Автор: Мария Пеева

Предполагам, че на всеки родител му се е случвало да излъже детето си или най-малкото да му се иска да го направи. В повечето случаи дори не го осъзнаваме като лъжа или ако го осъзнаем, си казваме, че това е “бяла лъжа”, за тяхно добро е. Ето няколко ситуации, в които лично аз се чувствам изкушена да излъжа детето.

Ще ми бият ли инжекция утре на доктора?

Има ли още шоколад?

Ти пила ли си алкохол, като си била ученичка?

Всъщност има много ситуации, когато да излъжеш детето изглежда (и действително е) по-лесното решение.

1. Правим го, за да им изградим самочувствие, когато ги хвалим за някое не кой знае колко забележително постижение.

2. Правим го, за да си спестим неудобен разговор или дълги обяснения.

3. Правим го, за да им спестим болка, когато някой близък от семейството почине или се разболее тежко.

4. Правим го, за да ги изплашим и да спазват правилата, които иначе не успяваме да наложим.

5. Правим го, за да запазим по-дълго света им щастлив и безгрижен.

Как да научим детето да ни лъже

Със сигурност и вие ще допълните този списък. Има обаче една много хубава мисъл на Марк Твен за лъжата, която винаги ми идва наум, когато се изкуша да избера лесния начин: “Ако винаги казваш истината, никога няма да ти се наложи да помниш какво си казал.” Защото истината за лъжата е, че рано или късно тя бива разкрита. А малките ни деца помнят много добре всяка наша дума и когато един ден разберат, че от време на време ги послъгваме, за тях нашите добри намерения няма да имат никакво значение. На свой ред те ще си направят два важни извода:

1. На мама и татко не може да се има пълно доверие.

2. Да лъжеш не е чак толкова страшно.

Излиза, че като с всичко останало, лесният път не води в най-добрата посока. Може би е по-добре да обмислим други варианти за справяне със ситуациите, в които лъжата само привидно изглежда най-доброто решение. Ето и моите идеи, а ще се радвам да добавите и вашите:

1. Не лъжа децата за способностите им. Хваля ги, винаги когато има повод, но не преувеличавам, само за да се почувстват щастливи. В бъдеще това може да ги подведе и да бъдат разочаровани. Освен това се опитвам да ги науча да се сравняват само със себе си.

2. Не си спестявам неудобните разговори на каквато и да е тема. Щом ми зададат въпрос, отговарям. Независимо каква е темата. Когато детето зададе неудобен въпрос, това означава, че то вече има някаква информация по него, затова по-добре да получи правилната.

За патологичните лъжци

3. Когато някой близък е болен или починал, децата ми научават за това, не отлагам във времето. Отлагането във времето всъщност няма да помогне на детето да се справи със загубата, защото дори да са минали седмици или месеци, за него ще е все така тежка вест, когато го чуе за първи път. Когато родителите ми се разболяха от деменция, казах на децата и ги държах в течение за това какво се случва с дядо и баба. Така разбраха от мен и приеха промяната в тях, без да страдат и да се чувстват виновни, че баба и дядо са по-избухливи или пък не ги познават.

4. Наскоро в магазина чух майка да лъже детето си, че ако вдига шум или прави бели, ще дойде полиция и ще го арестува. Детето - около три-четиригодишно - се притесни и спря да щурее. То ще запомни тази случка, но след няколко години ще разбере, че не е истина и майка му е преувеличила. Съответно - всички предупреждения, които тя някога му е отправяла, ще “олекнат” и то ще ги нарушава без притеснение за последиците. Майката можеше просто да каже, че в магазина не бива да се тича, защото ако бутне нещо, ще трябва да го платят, вместо да си купят нещо.

5. Лъжата, за да запазиш щастието на детето… Това може би е лъжата, която ни изкушава най-често. Трябва ли детето да знае, че по света има войни и умират хора, умират деца? Трябва ли да знае, че има лоши хора? Че приятелката на майка му я е обидила, че партньорът на баща му го е предал? Че кученцето го е блъснала кола и вече не е сред нас? Всъщност детската психика не е толкова крехка и има чудесни механизми, по които може да смели и обработи тъжните неща, които се случват с нас и край нас, така че да са подготвени достатъчно добре да се справят с тях, когато един ден сами носят отговорност за себе си. Наш дълг като родители е не да ги отгледаме като “цвете в саксия”, а да им помогнем да израснат в силни и независими възрастни хора. В този смисъл всеки урок, всичко, което се случва в реалния живот, може да им бъде обяснено. По света има ужасни войни и едни хора убиват други хора, и най-вече страдат невинните - затова войната никога не е добро решение. Да, има лоши хора и понякога те се държат добре, затова не бива да се вярва на всеки, който е мил с теб. Да, приятелката на мама я обиди много, затова мама плака. Но мама ще ѝ прости, защото всеки човек може да сгреши. Или няма да ѝ прости, защото се чувства предадена. Да, кученцето ти вече го няма, но ще му изкопаем гроб и винаги, когато ти домъчнее, ще отиваме да го видим.

За да не звуча твърде назидателно, ще ви призная, че не винаги съм била майката, която казва истината. Да излъжеш ми се струваше добро решение в детството на големия ми син и си понесох последиците от това в пубертета му. Тук ви разказвам две истории, в които прибегнахме до лъжа с най-добри намерения. Впоследствие му се извинихме за тях и останаха в семейните ни спомени, в специалната глава “мама и татко също грешат, не правете като тях”. :)

Прочетохте ли

Пубертетът и лъжите