Да убиеш присмехулник – Харпър Ли
Една от любимите ми книги в моето детство. Засяга сериозни проблеми като расовата дискриминация, убийството, изнасилването, но през детските очи. Заглавието идва от съвета на Атикус Финч, баща на главната героиня Скаут, към децата си – никога да не убиват птичето присмехулник, защото то не вреди никому.

В края на романа един от героите трябва да бъде спасен и Скаут възкликва, че да го убиеш е все едно да убиеш присмехулник. Действието се развива в американския юг, във времената на расова дискриминация, а бащата, Атикус Финч, е адвокат, който защитава млад сакат негър, обвинен несправедливо в изнасилване. Книгата се чете леко и приятно, макар че има сериозни послания. Ще помогне на децата ви да развият емоционалната си емпатия и да научат важни етични понятия.

Всички наши места – Дженифър Нивън
Красиво написан съвременен тийнейджърски роман, в който двамата главни герои, Теодор и Вайълет, търсят интересни географски местности заради училищен проект, а намират ценни житейски уроци. Ще накара децата ви да се замислят за смъртта, загубата, любовта, социалния натиск върху всеки, който не се вписва в нормата, за красивото и грозното в живота. Главният герой Теодор е обсебен от мисълта за смъртта, а Вайълет е претърпяла тежката загуба на сестра си. Изключително трогателен роман, който бих препоръчала и на родителите. Ще ви разсмее, но и ще ви разплаче.

Вината в нашите звезди – Джон Грийн
Главната героиня Хедър е само на 16 години и е болна от рак. Тя знае, че й остават само няколко години живот и затова е изненадана от себе си, когато открива любовта в лицето на друг пациент. Романът разкрива силата на човешкия дух пред смъртта и е написан с великолепно чувство за хумор, меланхолия и романтика. Четох го преди време, когато трябваше да преведа филма, и искрено си признавам, че пролях неприлично количество сълзи. Ще накара децата ви да се замислят за любовта, смъртта, съдбата, която не винаги е благосклонна към нас и волята, която ни кара да вървим смело срещу нея и да не се предаваме, дори когато сме обречени.

Марсианецът – Анди Уеър
Марк Уотни е стъпил на Марс само преди 6 дни, когато пясъчна буря принуждава целия астронавтски екип да се изнесе и той остава там сам, без комуникации, обречен на гладна смърт. Един великолепен класически научно-фантастичен роман, който моят тийнейджър буквално изгълта. Особено препоръчителен за младежи и девойки, които се интересуват от космоса, наука, биология, инженерство, математика.

Теодор Буун, момчето адвокат – Джон Гришам
Това е първата книга от поредицата на Гришам за младия Теодор, хлапе от адвокатско семейство, който постоянно виси в съдебната зала, познава всички адвокати и полицаи, следи всички дела, мечтае да стане адвокат и раздава безплатни адвокатски съвети. В първия роман се оказва в центъра на сензационен процес и единствен знае истината, което прави залогът твърде висок. Освен че е много интересен като действие, романът ще помогне на детето ви да разбере как работи съдебната система, а може би и ще го насочи към интересната адвокатска професия.

Последните две книги все още не съм прочела, но бяха горещо препоръчани в страницата ни във Фейсбук за тийн проблеми. Копирам оттам кратка рецензия за тях. Едната непременно ще взема за моя тийнейджър, защото засяга проблема с дрогата, а втората бих искала да прочете, за да научи нещо повече за нашето детство.

Kpoнoc. Тoя нeщacтниĸ!
Една oт нaй-пoпyляpнитe бългapcĸи дeтcĸo-юнoшecĸи пиcaтeлĸи – Юлия Cпиpидoнoвa – Юлĸa, пpeдизвиĸвa тийнeйджъpитe дa гoвopят oтĸpитo, иcĸpeнo и cъпpичacтнo зa нapĸoтицитe, дopи пpoблeмът дa нe ги зacягa личнo. Cлeд ĸaтo гepoитe ѝ oт poмaнитe „Tинa и пoлoвинa”, „Гpaфиня Бaтopи” и „Maĸc” ce пpeвъpнaxa в любимци нa тийнeйджъpитe, aвтopĸaтa ги зaпoзнaвa c „Kpoнoc. Тoя нeщacтниĸ!”. Toй e мaтeмaтичecĸи гeний, иcтинcĸи титaн нa лoгиĸaтa и… нapĸoмaн. Kpиe двe тaйни – eднaтa e, чe e влюбeн в Tинa, a дpyгaтa – чe ce oпитвa дa ce oтĸaжe oт дpoгaтa. Caмo чe имa мaлъĸ пpoблeм – дpoгaтa нe иcĸa дa ce oтĸaжe oт нeгo…

„Мементо“ Радек Йон
Ние бяхме родени през 70-те и от нас се очакваше да станем граничари, космонавти, продавачи в магазин, достойни комунисти и строители на родината. Бяхме възпитани и отгледани да бъдем такива, но се случиха други неща. И докато на думи и в списание „Славейче” и вестник „Народна младеж” отчитаха бурно колко сме добри, как прибираме реколтата и се готвим плавно през септемврийчета да станем изградени и завършени кадри на БКП, с много от децата на онова време това не се случи. Попречиха ли им Бийтълс, Лед Цепелин, диското, маратонките, доларите пред Кореком, дрогата, алкохола, пречупването на илюзиите? Или само им помогнаха да осъзнаят къде живеят и колко е куха системата…