Автор: Димитър Апостолов

Два сериала, които гледах в последните месеци, ме накараха да се замисля за успеха и щастието в живота. Първият е "Little fires everywhere", а вторият "The last dance".

В "Little fires everywhere", зрителят проследява два конкуриращи се модела на детско възпитание – този на Мия, която отглежда дъщеря си, насърчавайки я да мисли и чувства, да поставя под въпрос различните аспекти на реалността, и този на Елена, която учи четирите си деца да са перфектни според идеалите на обществото, потискайки чувствата и личните си желания.

По ирония на съдбата, и двата модела се оказват неадекватни за конкретния случай. Всяко дете изразява различни изисквания, за да чувства майчина обич – дъщерята на Мия желае да има постоянен дом и приятели, както и финансова независимост; децата на Елена пък искат свободата да могат да грешат, да са различни, да чувстват. И двете майки, твърдо убедени в своя модел на възпитание, го налагат на децата си, без да се съобразяват с техните желания и нужди. Резултатът – децата не се чувстват обичани. Последствията – дъщерята на Мия намразва майка си, едната дъщеря на Елена избягва от вкъщи, другата прави таен аборт, единият син е с разбито сърце, а другият не събира смелост да задържи любимото момиче.

В "The last dance" проследяваме възхода на баскетболния отбор Chicago Bulls през деветдесетте, като влизаме в съблекалнята на световните мегазвезди Майкъл Джордан, Скоти Пипън, Денис Родман. Направи ми силно впечатление каква дума използва всеки от тях, за да опише родителите си – tough - корави, сурови, "твърди". В какво се изразява тази твърдост? В поставянето на успеха пред любовта.

Майкъл Джордан казва, че е водил люта битка с брат си за бащината любов, която така и не заслужил като дете. За баща му, истинското момче е спортен супер герой, който в семейство Джордан по това време е по-големият брат. Скоти Пипън споделя, че подписва заробващ договор, който го ощетява финансово, за да може да осигури сигурност за семейството си. Денис Родман признава, че никога не е чувствал родителска обич. Опитал да я замести със славата в баскетбола, но бързо разбрал, че тя е преходна и така стигнал до ръба на самоубийство.

Това, което ми прави впечатление и в двата сериала е, че липсата на истинска родителска любов оказва различно влияние на всяко дете. Като цяло, детската психика се стреми да реализира това, което родителят изразява като ценност, за да заслужи любов. Един ден детето разбира, че не е обичано заради самото себе си. От там нататък, прекарва целия си живот да постигне чужди идеали, загърбвайки собствените си чувства и нужди.

Излиза, че много от най-успелите спортисти, политици, музиканти, чрез свръхпостиженията си, отправят вик към родителите си – „Мамо, татко, обичайте ме. Аз заслужавам любов.”

Преди време, попаднах случайно на цитат в социалните мрежи – „Ако детето ви не желае да стане известно или богато, значи сте си свършили работата като родител”. Въпреки че опростява доста по-сложни динамики, изглежда тази житейска мъдрост добре идентифицира най-изконната човешка нужда от безусловна родителска любов.

И ако като родител се чудите какво означава това конкретно за вашето дете – просто го попитайте. Ще се изненадате колко добре едно дете може да опише какво желае, за да се чувства обичано.

Димитър Апостолов е учител на свободна практика и автор. Повече от него може да прочетете тук.

Може да харесате още:

Не убивайте Моцарт

Пожелайте им лош късмет