Автор: Ина Зарева

Аз1: Ставай!

Аз2: Не! Неделя е! Ще спя до обяд!

Аз1: Глупости! От миналия век не си ставала по-късно от 7!

Аз2: Ами заради теб! Все нещо ми дуднеш, че имам да правя. Ето и сега ме събуди.

Аз1: За първи път от години имаш цял ден само за себе си! Забрави ли? Или искаш да го пропилееш безвъзвратно?

Аз2: Точно такъв беше планът – да спя цял ден, докато любимият и децата са някъде си и да ги посрещна напълно нов човек – отпочинал, щастлив и доволен от живота. Но с теб никога нищо не ми се получава.

Аз1: Ха! Ти и доволство от живота?! Не ме разсмивай!

Аз2: Ей сега ще видиш! Имам железен план за днес – ще си дочета книгата, ще изчистя, ще сготвя, ще си направя разкрасяващи процедури, ще се разходя безцелно навън, ще говоря поне 3 часа по телефона, ще...

Аз1: Ха - ха - ха! Той денят да няма 365 часа, че да наваксаш цяла година в него?!

Аз2: Аз ли няма да успея с всичко?! Това да не си ти, мързел такъв!

Аз1: Изобщо не знаеш какво да правиш с живота си! Ще си пропилееш хубавия ден с глупости.

Аз2: Ти и твоите глупости... Първо ще си дочета 30-те страници, дето ми остават, щото ти цяла седмица заспиваш вечер и ми проваляш четенето.

Аз1: Видя ли сега защо не исках да я дочетеш... Недей да плачеш толкова, де. Това е само една книга. Хайде, стегни се! Стегни се, ти казвам, ще ни задушиш с толкова плач. Отиде ни деня, ето знаех си аз...

Аз2: Нннеее, нннне, не ни е отишъл! Аз трябва да бъда прекрасна майка! Ще бъда прекрасна майка! Нали прочете с какви неща се борят хората... А аз съм една лигла, дето все не ѝ стига времето. Отивам да чистя! Ще започна от детската, ще измия прозорците, ще подредя бюрата, ще изрина всичко от земята...

Аз1: Да, те точно това правят прекрасните майки – мият прозорци. Щото децата им точно затова си мечтаят – да се приберат и да видят, че някой е измил прозорците им. Не се излагай! Вземи им сготви нещо вкусно поне!

Аз2: Добре, де! Добре! Ще им сготвя нещо много странно и засукано.

Аз1: И кой ще го яде това засуканото?

Аз2: Ще ядат! Всичко ще ядат! Щото така съм казала! Омръзна ми да правя само едни и същи неща, които обичат.

В една далечна галактика...

Аз1: Глупости! Ще идат после навън и ще си купят по един гнусен кроасан. А ти само дето ще прекараш деня боса, бременна и до печката.

Аз2: Бременна? Как бременна? Искаш нещо да ми кажеш ли? Коя дата сме днес? Коя дата сме днес? Не, не, ние това с бременността го приключихме вече. Чуваш ли? П-р-и-к-л-ю-ч-и-х-м-е!

Аз1: Е какво ѝ е толкова на бременността? Помниш ли колко много бременна беше Катрин Зита Джоунс, като си получаваше „Оскар“-а за „Чикаго“? И как тогава си мислеше, че няма по-прекрасна бременна жена на света от нея и как ти ще имаш поне 10 деца...

Аз2: Да, ама Катрин изглеждаше като богиня в онази рокля на Версаче. А аз изглеждах като изяла и Катрин, и Майкъл, и цялото семейство Дъглас и при двете бременности.

Аз1: Ми тя изглеждаше така, щото Майкъл тогава още беше сексуален наркоман.

Аз 2: И после като се излекува, горката Катрин влезе в клиника.

Аз1: Ми и ти натам отиваш. Хората вече ти се подиграват, че сексът е чак на 28-мо място в живота ти.

Аз2: Абе нали още е в класацията...

Аз1: Продължавай да миеш прозорци и съвсем ще отпадне от всякакви класации

Аз2: Я млъквай! Катрин може да има 17 домашни помощници и сигурно ѝ доставят гурме храна. На мен няма нито кой да ми ушие такава рокля и да не съм бременна, нито кой да ми изчисти къщата, нито кой да ме отмени-за-нищо-в-този-живот!

Аз1: Такова си мрънкало, че не мога да те понасям!

Аз2: Отивам да подредя стаята на децата! Нетърпимо е вече. Гардеробите им са като в Нарния. Кой знае какво ще излезе от тях!

Аз1: Е какво може да те изненада толкова? От този на сина ти – само футболни екипи и единични чорапи могат да изпаднат. А виж - от този на дъщеря ти – като нищо ще изскочи някой пъпчив тийн, който кротко я чака да се прибере.

Аз2: Ми тъкмо ще измие прозорците!

Аз1: Ти ще си най-ужасната тъща и свекърва на света! Толкова ще си ужасна, че ще бъдеш прототип на хорър филми.

Аз2: Ама ще ми дадат ли „Оскар“ и на мен? А роклята на Катрин? Аз сигурно и тогава все още ще си изглеждам като бременна.

Аз1: Ми щото, вместо да поспортуваш малко или ми висиш във фейса, или разни глупости пишеш, или прозорци миеш.

Аз2: Ти, ако не ядеше толкова, нямаше да е такова положението.

Аз1: Оооо! Хайде, отивай да готвиш!

Аз2: Няма! Това е почивният ми ден! Няма да готвя, няма да чистя, нищичко няма да правя!

Аз1: И какво? Ще гледаш в една точка ли?

Аз2: Ще се грижа за себе си! Да, точно така ще направя! Цял ден ще посветя само на себе си! Ще си взема дълга вана, ще си направя избелваща маска на косата и такава за обем на лицето. Уфф, май обратно беше...

Аз1: Хахахаххахахахахах

Аз2: Престани да ми се подиграваш! Не искам да те чувам повече! Махай се подла, гадна, предателка такава!

Аз1: ........

Аз2:  Мълчиш? Сега ще ти покажа аз на теб на какво съм способна!

Аз1: .....

Аз2: Къде съм? Какво стана?

Аз1: Какво стана ли? Първо изми всичките скапани прозорци; после подреди гардеробите, изчисти цялата къща, сготви три яденета, даже и десертът ти доби приличен вид като никога; простря, изглади и прибра 3 перални, после заспа във ваната и щеше да се удавиш; от маските се изприщи, сигурно наистина си ги объркала; тръгна да правиш романтична атмосфера за вечерята, едва не си запали косата; прибраха се децата и баща им, ама ти вече нямаше сили дори да ядеш; пусна семейния филм, който беше приготвила и го проспа целия; посред нощ се събуди и тръгна да се караш на децата що не си пишат домашните; едва се довлачи до спалнята; вместо мъжа си, целуна четеца му и му каза колко много го желаеш; после спа като пън цяла нощ; сега е 6 сутринта и веднага трябва да ставаш за работа.

Аз2: Работа? Работа?! Ураааа! Работаааа!

Препоръчваме ви още:

Това не е живот!

Някога си бях съвсем наред

Най обичам