мечта?

LEGO имаше присъствие само за около 5 години в живота на синовете ми. Доста по-осезаемо, разбира се, при момчетата, отколкото при дъщеря ми, която е и по-голяма. Хронологично след LEGO дойде увлечението на близнаците по брандове, основно свързани с електронните игри - първо Minecraft, а понастоящем и Fortnite. Не бих могъл да кажа, че LEGO е детската им мечта. Нито пък моята. Сега се замислям, колко от днешните деца имат мечти. Ние, като малки, мечтаехме или да се реализираме в живота под очарованието на определени професии (например аз, като полицай с куче :) ) или да пътешестваме, къде по непознати кътчета на планетата, че дори и в Космоса. В днешно време професиите не са това, което бяха в нашето детство. Трудно могат да накарат някое дете да мечтае за тях. Доста по-динамични са, а пътешествията са по-достъпни. Дори и Космосът изглежда много по-близък. Което трансформира и детските мечти.

Електронната търговия не е особено стриктно регламентирана у нас, това какви трудности създава на хората от тази бизнес?

Не бих казал трудности, по-скоро особености. В световен мащаб дялът на електронната търговия расте. Така е и в България, макар и със забавени темпове. Спомням си, като бях в техникума в родния ми град, ни разказваха как след време може да си поръчваме хляб само с натискане на клавиш на компютъра и да го получим без да излизаме от вкъщи. А ние, естествено, трудно си го представяхме. Е, сега това „бъдеще“ се случва. А като казах „особености“, те се състоят в това, че все още има голям дял на сива икономика в електронния бизнес в България, свързана както с укриването на данъци, така и с продажбата на копия на лицензни стоки. Което поставя коректните търговци в неравностойно положение. Но мисля, че постепенно нещата се нормализират. Къде пазарът, къде регулацията на държавата правят електронната търговия не по-различна от тази с физически магазини. И на преден план остават коректното обслужване и качествените продукти. Дори и зад телефона клиентите усещат, когато се усмихваш. Най-важното е да си честен с тях. Ако не го правиш, рано или късно, истината излиза наяве и тогава е доста трудно да започнеш отначало в отношенията си хората, от които очакваш да купуват от теб.

Каква част от бизнеса трябва да е благотворителността?

Ние сме семеен бизнес, не сме корпоративна структура. Затова ще отговоря като човек. Преди всичко зависи от възпитанието ни и усещането за съпричастност. Едва след това от възможностите. Много е субективно. Най-важното е самият ти да си удовлетворен затова, че помагаш за конкретни каузи, в които задължително вярваш, както и на хора, които познаваш или са те докоснали по някакъв начин. Няма точна формула в абсолютни или относителни стойности. Размерът на помощта е много субективен. За едни голямото е малко, за други обратното. Благотворителността има много проявления. Не е задължително тя да бъде показна, може да се изразява дори в подкрепа на роднини и близки, които имат някаква внезапна или постоянна нужда от неща, които ние приемаме за даденост в ежедневието.

В LEGOLAND с три деца

Като родител на кои каузи сте съпричастен?

Мисля, че благородните каузи са общочовешки. Те не засягат само родители. Да, хора с деца по-лесно разбират проблемите на други родители свързани например с деца в неравностойно положение, но не е задължително именно те да са по-съпричастни от бездетните. Иначе вярвам, че човек трябва преди всичко да бъде добър. Към останалите и към себе си. Да изисква за семейството и за близките си по-добра среда и по-високо качество на живот. Винаги да се противопоставя на нередностите.

Какво може да предизвика гражданската ви активност?

Несправедливост, за която съм убеден, че разполагам с достатъчно информация, за да заема собствена, твърда позиция. А не да се лутам в настроения от обществени нагласи. Аз съм голям почитател на планината. За последно казусът Пирин ме изкара на уличен протест.

Какво от продуктите, които продавате особено много харесват децата? Ако трябва да подскажете идеи на родителите за подарък, какви ще бъдат те? 

Децата са праволинейни. Те обичат подаръци, които им доставят удоволствие. Не очакват нищо повече от тях. Обикновено това са играчки или игри. Нерядко книжки (за по-малките). За тях дрехата не е подарък. То е нещо, което трябва да облекат сутрин за училище. Ние, родителите, сме доста по-прагматични. Искаме да подаряваме стоки и вещи, които да забавляват децата, но и да изпълняват и друга ежедневна роля, например дрехи, чаршафи, ученически раници и пособия…. Чудесно е, когато детето получи такъв подарък, който да удовлетворява, както него, така и родителите му. Спомням си как една майка ми разказа за сина си, на когото взе от нас ученическа раница LEGO за първи клас доста рано, още през май и как той толкова я харесал, че всеки ден я нареждал и изпразвал от пособия, все едно вече ходи на училище. Била основна атракция и се вадела на показ, когато дойдат гости в къщи. Родителите познават интересите на децата си и лесно могат да отгатнат какво би ги зарадвало истински. Аз бих препоръчал да избират стоки, които не застрашават здравето на децата им, да са с доказан произход и най-вече от търговци, с които им е приятно да общуват по време на поръчката. Чудесно е, ако купувайки подарък, родителите са в подкрепа и на някаква социална кауза. Но преди всичко трябва да подаряваме на децата си приключения, от които остават спомени, и задължително нашето време прекарано с тях.

Препоръчваме ви още:

Всички обичат Лего

Леголенд и красивата баварска провинция

Как да отгледаме финансово независими деца