Какво ѝ е толкова важното на емоционалната интелигентност?

Автор: Мария Караиванова

Преди няколко седмици, във фейсбук, един мой познат пусна ей така на майтап пиктограма, изобразяваща 2 картинки: първата с жена, говореща на мъжа си и с надпис “проблем”, а втората показваше как мъжа изритва с крак жената извън очертанията на картинката с надпис гласящ “решение на проблема”. Една седмица по-късно в Стара Загора един проблем беше решен точно по този начин и 20- годишна жена загина от ръката на 60-годишния си мъж месеци след като му е родила дете! Още една седмица по-късно друга жена беше изритана от рамките на живота, този път в София. Това много тъжно обрисува в колко тясно пространство се разполага нашенското управление на емоциите и уменията ни за решаване на проблеми. С този си начин на мислене байганьопитекът уби миналата година 28 жени, изпаднал в неистов пристъп на ревност, изблик на паника от изоставяне или просто така, предизвикан от нейните думи. Един такъв дори уби собственото си дете малко преди Коледа, защото някакъв, също толкова емоционално неграмотен таксиджия, отказал детето да остане при него – какво щял да го прави?

Феминичидио - италианската дума за женоубийство

e31b4ef5fe69d7624f289686f96a276f XL

Онзи ден в една майчинска група се бяха заели да разискват въпроса за агресията в училище. Дилемата беше какво да направи детето, когато го тормози агресор. Концепцията да не се влиза в спор беше сериозно атакувана от майките, които смятат да научат децата си да отвръщат на удара с удар, за да се пазят. Защото учителите не можели да помогнат, пък и детето-агресор щяло да добие впечатлението за безнаказаност. Много майки дружно достигнаха до извода, че това е най-доброто, което може да се направи в такава ситуация.

Ако тези майки мислеха малко по-далновидно, вероятно биха могли да видят друга картина. Представете си какво се случва с едно момиче, което е възпитавано само да се справя в конфликтни ситуации. Саморазправата може да му върши работа докато завърши училище, но такива момичета често си падат по лоши момчета. Ами ако и нейният любим реши да се справи с “проблема” по негов си начин? Да възпитаваш детето си да не се доверява на властите или авторитета (какъвто би трябвало да е учителят в класната стая) според мен е първия подтик към престъпление, на което сам учиш детето си. Правораздаването от първа ръка може да не е ефективно и дори опасно, ако си 50 кг с мокри дрехи, и да е еквивалент на престъпление, ако тежиш двойно повече, а си с умствен капацитет на земноводно. По групите видях много призиви към майките на момчета да възпитават децата си добре. Разбира се, че това е вече належащо, за да могат децата да познават себе си и емоциите, както и последствията от тях.

Да си видим грешките

a63ada33966431e07e65eb96662c3f76 XL

Мъжкият гняв избухва изведнъж и неочаквано като пожар в бензиностанция. В разгара си (веднага след отпушването на емоцията) той може да е опустошителен. В момент на гняв мъжете не мислят трезво и последиците може да са фатални. Казвам го и от опит. Случи ми се с едно бивше гадже преди много години. Беше пил и се скарахме за нещо. Аз се облякох и му казах, че се прибирам при родителите си. Той се опита да ме убеди да остана при него за през нощта. Не помня какво му казах и кое точно в думите ми предизвика реакцията, но си спомням с най-малки детайли как докато изглеждаше много спокоен и почти приспан от количеството алкохол в кръвта му, изведнъж той стана от леглото, удари ми силен шамар, при което аз паднах на леглото. Той скочи върху мен, хвана шала и започна да го пристяга около врата ми с всички сили. Бях толкова изненадана от реакцията му, че не изпитах страх. Единственото, за което мислех, беше как да дръпна шала от врата си, за да не се задуша, и го мислех съвсем хладнокръвно. Слава богу, след секунди той се опомни, дръпна се от мен и започна да ми се извинява, след което ме остави да си тръгна. Бях на 24 години тогава. На никого не казах за тази случка в продължение на години и просто я изтрих от паметта си. Едва сега я осмислям като случай на домашно насилие. На 40 съм. Може би благодарение на гласността, която се дава на този проблем в последните две години.

Майките на момичета ни най-малко не са освободени от това да възпитават подходящо децата си. Момичетата трябва да могат да разпознават агресора от първите си контакти с него, за да го избегнат; трябва да знаят как да се държат в критични ситуации и как да не влизат в конфликти; трябва да познават мъжкия гняв и как да го манипулират така, че да го потушат до безопасни нива. Те трябва да знаят кое е редно и кое не, а най-вече - кога да търсят помощ от семейство, приятели, полиция и кога да не мълчат. И момчетата, и момичетата трябва добре да познават емоциите и да знаят как да ги контролират, за да не бъдат управлявани от тях; и двата пола трябва да са наясно с последствията от това да отпуснеш емоцията и да я оставиш свободно да вилнее. И двата пола са еднакво застрашени от необразованите емоции – с репутацията си, свободата си, с живота си.

