Днес изпращаме един от големите ни творци. Светла му памет.

Георги Христов Данаилов (1936 – 2017) е потомък на известен свищовски род. Внук е на акад. проф. Георги Тодоров Данаилов, правнук на Марко Балабанов, първият външен министър на България след Освобождението на страната. През 1950 г. семейството му е интернирано и се връща в Свищов. Завършва и преподава химия, но пише от студентските си години. Става популярен още с първите си книги: „Деца играят вън“, „При никого“, „Убийството на Моцарт“, „До Чикаго и назад, сто години по-късно“. Автор е на много пиеси и филмови сценарии - „Хирурзи“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“, „Лагерът“. Световно признание и литературни награди получава и с последните си литературни творби „Къща отвъд света“, „Спомени за градския идиот“, „За Жан Жак Русо“ (есе), „Усмивката на Пан“ (есе за Стефан Гечев), „Доколкото си спомням“ (в три части), „Весела книга за българския народ“.

Никой не си отива наистина, докато го помним. Предлагаме ви откъс от повестта му "Деца играят вън".

Дядо беше много добър. Никога не ми се караше и когато веднъж го ударих много силно, ама без да искам, по носа, пак не ми се скара. И винаги ми носеше по нещичко. Щом се върне в къщи и аз го питам:

- Дядо, какво ми носиш?

И той ми го даваше. Най-различни неща, ма все хубави. Пък на него не му даваха да яде луканка, защото била солена. Ядеше все едни каши на обед. После си отиваше в стаята и там си ядеше луканка. Аз го видях веднъж, но не казах на мама, защото тя щеше да му се кара, пък той щеше да се ядоса и да викне:

- Я ми се махайте от главата!

Не обичах, когато дядо се ядосваше. Нещо много го заболяваше и той си наливаше едни капки в малката чашка. После дядо се разболя и като заидваха едни доктори, като почнаха да му бият едни инжекции, пък ние и двамата не обичаме инжекциите, и един ден той, като се разсърди, и изпъди всички доктори.

Лежеше си оттатък в стаята, вече не ставаше и беше отслабнал, отслабнал. Една вечер ме повика при себе си и ми каза, че ей сега, като оздравее, ще ми купи велосипед. Аз много се зарадвах - откога исках дядо да ми купи този велосипед. А една сутрин мама ме събуди и ме заведе оттатък при дядо. Той още не беше се събудил. Спеше. И татко беше в стаята. Мама ме държеше за ръката и каза:

- Целуни дядо си по челото!

И аз го целунах полекичка. А той пак си спеше.

После ме заведоха в къщата на другата ми баба. Много се зарадвах, че отиваме при нея, защото там ставаха големи игри. И баба ми позволи да си играя на всичко, каквото си поискам, само че на мен нещо не ми се играеше сам и все се въртях около нея. Тогава тя повика едно момче, с което и друг път сме си играли, пък то ми каза:

- Твоят дядо умрял.

- Не е умрял - казах му аз.

- Умрял е - вика то. - Мама ми каза.

Ама че глупаво момче беше! Нали сутринта аз видях дядо. И тогава казах на това момче, че е един глупак. Пък то каза, че аз съм бил глупак... После си играхме.

У бабини останах целия ден и там спах, и вечерта баба ми разказа приказката за вещицата. Тя само тази приказка знае. Чак на другия ден татко дойде да ме вземе. Когато си отидохме вкъщи, дядо го нямаше. Мама, като ме видя, ме прегърна и изведнъж заплака. Тогава татко ме заведе в другата стая и каза:

- Недей да говориш пред майка си за дядо, защото той замина надалече и на нея й е мъчно.

Отидох при мама и й казах да не плаче, дядо пак ще се върне. А тя още повече заплака. Тогава аз нищо вече не й казах.

Но си знам - дядо ще дойде пак. Той ми е обещал едно малко велосипедче и ще ми го донесе. Моят дядо никога не ме е лъгал.

Из "Деца играят вън" на Георги Данаилов.

Има един стар виц, който вчера стана политически бисер - как няма значение дали си дядо, важното е да не спиш с баби :) Аз пък ще ви покажа едни невероятни бабки, които умеят да си живеят живота и много не им дреме кой дядо не ще да спи с тях.

В България да си бабка, лелка, чичка, дядка звучи срамно. Всички искаме все да сме млади и красиви и много се притесняваме, ако вече не сме на 20-30 или поне ако не изглеждаме на толкова. Защото видиш ли, значи сме втора категория хора.

