Детето яде малко или така ви се струва?

Как да престанем да го храним насила

6-месечното дете извръща глава пред лъжичката с пюре, едногодишното виси на майчината гърда вместо да изяде приготвения от нея обяд, а 2-3-годишното изобщо не желае да седне на масата.

Малко яде, тревожа се. Нито уговорките, нито филмчетата помагат.

Нашият е много капризен. Яде само определени неща, притеснявам се.

С филмчетата изяжда повече и по-бързо всичко. Без тях се върти, разсейва и казва, че се е нахранил.

Нашият е шило, не може да стои дълго на масата. Дотичва, изяжда две лъжички и пак хуква нанякъде.

Какво не е наред? Ето една съвременна гледна точка за храненето на децата.

Какво очакват родителите и как е устроен детският организъм

Какви са най-често срещаните очаквания? Например – мама приготвя разнообразна, полезна храна, която детето с удоволствие и благодарност изяжда по график. При това го прави възпитано, последователно и бързо. И най-важното – яде много – супа, салата, второ, компот. А ако е по-малко и е на захранване, количеството и съставът на изяденото напълно съответстват на схемата, която е дала педиатърката. Само че децата не се интересуват от схеми, норми, режими и баланс (калории, белтъчини, мазнини, въглехидрати) Ядат така, както им диктува организмът. Слушат сигналите за глад и ситост, които са единствените им верни ориентири.

Родителите обаче не могат да оставят на самотек тази толкова важна и емоционално заредена тема. Ако не принуждаваш и не контролираш детето, може да умре от глад, да се разболее или да яде само сладки неща и пак да се разболее. Още един момент, който пречи на родителите да видят реалните потребности на децата, е странната увереност, че апетитът при възрастните и при малките е един и същ. Детето например задължително трябва да яде супа или салата преди второто. 

Но обмяната при възрастните и децата е различна.

Не са нужни таблици и схеми, защото всяко дете е уникално. Има само два верни ориентира – глад и ситост. Ако децата се научат да се вслушват в тези сигнали, повечето проблеми с храненето ще изчезнат, масата няма да прилича на бойно поле, а ще носи радост и удоволствие от храната и общуването.

До каква възраст трябва да се кърми детето и кога да започне захранването

С храненето на бебето всичко е лесно – майчината гърда се предлага при поискване, кърменето е често и продължително.

СЗО и Уницеф отдавна са съставили препоръки за оптимално кърмене на децата в младенческа и ранна възраст. Те са следните:

  • ранно начало на кърменето до час след раждането на детето
  • първите 6 месеца след раждането детето е на изключително кърмене
  • захранване от 6-ия месец с продължаване на кърменето до двегодишна възраст и повече при желание

Какво е кърменето за мен

16e33b8fd7ad7ca58b03c6bbca1f0b81 XL

До 6-ия си месец детето няма нужда да получава нищо друго освен кърма или млечна смес: стомахът му не е готов за преработването на нещо различно от майчиното мляко. Сокът, водата, компотът, пюрето, кашите могат да навредят на здравето му и не носят полза.

На 6 месеца детето се смята за готово да бъде захранено, но това трябва да става при наличието на хранителен интерес – настойчиво желание да получи храна и да я опита.

Ако детето не проявява интерес към храната, не бързайте със захранването. Най-вероятно то все още не е готово физически и психически. При някои деца хранителният интерес са пробужда към 7-8-ия месец или към годинката.

Вземайте детето на масата с вас, за да вижда как се хранят възрастните. Така може да прояви интерес към приборите или храната. Не настоявайте да яде. Захранването в този период има опознавателен характер. Всички енергийни и други хранителни потребности детето удовлетворява чрез кърмата или млечните смеси.

Препоръчва се схемата на естествено захранване, когато детето получава микродози от храната на възрастните.

Ако тя не ви допада и сте решили да давате на детето храна под формата на хомогенизирано пюре или каша, обърнете внимание на следното – въвеждането на нови храни често се свързва с понятието норма. Педиатърът предлага на майката схема, в която е посочено колко грама и каква храна, в коя седмица трябва да изяде детето.

Откъде се вземат тези норми? Обяснението е на испанският педиатър Карлос Гонзалес: „Обикновено потребностите се определят не по средното за популацията значение, а по две типични отклонения – по-високи от средното, закръглено, за да се получи красива цифра. Тоест когато казват, че на човек са му нужни 300 мг витамин Х на ден това значи, че според експертите 97,5 % от популацията се нуждае от по-малко.

