Експертите откриха нова разновидност на родителската хиперопека, която не носи на децата нищо друго освен вреда.

По аналогия с шерпите-носачи така наричат родителите, които в пряк и преносен смисъл носят вместо децата си товара, с който те са напълно в състояние да се справят сами. Този термин е измислен от психолозите неотдавна и се вписа в поредицата негативни типажи на родители. Шерпите са отличават от другите родителски типове с това, че напомнят по-скоро на слуги на децата си.

Ето как майка описва, какво не е наред с родителите-шерпи: „Не разбирам защо някои майки постоянно носят раниците на децата си, саковете с екипите им, музикалните инструменти и т.н.? Да оставим настрана случаите, когато децата са малки, а раниците тежки. Децата порастват, а майките продължават да мъкнат, макар наследниците им вече да са във възраст, когато спокойно могат да се справят сами. Това е част от отговорността, която е време да започнат да поемат.“

Да си видим грешките

На същото мнение е австралийският експерт, баща на шест деца Джъстин Коулсън. Разбира се, на децата може да се помага, но ако правим всичко вместо тях, това ще забави развитието им, смята специалистът.

„Децата се раждат с желанието да станат господари на собствената си вселена, да се изявяват, да говорят и правят това, което им подсказва вътрешният глас. Родителите, които ги лишават от тази възможност, застават на пътя им и им пречат да пораснат.“ – твърди Коулсън в интервю за Daily Mail.

Пред родителите стои задачата да разберат кога детето действително има нужда от помощ и кога могат да го пуснат „на свободно плаване“. Важно е да не се пресича чертата, да не правим за тях неща, които те могат и трябва да вършат сами.

„Възпитанието може да се сравни с ходенето по въже – някои родители дават възможност на детето си „да падне“ от въжето, за да го закалят, понякога твърде екестремно, но другата крайност също гъмжи от проблеми.“, смята Коулсън.

Децата, които през цялото време са били обслужвани, предпазвани от всякакви неприятности, лишени от възможността да преодоляват трудности, се превръщат в мекотели, безволеви тийнейджъри.

Мамо, живей си живота!

Най-неприятното последствие от шерп-родителството е, че у детето се развива твърдата убеденост, че всички са му длъжни, светът е в краката му, а то леко и безпроблемно продължава напред.“ – пояснява Коулсън. Израснали в условията на хиперопека, тийнейджърите не желаят да поемат каквато и да било отговорност, по всякакъв начин бягат от нея. Те имат психиката на жертви – убедени са, че нищо не могат, че не умеят да вземат самостоятелни решения и да носят отговорност за последствията от тях.

Ако нещо не им се получава, виновен е винаги някой друг, никога те. Или просто признават, че не са имали желание да постигнат какъвто и да било резултат… Но вината не е тяхна, виновни са родителите, които с всички сили са се стремили да им осигурят "щастливо" детство.“, казва Коулсън.

Затова родителите, които чувстват, че се превръщат в шерпи на децата си, трябва да положат усилия да върнат баланса в методите си на възпитание, докато не е късно.

„В идеалният случай, когато детето не успява в нещо, трябва да вървим по средата между „нека се провали, ще му е за урок“ и „ще го направя вместо него“ – казва експертът. – „Ние трябва само да сме до него, ако се появи нужда, да предложим помощ и подкрепа, да кажем: „Облегни се на мен за минутка, държа те.“ Ако видите, че детето се справя, въпреки трудностите, не се намесвайте, дайте му възможност да продължи само, а усещането, че е в безопасност, че ще му се притечете на помощ, ако се наложи, ще е неговата морална опора.“ 

Препоръчваме ви още:

Как да възпитаме правилно родителите - ръководство за деца

8 умения, които ще помогнат на тийнейджъра да оцелее като възрастен

Майка-орлица или прелетна птища