Е, позволете да ви кажа една тайна. Някой ден всички ще станем бабки, лелки или чички/дядки. Ако доживеем дотогава, разбира се. И добре е да приемем тази мисъл, защото в старостта няма нищо срамно. Старостта може да е мъдра, забавна и приятна. Неслучайно я наричат златната възраст. Старостта има своите очарователни моменти. Гледам моите родители, които остаряха заедно след 50 години брак, и които винаги са били един до друг, дори когато се разболяха от една и съща болест. Прекрасни са! Все още се държат за ръка, все още татко отваря вратата на мама, а тя му прехвърля в чинията половината от десерта си. И все още се карат за дреболии, а после се сдобряват. Не могат ден един без друг. Дай боже всекиму такава бабка. Дай боже всекиму такава любов.

Не се подигравайте на старостта, хора, и не се плашете от нея. Тя може да е достойна или не. Каквато си я направим. А ако толкова не се намерят читави деденца, мисля, че бабките могат чудесно да се забавляват и без тях. Поне така смята илюстраторката Инге Лоок. И съм склонна да се съглася с нея. За разлика от нашите политици, тя наистина ме кара да се усмихвам. Усмихнете се и вие, а политиците да си гледат работата. Коя готина бабка изобщо би искала да спи с тях?

Майките на малки деца, особено тези, които си стоят вкъщи, обикновено придобиват лоша репутация. Защо не си оправя косата по-често? Защо постоянно носи развлечени клинове? Защо не се гримира?

Разбира се, майките спят по-малко и имат доста задачи из вкъщи. Това е уморително, но аз имам друга теория, защо майките винаги изглеждаме толкова изтощени, въпреки че изглежда сякаш не правим кой знае какво.

Теорията ми е, че умората ни е причинена от „хипер-бдителност“. Терминът хипер-бдителност означава състояние на хипер-сензитивност, придружено от поведение, което цели да засича потенциални опасности. Хипер-бдителността включва постоянно оглеждане и анализиране на заобикалящия ни свят в търсене на заплахи.

Обикновено този термин се използва в клинична среда, но в тази статия ще го използвам в контекста на света на една майка. За родителите, хипер-бдителността е постоянно състояние на засилено внимание и готовност да защитим децата си, които смятаме за твърде малки да се защитят сами.

Бий се или бягай

Терминът се използва за състояние, в които организмът ни трябва да вземе решението дали да се борим или да избягаме, по време на опасност. Стресът и притеснението обикновено са просто високи нива на внимание. Ако се чувствате стресирани, то почти със сигурност организмът ви е в състояние на „бий се или бягай“ .

Но какво общо има това с нас, родителите? Когато децата ни започнат да се движат сами и да опознават света, внезапно напълно нормални предмети от ежедневието ни стават потенциални заплахи. Един най-обикновен стол изведнъж се превръща във възможност детето ни да се нарани. Препаратите за почистване стават смъртоносни оръжия.

Дори ако обезопасите къщата си, често ще се случва децата ви да се опитват да правят неща, които са опасни за тях. Тъй като те не виждат опасността, ние родителите трябва да я видим.

Поради тези причини, родителите внимават дори когато спят. Децата са тихи и не са в стаята? О, не! Вики се катери по библиотеката и ще скочи! Тони се опитва да заключи малкото си братче в тъмния килер! Докато се грижим за малките си деца, постоянно сме в бойна готовност. От психологическа гледна точка това е изтощително.

По-малко лично време

Много е уморително да прекарваш цялото си време, мислейки за другите. Да си майка е чест и привилегия , но носи със себе си своите жертви. От сутрин до вечер трябва да си фокусиран върху детето си. До преди това най-вероятно си имала всичкото време само за себе си.

Дори и да си работила нормална работа, от 9 до 5, пак си имала време да изпиеш едно кафе сама и да си починеш. Телефонните обаждания са минавали без да се притесняваш, че ще чуеш писък от другата стая. Пътуването до работа е било време, в което можеш спокойно да почетеш книга и да си починеш.

От друга страна, пътуването от спалнята до кухнята е твърде кратко, за да може да го оползотвориш с нещо приятно. Дори ако детето е послушно, то все пак изисква цялото ти време. Това е работата ти. Правиш правилното нещо, но все пак, то е изтощително.

Нека поговорим и за работещите майки. Докато са на работа цял ден, те се тревожат дали детето им е добре. След това се прибират и са хипер-сензитивни цялата нощ.

Правенето на много неща едновременно струва скъпо

Постоянно ми се случва да правя много неща наведнъж. Защо да правя само едно нещо, ако мога да правя шест и да планирам седмо през това време? Докато отивам от едната към другата стая, подреждам поне по 3 неща. Мога да говоря по телефона, докато сменям памперс с едната ръка и държа бебе с другата. Това е полезно умение, тъй като ни позволява да спестяваме време. От друга страна е вредно, защото сме толкова заети, че не ни остава време за почивка.