"Момичетата не се бият"

8512bb1c94905d79023a6ae75b805b74 XL

Семейството е първото място, където детето възприема модели на поведение и отношение към околния свят и хората около себе си. Как бащата (ако го има) се държи към майката, как майката реагира в различни ситуации, дали майката оставя възможност на детето да бъде самостоятелно или непрекъснато взима решения вместо него – това са фактори, които определят бъдещата личност. Разбира се, семейството е много важно, но образователната система, в която детето прекарва 2/3 от живота си до 18-годишна възраст, също играе съществена роля във формирането на човека, който живее във всяко дете. Ако разгледаме тази съща система под лупа ще видим, че тя учи децата ни на песнички и стихчета, на математика и български, на човек и природа, и общество, на география, физика, астрономия, музика... На академизъм. Към учебните предмети (които често са неадекватно поднесени на хлапетата) се добавят купищата домашни и упражнения, извънкласни уроци по английски, танци, футбол и мандолина и общо взето детският ден приключва. Няма как да напъхаме още класове и часове в него – и слава богу! В натоварената програма на децата допълнително напрежение внасят тестовете, изпитванията, контролните и оценките, които единствено тестват дали детето е научило съдържанието по страниците от учебниците. Духът на състезание в училище (заради оценките) изключително много им помага да се разделят на отличници и двойкаджии, което формира отношенията един към друг. Понякога омразата на децата може да бъде предизвикана единствено на база на оценките, които получават; друг път тя е се формира заради дрехите или джаджите, които носят; може да се случи заради романтични отношения или лайкове във фейсбук. Агресията може да се възпламени по неподозирани причини в наши дни. И никой по никакъв начин не адресира този проблем в учебната програма.

От ноември насам тече кампания срещу насилието в училище. Трябва да си признаем обаче, че твърде много закъсняхме с нея. Когато нещата стигнат до целенасочена кампания, проблемът е вече твърдо оформен и по-труден за разнищване. Както е и с рака на гърдата – ако го хванеш навреме е лечим и по-добре да не закъсняваш, защото иначе убива. Да се надяваме, че в случая с кампанията срещу агресията в училище ще е по-добре късно, отколкото никога.

Ако потърсите в гугъл 10-те най-иновативни училища в света и прочетете малко за тях, ще видите, че в част от програмата им са застъпени предмети като творческо мислене, разрешаване на проблеми и социални и емоционални умения.

В подобна програма децата обсъждат широк кръг от социално-емоционални теми като добрите отношения, моралните ценности, действията по време на криза; разрешават проблеми от различно естество и работят в екип, като развиват своята толерантност към другите. Важен момент в програмата на тези училща е и привеждането на добрите идеи в действие и наблюдението на отклика им в реалния живот. Хлапетата сами отговарят за действията си, имайки свободата да избират предметите или дейностите си за седмицата. Така се научават и да приоритизират. Свободата на действие и избор ги ангажират и увличат достатъчно, за да мислят за по-важни неща от това с кого и за какво да се сбият. В подобна атмосфера взаимоотношенията между децата са хармонични и агресията изчезва от самосебе си.

5 мита за детската агресия

874c62cff67e35f6c2ebb195c4d06aee XL

В последните години има доста научни трудове и изследвания, които сочат, че емоционалната интелигентност (EQ) е по-важна от академичната (IQ). Особено в днешната българска действителност, където през ден ни съобщават за убийства, извършени от някой превъртял мъж. Да познаваш себе си и емоциите си, да знаеш как ще реагираш в определена ситуация и до какво би могло да доведе това, да можеш да предугадиш реакцията на човека срещу теб и да моделираш отношенията си с хората така, че да избегнеш конфликта, да успяваш да контролираш негативните си емоции - всички тези умения започват да се превръщат във все по-важни в съвременния свят. Те могат да ти помогнат да си добър презентатор, да имаш успешен бизнес, да продаваш добре, да си търсен приятел и желан партньор в живота.

А могат да ти помогат и да останеш жив.

В занималнята, в която работя, имахме проблеми с агресията и езика, който децата използват помежду си в конфликтни ситуации. Започнахме да обръщаме сериозно внимание на това. Редовно правехме дискусии как да разрешаваме проблемите си, защо физическото насилие не помага, а задълбочава проблема, какво е тормоз, какъв е профилът на тези, които тормозят останалите в училие и как да се справяме, ако попаднем в ситуация на тормоз; обърнахме и специално внимание на това колко неуместни са мръсните думи изобщо, защо не е добре да избухваш просто ей така... В програмата вкарахме упражнения за социална и емоционална интелигентност и чудото се случи. Изчезна физическата агресия, спряха да се обиждат и да използват лоши думи. Дори вече се опитват да анализират защо еди-кой-си е реагирал по определен начин. Може. Става. Работи. Разговорите с децата вършат страхотна работа. Просто трябва да сме сигурни, че тези разговори ги водят правилните възрастни. А връзката родител-учител е от особена важност, но за нея ще разкажа друг път.


Препоръчваме ви още:

Учителка с решение срещу агресията

За децата с проблемно поведение - нашите и чуждите

Насилието не е семейна ценност

 

Последно променена в Събота, 02 Март 2019 20:17
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Превръщам се в майка си!

Превръщам се в майка си!

23 Юни, 2019 Забавно

По пътя

По пътя

22 Юни, 2019 Развлечения

Какво ще вечеряме?

Какво ще вечеряме?

21 Юни, 2019 Забавно

Селски мъки и тревоги

Селски мъки и тревоги

19 Юни, 2019 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам