Автор: Надя Колева

Историята, която ще ви разкажа днес, е пълна с музика. Пълна с вълшебство, както казва самата Еми.

Емили Цонева е едва на 13 години, а вече има впечатляваща колекция от грамоти и награди за своите музикални постижения на родна сцена, но също и на големите международни сцени. Еми е скромна, тиха, но нейните изпълнения вълнуват силно всеки, който ги чуе. Вярвам, че децата като нея заслужават историята им да бъде разказана и прочетена. Вярвам, че в България има още много, много деца, които постигат велики неща, макар и в крехка възраст, и за тези деца трябва да се говори и то много, защото тях ги ИМА и те правят значими и велики неща.

Еми, кога усети, че пианото е „твоето нещо“, че искаш да свириш?

Може би преди 5-6 години. Всъщност бях съвсем малка, когато слушах как мама свири на пиано и някак си пианото винаги е било пред мен. Но когато бях на около 5 години и половина, решихме да пробвам да отида на урок, идеята всъщност беше на баба и учителката по пиано на майка ми – госпожа Весела Пенева.

Оказва се, че пианото ѝ харесва от първия урок и постепенно става част от живота ѝ, неизменна част. Подходът на учителката, госпожа Весела Пенева е интересен. Тя представя чрез музиката различни приказки и така, на игра, децата (не само Еми, но и други деца, които ходят на уроци при нея) без да се усетят, тръгват сами да рисуват своите музикални картини, да разказват своите музикални приказки!

Кога беше първият ти конкурс? Разкажи ми за него?

Беше през 2012 г., казваше се „Орфеево изворче“, в гр. Стара Загора. Това беше фолклорен конкурс за народни танци и народна музика, но имаше и раздел "Класика", така че решихме да участвам!

Еми споделя, че в началото се е притеснявала да излезе на голямата сцена, но постепенно притеснението отстъпва място на увереността и започва поредицата от национални конкурси и участия, които достигат до около 10 годишно. А зад гърба си има десетки награди и отличия, сред които няколко първи награди и също специални награди на журито.

Еми се състезава заедно с възпитаници на музикалните училища. Нейният талант и труд, обаче, я отличават и тя започва да привлича вниманието на чуждестранни участници в журитата на конкурсите, на които се явява. Първото ѝ международно участие е през 2017-та година. Получава покана за участие в концерт във Виена, благодарение на участие в Международния клавирен конкурс „Андрей Стоянов” - София през 2016-та – тогава в журито присъства оценяващ от Виена, който вижда в Еми голям талант и без да се колебае, я кани на участие във Виена. Тогава 6 деца от България получават такива покани, заедно с Еми, което е първата подобна покана от Виена. Във Виена Емили и нейната учителка по пиано решават да предизвикат себе си и включват в програмата Рондо от Моцарт! Колко смело  – да свириш Моцарт в града на Моцарт! Тогава Еми е едва на 11 години, а дебютът ѝ на международна сцена е повече от успешен – изпълнението ѝ е невероятно!

Еми, как се почуства във Виена, за първи път на международна сцена?

Вълшебно!!!

След Виена, следват още няколко концерта и участия в български конкурси за клавирна музика, сред които VIVAPIANO - София, „Милчо Петров” – Пловдив, МММК „Надежди, таланти, майстори” – Добрич, международен клавирен конкурс „Класика и съвременност” в гр. Стара Загора и други. Навсякъде Еми печели сърцата на журито и на публиката със своята музикалност и талант! След участието в Международния фестивал на изкуствата „Трикси” - Албена през лятото на 2018-та година, идва и нова покана за Еми, от международния конкурс в Москва "Славься, Отечество!"

Разкажи ми за Москва!

Там беше като приказка! Имахме възможност да разгледаме Москва, един наистина великолепен град! Особено интересен беше Музеят на космонавтиката! И всичко, всичко друго, което видях, ми хареса!

В Москва Еми постига невероятен успех – конкурсът "Славься, Отечество!" се провежда в началото на ноември, 2018 с участници от Русия, България (Еми), Молдова, Румъния и др. Еми завладява сърцата на публиката и журито със своите музикални изпълнения на Импромптю оп.142, н.3 от Шуберт и Юношески етюд от Лист. Изпълнението ѝ е толкова впечатляващо, че тя става Лауреат Първа степен в нейната възрастова група, раздел инструменталисти. Това е първата голяма международна награда на Еми. След невероятния успех в Москва, тя се готви за нови музикални постижения, като следващото ѝ голямо участие ще бъде през март, 2019 в Истанбул. Поканата за участието в Истанбул идва отново от част от журито на конкурса „Трикси” това лято.

Еми, как си представяш твоето бъдеще, какви са твоите мечти оттук нататък?

Искам да се занимавам с музика. Сега ми предстои кандидатстване за гимназия, първо искам да науча английски и след това да продължа да се занимавам с пиано. Искам да уча в музикална академия, може би в чужбина, да бъда концертиращ пианист.

Предстоят ти изпити след 7-ми клас, как успяваш да съчетаеш пианото с уроците?

Справям се. Ще кандидатствам за прием в НАГ (бел. ред. Национална Априловска гимназия, гр. Габрово) и сега ходя на уроци по математика, по български. Искам да ме приемат, за да уча английски.

(Еми е скромна, но истината е, че е отличничка и полага големи усилия да запази отличен успех при натоварената си програма с концертите и участията в конкурсите и засега се справя много добре, а вярвам, ще продължи така и занапред!)

Какво най-много обичаш да свириш?

Шуберт и Лист! Романтиците!

След интервюто с Еми, продължаваме разговора с майка ѝ, защото знам, че има нещо, което не ѝ дава мира, въпреки успехите на Еми.

"Еми е много талантливо дете, но полага и големи усилия, за да постигне тези добри резултати! Тя започна да свири на 5 годинки и половина, а когато беше на 7, участва за първи път на голям конкурс - още с първата си конкурсна изява, спечели „Златна лира на Орфей” от националния конкурс „Орфеево изворче” – Ст. Загора, 2012 г. Оттогава досега, тя е печелила различни награди от всички конкурси, в които е участвала, като най-голямото ѝ постижение е, разбира се, първата награда от конкурса в Москва, но също и наградите ѝ от международния клавирен конкурс за непрофесионалисти VIVAPIANO, конкурса „Андрей Стоянов” , а през април 2017 г. печели Специална награда за изпълнение на българска творба на международния конкурс „Музиката и Земята” – София. От националния конкурс „Милчо Петров” – Пловдив /2015,2016,2017 и 2018 г./ има първи награди. На Международния фестивал на изкуствата „Трикси” – Албена, 2017 г., печели първа награда, както и специална награда за концертно участие в Италия, осъществено на два концерта в Рим. Първият в църквата CHIESA VALDESE di PIAZZA CAVOUR, под Патронажа на Посланика ни при Светия престол – Негово превъзходителство проф. Кирил Топалов, а вторият – в българското училище „Асен и Илия Пейкови”. През март 2018 г. спечели първа награда на Националния конкурс „Децата на България” – Шумен. На VIVAPIANO – София, 2018 г., се класира на първо място с 98 точки от 100 възможни, а за изпълнението си на българска пиеса е удостоена със Специалната награда на СБК. През май 2018 г. за участието си в Седмицата на изкуствата – Боровец, спечели първа и специална награда за изпълнение на пиеса от Барток. Участвала е в майсторските класове на проф. Шантал Стилиани /Франция/ и проф. Ростислав Йовчев. Има награди и за дуетни участия, грамоти, медали... Зад всичко това стои не само нейният талант, но и трудът ѝ, защото в музиката, за да се постигнат добри резултати, трябват много усилия, търпение и постоянство!

Моята голяма мъка е, че в България почти никой не подкрепя тези деца. От една страна, условие за финансово подпомагане е възрастта (14 години), от друга - стипендии получават деца, участвали на определени конкурси или други области за изява. За някои от участията, организаторите покриват част от разходите, но като цяло сами си плащаме всичко, свързано с всяко едно нейно участие. Средната сума е около 200-300 лв. за един конкурс в България, участията ѝ в чужбина са отделно. Досега, макар да ни е било доста трудно, успяваме да покрием всички разходи, защото тези участия и конкурси са важни. Именно чрез тях Еми получава поканите за международните участия, които са много важни за нейното бъдеще. Еми не учи в музикално училище, но се състезава наравно с възпитаниците на музикалните училища и печели награда на всеки конкурс, на който се е явила! Участията се увеличават, което е прекрасно, тази година станаха вече 10, но в същото време за нас, като средностатистическо семейство, е доста трудно да покрием всички разходи – правим го, за сметка на нещо друго.

Еми ще продължава да постига своите успехи, но това са също и успехи на България. Ние много държим на всяко участие, защото тя трябва да бъде забелязана. Само така ще има шанс за по-нататъшно развитие. Всяко участие за нея е опит, който трупа. Подготовката, мотивацията, усилията, които полага, са много важни за един музикант.

Моята болка е всъщност болката и на много други родители. Защото ние все пак успяваме да я подкрепим финансово, а много други родители на не по-малко талантливи деца просто не могат да си го позволят. Тормози ме въпросът – колко ли недоразвити таланти са угаснали, защото нашата държава няма никаква политика за даровитите деца, особено по-малките. Това е моята болка и наитина, бих била щастлива да виждам все повече деца като Еми, но истината е, че нейният успех си има и финансова гледна точка. А за много родители е лукс да развиват таланта на детето си!

Вижам в очите на майката на Еми голяма надежда, въпреки трудностите.

Дано има повече деца като Еми.

Препоръчваме ви още:

Бела, която пее като ангел

Софи, която мечтае да снима късометражен филм

Валерия, която прави икони и обича гимнастиката