Това видео ще ви просълзи. То представлява писмото, което деца с диагнози записаха до своите учители.

Скъпи учителю!

Знам, че не винаги изглежда така, но аз наистина искам да слушам и да уча.
Просто мозъкът ми е малко по-различен.
Затова искам да знаеш тези неща за мен: 
Аз трябва да се движа, иначе наистина не мога да се съсредоточа.
Въпреки че не те гледам, слушам какво казваш. 
Ако ми кажеш да стоя мирен, трябва да използвам цялата си концентрация, за да правя само това. 
Натъжавам се, когато ми кажеш да положа повече усилия, въпреки че вече съм дала всичко от себе си. 
Всъщност ми е по-лесно да внимавам, когато се клатя на стола си. 
Когато ми дадеш прекалено много инструкции, си мисля, че никога няма да успея да ги запомня всичките. 
Понякога мама и тати пишат цялото ми домашно.

Ето така можеш да ми помогнеш:

Позволи ми да стана и да се движа, докато уча!
Позволи ми да гледам, където искам, когато ми говориш!
Позволи ми да се клатя или да се отпусна в стола си!
Без значение какво направя, моля те, позволи ми да имам почивка!
Дай ми домашно, с което мога да се справя сама, без помощта на мама и тати!
Опитай да ми даваш по-кратки насоки!
Просто ме попитай: “От какво има нужда мозъкът ти в момента?”
И едно последно нещо - моят мозък може и да работи различно от твоят, но той също е изумителен!

С обич, твоя ученик!

Деца с диагнози като аутизъм, Синдром на Аспергер, СДВХ (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност), затруднения при обучението, проблеми при сензорното преработване, централно разстройство на слуховата обработка, дислексия често срещат затруднения в традиционната класна стая. Децата, които помогнаха за направата на видеото “Dear teacher” и участваха в него, представляват точно тях. Те искат да споделят с учителите си как работят мозъците им, както и няколко начина да им помогнат в класната стая.

Препоръчваме ви още:

7 принципа на образованието в най-добрите училища по света

Разбирам те. Не те обвинявам. Ще ти помогна.