Обикновено вместо нужда или потребност се употребява изразът „препоръчителна среднодневна норма на потребление“. В този смисъл по-правилно е да се каже, че на повечето възрастни са нужни 300 мг витамин Х дневно.“

Би било странно да мислим, че възрастният човек през всеки ден от живота си изяжда определено количество храна през строго определени интервали от време. Обемът на порциите зависи от физическата, интелектуална и емоционална натовареност, от настроението, сезона, общото състояние и други причини.

Опитите да вкараме детето в таблиците за захранване често предизвикват взрив от проблеми. И всичко това е защото в реалния живот то не съответства на приблизителната и универсална за всички схема.

Смисълът на захранването не е в засищането, а в запознаването на детето с храната на възрастните. Това запознанство продължава докъм 1,5 години и постепенно се превръща в собствено хранене. В този период детето вече е способно да подава сигнали за глад и ситост, запознава се с тези състояния, учи се да ги проявява и удовлетворява.

Защо децата навършили една година ядат толкова малко

През втората година при много деца апетитът рязко се снижава. Причината е в това, че в сравнение с първата година растежът рязко се забавя, следователно се снижава и потребността от храна. Това притеснява много родители. Всъщност намаляването на потребността от храна е съвсем нормално. Обемът на детския стомах е колкото юмрука на детето. Представете си каква част от този обем запълват половин банан, купичка каша или три бисквити. Малкият размер на стомаха не позволява чувството за ситост да се задържа дълго време, затова между храненията има два и половина-три часа. По-добре е детето да се храни по малко и по-често – можете да приготвяте някакви бързи полезни закуски, да вземате храна за из път.

През втората и третата си година детето преживява период на неофобия – страх от всичко ново, включително и от нова храна. Започва да капризничи, не яде определени храни или храни с някакви особености – червени, във вид на пюре, желирани и т.н. (Така работи еволюционният механизъм за защита на растящото дете, което вече може да яде непознати горски плодове или гъби, но не умее да преценява стават ли за ядене.)

Не бива да настоявате и активно да предлагате такава храна. Ако детето вече говори, може да попитате какво не му харесва в храната, с какво го плаши и така да изговори притесненията си. Ако цялото семейство консумира тези храни пред детето, с времето и то ще започне да ги яде.

Често снижаването на апетита е свързано с нещо, което се случва с него в този период – прорязването на зъбките, активното проговаряне, приучаването на гърне. Няма смисъл да се добавя допълнителен стрес и с насилствено хранене.

Захранване, водено от бебето - какво, кога и как

21af8e4730dd4e14142c6fc7f3cea199 XL

Хранителни епохи

Важно е родителите да знаят какво представляват хранителните епохи. Навярно сте забелязали, че има периоди, в които детето яде само макарони или изпитва непреодолимо привличане към сметаната. Децата много добре усещат сигналите на тялото си и инстинктивно удовлетворяват потребностите си от едно или друго вещество.

В един период детето изразходва много енергия и са му нужни въглехидрати, в друг преживява скок в растежа и му трябват белтъчини, в трети има ускорено развитие на мозъка – увеличава се потребността от мазнини и въглехидрати. Невинаги можем да разберем причината, но можем да се доверим на детето в избора на продукти. Затова трябва да се отнасяме спокойно към едно или друго негово предпочитание.

Нормално хранително поведение през третата година

Ако през първите години след раждането детето не е било подложено на хранително насилие, около третата година то става напълно самостоятелно в храненето си: осъзнава кога е гладно и удовлетворява глада си с достъпната му храна или съобщава за това на възрастните, чувства засищане и спира да яде, независимо от това колко е консумирало, колко е останало и какво точно яде. Когато го насилваме да се храни, детето няма възможност да осъзнава сигналите на организма си. Как да почувства глад, ако го хранят по разписание? Как да разбере, че е сито и трябва да спре, ако продължават да го тъпчат с храна с лъжи и уговорки, след като е дало да се разбере, че се е нахранило?

Не е чудно, че към 2-3-тата година, когато детето реално може да се съпротивлява на насилственото хранене, отказва всичко, което му предлагат. Освен това усеща колко се притесняват възрастните за апетита му и за него това е възможност да ги контролира с откази и претенции.

Под насилствено хранене се разбира не само агресивното хранене, когато тъпчем детето с ядене. Насилствени са и способи като уговорките, филмчетата, игрите и развлеченията на масата с цел да отвлечем вниманието му и да го нахраним въпреки нежеланието му.

