Това писмо получихме от една благодарна майка, която със спокойствие е оставяла детето си на "каките", а то с радост е прекарвало дните си при тях. Тя с благодарност се сбогува с тях и им казва „Чао, чао, какиии!“ Вярваме, че е важно да се споделят хубавите неща в живота, както и да говорим за добрите хора, затова го публикуваме тук и се надяваме то да стигне и до страхотните хора, работещи в 21 СДЯ Бон-Бон.

Здравейте, Мария,

Дълго време се чудих къде да изразя благодарността си към персонала на 21 СДЯ Бон-Бон. Мислих да пиша благодарствено писмо до Министерство на здравеопазването (яслите са под тяхно ръководство), но се опасявам, че писмото ще потъне някъде там, на някоя купчина с множеството оплаквания и жалби. Мислих да пиша до самата ясла, но пред тях вече лично изразих благодарността си. Ще се радвам, ако дадете гласност на моите писания и предварително се извинявам, ако чисто стилистично те не са издържани.

Имам две деца (момчета) и не съм от особено чувствителните и емоционални майки. Не мисля, че светът по принцип се върти около тях, моят - да. Нямам очаквания персоналът по яслите и детските градини да има по специално отношение към тях, затова и бях изключително приятно изненадана от отношението, което малкото ми дете Явор получи в 21 СДЯ Бон-Бон. Няма да влизам в подробности от сорта на това, че той проговори там, научиха го да пие вода от чашка и да се храни сам и ми помогнаха да махна памперса (неща, които по принцип смятам, че не са техен ангажимент, а на родителя), но ще се опитам да предам усещането, което те оставиха в мен и в детето.

Искам да изразя благодарността си към ръководството на 21 СДЯ Бон-Бон в лицето на г-жа Владимирова, към г-жа Витанова (възпитател), която научи детето ми да пее „Мила моя мамо“, към жените, които полагаха ежедневни грижи за него, към целия персонал на яслата.

За родителите с любов, за учителите с благодарност 

Ето че Явор тръгна и на детска градина, при брат си, до нас. Колко удобно – ще ги водя и взимам заедно, няма да обикалям половин София в задръстванията. Но Явор реве, за първи път реве, пита кога ще отворят Бона, кога ще види Ивавилон (Ивайло) и каките (така Явор наричаше сестрите и лелите от яслата, само за информация едната беше над 70-годишна кака). Колко интуитивни са децата... Последния ден на Явор в яслата си спомням, че вървейки от паркинга (да, имат паркинг) към яслата, Явор каза „Мамо, много е хубав Бона. Много е хубава нашата полянка.“. Плаках, разревах и персонала. Плаках и следобеда, когато го взимах, разревах и втората смяна. „Яворе, кажи чао на каките.“ „Чао, чао, какиии!“ – усмихнат. Не разбираше, че това не е „чао, ще дойда утре пак“, не разбираше, че това е сбогом, освен ако аз не реша да го заведа, за да ги види. Напомням, че не съм особено чувствителна и емоционална майка.

М.с Стоянова, леля Вили, м.с. Милоева и леля Нина – това са жените, които полагаха ежедневни грижи за него. Те не само гледаха детето ми, те го дариха с внимание и обич, които днес трудно се срещат извън семейството. Те ми подсигуриха спокойствие. Година, в която детето ревеше, не защото ходи на ясла, а защото не може да отиде, в редките случаи, в които е боледувал. Година, в която детето тичаше с усмивка към тях, а аз спокойна отивах на работа. Година, в която ежедневно срещах разбиране, уважение и внимание. Година, в която повярвах, че доброто продължава да съществува и хората още го носят в себе си...

Думите и жестовете за безсилни да изразя благодарността си за грижите, вниманието и обичта, с която тези отдадени на професията си жени дариха детето ми! Никога няма да ги забравя! Радвам се, че ги има и че ги срещнах! Пожелавам им още дълги години да са живи и здрави и да не се променят! Дано повече Хора взимат пример от тях... Нека бъдат благословени!

Милка Василева

Препоръчваме ви още:

Искаме едно и също

Скъпи учителю!