Автор: Анелия Зарева

Е, много ми дойде тия дни! Издръжлива съм, ама много концентрирано бе!

Голяма бомба ще хвърля, но много го мразя тоя 15 септември, така де,  първия учебен ден! Сигурно е много вълнуващо,  ако имаш едно дете, ако имаш свободно време,  не си под постоянна заплаха от финансов крах и нервната ти система,  дори с леки уговорки,  може да се приеме като стабилна и нормално функционираща. При мен далеч не е така и всяка година се надявам,  че ще намеря сили да го изтърпя стоически тоя гаден ден и трите ужасни встъпителни седмици след него! Обаче тая година...

Първо – две родителски срещи в един ден и през един час! Едната на седмокласник,  другата в детска градина, майките ще ме разберат. Съветвам Мосад и МИ-6 да не разчитат на стари практики,  а да въведат нова програма за обучение по издръжливост, комбинативно мислене и реагиране в напрегнати ситуации. Програмата ще се нарича „Български родител“. На агентите ще им бъде внушавано,  че са родители на: седмокласник,  абитуриент и 2-годишно дете,  тръгващо на ясла за първи път. Дава им се време 3 часа,  200 лева,  дават им висока доза амфетамини, прилага им се китайската капка,  като след това  трябва да изглеждат максимално спокойни и усмихнати,  за да се приведат в състояние подобно на български родител. За тези 2 часа трябва да посетят поне 2 родителски срещи,  да купят пантофки,  да поръчат униформа,  да подпишат 23 заявления,  16 декларации,  да намерят частен учител по математика,  да запомнят 10-ина имена на сменени учители за текущата година,  да си признаят,  че детето още е с памперс и докато се срамуват от факта,  да обиколят книжарниците за тетрадки,  сборници,  помагала,  боички,  моливи, милиметрова хартия и от рестото, което задължително трябва да остане,  да направят вечеря и да платят тока! 

My name is Bond,  James Bond!

Мy name is Ninja,  Mama Ninja!

Резко ще им намалее броя на агентите, но ще повишат качеството!

Та,  докато раздавам акъл на тайните служби,  леко кривнах, ще прощавате… минаха родителските, не всички де,  само първите за септември. Седя си и се чудя,  кое първо да взема,  къде са подвързиите,  25 лева много ли е за урок по математика,  тоя малкият трябва ли да го пратя на логопед,  защото арамейският, дето го говори, е много похвален,  но трудно се възприема на местна почва,  пък тоя големият,  как може да качи два размера за една година? Разсъждавам си аз на балкона,  пуша замислено и гледам тъмното небе - любимия ми Марс,  на запад Венера,  малкото съзвездия,  които бепогрешно познавам,  също биват инспектирани щателно и изведнъж… я вижте! Ама какво е това, бе ? Не е самолет,  знам как светят тия пущини, това свети в зелено и бяло и се движи много бързо! 

Скептик съм! Не че съществуват извънземни,  а че ще дойдат да ни посетят или още по – странното - ще потърсят контакт! Никой здраво мислещ не би потърсил контакт с нас,  от мен да го знаете! Обаче ей ги е… лашкат ми се в небето над балкона и си светкат в зелено. И като ме заля една надежда,  една вяра,  за мене са дошли братята инопланетяни,  да ме вземат, да ме водят на тяхната планета,  станция,  кораб-майка - каквото там си имат,  аз не съм претенциозна! 

Ще ми пуснат сега един зелен лъч,  ще ме телепортнат на супер яката си чиния, ще се появи CEO –то им и ще каже тържествено:

- Госпожо земна лелко,  изглеждате много страшна и болна,  екипажът ми го е страх да се се рее във Вселената с вас,  бихте ли била така добра да влезете в тая подсилена стоманена клетка и да Ви отвлечем на спокойствие!

- Ама,  разбира се,  разбира се,  ще ме прощавате - септември е,  нали разбирате… влизам,  влизам,  хич не се бойте,  аз само така изглеждам,  не съм опасна,  зла и болна иначе! Далече отиваме,  нали ? Нали далече,  обещавате?!

- Даааа… В една далеечна Галактика... Но ще се наложи да Ви вземем няколко проби…

- Взимайте бе, братя,  взимайте. Аз три пъти в родилно съм лежала,  два пъти за задържане и веднъж са ми правили мозъчна операция - взимайте, каквото Ви трябва, само ще Ви помоля да сте малко по-груби и никакви упойки,  че така съм си свикнала вече.

Събудих се задрямала в стола,  на балкона,  без следа от моите спасители и никакви подозрителни болки. Само комарите ме бяха осмукали до кокал! Ма какви са тия комари септември бе? 

Ох,  тази година! Да свършва по-бързо и да я приемат седмокласничката,  че догодина абитуриент ме чака… и един в предучилищна...

Как го мразя тоя септември!

Прочетохте ли

Първият учебен ден у нас и по света