Хранейки детето насила „в името на здравето“, вие му нанасяте непоправима вреда. Когато е концентрирано върху нещо друго, храносмилателната система не е подготвена за преработката на храната. Стомашният сок се отделя само в отговор на вида и мириса на вкусната храна, на желанието да я консумира. Вместо това детето гледа филмче и механично отваря уста.

При такова хранене то не се научава да слуша сигналите за глад и ситост, което впоследствие може да доведе до преяждане и други разстройства на храносмилателната система.

Храненето като насилие

8aa34336464deb9657c17d2a11102451 XL

Как да научим детето да яде възпитано

Поведението на масата е още една причина за притеснение на родителите. В периода на захранване играта с храната има голямо значение. Детето опознава света с всички достъпни му средства. То се стреми не само да изяде храната или да я подуши, но и да я докосне, размаже, разчупи, натроши или разлее – така я опознава истински и я прави разбираема и достъпна за себе си.

Разбира се, това дразни възрастните. За удобство можете да разделите храненето от опознаването: когато детето престане на яде и започне да си играе с храната, можете да го преместите от масата на пода и да му дадете малка порция за изследване.

Малките деца не се хранят възпитано, трябва да се примирите с това. Умението да си служиш с прибори е сложен навик, който не се появява мигновено и без грешки. Но правилата на етикета се възпитават с личен пример. Ако ежедневно ползваме вилица, салфетка, пожелаваме си приятен апетит, сядаме всички заедно на масата, това постепенно ще стане напълно естествено поведение за детето и няма да се налага да го учим.

Има и друг момент, който често предизвиква намесата на възрастните. Към 4-5-тата година децата трудно се задържат на едно място – въртят се, пълзят, бягат, връщат се на масата. Сложно им е да бъдат неподвижни дълго време и да се концентрират върху един обект. Щом утолят острия си глад превключват вниманието си върху друго занимание. Това е нормално и не бива да им се карате.

Как е правилно да храним детето?

Не го насилвайте да яде, не го пришпорвайте, не зацикляйте на това колко и какво е изяло. Напомняйте си, че не можете да знаете със сигурност колко е гладно.

Питайте детето какво би искало да яде, гладно ли е, какво иска стомахчето му, какво му се яде - нещо студено или топло, твърдо или меко. Тези въпроси ще му помогнат да се вслуша в сигналите на организма си.

Ако сте насилвали детето да яде, изнудвали сте го, а после сте решили да промените стратегията си, трябва да имате предвид, че то ще се нуждае от време (няколко месеца) за да повярва, че сте го оставили на мира и да започне да се вслушва в сигналите на организма си. Въоръжете се с търпение.

Винаги сядайте да се храните заедно. Направете семейното хранене традиция. Това е прост и много ефективен начин да формирате у детето здравословно отношение към храненето като част от живота, да създадете навици, да възпитате правилно поведение на масата. Личният пример е много по-ефективен от всякакви обяснения и заплахи.

Ако се притеснявате за това колко и каква храна е изяло детето, опитайте да си обясните причините, да поработите над собствените си нагласи. Ако то е активно, бодро и със здравословен вид, значи с храненето му всичко е наред. Ако все още се притеснявате водете си хранителен дневник (не по-малко от 14 дни) – така вероятно ще установите, че за две седмици детето е получило достатъчно храна и полезни вещества.

(Откъс от книгата „Мамо, разбери ме“ на Мария Григорян)


Прочетохте ли

За да не страда детето ни от затлъстяване

 

Последно променена в Вторник, 22 Януари 2019 09:43
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Вдигнете ги тия глави, бе!

Вдигнете ги тия глави, бе!

22 Юли, 2019 Забавно

Да забременееш по график

Да забременееш по график

08 Авг, 2019 Добра форма

Когато и ако...

Когато и ако...

30 Юли, 2019 Отношения

Мама я няма

Мама я няма

25 Юли, 2019 Татко Калоян

Милото

Милото

12 Авг, 2019 Дом

Вие как се казвате?

Вие как се казвате?

11 Авг, 2019 Възпитание

Що се смеете на чуждото страдание!

Що се смеете на чуждото страдание!

19 Авг, 2019 Татко Калоян

Истанбул - столицата на света

Истанбул - столицата на света

17 Авг, 2019 Развлечения

Тиганът, без който не можем

Тиганът, без който не можем

17 Авг, 2019 Забавно

Страшна късметлийка

Страшна късметлийка

15 Авг, 2019 Блог

Милото

Милото

12 Авг, 2019 Дом

Вие как се казвате?

Вие как се казвате?

11 Авг, 2019 Възпитание

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам