Автор Мария Караиванова

Скъпи майки, аз съм учителка. Скъпи учителки, аз съм майка и преди седмица напуснах фейсбук групата “Детски учители” крайно разочарована от всичко, което се случи там след “скандала” с исканията за камерите в детската градина. Ще ви обясня защо.

Обидените учителки са тези, които са с много нисък интелектуален статус и са гузни по отношение на качеството на работата си. Онези колеги, които знаят, че работят добре, или изобщо не се впуснаха в дискусията, или пък симпатизираха на родителите. В редките случаи, в които се случваше колега да даде стойностно мнение, биваше нападнат от ято обидени учителки, които повтаряха едно и също, в което най-грозното беше, че към децата всички се обръщаха с думата “отрочета” – “нека родителите да видят какви са им отрочетата”, “ние им гледаме отрочетата, а те пият кафе отсреща”, отрочета, отрочета, отрочета. Една другарка се опита да ми обясни, че думата не била обидна. Ама другарко, мозъкът ми работи с контекст и разбира кога конотацията на думата е позитивна и кога е негативна, аз не съм 3-годишно дете, което възприема думите една по една...

Живеем в общество, което наистина е настроено срещу учителите си. Респектът и уважението към труда на просветителите липсва и липсата му понякога стига до приматски реакции като това да се бият учителите. Но как стигнахме до там? Да видим. Защо учителското съсловие не обяви стачна готовност, когато го биеха? Защо Янка Такева не заплаши със стачка, още когато отнеха всички права на учителя в класната стая и му забраниха да гони ученици от час, нищо че хвърлят столове, пречат на учебен процес, обиждат учителката и т.н.? Защо не заплашват със стачка, винаги когато родител с дебел врат идва да нарежда какви оценки да има детето му? Защо не стачкуват заради ниските си заплати и нечовешките условия на труд с по 30 деца в група? И защо сега, когато съвсем основателно майките пожелаха камери в детската градина след редица случаи на вербално и физическо насилие над децата им, се сетиха да стачкуват? Г-жа Такева в хор с орда от “другарки” припяват, че “бръмбарчетата” били незаконни. А колко законно е да удряш моето дете, другарко? Законно ли е да го наричаш “мърльо”? Законно ли е да казваш на дете “ако те удари, удари го и ти два пъти по-силно!”? Законно ли е да заплашваш детето ми, че ще го изхвърлиш на улицата, ако не спре да плаче? Законно ли  е да използваш обидни думи и действия срещу детето ми, които аз не бих и помислила да използвам като методи на възпитание?  Вярно, за неписани закони говоря, но като не ги спазваш, не печелиш уважение и ето – затова родителите не уважават учителите. Във въпросната фейсбук груп мантрата на обидените учителки беше “ами защо не поставим камери и у тях, за да видим как родителите възпитават децата си?”. Това е интелектуалното ниво на 4-годишно дете, “уважаеми колеги”. Т.е. разсъждавате като дете на тази възраст – “ако мен ме ударят, ще ударя и аз”. Като майка и като педагог ви казвам, че всички, които разсъждавате по тази логика наистина си заслужавате видео-наблюдението, защото не е ясно как сте стигнали до поста си детски учител и не е ясно какви действия могат да се очакват от вас. Не се знае как можете да използвате физическото си и възрастово превъзходство спрямо децата, за които се “грижите”. Недопустимо е това да е логиката ви! Янка Такева също трябва да е под внимателно видео наблюдение.

В същата фейсбук група една жена, която публично обяви, че учи педагогика (но иначе е счетоводителка), защото смятала да отваря частна детска градина, ме нападна заради симпатията ми към майките – която беше явно различна от всеобщата нагласа в групата – като започна да сипе обиди по повод на детето ми (“Дъщеря ти ще стане чистачка, защото ти с твоята учителска заплата няма да можеш да й осигуриш бъдещето”). Такива хора трябва да бъдат под видео наблюдение, драги учители. И психотестове трябва да им се правят, защото не може да използваш децата като средство за обида. И после да те пуснат да се грижиш за група от цели 30 от тях!

Всички даскалки (ами да, щом “отроче” не е обидна дума, значи и “даскалка” не е) бяха вкупом обидени от желанието за видеонаблюдение. И нито една не се сети да забележи, че родителите искат и увеличение на учителската заплата, за да са мотивирани хората да я работят тази професия, както и намаляване на броя деца в групите от 30 на 20. Никоя учителка не се сети да се обедини с протеста на родителите и вместо нападка в него да види зов за промяна, която ще е положителна и за двете страни – родители и учители. Вместо това армията от Янки Такеви, обидени, обявиха, че ще отвърнат на удара на 14-ти септември (или там когато).

Пак някъде в социалната мрежа една учителка по английски обясняваше как децата в часа й се гримирали, говорели си и никой не й обръщал внимание. Нито на нея, нито на думите, които пишела по дъската, нито на нищо. И накрая тя им казала да извадят по един лист и да правят диктовка. Никой не я уважавал. Ами, честно казано, сигурно и аз нямаше да те уважавам, незнайна госпожо. С толкова остарели методи на преподаване няма как да спечелиш уважението на новите деца. Няма как да те уважават, ако с тях се държиш като текезесарка. Няма как и родителите им да те уважават, защото, неспособна да привлечеш вниманието им, няма да ги научиш на нищо.

И накрая като за десерт, преди две седмици пуснах обява за учители. Нямаме достатъчно в нашия център и ни трябват нови кадри. Държим на добри личностни качества, педагогическо образование и много добър английски. Заплатата варира между 800 и 1400 лева в зависимост от хорариум, брой поети ангажименти, админстративни задължения и т.н. Групите, с които се работи, са средно с около 6-8 деца. По обявата не кандидатства нито една другарка от онези, които плачат, че заплатите им са малки и работят с по 30 деца. Кандидатите бяха основно млади момичета, работили в чужбина. Като сервитьорки. Нито една не избрах. Къде сте, квалифицирани педагожки? Няма да ви наблюдавам и с камери, защото в нашите класни стаи родителите имат сравнително свободен достъп, а и всичко се чува през вратите им. За протеста ли се готвите? Ще протестирате за повече респект? Сами сте си виновни за изгубеното уважение. Дръжте се на положение, уважавайте децата, имайте повече любов за тях, не ги наричайте “отрочета”. Бъдете креативни, отстоявайте правата си, работете съвместно с родителите, вместо да ги обвинявате за своите професионални неуспехи. Застанете редом до родителите и срещу Янка Такева и системата. И уважението ще си дойде само.  

На всички колеги, които работят с любов и вдъхновение, и не се предават – честит празник!

Можете да прочетете и статията на Мария Караиванова Децата не са проект на родителя.

Още по темата в Учители, подкрепете родителите!и Национален протест: Не на насилието в детските градини и училища.

Препоръчваме ви и гледната точка на Валя, която е "От двете страни на барикадата".