Ако сте като мен (искрено се надявам да не сте), най-вероятно не ви остава време да спрете за момент и просто да се порадвате на аромата на кафе, без да се притеснявате дали къщата е подредена и какво правят децата в момента. Повечето млади момичета (и всички мъже, независимо от възрастта) си мислят, че една домакиня няма никакво оправдание, ако къщата и не е в изряден вид и ноктите й не са перфектно лакирани. Факт е обаче, че да си домакиня и майка е много, много трудно.

Въпреки всичко

Според нас е много полезно да имате планирана рутина, да оставяте детето да играе само и да разработите хубав режим за сън. Дори и да успеете да направите тези неща, животът все пак си остава безкрайни купчини пране, мръсни чинии и храна за готвене. За това следващия път когато някой ви попита „Как може да изглеждаш толкова уморена, като си вкъщи по цял ден?“ - просто се усмихнете и си спомнете, че:

- Уморени сте, защото никое от децата ви не е докопало шишето с белина.

- Уморени сте, защото сте приготвили храна за децата си всеки един ден цяла седмица.

- Спи ви се, защото къщата ви е цяла, въпреки че стените са изрисувани с пастели. (Кой го интересува това, все пак има препарати)

Без значение колко добре организирана сте, колко ефикасна и структурирана и колко са послушни децата ви, да сте майка изисква фокус, концентрация и постоянно внимание.

А това е уморително.

Въпреки всичко, когато стана на 95 и съм на смъртното си легло, ще гледам на всички тези уморителни дни с усмивка. Защото това правят майките. Това трябва да се свърши, и ние сме хората, които го вършим.

Рейчъл, авторката на този текст, е майка на пет деца, родени на три континента само за пет години и ни харесва, защото вярва, че родителството не означава непременно хаос. За много майки тя е истински гуру, а понякога чак е прекалено идеална, но съветите й определено работят. Сайтът й можете да следите ето тук. А ние ще продължим да ви предлагаме някои подбрани текстове от него. А ако искате да се посмеете с ужасните неща, които правим, когато не сме си доспали, вижте този забавен текст. Все в някоя точка ще се припознаете.

Някои от признанията на тази майка може и да ви възмутят, а в други - да се припознаете. Нека камък хвърли първата безгрешна, но няма да съм аз. Открих се поне в три неща от този списък. Харесва ми, че Емили е намерила смелостта да сподели грешките си. Малко или много това помага на всички нас да не се измъчваме от угризения, когато не успяваме да сме на нивото, което заслужават децата ни. Ето и разказа на Емили.

Мисля, че е време да направя признание. След 2 бебета и 3 години безсънни нощи съм правила някои неща, с които никак не се гордея.

По принцип не съм лош човек, но като си толкова уморен, че не можеш да си спомниш собственото си име, вече става въпрос за оцеляване.

1. Лъгала съм хората, че на бебето му растат зъби, докато истината е била, че просто е проклето.

2. Опитвала съм се да дремна, докато бутам количката.

3. Използвала съм оправданието, че не съм спала за всичко – пропуснати уговорки, забравени имена, закъснения, неядливи ястия и разхвърляна къща. Понякога не съм била толкова уморена, просто ме е мързяло.

4. Често не сменям домашните дрехи на децата си, дори и да са изцапани. Ако някой забележи, се правя на ужасно изненадана.

5. Лъгала съм, че бебето е болно, за да си остана вкъщи.

6. Когато децата ми са били изключително непослушни, съм им показвала среден пръст, докато не гледат.

7. Понякога, докато мъжът ми спи, а аз цяла нощ съм се занимавала с децата, си фантазирам как го удрям във физиономията.

8. Използвала съм кърма за кафето си, когато се е случвало да няма мляко вкъщи.

9. Нося едни и същи чорапи докато не замиришат много. Понякога това трае седмица.

10. Ям храни директно от опаковката, защото не ми се занимава да си измия чиния.

11. Почти не си пера сутиените.

12. Не сменям чаршафите, ако бебето се напишка или наака от страната на мъжа ми.

13. Псувам много. Не мога да го правя около децата, но ми се налага много често. В по-леките ситуации псувам под носа си, в по-тежките се заключвам в банята и крещя.

14. Веднъж не можех да заспя и се опитах да ползвам биберона на бебето. Не се получи. Опитах се да го напоя в уиски. Пак не се получи.

15. Оставям децата да правят пакости, с надеждата да имам 5 минути спокойствие. Пакостите включват: разкъсване на цяло руло тоалетна хартия, близане на масло, изваждане на всичко от шкафовете, рисуване по стените(и по тях самите) и ядене на неща от земята.

16. Подкупвам децата с вредни, сладки неща.

17. Изпускала съм неща върху главата на бебето, докато съм го кърмила. Примери: спагети Болонезе, телефон, сладолед и вино.

18. Кърмих второто си дете две години не заради теориите, че така ще е по-здраво, а защото да го отбия ми се струваше твърде много работа.

19. Понякога стоя по пижама до вечерта.

20. Обезкосмявам си краката, чак когато космите започнат да избиват под чорапогащника.

21. Често лъжа децата си, че шумните им играчки са „развалени“.

22. Често мрънкам, ругая, викам и лъжа децата си. Но истината е, че ги обичам ужасно много. Обичам да съм майка и не бих променила нещата за нищо на света.

А вие имате ли какво да разкажете? Ако темата за идеалните майки ви е интересна - можете да прочетете и моята история ето тук. А за тези, които все още се измъчват, че не са достатъчно добри - заповядайте тук, в клуба на Идеалните майки.

Нашият конкурс за целувка приключи, ето и тримата победители.

• Title Title
• Title Title
• Title Title
•  

Казват, че целувката е истинският човешки подпис.
„Подпишете се“ и ни изпратете своята целувка до 14 февруари – Денят на влюбените.
За най-харесваната снимка ще получите награда – невероятната и размазващо-смешна „Бриджит Джоунс – Бебе на хоризонта“ от издателство „Колибри“.

Така че целувайте любимия, детето, кучето, внучето, съседа или най-добрата си приятелка, снимайте и пращайте смело на нашата фейсбук страница.
https://www.facebook.com/MamaNinjaOfficial/

Имаме удоволствието да обявим победителката ни в конкурса - Илиана Несторова от Пловдив :) А ето тук може да се посмеете с най-добрите попадения от всички бисери. Има и уникални мъдрости, прочетете непременно.

Скъпи читатели,

каним ви да участвате в конкурса на Мама Нинджа за детски бисери.

Споделете с нас забавните истории на вашите хлапета на страницата ни във фейсбук под обявата за конкурса. Добре е да споменете името и възрастта на детето. Най-веселата история ще получи за награда книжка с новите приключения на Мечо Пух "Най-доброто мече в цял свят" на издателство Егмонт. Ще публикуваме и отделна статия със забавните мъдрости на нашите хлапета. Няма ограничение в броя на смешките, с които можете да участвате. Не се и съмняваме, че всички ще ни разсмеят, но ще приемем, че най-весела е тази, която бъде харесана от най-много читатели.

Моля да споделите съобщението за конкурса, ако имате приятели, които биха се заинтересували. Срокът е до 15 март, а на 16 ще обявим победителя.

Автор: Зенон Саркисян

Опорната точка - 8 март. Наистина опорна до майката, съпругата, бабата, дъщерята, колежката, приятелката. През 1966 г. Джеймс Браун изпя "Това е мъжки свят". Тогава е било така. Днес светът става все по-женски, все по-очарователен. Все повече жени са начело на гигантски корпорации, а и на държави. Колкото повече се опираме на жените, толкова по-добре биха вървели нещата.

Мъжете някак се доказахме, че решаваме проблемите с войни. Въпреки гигантската експертност на мъжете в световната икономика, връхлетя ни световната финансова криза. Днес отново сме на прага на война. Дори сме в нея. Отново не вярвам, че мъжете ще намерят разума, а не желанието да си мерят калашниците. "Най-добре е Тя да дойде" на повече места в управлението.

Все повече жени побеждават в състезанията с мъжете. Например паричната политика на федералния резерв на САЩ е вече в ръцете на новия председател на ФЕД г-жа Джанет Йелън (70г.), която е първата жена шеф на ФЕД от създаването му преди 103 г. Мъжете председатели на ФЕД доведоха долара до най-слабото му представяне на валутните пазари, до неконтролируемо нарастване на търговския дефицит. Сега най-добре е "Джанeт да дойде". Wall Street постоянно ще изчаква и ще съобразява със сигналите на Джанет Йелън.

Другата голяма дама е Тереза Мей, която е начело на Великобритания (65 млн. население) в един много труден момент за тях - Брекзита. Светът тепърва ще се съобразява и с нея. Мути Меркел най-вероятно през септември ще стане за четвърти път канцлер на Германия (80 млн. нас. ). Тя ще се опира на изборите на класическата теза на Лудвиг Ерхард "Благоденствие за всички". Светът ще продължава да се съобразява с Меркел. Най-добре ще бъде и Франция и Италия да си намерят жени начело. Мъжете там нещо не решават проблемите.

Да споменавам ли още: Мелинда Гейтс – първата дама на Майкрософт, Мери Бара - главен изпълнителен директор на концерна Дженерал Мотърс, Шерил Сандберг- главен оперативен директор на фейсбук от 9 години, Сюзън Уоджиски- СЕО на youtube, Мег Уитман- CEO на Хюлет-Пакард, жената сама си е изкарала 1,3 млрд. долара., Мариса Майер- главен изпълнителен директор на Яху, сама си е изкарала 410 млн. долара, Кристин Мадлен Лагард - изпълнителен директор на МВФ....

Респект, Жени! Сега най-добре е "Жените да дойдат".

По протокола… Вчера бе международният ден на жената. Денят на майката. Наздраве! Определено обаче Жените и майките не са вече в мъжкия свят, а в своя. Затова нека не ограничаваме нашето "Честит празник" до днешната опорна точка, а да сме така 365 дни. 365х24.

Простете ни, обичаме ви.

Още от Зенон Саркисян можете да прочетете тук.

Арх. Пенка Станчева – www.ps-architects.com

В продължение на няколко месеца имахме стажантка в офиса – учеше интериорен дизайн в НБУ. Не зная какво успя да научи за краткия си престой при нас, но със сигурност в съзнанието й остана запечатано вниманието към словосъчетанието „под, стени, таван“. На всеки, който навлиза в теорията на интериорния дизайн, започвам обясненията си акцентирайки именно върху тези три елемента на пространството. Те са тези, от които произтича характерът на всяко помещение.

Може ли да се направи аналогия между картина и стая? Ще бъде доста условна. Защото картината е двуизмерна, а стаята - триизмерна. Ако се запитаме кой е фонът на картината „стая“, първосигнално ще си отговорим, че това са стените. Ще бъде и вярно, и грешно. В материята на дизайна няма еднозначни отговори. Аз обаче смятам, че ако стаята е картина, то именно подът е нейният фон. Подът почти винаги подвежда решението за това как да обработим стените и тавана. Подът обмисляме най-внимателно, защото неговата смяна би била равносилна на основен ремонт.

При избора на настилка трябва да държим сметка за това как тя ще повлияе пространството. Ако тя е светла, лека, без силен цвят и структура, пространството ще нарасне визуално. Но подът трябва да „държи“ всичко. Така че ако подът е бял, светло сив или едва доловимо бежово, то стени също трябва да останат светли и леки - за да има баланс между тези основни плоскости в помещението. Поставянето на вещи (мебели, текстил, аксесоари) в такъв тип олекотена „кутия“ следва да доведе до баланс между празно и пълно. За да се изпълни такъв под, материалите, с които можем да се работи са шлайфания бетон (или негови подобия), много светлите плочи гранитогрес с големи размери, монтирани с минимална фуга, както паркети с големи размери тип „дюшеме“ от светла дървесина, която е допълнително избелена.

Добавянето на растер в настилката може да подпомогне проектите в минималистичен стил, като ги обогати с дискретен детайл.

Подобни решения могат да бъдат определени като свежи, леки, въздушни. Но на някои хора това ще се хареса, а на други те ще изглеждат празни и прекалено отворени. На тях ще предложим да уплътним цветността и да изявим структурата на подовите покрития. Дървото отново е един от възможните материали, но този път изборът ни е насочен към орех, тик, както и редица екзотични дървесини. Употреба на под с повече цвят и присъствие насища пространстваната и ги притваря. Това е предпоставка за използването на по-наситен цвят и растер и за стените. Таваните също могат да бъдат облицовани или оцветени. Но посягайки към обработка на тавана, опасността за това помещенията да се „натиснат“ е съвсем реална и е добре комбинацията под-стени-таван да е внимателно балансирана.

Макар паркетът да е най-често използван материал с междинна визуална плътност и цветност, подобни решения могат да се постигнат и с гранитогреси в цвят, гранити, мокети или саморазливни подове.

Съществува и друг подход при вземане на решението за избора на настилка в помещението – превръщането на пода в акцент. В този случай той се превръща в център на внимание, а всичко останало идва, за да „обслужи“ неговото присъствие. Стените и таваните, мебелите, декорацията – всички те правят място за неговата изява. Тогава подът е „звездата“ на сцената на помещението.

За тези, които имат интерес по темата за подовите покрития – повече детайли можете да видите тук.

Статията на арх. Пенка Станчева за уюта в дома можете да прочетете тук.