Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Скъпа Надя, не съм сигурен защо ти пиша, но четейки твоята статия, у мен инстинктивно се появяваха отговори на въпросите, които задаваш. Може и да не съм читава представителна извадка на мъжкия род, но засега ще трябва да се задоволиш с мен, което се надявам да ти донесе някакъв вид просветление в тъмните дебри на мъжкия мозък. Шегувам се, хич няма дебри, а най-вече дерби, алкохол, секс, храна и изхвърляне на храната! Обещавам да съм максимално честен, но ще трябва да си представям през повечето време, че тези въпроси ми ги задава съпругата. Това вероятно ще е причината за появата в отговорите на някои епитети, свързани с големи бели птици, които не се славят с остър ум. Иначе, поемайки отговорност да отговоря от името на целия мъжки род, мисля, че единият от въпросите ти е отметнат и мога да започна с другите. Успех (вероятно ще ти е нужен)!

1. Мога ли да ти вярвам?

Абсолютно не! Не знам за какво точно питаш, но за доста неща може да ми вярваш. За други и аз не мога да си вярвам. От опит знам, че по-скрито от човека няма, така че айде стига сме се превземали!

2. Когато казваш нещо, даваш ли си ясна сметка какво казваш и дали можеш да го следваш?

Трябва ми конкретен пример! Ако кажа, че аз ще взема децата от градината, то си давам ясна сметка, че ако не ги взема... абе, по-добре да ги взема или в най-лошия случай да се прибера с приблизителния брой деца. От друга страна, ако страстно сме се впили един в друг по средата на любовната ни игра и аз обещая да ти сваля Луната, ще бъде прекалено от твоя страна да си кръстосаш краката, закопчееш сутиена и да настояваш първо да си удържа на думата.

Не знаеш какво искаш

3. Лекомислен ли си?

Дефинирай "лекомислен", понеже за някои е риск да се качат в обществен транспорт, а други без да се замислят дори ползват тоалетните във влаковете. По голяма нужда!

4. Отмяташ ли се?

Да, отмятам се. Не е често и почти не се случва, но няма правило, което не бих нарушил, включително и да се отметна от нещо, което съм обещал. В живота ми има много по-важни неща, на които държа и заради които бих пренебрегнал честната си дума.

5. Лъжеш ли?

Лъжа, че не лъжа.

6. Манипулираш ли?

Разбира се, въпреки че когато навършат 5 години всички се усещат и после не ми вярват.

7. Ако спреш да ме обичаш, децата ни ще могат ли да разчитат на теб?

Тя, държавата, ще определи издръжка, но като оставим настрана студенокръвния финансов въпрос, вероятно ще разчитат. Нарцистичната ми природа обожава всичко, което е произлязло от мен, така че вероятно отговорът е положителен. Дори когато си режа ноктите плача тихо, понеже се налага да се разделя с нещо от перфектната ми същност.

8. Ако падна, ще искаш ли да ми помогнеш да стана?

Зависи! Ако преди това съм ти казал сто пъти да не слагаш високи обувки, защото вън е заледено и ти не си ме послушала, ще ти помогна да станеш, но няма да го искам! Чакай малко, това метафора ли беше?

9. Ще ме нараниш ли?

Ъъъъъ, ще се бием ли?! Разбира се, че ще те нараня (не физически)! Ако си мислиш, че всичко ще е цветя и рози, а нашата любов ще разцъфтява с всеки изминал ден, значи е време да се събудиш и да признаеш, че сме хора и е нормално да правим грешки, които нараняват хората около нас.

Наздраве за мъжете

10. Наистина ли ме харесваш/искаш/обичаш?

Мога да те харесвам и искам без да те обичам. Мога и само да те искам. Общо взето зависи от количеството алкохол в кръвта ми. Най-зле е когато започна да те уважавам, а след това вероятно изобщо няма да искаш да те харесвам/искам/обичам.

11. Ще останеш ли, когато не съм красива, усмихната и аз самата не се искам?

Яснооооо, говориш за онези дни! Ами ще остана, но не очаквай да ти вляза в тона. Вероятно ще отговарям доста учтиво и предпазливо, а твоите постоянни опити да ме въвлечеш в скандал ще бъдат туширани от моето добро настроение, което ще бъде винаги на ниво, благодарение на някой близък магазин за алкохол.

12. Ще устоиш ли на трудностите в живота?

Не знам! Ще дам всичко от себе си, това мога да го гарантирам!

13. Можеш ли да се изправяш като паднеш?

Аз ходя с подходящи обувки и рядко падам, но ако погледна по-философски на въпроса, бих ти отговорил положително, макар че шахта 6 метра си е шахта 6 метра и нали разбираш, че не съм Спайдърмен!

14. Можеш ли да поемеш подадена ръка?

Мога, но 6 метра са си 6 метра и не виждам кой има такива ръце!

15. Можеш ли да си признаваш грешките?

Да, но зависи пред кого.

Някои разсъждения за брака

16. Можеш ли да обичаш детето ни, когато не е такова каквото искаш?

Няма да имам избор, защото детето, което аз искам, ще говори малко, ще започне работа като проходи, ще чисти след себе си, няма да вдига шум, ще ходи да ми купува бира, ще носи пари вкъщи и ще се обслужва само. Такива деца няма, но аз някак си заобичах моите, които правят абсолютно всичко наобратно от това, което искам от тях. Всъщност този въпрос е подходящ, ако не си сигурна кой е бащата.

17. Можеш ли да устоиш на изкушенията?

Не, изпадна ли в криза за сладко, почвам да смуча и пчели стига да носят мед. Разбирам какво ме питаш, но ако те обичам и е взаимно, то няма да има много изкушения, защото не ги забелязваш. 

18. Можеш ли да вярваш в себе си?

Не, голямо съм лайно и често не се слушам като си говоря нещо. Как да вярваш на човек, който изобщо не се съобразява с мнението си?!

19. Ще имаш ли душа?

Кръстен съм и си имам документ, който удостоверява, че имам душа и съм раб божий.

20. Ще бъдеш ли добър с по-слабите?

Не, няма! Ще мачкам, за да ме уважават, иначе после ми излиза име на мекушав пръдльо, който не може да бие никого в тенис-лигата!

21. Ще си отваряш ли очите за красивото?

Не разбирам въпроса! Ако съм задрямал и чуя звука на осем-цилиндров "Ford Mustang 67' ", е нормално да си отворя очите, за да му се насладя, но подозирам, че не ме питаш точно за това.

22. Ще се смееш ли с мен?

Ще се смея с теб, без теб, на теб, върху теб и под теб. В теб няма, защото не е секси.

Когато жена ти е делфин

23. Ще чуваш ли, когато говоря?

Не, съжалявам! Не знам защо, но често женските думи, които искат да влязат в ушите ми, губят формата си докато пристигнат до мен и аз чувам нещо като бял шум, който минава в тътен, когато ме хванат, че не слушам. Затова - съжалявам!

24. Ще говориш ли с мен?

Мисля да си говоря с теб, иначе бих си купил кухненски робот. Ти от тенис разбираш ли?

25. Ще мога ли да бъда уязвима?

Не знам как си представяш живота с мен, но ще можеш да си каквато поискаш.

26. Ще ме щадиш ли, когато ми е трудно?

Не, няма! Всеки бургазлия знае, че последните повторения са най-важни, така че трудно или не, обратно на лежанката и бутааааааййййй, лице! Без шанаджийски номера!

27. Ще ме цениш ли?

Не знам бе, жена! Остави ме вече на мира, не ти ли омръзнаха тия въпроси?!

Животът ви е такъв, какъвто искате да бъде

Виж, Надя, любовта не е наука или уравнение, което да решиш, задавайки въпроси. Не може да получиш отговорите, които желаеш, и спокойна да се отпуснеш в любовна идилия. Светът е динамично място, което се променя и за теб е по-добре да се приспособяваш бързо, за да си адекватна и щастлива. Човек може всичко, но е друг въпросът дали го иска. Всяка жена знае отговорите на тези въпроси, но най-вероятно не иска да ги приеме. Ако не знае отговорите (ми тъпа е!) то тя си заслужава връзката, в която я лъжат, манипулират, мачкат и т.н. Това важи с обратен знак и за мъжете, които също стават жертви на кофти партньорки. Лесно е да забележиш кога те мамят, кога те използват или кога не са искрени с теб, трудно е да се освободиш и да продължиш.

Как да разбереш дали това е твоят човек? Едва ли има категоричен отговор на този въпрос, така че ще говоря от мое име. В момента, в който видях бъдещата си съпруга, аз пожелах да спя с нея, но това не е показателно, тъй като в този момент бих спал и със сенокосачка (включена!). Поговорих си с нея и лека-полека започнах да я харесвам и като човек, игнорирайки настойчивите мисли за вагината й. Беше истинска, свенлива (не прекалено), любопитна, енергична и противоречива. Всичко това се имитира трудно и лесно се разпознава, ако е фалшиво. Не след дълго разбрах, че тя е това, което търся, и на следващия ден й заявих, че ще е моя съпруга, без да ми бе минавало през ума някога, че изобщо ще се женя. Как разбрах, че съм влюбен ли? Ами мислех постоянно за нея, не можех да й се ядосам за дълго време, не забелязвах други жени и може би това е най-важното, което ме убеди, че е тя.

Всеки си има мечти, а моите бяха свързани с много пари, коли, слава и манекенки или певици, които бяха мои съпруги. Един ден осъзнах, че ако наистина някога имам много пари, коли и слава, бих искал жената до мен да е тя, макар че нямаше да изтрия номера на Дженифър Лопес (бъзикам се, най-възбуждащата жена в моя живот беше лелката от войнишката лафка!). Исках нея, макар че в мечтите си можех да бъда с много други.

После историята я знаете и не е нужно да я преразказвам. Тя е човекът, с когото искам да се будя, с нея мога да мълча и да се чувствам удобно, тя ме е виждала единствения път, в който плаках за последните ми 20 години (кучето ми умря), тя ме подкрепя безрезервно, тя не ме ограничава, тя не се дразни от недостатъците ми, тя не ме натоварва и като цяло е доста приятен човек. Тези неща ги разбрах в движение, отговаряйки си сам на всички въпроси. Караме се и си крещим, но всичко винаги ще се оправя, стига да сме истински и да не се преструваме. Тя ме разбра, когато й казах, че не всеки ден я обичам и ще има дни, когато няма да искам да я виждам. Други дни няма да спирам да я прегръщам и целувам, но за нея остава същественото, а то е, че въпреки настроенията ми, за мен тя е моята сродна душа. Затова я обичам дори, когато ми мрънка за разни неща, когато е зла в "онези дни", когато ми задава тъпи въпроси и не мирясва докато не отговоря (колко засади имал право да прави всеки отбор в един мач!!!), когато е напълняла след раждането, когато докторът ми покаже ужасните й хемороиди, а тя ми стиска ръката, виейки от болка, когато не възпитава децата така, както аз искам, когато е чорлава, с дрипав анцуг и фланелка и прилича на дух-клошар, когато удря колата в бордюри, стълбове и други коли... и така мога да продължа още доста. Честно казано, изобщо не знам защо я обичам (да, днес я обичам!) и отдавна съм спрял да се чудя.

Лесно е, просто трябва да не пропускаш любовта да мине покрай теб и да си замине!

Прочетохте ли

Царят на комплиментите